Една от неличните глаголни форми, използвана с голяма честота, но същевременно създаваща затруднения далеч не само на учениците и студентите, е деепричастието. В немалко журналистически материали, в учебници и научни публикации, разискващи проблеми от различни области, се откриват употреби, които създават неяснота за това кой какво кога прави. Това е причината за обект на тази работа да бъде избрана употребата на деепричастието и свързаните с кореференцията правила, които я регламентират. Извън обекта на разглеждане остават въпросите, възникващи във връзка с въведената от Р. Якобсон (1971: 135) категория таксис[1] и отношението на деепричастието към нея. Таксисните отношения, изразявани с деепричастието, са подробно описани от Ив. Гугуланова (2005: 143–150), като са илюстрирани с богат езиков материал. Целта на тази работа е чрез примери да се покажат, от една страна, някои актуални процеси на промяна в значението на деепричастието, и от друга – да се коментират формулираните в „Официален правописен речник на българския език“ (ОПР 2012: 28) правила за употреба.
Изследователите на българския език обръщат внимание, че деепричастието в българския книжовен език се установява сравнително късно – в края на 19. век, чрез творчеството на автори като Ив. Вазов, П.П. Славейков, П.К. Яворов и др. Във връзка с това се отбелязва, че деепричастията са характерни за писмената разновидност на книжовния език и се препоръчва да не се използват твърде често, тъй като „прекалената им и честа употреба прави речта по-книжна и я отдалечава от обикновеното разговорно общуване“ (Граматика 1983: 383). В по-нови изследвания се обръща внимание, че днес деепричастието „намира израз във всички стилове като проява на интелектуализацията на книжовния ни език в областта на синтаксиса“ (Ницолова 2008: 441), като отклоненията от книжовната норма, наблюдавани в разговорната реч и в езика на медиите, се обясняват с неговата принадлежност към книжните регистри на българския език. Подробно разгледани и коментирани са различни употреби на деепричастни конструкции в пресата от последните десетилетия в монографията на Ив. Гугуланова. Авторката проследява различни случаи на спазване и на нарушаване на книжовната норма, засягащи кореференцията при употребата на деепричастия, като обръща внимание на семантичните и стилистичните дефекти, които се пораждат в редица случаи (Гугуланова 2005: 150–165).
Значение и правила за употреба. В „Основна българска граматика“ на Л. Андрейчин (1978), както и в Академичната граматика (1983: 382) деепричастието се определя като нелична глаголна форма, която означава „допълнително и едновременно действие спрямо глагола (сказуемото) в съответното изречение“. Както се вижда, така дефинираното значение не поставя други изисквания към употребата на деепричастието освен необходимостта действието, което означава, да е едновременно с действието, изразено със сказуемото на изречението.
В монографията си „Синтаксис и стилистика“ в главата, посветена на двусмислиците, които се пораждат от неточна употреба на обособени части, Ст. Брезински (1994: 124) чрез примери посочва, че се получават семантично и стилистично дефектни изрази, когато подлогът не е вършител на действието, изразено с деепричастие. Р. Ницолова (2008: 440–441) също обръща внимание на това, че деепричастието не само изразява едновременност на означеното действие с действието на сказуемото в изречението, но и че „субектът на деепричастието е кореферентен с подлога, както гласи и книжовната норма“.
По друг начин формулират правилата за употреба на деепричастието авторите на „Официален правописен речник на българския език“ (ОПР 2012). Според предписанията, които дава речникът, деепричастията са правилно употребени „само ако действието, което назовават, е едновременно с действието, означено с лична глаголна форма в изречението, и то при условие че вършителят и на двете действия е един и същ“ (ОПР 2012: 28). Тази формулировка не прави разлика между вършител на глаголното действие и граматически подлог (или по-точно глаголен субект, доколкото подлогът в изречението може и да не е експлицитно изразен) – разлика, която е от съществено значение за адекватната употреба на деепричастията. Нека да разгледаме два примера:
- Пиейки кафе, студентът чете вестника.
- Пиейки кафе, вестникът се чете от студента.
