Предмет на статията е строежът на сложните съставни изречения с подчинени изяснителни, относителни и обстоятелствени в превода на Езоповите басни от Софроний Врачански и кратки съпоставки с езика на Ловешкия дамаскин (17.в.). Сравняват се съюзните системи, корелативните елементи в главното изречение, употребата на модални и темпорални глаголни форми в някои изреченски типове, линейното положение на подчиненото изречение спрямо главното.
Ключови думи: подчинителен съюз, корелативна конструкция, линейно положение на подчиненото изречение.
1. В академичната „История на новобългарския книжовен език“ е изтъкнато, че Софроний Врачански „плодотворно смесва книжовнотрадиционни езикови черти с живата народна реч и с това проправя път за най-характерните процеси в създаването на новобългарския книжовен език“ (Георгиева и др. 1989 : 70). „Със своята популярна книга „Неделник“ епископ Софроний Врачански внася нови в средата на 18 в. традиции, особености от различни български говори и … отваря широка врата за българската книжовноезикова традиция – старобългарска и ранна новобългарска – към езика на Българското възраждане“ (Велчева 2010 : 121). За мястото на Неделника в тези процеси писа и К. Ничева (Ничева 1965 : 338, 240 и др.). Но преди да „отвори вратата“ (към 1806 г.) за съчетаването на традицията и съвременната му жива реч, поп Стойко Владиславов е положил многогодишен труд, за да развие възможностите на народния език за литературно творчество. Още в своя втори препис (1781) на великата творба на Паисий Хилендарски той е постигнал истински превод на „История славянобългарска“ на по-нов български език“, а специално в синтаксиса ред народни служебни думи придават „нов облик на изреченията“ (Жерев 1969 : 123, 133). През годините 1794 – 1802 той се издига до превод на художествени творби, каквито са „Сказания за Синтипа философ“ и 145 Езопови басни. Въпреки че тъкмо тези произведения пряко не са участвали в литературния и езиковия развой през Възраждането, понеже не са били известни на обществеността, резултатите от работата му над техния език неизбежно са се влели в основите на системата от изразни средства в оригиналното „Житие и страдания грешного Софрония“ (1803 – 1805), публикувано в 1861, и в „Неделникът“ („Софрониèто“!) с неговите пет издания преди Освобождението и с ръкописното му разпространение. Впрочем, според сведения в ръкопис № 363 от Ръкописния отдел на Националната библиотека в София, преводът на басните „е бил четен твърде много – както в Софрониев ръкопис, така и в преписа, направен от поп Кръстьо от Разград“ (Ничев 1963: 40).
Когато се разглежда приносът на Софроний Врачански в строителството на новобългарския книжовен език, най-напред с основание се посочва неговата ранна връзка с дамаскинската традиция – преписването на два сборника в Котел през 1765 и 1769 г. – и нейното влияние за формирането на демократичния му възглед върху книжовния език на българите. Преписът на „ Историята“ от 1781 г. се е превърнал в „учебник по „История славянобългарска“ (Драгова 2012 : 44), а нови изследвания за единайсет негови преписа и за „до голяма степен предопределените от него“ типични черти на свързаните с него преписи от Търновския край и Подунавието между 1809 и 1843 г. (Радева 2013 : 37) обогатяват представата ни за многообразното влияние на Софрониевото дело в сложните процеси на създаването на националния книжовен език. В изследването „Житието на Софроний и дамаскините“ Б. Велчева конкретизира, че връзката с „книжовната новобългарска норма“ в дамаскините личи не само от това, че „Софроний е бил усвоил добре правописните принципи на новобългарските дамаскини“, но и от усвояването на няколко техни граматични особености (например местоимението онзи вместо членни форми) и на някои редки думи и заключава, че всичко това потвърждава „връзката между българската ръкописна традиция и възрожденската книжнина“ (Велчева 2004, 76 – 81).
Народният в основата си език на Софрониевите творби е впечатлявал всички, които са изследвали литературното му наследство. Още в 1943 г. М. Арнаудов е констатирал: „Софроний пише по източнобългарски, котленски, с членни форми (орелу, гняздото)…и с една синтакса, която отразява непринудената жива реч“ (Арнаудов 1943: 40), и от примерите се вижда, че има предвид в случая превода му на Езоповите басни. А В. Вътов, след подробно проучване на фонетиката и правописа, морфологията и лексиката на служебните думи, препоръчва приносът на Софроний да се търси на всички езикови равнища и сам по-късно изследва произхода на съюзите в „Житието“ и в „Митология Синтипа Философа“ (Вутов 2002, 39 и др.). Изследователите са убедени, че „за езиковото му изграждане от решаващо значение се оказва активната му работа над дамаскини …, написани на език, който обобщено представя най-същностните черти на централнобалканските диалекти“ (Жерев 1969, Вътов 1989).
Понеже една от характерните отлики на всеки книжовен език от битово-разговорната реч е неговата по-диференцирана система на сложните съставни изречения и растящото съответствие между логическите отношения и техните езикови форми, сравнението на сложните съставни изречения в превода на „Езоп“ и в Ловешкия дамаскин би разширило конкретните ни представи за степента на близост между Софрониевото книжовно слово в неговия художествен вариант и хипотаксиса на народния език. За изследването е използвано изданието „Софроний Врачански. Съчинения в два тома. Том първи.“ Изд. БП. София, 1989 (По-нататък Е). Новобългарският превод на басните, направен от новогръцкия текст (1766) на Й. Патусас, показва „познаване на новогръцкия език“ и „задоволителна близост между Софроний и новогръцкия превод“ (Ничев 1963: 35 – 36, 40; вж. и Алексиева 1989: 369 – 370). Нашият избор на Ловешкия дамаскин (Л) като извор за сравненията с централнобалканските диалекти се обуславя от факта, че той спада към групата на най-ранните преписи от най-ранния новобългарски преводен протосборник, съставен в ареала тъкмо на тези говори, легнали в основата на съвременния български книжовен език (Младенова, Велчева 2013: 131).
