За един апелатив към названията на богослужебни книги

Според Българския етимологичен речник лексемата комат се регистрира в писмени средновековни текстове от среднобългарския период и по-точно от XV век насетне в най-общо значение ‘къс, парче, фрагмент от някакъв материал – хляб, сапун, сукно, текстил и дори земя’, при това предимно от така наречените влахобългарски грамоти (в преводната литература още Wallachian-Slavonic charters) със същата датировка и значение (БЕР 2, 2012: 568–569). Примери: коматѣ сꙋкнѣна; та им рецѣте да доидꙋт на комати си, кто ест имал, кто ли нест имал; да ми кꙋпите .е. комати ѡт совони по .д. флорини и др. според дигиталната версия на грамотите на електронния портал за медиевистика Cyrillomethodiana въз основа на изданието на Й. Богдан (Bogdan 1902). Славянската лексема е заемка от средногръцки κομμάτιον < умалително от κόμμα „парче, къс; хапка, залък“ и с мотивираща семантична основа от корена на глагола κόπτω ‘режа, ломя, правя на парчета‘. В българската историческа лексикология до момента са използвани единствено данните от споменатите влахобългарски грамоти. Контекстовите употреби в лексикографските източници не са богати. Така например Фр. Миклошич лаконично обяснява комат именно с най-общото значение, еквивалентно на латинското frustum (Miklosich 1977: 299). Българският диалектен материал според ДА, сравнително пълно обобщен и в БЕР, предлага същото доминиращо значение ‘голямо парче, къс, резен хляб или сирене’, но също така може да се срещнат значенията комат ‘пита, баница’ в Охрид, Струга; комат ‘зелник‘ в Западна България; комат ‘лакти платно’ в Белоградчик, Враца; производният глагол коматúсувам ‘ям твърде много хляб‘; коматáр ‘който яде много хляб; преносно алчен човек’ и др. (ДA; Геров 2, 1976: 392; Филипова-Байрова 1969: 109). За развоя в значението на лексемата спомагат и данните, че още от Античността κόμμα, κομάτιον може да означават кратък израз, изречение, клауза, част от писмена или устна реч, т.е. може да реферират към речева и книжовна активност (LS 1996: 976).

На една интересна контекстова употреба на думата комат в речника на манастирската култура се натъкнахме при съвместната ни работа с И. Билярски върху ръкопис BAR Ms. sl. 636 – монашески сборник със силна антиеретическа линия (Билярски, Цибранска-Костова 2015; Mircea 2005: 235). Археографските данни, с които ръкописът влиза в научно обращение, и приписките в него позволяват да се твърди, че той е изготвен през 1557 г. за манастира Нямц по поръка на митрополита на Сучава и на цяла Молдова Григорий II (живял от 70-те години на XV в. до 1570 г.) от неговия ученик йеродиакон Иларион по времето на молдавския господар Александру Лъпушнеану. Известно е, че манастирът Нямц, наред с молдовските манастири Бистрица, Драгомирна, Молдовица, Пробота и други, е един от най-активните преписвачески центрове, в които се е умножавала така наречената славяно-румънска книжнина с български правописни норми от епохата на Второто българско царство. Забележителен факт в археографското досие на BAR Ms. sl. 636 е съществуването на почти напълно идентичен ръкопис, който под формата на фотокопие със сигнатура BAR Ms. sl. 685 понастоящем се съхранява в Библиотеката на Румънската академия на науките. Самият оригинал се намира в Библиотеката на Руската академия на науките, колекция на А. И. Яцимирски, № 51 (равносилно на бившата сигнатура БРАН № 13. 3.23 – Яцимирский 1898: 76–92). Описание на ръкописа прави А. И. Яцимирски, a по фотокопието – П. Панаитеску в неиздадения трети том на неговия Каталог на славянските ръкописи, съхранявани в Библиотеката на РАН, от който до момента са публикувани първите два тома (Panaitescu 1959; 2003). Този ръкопис близнак е съдържал сега изгубена приписка, която го датира през 1512 г. и го свързва с името на господаря на Молдова Богдан III (Яцимирский 1898: 85–92; Însemnari 2008: 37). Релевантният пасаж за темата на настоящата статия е следният: + В лѣт ҂ꙁк, съ даанѯе  повелѣнѯе блгоьстваго  хрстолюбваго Їѡ Богдан воевод, господаръ въсь Ꙁемл Мѡлдавстѣ спса сѧ съ кнга рекомꙑ Номѡканѡн монастрю ѿ Бсеркан. Напса же съ комат вь монастр Нѣмецком деже ест храм Пантѡкратор, мнѡгогрѣшнѯ таха ерѡдѯакѡн Нкодмь егѹменствѫѧщѹ же тъгда ѯермонах Парѳенѯе… + Дѡѯѧ си ѡ Ѳеос [на гръцки].