И в двете изречения действията (пиенето на кафе и четенето на вестника) са едновременни и вършителят на действието е един и същ – студентът, т.е. според правилата на „Официален правописен речник“ би трябвало да се приеме, че деепричастието е правилно употребено. Това обаче противоречи на интуитивното ни разбиране на носители на езика. Когато давам този пример на студенти от различни специалности в часовете по езикова култура, още при прочитането на втория пример студентите избухват в смях, като казват, че от второто изречение се разбира, че вестникът пие кафе, а това е невъзможно извън художествената литература: в реалната действителност пиенето на кафе е неприсъщо на вестниците. Този пример показва, че изискването за тъждественост на вършителите на двете действия – на деепричастието и на сказуемото, не е приложимо без допълнителни уточнения.
Отклонения. Тук ще бъдат разгледани примери на различни нарушения при употребата на деепричастието, само част от които са нарушения и според ОПР.
1. Случаи на несъвпадане на вършителя[2] на действието, изразено с деепричастие, с вършителя на глаголното действие, т.е. нарушения и според ОПР.
1.1. Употреба на деепричастие вместо подчинено изречение за условие. Да разгледаме следните примери[3]:
3. (...) защо всички, които с такава радост споделят колко им е гадна София, споменавайки някой нещо срещу техните родни селца и градчета, скачат като ужилени госпожици?
4. Съдейки по съдържанието на хладилника, в апартамента живее само котката…и някакъв пияница.
И в двата примера пишещите са избрали да се изразят с деепричастие при сказуемо, което е глагол в деятелен залог, като вършителят на действието, изразено със сказуемото, е и подлог на изречението, а сказуемите са с конкретни, неабстрактни значения (всички скачат; котката и пияницата живеят). В изречение 4. сказуемото не е съгласувано с подлога вероятно поради търсения хумористичен ефект, за което говорят словоредът и многоточието пред втория подлог. И при двете изречения контекстът е такъв, че няма опасност от неразбиране на това кой е субект на деепричастието и кой – на сказуемото. При все това деепричастията са употребени в нарушение на нормата, доколкото имат вършител, който е различен от вършителя на глаголното действие, ако следваме предписанието на ОПР, или различен от подлога, ако следваме по-прецизна формулировка на правилото. И в двата случая пишещите са предпочели да се изразят с деепричастия, вместо да използват подчинени изречения за условие. В пример 4. прави впечатление сравнително често срещано предпочитание от страна на пишещите да се използва деепричастие вместо изречение със сказуемо в страдателен залог. Изреченията, които по този начин нарушават нормата, лесно биха могли да бъдат редактирани, като деепричастието се замени с подчинено изречение: ... ако някой спомене нещо срещу техните родни селца и градчета, скачат като ужилени и Ако се съди по съдържанието на хладилника, в апартамента живее само котката...
1.2. Употреба на деепричастие вместо отглаголно съществително. Такива употреби са много разпространени. Във всеки от примерите, разбира се, е възможно употребата на деепричастието да бъде обяснена като заместваща подчинено изречение. Тук обаче деепричастието се разглежда като използвано вместо отглаголно съществително, доколкото в посочените примери (за разлика от пр. 3 и 4) деепричастията, изглежда, са употребени за целите на номинализацията и могат естествено да бъдат заменени с отглаголни съществителни:
5. Разкривайки енергийната корупция, полетяха камъните.
6. Говорейки за това, с което трябва да се захванеш, ще ти помогне да организираш мислите си и да се фокусираш върху проблема.
7. Признавайки съществуването на газовите камери, не означава отричането на лагерите в Сибир.
В пример 5. деепричастието е предпочетено в изречение със сказуемо в деятелен залог и подлог, който съвпада със субекта на глаголното действие. Вършител на действието, изразено с деепричастие, не е глаголният субект, т.е. даденото от ОПР правило за употреба на деепричастието е нарушено. За разлика от примери 3. и 4. обаче тук глаголът е с метафорично значение, което създава допълнителни затруднения във възприемането на смисъла. Макар че камъните не са полетели сами, а някой ги е хвърлил, субектът на деепричастието (онзи, който е разкрил корупцията) не съвпада с вършителя на действието в изречението.
