Настоящият текст е вдъхновен от някои транслатологични проблеми, поставени от романа Талаш (автор Кшищоф Варга, оригинално заглавие Trociny). Преводът му на български език е дело на Милена Милева и Диляна Денчева (Парадокс, 2017).
Преди да пристъпя към обсъждането на конкретните преводни „казуси“, ще посветя няколко думи на самото произведение. Романът е структуриран като монолог, т.е. разказът се води от главния герой в първо лице единствено число, и по отношение на стилизацията напълно отговаря на особеностите на разговорната реч. Характеризират го многобройни анаколути, синтактични потоци, паратаксис, чести автопоправки и ретардационни думи и др. стилистични средства, които стриктно бяха спазвани в превода, за да се запази стиловата автентичност на повествованието.
Самият герой е сложен и интригуващ образ, който страда от тежка форма на мизантропия, като същевременно е интелигентен и дълбоко емоционален. Притежава силна наблюдателност и свръхизострена сетивност, на моменти граничеща с психическа нестабилност. Целият образ е изграден дихотомично, на базата на парадоксални противоречия и сблъсъци. Житейски героят функционира в самия център на съвременната светскост – в корпоративна Варшава, но генетично изцяло принадлежи на полската селска класа. Професията му на търговски пътник е подчинена на „Негово величество пазара“, хобито му обаче е свързано с друго време и друг свят, със средновековната музика, която е религиозна, екстатична, хипнотична. Дори и повратният момент в повествованието се опира на полюсни преживявания – от екстаза на любовната нощ героят се сгромолясва, захвърлен на унизителното дъно на еднократната сексуална консумация.
Мизантропията му не е хаотична, а подредена и мотивирана – героят мрази корпоративно-консуматорската нормативност на своето съвремие и съпътстващите я нрави. Ненавижда консумацията във всичките ѝ проявления – разточителната кулинарна вакханлия, супермаркетизацията на секса и вещно-притежателната обсесивност, присъщи на модерния човек. Обсебен е от омраза към „ърбан“ стила на живот, но не поставя селото на другия полюс в рамките на дихотомията добър – лош, нито го въздига като апотеоз на идиличността, не следва стереотипа му на ковчеже с традиции, добри нрави и патриархалност. Да, отрежда му полюсно място, но то е в рамките на противопоставянето градска гадост – селска гадост просто защото в духовния му свят противопоставянето мразя – обичам почти не съществува. И така, срещу омразата към градските норми застава омразата към селската посредственост, към невежеството, включително под формата на развалени зъби, а също и към бахура и пачата собствено производство в ролята им на висша ценност.
Както вече споменах, формата на разказа е монологична, в нея липсва авторовият наратив, който помага за експлицирането на някои от характеристиките на героя, т.е. липсва един от инструментите за изграждане на литературни образи. Затова езикът на разказвача се сдобива с особено важна роля. Изброените по-горе стилистични средства придават автентичност на разказа от гледна точка на стиловата му принадлежност, докато достоверността на характера на героя се постига с други похвати. Езикът му е сочен, жив, експресивен, изпълнен с различни видове тропи, което удостоверява дълбоката интелигентност на говорещия. Гневът му си служи с елементи на грубата реч, включително и вулгаризми. Описаната двойственост на личността на свой ред кореспондира с множество езикови игри, постигнати чрез актуализиране на повече от едно значения (обикновено две) на някои многозначни думи. Според Ю. Левин една от характеристиките на поетичния език е удвояването на света (в контекста на естеството на метафората) (Lewin 1969: 296), следователно можем да погледнем на този похват като на поетично средство, което в съпоставка с разговорния жанр създава контраст и художествен ефект, както и свидетелство за остроумието на героя и неговия интерпретативен езиков талант.
Именно тази актуализация стои в центъра на настоящия текст в качеството си на източник на сериозни предизвикателства пред преводача. Тя се извършва в рамките на кратък текстови фрагмент и с помощта на подходящ контекст, който обуславя реализацията на различните значения, като връзката помежду им съзнателно се експлицира. Емпиричният корпус е сегментиран по следния начин:
А. Фрагмент от оригиналния текст;
Б. Фрагмент от езика на превода, в който обсъжданите транслеми се реализират чрез буквални семантични еквиваленти;
В. Фрагмент от езика на превода, който демонстрира преводаческото решение.
I. Първи пример[1]: laska
Актуализираните две значения на думата laska са следните:
1. podpierania się (в превод: прът, в единия край извит или украсен с дръжка, служещ за подпиране);
2. pot. o ładnej, dobrze zbudowanej, atrakcyjnej dziewczynie (в превод: разг. хубаво, стройно, атрактивно момиче). (SJP)
Двете преводни дефиниции сочат, че точните лексикални еквиваленти на български език са бастун и мацка.