Самата приписка поражда силна дискусия преди всичко с историческите факти в нея. На първо място, защото предлага ранна дата за възникването на манастира Бисерикани (Паскаль 2017); второ, атрибуира храма на манастира Нямц на Христос Пантократор, а той е известен като „Възнесение Господне“. Не по-малко интересен обаче в нея е контекстът, в който самата книга номоканон е снабдена с апелатива приложение, а именно гръцката заемка коматъ. В известната си монография върху Григорий Цамблак А. И. Яцимирски отбелязва същата лексема в няколко сборника, свързвани с преписваческата дейност на Гавриил Урик –забележителния преписвач, калиграф и монах от Нямц, на когото науката дължи редица преписи на оригиналните творби на Евтимий Търновски (Яцимирский 1904: 304; Паскаль 1989; 1994; 2016). Книжовникът има големи приноси за развитието на православната писмена култура в Молдавия, за пренасянето на традициите на Търново в молдавските земи, за възпроизвеждането на творбите на Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. Той се откроява като преписвач на житийно-панегиричната книжнина, сборници, триодни тържественици, хомилии. Датираните му сигурни ръкописи обхващат период от 1413 до 1451 г. (Паскаль 1994: 411; Паскаль 2016). А. Яцимирски подчертава, че думата е индивидуален маркер за книжовника Урик, но неизвестно защо смята, че тя е типична за сръбската книжнина. Според наблюденията му подобен термин може би обозначава копиране на част от по-обемен текстов състав, което съответства на характера на ръкописа като монашески сборник. С този извод принципно може да се съгласим, защото фактът, че и в други молдовски текстове на Гавриил Урик от 1448–1450 г. се среща една и съща иначе рядка дума (комат), е доказателство, че се възпроизвежда по-стара традиция на съставителство на сборници и че съставителите са имали съзнанието, че преписват части от други книги. Монашеските сборници от типа на BAR Ms. sl. 636 със силна антиеретическа и правно-канонична линия са молдавско явление, неизвестно в прототипен текстов обем в запазените ръкописни представители на южнославянската книжнина преди османското завоевание. Този извод се отнася до цялостното комплектуване на сборниците, а не до произхода на отделните преводни съчинения в тях, голяма част от които идват от славянския Юг (по-специално Второто българско царство и неговата столица Търново), някои от Атон (сравни наличието на светогорски типик в тях), а единични текстове от Русия.

На всички тези въпроси румънският изследовател Емил Турдяну посвещава специална статия (Turdeanu 1965). Авторът коментира критично данните за самото съществуване на манастира Бисерикани през първите десетилетия на XVI век и разполага създаването му по време на управлението на Стефан Нови (Щефаница), син на Богдан III и господар на Молдова от 1517 до 1527 г. Авторът обяснява и недоразумението със споменаването на храма, посветен на Пантократор в Нямц, което хвърля допълнителна светлина относно датирането на интересуващата ни приписка. Същото може да се каже и за употребата на думата комат в нея, изследванията върху която авторът придвижва напред с няколко извода (Turdeanu 1965: 40-41):

1. Като я нарича съмнителен елемент (élément suspect) и я превежда с „парче, къс“, той смята, че тя е много рядка и че изворовите ѝ референции се броят на пръсти.