В примери 6. и 7. фразата с деепричастие заема позиция на подлог, която е неприсъща на деепричастието. В тези случаи то е неправилно използвано вместо отглаголно съществително може би с цел постигане на номинализация. Вероятно по този начин пишещият се е стремял да придаде по-книжен, по-научен характер на изказването си, а в последния пример може би е искал и да избегне употребата на две отглаголни съществителни едно до друго. В пример 7. (както беше отбелязано при пр. 5.) отново се забелязва употребата на конструкция с деепричастие вместо подчинено изречение със сказуемо в страдателен залог (Да се признае съществуването на газовите камери...).
И в трите примера дефектът лесно може да бъде отстранен, като например се замени деепричастието с отглаголно съществително: При разкриването на корупцията полетяха камъни; Говоренето за това, с което трябва да се захванеш, ще ти помогне...; Признаването на съществуването на газовите камери не означава...
1.3. Употреба на деепричастие вместо сегашно деятелно причастие. Много разпространена е употребата на деепричастие вместо сегашно деятелно причастие. Тя се среща в различен тип изречения и в различен тип текстове – както разговорни или имитиращи разговорните, така и в научни и публицистични. Такива употреби могат да се видят в следните примери:
8. В Сердика Център ще намерите над 210 магазина, предоставяйки невероятно разнообразие на марки.
9. Кое може да е страшно за детето, отивайки към поликлиниката?
10. От института показват как използването на дълбоко вкоренените растения (трайни насаждения) в земеделието, имитирайки естествените екосистеми, а не едносезонните насаждения, характерни за съвременните селскостопански системи, може да доведе до еквивалентни добиви на зърно.
За разлика от пример 8., в който деепричастието е употребено и в нарушение на правилото, формулирано в ОПР (доколкото вършителят на действието, изразено със сказуемото, макар и неназован, е ясен, това е ‘вие, клиентите на магазина’, а вършител на действието, изразено с деепричастието е магазинът, т.е. вършителите на двете действия са различни), в пример 9. деепричастието е употребено в изречение, в което няма и не се мисли за вършител. В пример 10. деепричастието създава неяснота дали учените, или дълбоко вкоренените растения имитират естествените екосистеми.
И в трите примера деепричастието е употребено вместо сегашно деятелно причастие или подчинено определително изречение и изреченията могат да се редактират, като бъде извършена следната замяна: ...ще намерите над 210 магазина, предоставящи / които предоставят невероятно разнообразие...; Кое може да е страшно за детето, отиващо / което отива към поликлиниката?; От института показват как в земеделието използването на дълбоко вкоренените растения (трайни насаждения), имитиращи / които имитират естествените екосистеми (...) може да доведе...
2. В изречения със сказуемо в страдателен залог. Деепричастието е често срещано в изречения със сказуемо в страдателен залог. В тези случаи, както в конструирания пример 2., формално погледнато, няма нарушение на правилото според формулировката, която е дадена в ОПР и която изисква съвпадение на вършителя на действието, изразено с деепричастие, и на действието на сказуемото. При все това употребата на деепричастие създава затруднения в разбирането на изречението, както може да се види в следните примери:
11. В британския град е изтрито графити, не знаейки, че го е направил Banksy.
12. Отклонявайки се от формалните и установени преди векове практики, хората, животните и предметите от онова време вече се изобразяват много по-реалистично, обемно и с илюзия за движение.
13. Както се очакваше, скоро тази информация се споделяше в мрежата и беше препечатвана от други сайтове и агенции, доверявайки се на преценката на телевизията за изложените факти.
14. Изцяло споделяме вашия подход, съгласно който днешните проблеми трябва да се разрешават не разделяйки се, не обръщайки гръб едни на други, а обединявайки усилията си, каза Путин...
