1. В лексикографските ни помагала данните за чуждите думи често представят опростено пътя на тяхното проникване. Иначе казано, етимологията им, тоест семантичното мотивиране на техния прототип и неговата миграция остават недоизяснени. Преди време например се смяташе достатъчно да се укаже, че манекен е френска дума, без да се уточнява какво по-точно е закодирано в нея. Сега вече речниците на чуждите думи отбелязват коректно, че френ. mannequin има нидерландско потекло, тоест заемка е от среднонидерл. mannekijn ‘човече, кукла; марионетка’, умалително към съществителното име man ‘мъж; човек’. С модерното си значение обликът mannequin е бил презает от френски в нидерландски и е застанал вече като етимологичен дублет до автохтонния новонидерландски manneke(n) ‘човече, дребосък’. В Брюксел с него наричат прочутата малка бронзова статуя над една улична чешма, изобразяваща пикаещото момченце Manneken Pis, означавано у нас донякъде приемливо Пикльото, но недопустимо с буквализма Манекена.
Макар и не без основание, като френски заемки в български опростено се окачествяват също думите булевард и бульон, които обаче си имат своя предистория и свои пътища на миграция. Самото им произношение в български издава, че се разминават сериозно с [bulvar] и [bujõ] във френски. Приема се, че бълг. булевард е възприето с посредничеството на bulevard в румънски, където многобройните лексикални елементи от френски произход са адаптирани по своеобразен начин, като до голяма степен запазват графиката, а не произношението си.
Какво всъщност се крие в заемките булевард и бульон извън познатата ни семантика? Първоначално френ. boulevard бил термин за наименуване на защитен вал около селище или крепост, а впоследствие на широка улица с насаждения по протежение на предишни околоселищни защитни валове. Прототипът срнидерл.-срвиснем. bolwerc е композиция, съставена от bole ‘дебела дъска’ и werc ‘съоръжение, устройство’. Най-напред тя служела за означаване на вид защитно съоръжение от дъски и земен насип, а от ХІV в. също на укрепен бряг, кей, пристан. Чрез нем. Bollwerk думата спорадично се отбелязва в наши речници като историзъм: болверк остар. ‘укрепление; подпорна стена на земни насипи и речни брегове’. На свой ред кулинарният термин бульон сочи еднозначно заемане от рус. бульон, което с неадекватен гласеж застъпва френ. bouillon [bujõ]. По форма този галицизъм е производно от глагола bouillir ‘вря; варя’, който чрез старофренския bolir възлиза към латинския bullio bullire ‘бълбукам’. Същият старофренски глагол е източник и на английския to boil ‘възвирам; варя’ с инструментално производно boiler, легнало в основата на рус. бойлер и вероятно оттам на бълг. бойлер ‘приспособление за бързо загряване на вода с помощта на електрически ток’.
2. Военният термин бруствер ‘земен насип пред войнишки окоп’ е зает навярно след Освобождението с руско посредничество от немската композиция Brustwehr сщ. Ст. Младенов я калкира логично с гърдобран, понеже е съставена от Brust ‘гърди’ и Wehr ‘защита, отбрана’, редериват от глагола sich wehren ‘браня се’. Неговата първа съставка участва и в нем. Brustschwimmen като означение за гръдното плуване. При възприемането му детерминатът Schwimmen ‘плуване’ бил изпуснат по подразбиране, така че в спортната ни терминология немската заемка се е установила като началословна изолация бруст (но с дисимилаторно опростен консонантизъм /ст/ – /ст/ > /с/ – /ст/ в производното деятелно име брусист вместо брустист). Аналогичен по структура с Brustwehr е военният термин Bundeswehr за именуване на въоръжените сили на Федералната република: Бундесвер. Неговият детерминант е налице също в екзотизмите Бундестаг – законодателния орган на ФРГ (нем. Bundestag с детерминат Tag букв. ‘ден’, който в това съчетание пази старинното си юридическо значение ‘установен ден, впоследствие мястото за правно разискване, както и съответният колективен орган’), Бундесрат – законодателен представителен орган на федералните провинции във ФРГ (нем. Bundesrat букв. ‘федерален съвет’), Бундесбанк – емисионната банка на ФРГ (нем. Deutsche Bundesbank букв. ‘Германска федерална банка’), бундеслига ‘висшата футболна лига във ФРГ’. Основата на глагола wehren е първа съставка в още един военен термин – Wehrmacht ‘въоръжени сили, в частност въоръжените сили на Третия райх в периода 1935–1945 г.’, откъдето иде историзмът Вермахт (детерминатът Macht ‘сила, мощ, могъщество’ е прасроден с бълг. мощ). В периода 1921–1935 г. официалното име на въоръжените сили на Германия, респ. на Райха е било Reichswehr, сиреч Райхсвер. От базисния глагол wehren с помощта на представката ab‘от-’ е получен префигираният abwehren ‘отбранявам, отбивам’ с редериват Abwehr ‘отбрана, отпор, съпротива’, използван до 1944 г. за назоваване на германското военно разузнаване и контраразузнаване Абвер.