2. Ученият привежда трите бележки на Гавриил Урик, на които се спира и Яцимирски: две в Миней от 1447 и неговото продължение от 1463 г. и в един сборник от около 1450, в които е налице тази дума. Според Турдяну тя е използвана, за да придаде местен колорит (couleur locale). Към нея един местен писач, подчертава той, е прибягнал, за да отрази безпрецедентните литературни съкровища на манастира Нямц не само за румънската, но за цялата славянска книжнина. В автентичността на две от приписките обаче той се усъмнява.

От съвременна гледна точка изводите на А. Яцимирски и Е. Турдяну за думата комат могат да бъдат допълнение и отчасти коригирани със следното:

1. Лексемата остава по-характерна за паратекстове, каквито са преписваческите бележки, и официалната делова писменост, т.е. грамоти с влашки и молдавски произход.

2. Не може да се твърди категорично че тя има ареално разпространение само в молдавска среда и следователно не може категорично да се използва като индивидуален лексикален маркер за отделни книжовници. Това се подкрепя от следващ кръг изворови референции. Проверката в електронния корпус Cyrillomethodiana (cyrillomethodiana.uni-sofia.bg) извлече само два примера, първият от които е тривиален, доколкото не внася нищо ново, но вторият подкрепя контекстовата употреба на комат към название на богослужебна книга.

1. Хризми на Лъв Мъдри от XV век : сломени на седмъ. и на ѡсъмъ коматъ. да седꙋтъ да га сънедꙋтъ. Тук значението отново е ‘къс, парче’.

2. Българска преписваческа бележка от 1392 г. с безюсов правопис, която принадлежи на Пентикостар от Хлудовата сбирка на Държавния исторически музей в Москва, ГИМ Хлуд. 134 (Христова, Караджова, Узунова 2003: 54]; паратекстът е възпроизведен отново по по-стари публикации на А. Попов, Й. Иванов и Л. Стоянович). Бележката недвусмислено уточнява: Простите и блⷭⷭвїте исписавшаго сиѥ комате трїѡⷣ а стымь еѡⷣрѡⷨ рѹкою грѣшнаго Стефана монаха. бївшаго странꙗ таха и хтитора сты еѡⷣра. Тя е още по-ценна с историческите сведения за превземането на Скопие от османските турци при управлението на султан Баязид I (1389–1402) в същата година, като става ясно, че въпросните събития са се разиграли по времето на Крали Марко, Марко Мърнявчевич (1371–1395), владетел на Прилеп и Източна Македония (в лѣⷮ҄ Ѕ сотне кьди тѹрци приѥше Скопиѥ мⷭца геⷩ .ѕ. – 6900–5508=1392). Още от 1366 г. Скопие влиза в земите, управлявани от фамилията Мърнявчевич (Матанов 1986: 106–107). Авторите на сбирката от бележки на български книжовници предлагат новобългарски превод на интересуващия ни пасаж „тази част от Триода“ (Христова, Караджова, Узунова 2003: 110). Следователно връзката на този писмен източник с балканския ареал е извън всякакво съмнение. В перспективата на интересуващата ни контекстова употреба примерът от 1392 г. следва да бъде смятан за един от най-ранните засвидетелствани до момента в южнославянска езикова среда и с контекстова референция към част от книга или препис на книга, на писмен документ, и като цяло към материален резултат от книжовна дейност.

Приведените изворови данни са само предварителни и едва ли изчерпват всички възможни употреби на лексемата комат от XV в. насетне, особено при положение че терминологията на манастирската и монашеската култура на Българското средновековие не разполага с изчерпателни глосари, а извличането на лексикална информация от славянските типици не може да се сравни с напредналата фаза на проучване на гръцките (за пример заслужават да се посочат изключително ценните данни от глосарите в изданията на византийските източници – BMFD 2000: 1679–1690; ODB 2005; Smyrlis 2002: 248). Но въз основа на тях може да се твърди, че:

– Под влияние на гръцката писменост лексемата комат влиза в активна контекстова употреба, за да назове части от книжовни паметници или самите паметници и писмени документи. Приложението ѝ към название на конкретна богослужебна книга – миней, триод, номоканон и т.н. и като заместител на самата дума книга е доказателство за това значение. Остава спорно обаче дали винаги това означава, че въпросната книга или документ е част от друга книга. Най-вероятно както книги в мн. число може да означава само една книга, то и комат означава книжно тяло или препис на книжно тяло, отделен елемент на книжовната дейност, парче, къс, единица, независимо дали е самостоятелно или част от друго. Известно е, че думата кънига с китайски произход, преминала от езика на прабългарите, обозначава целия комплекс от графични елементи и смисъл, тоест интегритета на текста в неговата форма и съдържание. Затова думата кънига има много и различни контекстови значения още в най-ранната старобългарска писменост. Според изследването на А. Делева това са: писмо, документ; азбука, списък, страница, текст, част от съчинение и дори рисунка (Стб. речник 1999: 774-775; Делева 1997: 31-40).

– От конкретното значение ‘парче, къс, фрагмент от нещо‘ се развива и значението ‘богатство; съвкупността от неща; материални същности, които са притежание на нещо или някого’, което може да се види в писмени свидетелства на влашката и молдавската писменост от следващите векове (Ghibănescu 1911: 27; Slava veche 1975: 421). В тези източници лексемата комат се възприема или като съществително от ср. род в значение bucată ‘парче, къс, бройка‘, или като същ. от м. р. с двойно значение: 1. Bucată ‘парче, къс, бройка‘; 2. Аvere ‘благосъстояние, собственост, имане‘ (bucată de ocină).

– Накрая, заслужава да се спомене присъствието на наследници от два различни гръцки етимона на славянска, а впоследствие на влашка и молдавска почва, комат и камат< κάματος ‘работа, труд, умора‘< κάμνω ‘правя с труд, напрягам се, придобивам‘ (БЕР, 2, 1979: 184–185). Примери за последното дават южнославянски писмени паметници в примери като каматъръ, каматъникъ ‘лихвар; лице, което се облагодетелства чрез заеми‘, синоним на лихоимьць в редица български преписи на църковноюридически текстове от състава на требници, например НБКМ 621 и НБКМ 971, и двата от XVII в. (Христова, Караджова , Икономова 1982: 190–191; Ангелов 1977: 31). В един семантичен сегмент ‘имане, натрупване на материални придобивки, притежание, богатство‘ значенията на комат и камат се припокриват.

Ако се върнем към началото на поставения въпрос, няма основание да смятаме развитието на значението на думата комат като апелатив към название на дадена богослужебна книга за чуждо на славянски паметници и развито единствено и само отвъд Дунава. По-скоро интерес представляват евентуални гръцки паралели, под влияние на които е могла да възникне тази контекстова употреба и в славянските езици. Освен всичко казано до момента, си струва да се помисли какъв точен новобългарски превод би следвало да се дава при работа с подобни референции на думата според приведените средновековни текстове, а и ако се открият нови: „тази книга, тази част от книга, този препис на книга, това парче, бройка, отделна материална единица, притежание, собственост и т.н“.

Струва ни се, че и в дребния на пръв поглед факт се крие известно лингвистично предизвикателство.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов 1977: Ангелов, Б. Български книжовници от XVII век. – Литературна история, кн.1, 1977, 29–34.

БЕР = Български етимологичен речник. Т. 2. (2012), София: БАН.

Билярски, Цибранска-Костова 2015: Билярски, Ив., М. Цибранска-Костова. Славянски ръкопис BAR Ms. Sl. 636, XVI в., от библиотеката на Румънската академия в Букурещ. – Архeографски прилози, 37, (2015), 107–155.

Геров 1976: Геров, Н. Речник на българския език. Т.2. Е–К. София: Български писател.

ДА = Архив на Секцията за диалектология и лингвистична география в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН.

Делева 1997: Делева, А. Кънигы – произход и значение на думата. – В: Преславска книжовна школа. Т. 2, (1997), 31–40.

Матанов 1986: Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV век. София: Наука и изкуство, 1986.

Паскаль 1989: Паскаль, А. Д. Итоги и задачи изучения рукописей Гавриила Урика как ранных источников по истории славяно-молдавской книжности ХV в. –В: Исследования по источниковедению СССР дооктябрьского периода. Москва, 1989, 4–32.