В оригиналния текст са реализирани по следния начин:
А. Wiesz, że ten Patryk, co przychodzi do naszego działu, żeni się z tą laską z Krakowa, wiesz, taka myszowata... […].
....nienawidzę słowa „laska“, którym określa się młode kobiety, nie dlatego bynajmniej, bo to im jakoś uwłacza, przecież wiem, że same tak o sobie mówią... […] Niestety słowo „laska“ kojarzy mie się nieodmiennie z laską do podpierania się, być może dlatego, że wszak będę się taką laską podpierał...
Ако на тяхното място поставим точните български еквиваленти, ще получим следния парадоксален текст:
Б. Знаеш ли, че тоя Патрик, дето идва в нашия отдел, се жени за оная мацка (laska) от Краков, сещаш се, една мишовидна... […].
...мразя думата „мацка“ (laska), с която наричат младите хубави жени, не защото ги обижда, знам, че така говорят за себе си... […]
За съжаление думата „мацка“ (laska) предизвиква у мен асоциации с бастун (laska) за подпиране, може би защото все пак ще се подпирам на такъв бастун (laska)...
Примерът ясно илюстрира семантичния дисонанс, който настъпва при предаването на двете значения на транслемата laska. Той доказва, че оригиналният текст изисква в превода да се употреби лексема, която да обедини и двете значения – на привлекателна жена и на предмет за подпиране. За съжаление в българския език такава лексема липсва. Основното значение на лексемата бастун в българския език е идентично с полското, срв. дефиницията, която дава Речник на българския език на ИБЕ към БАН: ‘специално изработена тояга, предназначена за подпиране при ходене, с извита, понякога украсена дръжка’. Също както полската лексема laska и лексемата бастун притежава преносно значение, което е разговорно и експресивно и което, както и в полския език, е предназначено само за единия от двата пола. Регистрирано е в Речник на българския жаргон (за лице) като ‘глупав, прост човек’. И тук семантичните сходства на двете лексеми се изчерпват – в полския език laska назовава лица само от женски пол, в българския език бастун назовава лица само от мъжки пол, което вероятно е обусловено от граматичния род на лексемите. Полската дума е конотативно позитивна, българската – негативна, дори обидна, което личи и от примерите. Особено ценен е първият пример, който съдържа и двете транслеми – мацка и бастун.
Мацките ме обичаха, за мъжете бях бастун. (Стефан Данаилов)[2]
Ооо, най-велик е Джони Уокър с бастуна. Слави рекламира Шуменско и... по-голям бастун от него няма, да знаеш, той е... бастунът на нашето време. (Бастунът на нашето време, Шантобриан)[3]
бастун – смотаняк, загубеняк, недодялан човек, дървеняк[4].
Търсенето на подходяща лексема се пренесе към синонимите на лексемата бастун и възможните им преносни употреби. Сред тях се откроиха лексемите пръчка и тояга, които могат да назовават жени, но обикновено са в съчетание със селска и са силно отрицателни. В семантичния обем на лексемата мацка пък не се откриват адекватни семи, които да поемат значението на обекта за подпиране.
Преводаческата „развръзка“ дойде под формата на лексикална добавка, която също е многозначна и която отразява и двете значения. Става дума за прилагателното як, чието основно значение е свързано със здравина, твърдост, устойчивост, т.е. качества, присъщи на надеждната опора. От друга страна, в съвременния младежки жаргон як означава ‘привлекателен, готин’. Формата яка беше въведена още в началото на абзаца като преводен еквивалент с хиперонимно звучене на транслемата myszkowata (бълг. мишовидна, мишоподобна) – не много яка. Оттам нататък, след като бе извършена и подмяната на дума с израз, текстът придоби следното звучене:
В. Знаеш ли, че тоя Патрик, дето идва в нашия отдел, се жени за оная мацка от Краков, сещаш се, една не много яка... […]
....мразя израза „яка мацка“, с който наричат младите хубави жени, не защото ги обижда, знам, че така говорят за себе си... […] За съжаление изразът „яка мацка“ предизвиква у мен асоциации с нещо, на което се подпираш, още повече че със сигурност един ден ще се подпирам...
II. Втори пример: uprawiać
Двете актуализирани в оригиналния текст значения на глагола uprawiać са следните: 1. siać lub sadzić rośliny, pielęgnując je w okresie wzrostu i rozwoju (в превод: сея или садя растения, като се грижа за тях в периода на растеж и развитие); 2. zajmować się czymś, poświęcać się czemuś (в превод: занимавам се с нещо, посвещавам се на нещо). (SJP) На български се превеждат като 1. отглеждам и 2. правя, практикувам.
На първа позиция в текста се появява значение 2. в израза правя любов.