И в четирите изречения вършителят на действието, изразено чрез деепричастие, съвпада с логическия вършител на действието на глагола сказуемо, въпреки че вършителят не е изразен, а само се подразбира: онзи/онези, изтрили графитите, е същият/са същите, които не знаят, че графитите са на Банкси, т.е. вършителите на двете действия са едни и същи; неназованите художници от пример 12. се отклоняват от установените практики и изобразяват хората, животните и предметите по-реалистично; онези, които са препечатвали информацията, са се доверили на преценката на телевизията (пр. 13.) и проблемите трябва да се решават от хората, като същите тези хора не се разделят, не си обръщат гръб, а обединяват усилията си (пр. 14.). Всяко от изреченията обаче звучи като дефектно поради трудността да се идентифицира субектът на деепричастието при примери 13. и 14., а при 11. първоначалното впечатление е, че графитите не знаят, че са на Банкси, както и че хората, животните и предметите се отклоняват (пр.12.).
С особено големи затруднения е свързано разбирането на изречения, съдържащи деепричастие, когато сказуемото е глагол в страдателен глагол, като при това реалният, логическият вършител е неясен. И в тези случаи деепричастната конструкция е употребена вместо подчинено изречение със страдателен залог, подобно на примери 5. и 7. Това може да се види в пр. 15. и пр. 16.:
15. Всички ресурси са добре премерени и до крайната цел се стига по максимално пряк път, намирайки най-добрите резултати за Вас, така че да възвърнете инвестициите си и да спечелите от тях.
16. Маршрутът е подобрен спрямо миналата година, отчитайки препоръките на състезатели, съдии и БФЛА.
Както личи от тези примери, правилото за употреба на деепричастието в ОПР не е достатъчно прецизно. То би трябвало или изрично да изключи възможността да се употребява деепричастие в изречения със страдателен залог на сказуемото, или да се придържа към формулировката, че субектът на деепричастието трябва да съвпада не с вършителя на действието на сказуемото, а с граматическия подлог на изречението.
3. В безлични изречения. Особено често деепричастия могат да се срещнат в безлични изречения. Те също могат да създадат объркване и трудности в разбирането или поне затруднения във възприемането. Това се вижда от примерите:
17. Тепърва ще има атаки към Президента, използвайки тази трагедия.
18. Измервайки този ъгъл, наречен паралакс, може да се определи на какво разстояние се намира звездата от нас.
19. Предполагайки, че тези марсотресения са подобни на земните, то е възможно трусовете да произвеждат водород, един от източниците на енергията за наличието на живот.
И в трите изречения е невъзможно да бъде идентифициран вършителят на действието, изразено с деепричастие, което се дължи на липсата на вършител на действието, изразено със сказуемото. Наистина в тези случаи не е възможна двусмисленост, каквато бихме могли да срещнем при изречения със сказуемо в страдателен залог, но очакването е, че деепричастието има вършител и ако той не е назован или не се подразбира, това става причина за усещане за неясно значение на израза.
Изводи. Употребата на деепричастия е много разпространена. Тя е характерна за най-различни стилове и комуникативни ситуации. В голяма част от случаите деепричастията са употребени в противоречие с правилата, което понякога създава затруднения при възприемането на смисъла на съобщението. В много случаи обаче деепричастията са използвани на пръв поглед съгласно правилото, формулирано от ОПР, но употребата им се възприема като неправилна или най-малкото странна. Това налага или да се направи по-широко социолингвистично проучване, което да установи доколко подобни употреби пречат на комуникацията и ако не пречат, да не се формулират ограничаващи правила, а използването на деепричастия да бъде оставено единствено на езиковото чувство на говорещия или пишещия. Ако обаче се установи, че подобни употреби създават затруднения за разбирането, следва правилата да бъдат достатъчно точно формулирани, като се обърне специално внимание на изискването вършителят на действието, изразено с деепричастие, да съвпада с подлога на изречението.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София. Наука и изкуство, 1978.
Брезински 1994: Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994.
Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т.2. Морфология. София. БАН, 1983.
Гугуланова 2005: Гугуланова, Ив. Българските причастия и деепричастия в славянски контекст. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005.
Куцаров 2008: Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2007.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София. Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 2008.
Якобсон 1971: Jakobson, R. Selected Writings. II. Word and Language. The Hague, Paris. Mouton, 1971.