В тази работа са изложени по-подробно само наблюденията над Е, тъй като съответните факти от Л са изложени в статия в сп. „Българска реч“ (Деянова 2014).
Описани са последователно съюзните средства, корелативните елементи в главните изречения, особености в употребата на модални и темпорални форми в някои изреченски типове и линейното разположение на подчиненото изречение спрямо главното. Резултатите от сравненията на Е с Л се представят обобщено, с по-ограничен илюстративен материал. Видовете сложни изречения са групирани според тридялбата на подчинените: изяснителни, относителни и обстоятелствени.
2. Съпоставителният анализ на състава и функционирането на съюзите в изреченията с подчинени изяснителни установи някои важни различия между Е и Л само при констативните изяснителни изречения. В Е те се въвеждат от седем съюза с различна честотност и произход: книжните како (37 пъти) и почто (16 пъти), редкия новобългарски съюз че (6 пъти), и трите – с максимален семантичен обхват на управляващите думи в главното изречение и с различни синтактични позиции на подчиненото; редките що (что) и като; единичните как, какво и да (последният – само в сказуемноопределително изречение). Примери: Един волк чу,како плачеше едно мало дете. 169; види им са како знаят да хоратят добре. 155; лебедо начена да пое и господаря тогива разумя, како е лебеда, а не гуската. 150; Думат зарад мравите, како на ветхое време били человеци орачи. 157; И след това видяха, почто той скот не има желч. 161; И зная аз, почто тогива мене ще наченеш да хулиш. 153; Тая басен сказува, почто обичай учиня чудна работа. 125; токмо да чуя, псе че лай … бягам. 143; като я видя, че излазяше, фърли сас наджаку да я утрепе. 168 (тук Софроний въвежда в книжовна употреба съюза че в сказуемноопределително изречение); идяше лясицата за кокошка, не знаяше, че са свершиха. 180; Како можеш да думаш, че изцеляваш другии ..? 167; Едного человека ухапало псе и тражеше цяр; и другий някой чу, що тражил цяр. 133; От добро, каквото ми дума доктор, що имам, мъча са да са затрия. 139; Аслан чул една жаба у блатото, като викаше сас висок глас. 137; Не скорбя вече като ще умра. 135 (срв. нито скорбя, че ще умра. 134); начена да тече кров много, ала тия̀ мняше, как месо ближаше. 152; ако мя видиш отсега занапред да спя долу … 136.
Сравнението с Л показва, че при изяснителните констативни изречения важните различия се отнасят и до състава на съюзната система, и до мястото в нея на някои общи за Е и Л съюзи. Двата съюза с най-широко приложение и най-висока честотност не съвпадат. Докато в Л най-чест е че (около 70 случая), в Е първото място заема черковнославянският како. На второ място в Л стои народният оти (25 пъти), а в Е – книжният почто. От съюзите с ниска честотност да, как и че са общи, а различни – останалите съюзи: в Л това са де и като че, а в Е – като и какво. Ето примери от Л: не вѣрова истѣнскыи че е было въскресение. 1, 244-245; (апостолите) да казувать че е доходиль хь гь на землɩа. 1, 600-601; А людиетѣ щьть да го видеть че е добрь на сичкыте члци. 1, 761-762; да разумѣють оти си токмо ты единь бь. 1, 19-20; казуваме оти ще да бьде скончание на свѣтьть. 1, 246-248; видѣх като камание че гори. 6, 826; Кога видите да има омраза между вас 1, 825-826; сичкыте прорци думать …, как ще да се сврьши свѣть. 1, 130-131; щем да чюемь брьз конь де тиче. 1, 568-569. Де стои след глаголи за възприятие, а как – за мисъл и реч. Най-съществена е разликата в ролята на че в синонимната редица с оглед към формирането на книжовния хипотаксис през 19. в. Така например още през 30-те години в Габровската преправка на Паисиевата История сред „типичните“ подчинителни съюзи че стои на първото място (Радева 2013: 121). В съчинението на Неофит Бозвели „Краткое начертание жизни Николая Димчовича“ (1846) на десет страници текст (Радев 2011:318-329) намираме 23 случая на че (срещу само четири на какво; няма како) при петнайсет управляващи глагола и други лексеми.
Изводът ни е, че в Л функционирането на съюзите в констативните изречения е напълно свободно от книжни архаизми; развило е известна специализация в разпределението им; дало е предимство на съюза, който предстои да стане основен изяснителен съюз в националния книжовен език. С всичко това езикът на дамаскина се оказва по-близък до насоката на развитието на книжовния хипотаксис.
При волунтативните изяснителни изречения в огромното множество от случаите подчинителният съюз както в Е, така и в Л е да. Само като изключение в Е и Л за такъв служи и частицата дано. Примери от Е: А аслана и повеле да покаже каков е той цяр. 148; Един человек имал древяннаго бога в дом свой и молил му са много да го уболяри. 146; коги затрият нещо, моление чинят дано найдат харсьзина того. 167. От Л: а другыи желае своему съсѣдину да му земе кьщата. 4, 106-108; щьть и тȉе да треперѧтъ да гы (вѣтрь – М.Д.) не иссуши. 1, 149-150; да се млɩать бу дано имь прости гь съгрѣшенȉето. 1, 1151-1152; Пианство браны в черкова да не идеш. 6, 61.