3. Фамилните имена, които не почиват на собствени, отразяват различни качества и признаци, характерни за човешката личност. Най-многобройни, изглежда, са онези, в които намира израз професията, упражнявана някога от родоначалника на рода. Това еднозначно свидетелства, че поминъкът много често е бил мотив при избора на фамилно име, принцип, който се оказва валиден за различни езици. Нещо повече – много български фамилни имена имат своеобразни „двойници“ във възприети от практиката на турския език, например Градинаров – Бахчеванов, Коларов – Арабаджиев, Овчаров – Чобанов, Шивачев – Терзийски. В такъв случай мислимо би било някои повече или по-малко известни у нас английски фамилни имена също да кореспондират семантично с български.
Преди да бъдат посочени няколко съответствия на тази основа, нека отбележим една структурна разлика между тях и българските. Особеното в нашите имена – подобно на фамилните имена във всички славянски езици – е това, че получават антропонимните наставки -ов/-ев/-ски, докато в английски, както и в други западноевропейски езици базисните деятелни имена функционират непроменени в именната система на съответния език. В етимологично отношение английските фамилни имена могат да бъдат от германски или от англофренски, сиреч латински, респ. галоромански произход. Към германизмите спадат например Бейкър (Baker) – Пекарев/ Фурнаджиев; Голдсмит (Goldsmith) – Златаров/ Златарски/ Куюмджиев; Кътлър (Cutler) – Ножаров; Потър (Potter) – Грънчаров; Смит (Smith) – Ковачев/ Налбантов; Уагнър (Wagner) – Коларов/ Каруцаров; Уивър (Weaver) – Тъкачев; Фишър (Fisher) – Рибаров; Хънтър (Hunter) – Ловджиев/ Авджиев; Шепърд (Sheppard) – Овчаров/ Чобанов.
Деятелни имена с латински основи, но проникнали като фамилни със старофренско посредничество, са Баучер (Bourchier)/ Бучър (Butcher) – Месаров/ Касабов; Карпънтър (Carpenter) – Дърводелски/ Дограмаджиев; Картър (Carter) – Коларов/ Арабаджиев; Купър (Cooper) – Бъчваров/ Фучеджиев/ Кацаров; Кук (Cook) – Магеров, Ахчиев; Милър (Miller) – Мелничаров/ Воденичаров/ Дерменджиев; Тейлър (Taylor) – Шивачев/ Шиваров/ Терзиев; Фокнър (Faulkner) – Соколаров; Фулър (Fuller) – Тепавичаров; Хейуърд (Hayward) – Пъдарев, Поляков; Чандлър (Chandler) – Свещаров; Чосър (Chaucer) – Обущаров/ Кундураджиев. Латино-английска композиция се крие в Копърсмит (Coppersmith) – Бакърджиев/ Медникаров. Чрез старофренски и латински, но от германизми (първият прасроден с бълг. град) са Гарднър (Gardener) – Градинаров/ Бахчеванов и вероятно Мейсън (Mason, като нарицателно източник и на заемката масон) – Зидаров. Между другото в някои от английските облици не е трудно да се разпознаят техни немскоезични паралели: Бекер, Голдшмит, Шмит, Вагнер, Вебер, Фишер, Мюлер, Гартнер/ Гертнер.
4. Докато глаголи като засвиря, огрея, разора безспорно са префиграни, тоест състоят се от представка и пълноценен глагол (за-свиря, о-грея, разора), то други – макар да съдържат разпознаваема представка – не могат да се квалифицират като префиксации от същата категория. Такива са например влоша, ободря, подмладя, разведря, които, лишени от представката, стават неизползваеми: *лоша, *бодря, *младя, *ведря. Те са производни от прилагателни или съществителни имена (задомя, ощастливя, сприятеля се) и при сегментиране се разчленяват на три словообразувателни елемента или морфа: префиксален (представка) + именна база + суфиксален (глаголно окончание). Представката и глаголното окончание, изпълняващи ролята на т. нар. конфикси или циркумфикси, образуват една комбинирана морфема, която превръща именната база в глагол.
