Талантлив езиковед и палеограф, блестящ преподавател, сладкодумен събеседник, доц. Петър Илчев поразяваше със своята забележителна обща култура и ерудиция. Син на големия български езиковед Стефан Илчев, израснал с книгите на една голяма библиотека, той имаше собствен поглед и стил, успяваше да види в езика и писмеността неподозирани от другите явления и факти.
Научното творчество на Петър Илчев не е голямо. Повечето от неговите трудове, написани леко така, както говореше, са разпръснати в различни списания и сборници. И до ден днешен създаденото от него е актуално, то задава нови насоки за проучване, извор е на вдъхновение у изследователите.
Независимо дали ще четем неговите вдъхновени страници за глаголицата, дали ще се потопим в прецизните му студии по синтаксис, дали ще изследваме неговите подходи при развитието на значението на старобългарските думи, или просто ще поискаме да научим интересни факти за историята на славистиката, навсякъде ще ни посрещне неговият оригинален поглед на проникновен изследовател на словото и писмеността.
Редакцията на „Българска реч“ посвещава този брой на 90-годишнината от рождението на нашия изтъкнат учен.