Паскаль 1994: Паскаль, А. Д. Новые данные о книжной деятельности Гавриила Урика Нямецкаго. – В: Търновска книжовна школа. Т. 5. София, 1994, 409–413.

Паскаль 2016: Паскаль, А. Новые данные о рукопсиной наслядии Гавриила Урика в славяно-молдавской книжности певрой половины XV века. – В: Румянцевские чтения 2016. Ч.2. Материалы международной научно-практической конференции Российской государственной библиотеки 12–13.10.2016. Москва, 2016, 31–36.

Паскаль 2017: Паскаль, А. О реконструкции состава собрания славянских рукописей XV–XIX веков молдавского монастыря Биссерикани (скит Иосифа). – В: Румянцевские чтения 2017. Ч. 2. 500-летие издании первой славянской библии Франциска Скорины: становление и развитие культуры книгопетания. 18–19.10.2017. Москва, 2017, 38–45.

Стб. речник 1999 = Старобългарски речник. Т. 1. А–Н. София: Валентин Траянов.

Филипова-Байрова 1969: Филипова-Байрова, М. Гръцки заемки в съвременния български език. София: Издателство на БАН, 1969.

Христова, Караджова, Икономова 2003: Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници. Т. 1. X–XV в. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2003.

Яцимирский 1898: Яцимирский, А. И. Из славянских рукописей. Тексты и заметки. Москва: Университетска типография, 1898.

Яцимирский 1904: Яцимирский, А. И. Григорий Цамблак. Очерк его жизни, административной и книжной деятельности. Санкт Петербург: Издательство Императорской АН, 1904.

Bogdan 1902: Bogdan, I. Documente și regeste privitoare la relațiile Țăriĭ Rumînești cu Brașovul și Ungaria în secolul XV și XVI. Bucureşti, 1902.

BMFD 2000: Byzantine Monastic Foundations Documents. Ed. by J. Thomas, A. Constantinidis -Hero. Vol. 1–5. Dumbarton Oaks, Washington, 2000.

Cyrillomethodiana: Електронен портал за кирилометодиевистика: cyrillomethodiana.uni-sofia.bg <достъп на 15.09.2017>.

Însemnari 2008: Însemnari de pe manuscrise şi cărţi vechi din Ţara Moldovei. Un corpus. Еd. I. Caproşu şi E. Chiaburu, vol. I (1429–1750). Iaşi, 2008.

LS 1996: A Greek-English Lexicon. Compiled by H. G. Liddell and R. Scott. Oxford, with revised supplement. Oxford: Clarendon press, 1996.

Miklosich 1977: Miklosich, F. Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum. Neudruck der ausgabe. Wien 1862–1865 (reprint 1977).

Mircea 2005: Mircea, I. Répertoire des manuscrits slaves en Roumanie. Auteurs byzantins et slaves. Révision du texte slave P. Bojčeva. Révision du texte franҁais S. Todorova. Sofia, 2005.

ODB 2005: Oxford Dictionary of Byzantium. Ed. in chief Al. Kazdhan. 1–3. New York, Oxford, 1991. Интернет версия: https://www.oxfordreference.com <достъп на 01.09.2017>. Panaitescu 1959: Panaitescu, P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei RPR. Vol. 1. Bucureşti, 1959.

Panaitescu 2003: Panaitescu, P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei RPR. Vol. 2. Bucureşti, 2003.

Slava veche 1975: Slava veche și slavona românească. Coord. Pandele Olteanu (în colaborare cu Elena Lința și Gheorghe Mihăilă), București, Editura Didactică și Pedagogică, 1975.

Smyrlis 2002: Smyrlis, K. The Management of Monastic Estates: the Evidence of the Typica. – Dumbarton Oaks Papers, vol. 56, (2002), 245–257.

Turdeanu 1965: Turdeanu, Е. Le Sbornik dit ‘de Bisericani’: fausse identité d’un manuscrit remarquable. – Revue des études slaves, tom. 44, fasc. 1–4, (1965), 37–40.