Въпросителните подчинени изяснителни изречения в Е са въведени от въпросителните местоимения кой (със субстантивно или адективно значение), каков,що,какво;местоименните наречия защо, где, отгде, накуду, како и частицата ли. Примери: Хочех аз да ви помогна, ала трябваше да не зная кои сте ви и сас кого рат имате. 157; (человек) … да не забравя отгде и бил и отнапред каков е бил. 170; ти не би слязъл, докле перво не видиш како оттамо ще да возлезеш. 124; тури си ухото на устата му да чуе що кя да и рече. 141; да го попитаме праведно ли ѝ да мя изядеш. 177. Какво се среща и в късна новобългарска употреба като синоним на субстантивния що: Един аслан остарял … и мисляше какво да стори. 163. Единствена интересна разлика между Л и Е е наличието в Л на съюза дали. Примери: дше кажи що си сторила със тьзи дша. 6, 362-363; нито знаɩаха кога ще онзи орачь да дойде. 1, 470–471; (Авраамь) би гледаль на друмь иде ли нѣкой пьтем. 4, 339–340; да видимь у нашь тефтерь дали не ще има наша работа в тебѣ. 5, 271–272.
Следователно, съюзните средства във въпросителните, както и във волунтативните изяснителни изречения се схождат във всичко съществено в превода на „Езоп“ и в превода на сборника от 17 в.
3. Относителните определителни (адективни) подчинени изречения в Е се свързват с главното изречение от две специално относителни съюзни думи – каквото (само в ср.р.) и който (само 2 пъти). Вместо който редовно се употребява и кой (м.р. и мн.ч.), а вместо каквото се среща и какво. Честотността на тези съюзни думи е ниска. Ограничен е и видът на антецедентите им в главното изречение. Който и кой са отнесени само към съществителното человек, а каквото – към абстрактно съществително. Примери: Тая басен сказува зарад того человека, който са труди да тури другиго человека на господарския силни руце. 149; повише сгрешават тие человеци, които повдигат … другии да са крамолят. 169; сас таковая скопост чинят злите человеци на того человека, кой му учини добро. 176; от добро, каквото ми дума доктор, що имам, мъча са да са затрия. 139; Кой от тия зверове … стори тебе добро, какво ти аз тебе сторих? 148.
Разновидност на този изреченски тип имаме, ако относителното подчинено стои пред главното и привлича антецедента от него. Например: Кой ги звяр найде, изяде ги. 175. Съюзът може да се дублира от лично местоимение в началото на главното изречение: кои человеци не думат истина, они са познават и от работата своя. 128.
Най-типично за езика на Басните е генерализираното местоимение што(что), употребено 40 пъти. Много често се придружава от лично местоимение, което с формите си посочва синтактичната позиция на що в подчиненото изречение. Ако антецедентът има обстоятелствено лексикално значение, вместо лично местоимение стои наречие. Примери: изяде и воловете, що ореше сас них. 132; приходи време, що не е возможно тогива да работи.168; да остави онова место, що е навикнала тамо. 174.
И тук се наблюдава прехвърляне на антецедента в подчиненото изречение: и що бяха тамо човеци, наченаха да го псуват. 141; Ами що бе останала лъжа, Зевс я собра … 156.
С помощта на що и кратко лично местоимение езикът на Софроний преодолява липсата на релатива чийто, който не се появява в никой от неговите преводи. Например: Да бягаме от таковаго человека, що му не уйдисва работата му сас думите му. 156, срв. чиято работа не уйдисва.
Неизменяемият релатив щото е много по-рядък от що. И двата могат да се разполагат на дистанция от антецедента, противно на тенденцията в националния книжовен език: (орело) узе месо сас огню заедно, що го печаха тамо близо. 123; от такива человеци потребно е да бягамя, щтото повредяват своите … приятели. 132.
Относителните допълващи изречения заемат позицията на неизразено съществително – като подлог или допълнение, та биват субектни или обектни спрямо главното изречение. Субектните съдържат съюзните думи кой (със значителна честотност), който (рядка) и що (най-обичайната, обобщена за неодушевени и одушевени предмети). Обектните се свързват чрез кое, що, щото. Примери: които стоят противно на первото, после биват чудни и страшни. 159; Всякий да уземе кое ареса. 137; Ето, щото найдох, дадох половината. 140.
Наблюденията над съответните изреченски типове в Л дават преди всичко представа за важната разлика от Е при адективните подчинени: тук най-честата връзка не е що, което стои в редицата от синоними наред с кой, щото, като дето и наречията кадѣто, когато, где, кога, а който с 48 употреби и с форми за ед. и мн. ч. Означава семантично тъждество с множество съществителни имена с разнообразна семантика, субстантивирани прилагателни, местоимения, така че безусловно се налага като основна съюзна дума. Някои примери: Блазѣ … сѣкому члку кόито вѣрува твоите думы. 6, 1013-1014; И ониа еврее щьть да го омразѣт които го са сториле цара. 1, 852-853; та щьть сичкыте людȉе що сь умрѣле … да въскрснать. 1, 1374-1376 (вж. и Деянова 2014: 92-93). Морфемата то оформя и други видове връзки, напр. пак си идѣте у свои пьть кадѣто сте трьгнале. 4, 360-361; доиде и тази дша щтото я си окривила тамь. 6, 373-374; душе, познаи си тѣлото свое, отгдето си изфрькнала из него. 5, 545-546.