В тази взаимовръзка любопитна картина предлагат поредицата глаголи, съдържащи реално или привидно съставката правя. Оказва се, че те са два типа, чиито семантични нюанси в отделни случаи могат да затруднят отнасянето към всеки от тях. Едните наистина са префиксации на глагола правя: до-правя, за-правя, на-правя, пре-правя, про-правя, раз-правя, с-правя се. Други пък са конфиксални образувания с именна база прав: въз-прав-я, изправ-я, о-прав-я, от-прав-я, по-прав-я, под-прав-я. Открит накрая остава въпросът по какъв деривационен механизъм е възникнал самият глагол правя. В Българския етимологичен речник се допускат две възможности: производно непосредствено от праслав. *pravъ със сложен семантичен развой от ‘поставям прав(о), изправям’ до ‘правя, върша (нещо)’ или чрез декомпозиране от префигиран глагол като поправям ‘отстранявам неизправност’, справям ‘приготвям, натъкмявам’.
5. През ХVI в. испански мореплаватели пренесли от Южна Америка растението с ботаническо означение Solanum tuberosum. Тъй като плодът му приличал на растящи под земята грудки, в немскоезичните страни го нарекли отчасти с новообразуваните композиции швейц. и австр. Erdapfel букв. ‘земна ябълка’ (срв. аналогично френ. pomme de terre) и мозелско-франкски, пфалцки и швабски Grundbirne букв. ‘земна круша’, рефлекси от което крòмпир/ крòмпил/ крумпир, пренесени от пребивавали в Бачка и Банат български градинари. В книжовния немски език обаче се наложила една чуждица, застъпваща преосмисленото име на друго грудково растение: итал. остар. tartuficolo ‘трюфел’ (днес tartufo). В немски то проникнало първоначално с гласеж tartoffel, но впоследствие чрез нетипично разподобяване /t/ – /t/ > /k/ – /t/ се видоизменило на Kartoffel, с което проникнала в румънски. Там поради елиминиране на изгласа, преосмислен като определителен член, възникнал облик cartof с мн.ч. cartofi. Тъкмо той намерил прием в български и така картофи с ед.ч. картоф станали официално наименование на растението в нашия език. Приведените в Българския етимологичен речник регионализми картòфел/ картòфла с мн.ч. картофли показват пряко влияние от страна на нем. Kartoffel или опосредствено на рус. картóфель ‘картофи’.
В споменатата италианска вариация tartuficolo наред с tartufo ‘трюфел’ се оформила от диалектното атрибутивно съчетание terrae *tufer, което кореспондира с писмено документирано латинско terrae tuber ‘земна грудка’. В двете фигурира лат. tuber ‘грудка, луковица; оток, подутина’ с дублет *tufer, който в метатезиран вид чрез стпрованс. trufa става източник на френ. Truffe ‘трюфел’ с остарял успореден облик truffle сщ. От него водят началото си нем. Trüffel, рус. трюфель и бълг. трюфел като име на една ароматична подземна гъба, смятана за изключителен деликатес. В ботаниката тя носи онова вече споменато латинско съществително Тuber, производно от глагола tumeo tumere ‘подут съм’ и означаващо не само грудка, но също оток, подутина, гърбица. Умалително към него е медицинският термин tuberculum ‘малка подутина, оток или тумор’. Неговата сингуларизирана множествена форма tubercula е застъпено и в български: туберкула ‘възелче, бучка в някоя тъкан’. Тя лежи в основата на наименованието туберкулоза – хроничното инфекциозно заболяване, което може да засегне не само белите дробове, но и всички останали органи и системи на организма, образувайки подутини, сиреч туберкули. Съществителното tuber лежи също в основата на къснолатинския префигиран глагол protubero protuberare ‘набъбва, подува се’ със сегашно деятелно причастие protuberans, protuberantis. От неговата основа през XVII в. е образуван астрономическият термин за означаване на огромните газови изригвания, видими около слънчевия диск и наричани протуберàнси (срв. френ. protubérances, англ. protuberances, нем. Protuberanzen).
6. Немското име на венерическата болест гонорея, свързана с гнойна секреция от пениса, е Tripper, възпроизведено на български адекватно с трùпер. В смисъл на ‘капещият’ немският прототип e суфиксално производно на -er от глагола trippen ‘капя’. Той е високонемска адaптация на долнонемския интензивум drippen сщ., сроден с книжовния triefen ‘стичам се на капки’ и със съществителното Tropfen ‘капка’, чийто английски когнат е drop ‘капка’. Неговата сингуларизирана множествена форма drops лежи в основата на заемката дропс като означение за дребни захарни бонбони с топчеста форма и без пълнеж.