Сходството между Е и Л е по-изразено при субстантивните относителни изречения, вероятно поради голямата старинност на този общославянски тип. И тук който е обичайна форма наред с кой, дето, щтото, що. Например: които са опакы и лукавы със льжи продавать. 4, 296; и на които сьдѣха … дадоха имь бѣлѣгь … на челото. 1,993-996. Синонимията на съюзите е малко по-развита в Л. Подробно вж. в Деянова 2014: 95-96.
4. Обстоятелствените подчинени изречения в Е са застъпени с различна честотност. Локалните са малко и имат еднообразен строеж. Въвеждат ги новобългарските относителни наречия гдето и отдето, напр: отдето са боях да патя зло, оттамо не патих. 146. В Л съюзните думи невинаги съдържат морфема -то: дето, кадѣто, но где, отгде, кадѣ. Например: ставите от тѣлото ваше как се не отльчувать от вас дето сте и където ходите. 4, 434-436.
В темпоралните изречения основен съюз е като (30 пъти), употребен за едновременност или последователност между действията в двете части на сложното изречение. Новобългарският когито се среща в единични случаи, докато коги – 18 пъти. Например: Говедарь … видя на едно място един аслан, като ядеше телецу. 166; Като чу това волко … побягна оттамо. 169; тогива да ги си бил думал, когито е било возможно да буде помощ. 135; Нии, коги спи аслано, та са вси боим от него. 171. Вж. и 129, 150, 163. Предел на траещо действие се означава с догде и старинния съюз докле: да туриш кожата му отгоре тебе, докле е жежка. 148-149; докле да оздравей, не остана нищо у дом ея. 131. В Л основен съюз е когато (над 26 пъти). Морфемата -то не е постоянна: откогато, кога (коги), как, като. Примери: Едно е съшьствие било когато се породи от бца мриа 1, 618–620; откогато се навдигна голѣмь и друго чудо струваше. 1, 1065–1066. Общ е догде (основен в Л), а различни – докле в Е и дори в Л.
Изреченията за начин и сравнение се въвеждат от черк.-слав. съюз како и новобългарските какво, каквото, като, като че. Примери: … прескочил голямое едно прескочение, како не е възможен другий человек толкова да прескочи. 129; И он превали каменю на нея каквото и напред стояше. 180; распора я и найде и нея тако, като и другите кокошки. 167; ако … не разносяме го (имението – М.Д.)…, толкова са нам удостоява, като че го не имаме никак. 145; И тогива са козелу оскорби много, като го не извади лясицата вон, каквото се и обеща. 124. В Л връзките са новобългарски (с изключение на нежели); те съвпадат с тези в Е, освен съюза как (2, 33–35). Например: (Антихрист) оувѣри людиетѣ като тои щѣ. 1, 895-896.
Също и подчинените за количество и степен се свързват и с черковнославянско, и с новобългарско наречие – колико и колкото. Например: колико много деца народят, толико они пá роби биват. 162; ний … не знайме да плачем толкоз, колкото тия чужди жени. 162. В Л и двата съюза-наречия са новобългарски, и колкото е по-обичайно от колко, срв. имать сила да пуснать сѣкаква … злына … колкото тиè щьть. 1, 677–680.
В подчинените изречения за цел основен е съюзът да, чест е и заради да, а ниска честотност имат та да, възприетият от дамаскините зам да и книжният почто да (може би съставен от Софроний по модела на че да). Примери: О, волче … да не умра скорбен, попои ми мало. 153; ахчия имаше месо при него зарад да го готви. 133; Ами иди фати другая някоя птица, та да си наситиш чрвото. 126; не учиняй това … почто да не … упаднеш у някоя голямая нужда. 170; лясицата си направи гняздото там близо … зам да будут близо един при другий. 123. Сходството с Л се ограничава в основния съюз да, та да и зам да, защото в Л липсват книжният почто да и заради да, а са налице защо да, зам как, дано и оти да (примери вж. в Деянова 2014).
Изреченията за причина и основание се въвеждат от седем синонимни съюза: почто, като, че, чоти, що, защо, зарад. На първо място по честотност стои книжният почто (17 пъти), на второ – като, а останалите се срещат по 1-2 пъти. В тая дълга синонимна редица само че се отличава с известна функционална специализация: явява се главно при израз на логическо или емоционално основание за преценка, заплаха и пр. Примери: О, глупавая гадино, защо лежиш на тия яйца, че коги порастут, перво тебе ще хочеть да тя повредят живението. 159; Праведно патих аз сеги, че що ми требуваше мене да станвам песнопоец. 154 (вж. и Е 162, 169, 150 и др); Почто съм аз чуждинка и не приличам на тях, затова мя гонят. 127; напусто ся трудя, чоти ти не ще се вразумиш. 151; като веяше вятър запалиха са воглищата. 123; що го не умивал первия му господар, затова е черен. 151; слугините са сговориха да убият петелу … зарад он разбужда господарката им. 152.
Системата на съюзите в Е и Л, въпреки че половината са еднакви (че, като, защо), не показва съществени сходства. В Л всички съюзи са новобългарски. Първите две места се заемат от че (24 пъти) и защото (18 пъти), които по широта на приложението си стоят близо до същите каузални съюзи в строящия се през 19. в. книжовен език. Съюзът като в Л рядко се прилага като причинен, а почто и редките що, чоти и зарад не се използват никак. Обратно, само в Л намираме защото, оти и де. Примери от Л: не могат да се кортолисать от неговыте рьцѣ, че гы познавать по печатать. 1, 1228-1230; цѣлуват се като другаре и братиа, защото са сториле волɩа божиа. 5, 494-496; ты нɩего не сьди. Оти се самси себе осъждашь. 1, 1493-1494; има там сега вода, защо тамь истиче. 1, 1168-1169; колко ли сме дльжни да плачем де чюеме толкози зло. 4, 84-85.
В условните изречения протазисът се въвежда от общите за Е и Л основни съюзи ако и да – вторият както в евентуалните, така и в иреалните. Примери от Е: Ако ми извадиш тоя кокал от горлото ми, аз да ти дам заплата. 165; злаго человека да го почиташ, не учиняш му добро. 164; И аз хочех да са уплаша от тебе, да не бих чула като ревяше. 158. От Л: Ако щете да вы огудѣ печать на челото … тогива да вы дам щото ищеше. 1, 980-983; коɩа е нам фаида да сѣдим гладны. 1, 940; токо да са бѣше покаала прѣд умрьтие .А. година. та … бы приела … прощение. 5, 354-358. Разликата се представя само от редките коги в Е и ако ли в Л, напр. ти коги таквоз кале градиш, мало ще найдеш да придут … да живеют у него. 140.
Отстъпителните изречения имат изцяло народен характер, включително заетата от гръцки по устен път съставка макар на сложните съюзи макар и да – най-чест в Е, единствен в Л, макар да, и да (съставката да може да бъде на дистанция поради словоредния ù контакт с глагола). В Е да функционира и сам, ако е съчетан с колко или какъв като определения на съществително. Примери от Е: макар много пути и да си промени образу, ала ум свой … не е возможно да го промени. 157; макар да знайш ти много хорати, ала аз не хочу да остана без ядение. 126; имам два вола, и нищо да им не реку зарад това, совершават … 144; колко добро да му учиниш, не знай го за добро. 159. Срв. в Л: землɩата ще тѣлото да покрие, макар и да не щешь. 3, 464–466.
В редките изречения за ограничение (оглед), означаващи, че признакът, посочен в главното, се приписва на субекта му само с оглед към явлението, отразено в подчиненото, единствен съюз в Е и Л е да. Примери от Е: Свиня и кучка имали прение коя и от них … по-добра да ражда по-лесно. 148; макар ти и да не думаш за това, доста ти кожата да покаже тия речи твои. 128; Аз не съм луд, що имам сега лов в руцете мои, да осттавя … Е 163; Хитрь е да чини зло. Л 3, 48.
Изреченията за последица имат в Е и Л характерната обща връзка та и редките зарад това в Е и затова в Л. Например: И лясица учини дяволиа та са фати магарето у капана. Е 161; Нѣщо има в нɩего като прьсть печена … та се таквози гледаше. Л 1, 272–274; А любовь имаме между себѣ си тькмо до трапезу затова са е веке и покаание затворило. 3, 150–153.
Степента на единство в областта на обстоятелствените изречения преценяваме в три аспекта: 1) Еднаквите съюзни връзки с еднаква функция без оглед към обема на приложението им са около 20: гдето/дето, когато/когито, като, догде (за време); като, като че, каквото (за начин); колкото; да, та да, зам да (за цел); защото, че, като (за причина); макар и да; да (за ограничение); ако, да; та. 2) Формално единство при известни функционални различия (съчетаемост, честотност) има при когато, колкото, защото, че, като, зам да. В няколко важни изреченски типа тъкмо съюзите, които в развитието на националния книжовен език стават основни (защото, когато/ когито, че, та да) имат по-широка сфера на приложение в Л, а са много редки (и може бе случайни) в езика на Е. 3) Различието е най-дълбоко при четири двойки от съюзи с една и съща функция, от които първият се среща само в Е, а вторият – само в Л: почто – защо, докле – дори, чоти – оти, зарад да – за да (единичен).
Бихме обобщили, че макар сходствата да са повече от различията, с изключение на четири изреченски типа (условен, отстъпителен, ограничителен, следствен) не може да се прави извод за единство между системите на обстоятелствените съюзи в повечето типове на сложните съставни изречения в Е и Л.
5. Голяма компактност на сложните съставни изречения придават т.нар. корелативни конструкции, състоящи се от съюзната връзка и показателно местоимение / наречие вместо конкретен антецедент, което само общо насочва към последвалото го подчинено изречение, разкриващо съдържанието на местоименния корелат. Характерни за напълно развитите книжовни езици, тези конструкции не са чести в езика на Е. В относителните адективни изречения наброихме едва осем случая. Корелативните елементи в главното изречение се представят от форми на местоименията тот и оний, които се съотнасят с изменяеми и неизменяеми съюзни връзки. Примери: Тая басен сказува зарад того, кой учини неправда на … приятеля своего. 124; … учини това, каквото имат обичай да чинят немощните противо силните. 123; Тая басен сказува зарад онии, що са припират. 145; какво би това, щото стана. 125. В Л корелативните конструкции имат подобен състав: корелативните елементи са тойзи, такъвзи. Честотни са, защото само в словото за второто пришествие, на 41 листа, се наблюдават двайсет корелативни местоимения, например: пазѣте са от тиа, щтото зло работѣт. 1, 218–219; да слугуваме на таквизи, дето се сами порушиха и сториха се … смѣрении. 6, 130–132.
В относителните субстантивни (обикновено субектни) изречения съюзната дума корелира с лично или показателно местоимение в постпозитивно главно изречение, напр.: много пути що са види нам повредно, то после полезно бива. Е 146; Тая басен сказува, како са человеците тогиз вразумяват, коги им дружината зле изпаднат. 138. Рядък случай на комбинация от адективен и субстантивен тип, и двата с корелативни конструкции, показва, че Софроний напълно свободно и леко си служи с това книжовно средство за логическа яснота на езиковото изразяване. Не случайно то е използвано в поучителния извод от баснята (вж. и по-горе 124 и 145): кой онеправдува того, що му е добро учинил, бог того ще го педепса. 147. В Л местоимението може да бъде и лично, и показателно: който е младь, а тои дума на съмрьтта. 4, 205-206; кои се надѣе на льжа, тоизи пасе вѣтровете. 2, 140–141.
От останалите изреченски типове само някои обстоятелствени съдържат корелативни елементи. Те са повече в Л: във финалните ги намираме (заради това, затова) само в Л: да знаете и вые що е било тоизи члкь. та затова казувам що е видѣль прркь Данииль. 1, 315–317. В каузалните в Л се използват същите, докато в Е – само затова: Заради това ти се молим, че разбрахме оти можеш … дá намь да се нахараним. Л 1, 874–977; що го не умивал первия му господар, затова е черен. Е 151. Корелатите в условните изречения са отчасти различни: в Е главното започва с частицата то или тогива, например: ако сторя аз това… то ща ся научат и другите селски псета. 133; Ако не найде някой себеп да стори зулум, он тогива учиния зло и без никаква махана. 126. В Л намираме само тогива (вж. по-горе 1, 980–983).
Л се отличава от Е по последователно новобългарския морфологичен състав на корелативните наречия: формите там, оттам срещу тамо и оттамо у Софроний; показателната частица -зи, тьи, така срещу тако в Е; толкова, толкози, а в Е наред с тях – и толико. Няколко примера от Е: Отдето са не надеях, оттамо патих. 146; тако остава на человека естеството му, каквото си ѝ бил и изпервен. 151; колко много голубенца раждаш, толико скорб … учиняш себе си. 162. От Л: дето … дворать давидовь. там ще да бьде сичкото. 1, 127–128; Оти се никоги не радувам тьи … за курбан … каквото о пиане христиане. 7, 95–98.
Към това можем да прибавим таковий в относителните определителни изречения у Софроний. В Е корелативните елементи са повече (общо 11 срещу 8 в Л), но само половината от тях са новобългарски. Напълно еднакви в Е и Л са толкова, толкоз, затова, тогива. Първите три са приети в съвременния книжовен език; също и частицата то от условните изречения в Е. От казаното се вижда, че общо девет типа сложни съставни изречения (3 относителни и 6 обстоятелствени) са развили корелативни конструкции както в Е, така и в Л.
6. Общо явление в Е и Л с известни различия в лексикалната реализация е факултативното вмъкване на частици с усилителна функция (произлезли от съчинителни съюзи) пред постпозитивно главно изречение. Типични са в относителни и обстоятелствени изречения (условни, отстъпителни, каузални и др.). Такива са: в Е – а, и, ала, та, пак, а то; в Л – та, а, ато, ами и, ами пак. Например: Кои человек гледа да излъже приятеля своего сас лест …, ала он най више себе поврежда. Е 149; сички человеци щтото са по тоизи свѣть льжовныи. та са сички приеле от бога разум. Л 4, 393–395; Ала она като му се много моли, и он я узе. Е 145; като разби онзи камикь …, та стана като прах и пепел. Л 1, 303-306; котко, … и като тумбан да са надуеш, пак те не веруваме. Е 134; Макар и над много земли да владаешь … ами и по съмрьть .Г. лахте твое мѣсто бива. Л 2, 127–130. Експресивните частици подчертават зависимостта между явленията, отразени в двете части на сложното изречение, и с това допринасят за неговото единство.
7. Някои особености в употребата на теморалните и модалните форми се установяват преди всичко при изяснителните изречения.
За констативните изяснителни в Е изобщо важат нормите в националния книжовен език. Съвременност спрямо ориентационния момент на главното действие освен с презенс се изразява и с имперфект, перфект или аорист, ако главното сказуемо е представено от имперфект или аорист. Например: (ахчия) като видя псето, че побягна, … 137. Относителна предходност освен с обичайния перфект се предава по изключение с аорист (може би под влияние на гръцкия оригинал): та ми думаш сега, како оздравях и гледам. 132. Във волунтативните изречения с презенс от двата вида се изразява иреално, обикновено желателно, действие. При управляващи глаголи, означаващи колебание, страх, избягване, по изключение Софроний допуска и славянското старо подчинително наклонение в отрицателна форма: псето са убоя да не би слязъл градинаря зарад да удави псето. 148. В Л е засвидетелствана положителната му форма след съюз давно: … давно се бихме оставиле … от това злое винопииство. 7, 115–116. Само в Л срещнахме старобългарско отрицателно сказуемо при управляващ глагол за забрана (представено и в Софрониевия превод на „Митология Синтипа философа“. Вж. Алексиева и др. 1989: 95, 122): пианство браны в черкова да не идеш. 70, 61. Вижда се, че единството между Е и Л е почти пълно.
Сходството е налице и при въпросителните изяснителни изречения. То се потвърждава и от морфологизацията на модалната да-форма в позиция след съюзните думи кой, какво, как, где: от Е – орела … не знаяше вече где да снесе яйцата си. 152; Аслан и медвед … свадили са кой да го (кошутчето – М.Д.) уземе. 138; (аслан) … мисляше какво да стори. 163. От Л: мислѣше ката день … какь да льже людиете. 1, 857; не можать да се утькмѣть кои где да направи кьща. 4, 117–118.
Относно обстоятелствените изречения ще отбележим само няколко особени случая. В темпорални изречения след съюза докле (само в Е) отново намираме морфологизирана да-форма с иреално значение: докле да оздравей, не остана нищо у дом ея. 131. След като в Л е обичайна и форма на бъдеще време за разлика от съвременния книжовен език: … да побѣгне, като (Антихрист) ще да събере се диаволе по сичкыте мѣста … сé нɩеговы людие. 1, 844-845; Като ще да се доврьши свѣтьть. землɩа ваша пуста и градове … щьть да изгорѣть. 1, 45–48.
В иреално условно изречение в протазиса обикновено стои плусквамперфект, но в Л – и перфект. В аподозиса Софроний употребява като основна форма бъдеще в миналото и по-рядко – имперфект, докато Л – имперфект и условно наклонение. Примери: Тоя чловек да не беше пил вино …, не щеше да умре. Е 135; О, злочестное аз, добре ми беше да бях седял у первишняго господаря. Е 139; да сьм знаɩаль, а азе са бых утькмил да сьмь готовь. 4, 219–220. Само в Е открихме условно наклонение и в протазиса: това … да не би било за твоя полза, ти не би придумвала нас да сторим това. 127. Тази особеност, неприета в днешния книжовен език, е едно от двете най-съществени различия между Е и Л. Другото различие – неоткритото от мене в Л бъдеще в миналото („балканският кондиционал“) – дава обаче предимство на Софроний по въпроса за степента на близост до националния книжовен език.
8. Линейното разположение на подчиненото изречение спрямо главното в Е и Л показва следните общи черти, силно превишаващи различията.
В повечето изреченски типове преобладава постпозицията: в относителните определителни, трите типа изяснителни, обстоятелствените за цел, причина, начин. Тя е задължителна в подчинените за ограничение (оглед) и за следствие.
Препозицията е характерна за относителните субектни и обектни, обстоятелствените за време, начин, причина, количество, условие, отстъпване. Примери от Е: що имаше, все го продаде. 145; коги ми принесеш вино, радвам ся. 150; Какво хочеш, тако учини. 177; като веяше вятър, запалиха са воглищата. 123; человек колкото пати, толкова са вся научава. 141; А жената намисли, коги и даде много да яде ечемик, ще начене да сноси на ден два пути. 133; каква работа да буде, коги не е навреме, она е все укорена. 152. Срв. с Л: токо що помысли, а той стори. 1, 875–876; Масло как не може да се смѣси със вода, така и истина със льжа. 2, 33–35; Макар и небето да достигнешь … ами пакь от ,Г, лахте мѣсто не можешь убѣгна. 2, 130–135.
Интерпозицията е значително по-рядка. Установена е в три изреченски типа: относителни определителни, обстоятелствени за място и време. Примери от Е: они человеци що не уйдисуват на обичай и на разум, не е возможно да будут приятели. 130; ний, коги спи аслано, та са вси боим от него. 171. Срв. с Л: И викньха сичкыте что бѣха в мьката със единь глас. 6, 862–863; влькь кьдѣ ходи сé зло мисли на людиетѣ. 1, 799–800; завидливу члку та му е сичките дни нɩегови догде бьде живь сé грижа и плач. 2, 189–191.
9. Можем да направим следните общи изводи.
1) В областта на съюзните връзки за почти пълно единство между Е и Л трябва да се говори при изяснителните волунтативни и въпросителни, относителните субектни и обектни, обстоятелствените условни, отстъпителни, ограничителни и следствени изречения. В тях се намират двайсет съюзни връзки с еднаква в Е и Л синтактичносемантична функция.
Съществени различия се установяват при изяснителните констативни. Те се откриват както в наличието на формално различни съюзи, така и в честотността и важността в синонимичния ред на едни и същи съюзи, особено на че. Формални различия съществуват и при обстоятелствените съюзни думи (4 специфични съюза в Е и толкова в Л при темпорални, финални и каузални изречения). И в трите класа на сложните съставни изречения съществуват несъвпадения на съюзите, функциониращи като основни (че/како, който/що, когато/като). Функционалната разлика е особено голяма при когато. Въпреки че частичните формални и функционални сходства са повече от различията, в крайна сметка съюзната система на сложното съставно изречение в Л стои в сравнително по-тясна връзка с развоя на националния книжовен език.
2) Подобен е нашият извод и в областта на корелативните конструкции поради превъзходството на Л в новобългарския морфологичен състав на корелативните елементи в главното изречение, голямото предимство на Л в честотността на тези конструкции в речта и – по-малко – в броя на изреченските типове, в които ги срещаме. Повече са и приетите в съвременния книжовен език корелативни елементи от диалекта на Л: освен общите за Е и Л (толкова, толкоз, затова) с диалекта на Л съвпадат той, тиа, тъй, там, заради това, докато с Е – само частицата то, а с уговорка – и адективният таковий.
3) В употребата на модалните и темпоралните глаголни форми единството на Е и Л е значително. В изяснителните изречения господстват норми, характерни за съвременния книжовен език. Различията са ограничени в спорадичната употреба на аорист за предходност в констативните изречения и на също толкова рядкото подчинително наклонение във волунтативни изречения. При обстоятелствените изречения ще отбележим важната разлика между съвременния книжовен език и Л в употребата на бъдеще време след темпоралния съюз като в Л; употребата на бъдеще време в миналото в аподозиса на иреално условно изречение само в Е и съвременния език срещу липсата му в Л; неприетото в съвременния книжовен език условно наклонение в протазиса у Софроний. Бихме казали, че двете книжни отклонения у Софроний поставят в почти еднакво положение спрямо развоя на книжовния език Е и Л, тъй като в Л намираме една книжна особеност (предпочитане на условно наклонение в главно изречение вместо бъдеще в миналото) и едно темпорално отклонение от новобългарската норма.
4) Единството на Е и Л във факултативната употреба на експресивни частици и някои съчинителни съюзи пред главно изречение като общ белег на централнобалканските говори е пълно.
5) Сходствата в относителната честотност на препозитивните, постпозитивните и интерпозитивните подчинени изречения спрямо главните са определящи за общата словоредна характеристика на хипотаксиса в Е и Л като единство,тъй като различията са малко и в няколко изреченски типа напълно липсват.
Присъединяваме се към заключението на изследователите, които оценяват подхода на Софроний Врачански към езиковата практика на неговите предходници – Паисий Хилендарски и дамаскинарите – като подчертано творчески. Държал е да бъде разбиран без усилия, но същевременно се е грижил да издигне народния език до инструменит за художественолитературно творчество и в името на тая цел е прибягвал до традиционни книжовни елементи, третирани като родни. При това той е избрал такива, които не посягат на основната структура на народния език, а изглеждат по-скоро като украшения, извисяващи стила (най-очевиден пример са удължените адективни окончания без функционална стойност). В предпочитанията му към няколко съюза със сложен морфемен състав можем да видим стремеж да съчетава елементи от книжовен и от разговорнонароден произход. Заради да му е звучал по-литературно от зам да, защото той съхранява старинното ради; каузалният почто съдържа традиционния что и народния каузален предлог по. Съюзът како има старобългарско оформление, но окончанието го сближава с новобългарския съюз като.
Двояката цел на Софроний и единството на езика му с езика на Л в ред важни моменти ни дават основание да видим и в неговия хипотаксис „мост“ между 17.в. и националния книжовен език, макар и с някои уговорки. В известна степен връзката между тях е минавала и по страничен „брод“. Според по-нови изследвания – по пътеките на наддиалектните градски говори от XIX в., за чието възникване вероятно са изиграли известна роля и дамаскинските сборници, обикновено обединяващи преписи от различни диалектни области.
БИБЛИОГРАФИЯ
Алексиева 1989: Алексиева, А. Езопови басни. В: Софроний Врачански. Съчинения в два тома. Том първи. (Бележки) Изд. БП. София, 1989, 368 – 370.
Арнаудов 1943: Арнаудов, М. Софроний Врачански (1739 – 1813). София, 1943.
Велчева 2004: Велчева, Б. Житието на Софроний и дамаскините. В: Българистични студии. Под ред. на В. Радева. София. Унив. Изд., 2004, 76 – 81.
Велчева 2010: Велчева, Б. Софроний и българският книжовен език. В: Велчева, Б, Д. Иванова И от зазоряването тръгва денят. Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив. Унив. изд. „Паисий Хилендарски“, 2010.
Вътов 1989: Вътов, В. Езикът на Софроний Врачански. В: Алексиева, А., Н. Аретов, В. Вътов, И. Радев. Софроний Врачански. Съчинения в два тома. Т.1. София. Български писател, 1989, 336–349.
Вътов 2002: Вътов, В. Езикът на Софроний Врачански. Велико Търново. Унив. изд., 2002.
Георгиева и др. 1989: История на новобългарския книжовен език. Под редакцията на Е. Георгиева, Ст. Жерев, В. Станков. София. БАН, 1989.
Деянова 2014: Деянова, М. Към строежа на сложните съставни изречения в Ловешкия дамаскин. // Българска реч, ХХ, № 3, 91–109.
Драгова 2012: Драгова, Н. Софрониевият учебников вариант на „История славянабългарска“ и преписваческата традиция. В: История славянобългарска. Гладичов препис. Под редакцията на Д. Караджова. София, Болид – Инс, 2013, 41–66.
Жерев 1969: Жерев, Ст. Езикът на Втория Софрониев препис на „История славянобългарска“ в сравнение с първия (1765). // Български език, XIX, № 2.
Младенова, Велчева 2013: Младенова, О., Б. Велчева. Ловешки дамаскин. Новобългарски паметник от XVII в. София. Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, 2013.
Ничев 1963: Ничев, А. Софрониевият превод на Езоповите басни. Год. СУ, ФФ, 56, 1–46.
Ничева 1965: Ничева, К. Езикът на Софрониевия „Неделник“ в историята на новобългарския книжовен език. София. БАН, 1965.
Радев 2011: Радев, И. Архим. Неофит Петров Котленец или все още непознатият Бозвели. София. Изд. ОРКП Мисъл, 2011.
Радева 2013: Радева, Н. От езика на „История славянобългарска към езика на нейните преписи. Част 1. Велико Търново. Унив. изд. „Св.св. Кирил и Методий“, 2013.