А. Nienawidzę również słowa „dupczyć“, które w dodatku teraz, w zestawieniu z Nornicą, zabolało mnie w dwójnasób, bo przecież poprzedniej nocy nie dupczyłem
jej wcale ani nie pieprzyłem, nie rżnęliśmy się także ani nie ruchaliśmy, ale, jak mi się wydawało, uprawialiśmy miłość, co zresztą też jest paskudnym określeniem, bo przecież uprawiać można kartofle i buraki oraz jęczmień, pszenicę, żyto i owies.
Б. Мразя също думата „чукане“, от която този път, в съчетание с Мишлето ме заболя двойно, защото предишната нощ съвсем не я чуках, нито пък клецах, не сме се шибали, нито пък клатили, а както ми се стори, правихме ( uprawialiśmy) любов, което впрочем също е грозно определение, защото могат да се правят (uprawiać) картофи и цвекло, а също ечемик, пшеница, ръж и овес.
Българският глагол правя и полският глагол uprawiać съвпадат само в едно от значенията си и, както се вижда от примера, при втората употреба на правя аргументната реализация на оригинала е невъзможно да бъде запазена. За да се съхрани двойната употреба на един и същ глагол, а с него и смисъла на цялото изречение, се прибягна до преводната трансформация лексикална замяна – употребените зеленчукови и зърнени култури бяха заменени с консерви и колбаси, след което преводният текст придоби следния вид:
В. Мразя също думата „чукане“, от която този път в съчетание с Мишлето ме заболя двойно, защото предишната нощ съвсем не я чуках, нито пък клецах, не сме се шибали, нито пък клатили, а както ми се струва, по-скоро правихме любов, което също е грозно определение, защото могат да се правят туршии и компоти, а също бахур, луканка и бабек.
Изборът на употребените лексеми е обусловен от тяхната конотативна адекватност. В интерес на истината културите, изброени в оригиналния текст, особено зърнените, нямат отрицателна конотация, но въпреки това именно с тяхна помощ Варга изгражда гигантската антитеза между сакрум и профанум – емоционалното любовно познаване и пошлата, вулгарна телесна консумация. Лексемите, използвани при замяната (туршии, компоти и пр.), не изграждат конотативно адекватни двойки с оригиналните (картофи, цвекло, пшеница и пр.), а са най-вече адекватни на ситуацията, а също и на общия тембър на произведението. Самият този „тембър“ до известна степен опровергава твърдението, че изброените в оригинала храни нямат отрицателна конотация, защото конкретно картофите и цвеклото в романа се използват изключително често като емблеми на презряната от героя Полша. И това съвсем не е случайно, макар че е трудно е да се определи дали е търсено съзнателно от автора, или е по-скоро интуитивно. Така или иначе употребата на растения за назоваването на човешки свойства е напълно обяснима в светлината на известната теория на концептуалната метафора. Например един от начините за концептуализация на глупостта е посредством прости, първични храни, като това е характерно както за полския, така и за българския език, срв. głąb kapuściany, wysoki jak topola, a głupi jak fasola, прост като леща, прост като фасул, прост като гъбена чорба, тиква, кратуна, чукундур и др. (Денчева 2013: 295).
На свой ред бахурът, туршиите, пачата и пр. в българския език се свързват с ниската кулинарната култура, с простия, неаристократичен бит, с липсата на изисканост и изтънченост в хранителните навици. Прозрачните и трайни конотации на бахура дори са залегнали в пословутия скеч, в който героят на Кръстьо Лафазанов твърди: „Ние обичаме културата. И бахура! И културата обичаме! Ама и бахура!“, изграждайки антитезата високо – ниско и постигайки силен комичен ефект. Впрочем самият Варга също неколкократно споменава бахура и пачата с ирония и известно презрение.
III. Трети пример kawaler
Контекстът, в който е употребена лексемата kawaler, актуализира следните ѝ значения: 1. mężczyzna, który jeszcze się nie ożenił (в превод: мъж, който още не е женен); 2. osoba odznaczona orderem (в превод: лице, отличено с орден). (SJP) Лексикалните ѝ еквиваленти на български са ерген и кавалер (на орден).
A. No, teraz to tylko my tu się ostaliśmy, starzy kawalerowie, dwaj muszkieterowie, zarechotał Kamil Szewc, a mnie się zebrało na mdłości... […]
Nie jestem starym kawalerem, powiedziałem spokojnie, tylko rozwodnikiem, przyznasz chyba, że to nie to samo, starym kawalerem jesteś ty, choć słowo „kawaler“ zestawione z twoją osobą brzmi dość kuriozalnie, skrzywiłem się.
Б. Е, сега само ти и аз останахме стари ергени (starzy kawalerowie), двама мускетари, загъргори Камил Шевц, а на мен ми се доповръща... […].
Не съм стар ерген (starym kawalerem), казах спокойно, а съм разведен, ще се съгласиш, че не е същото, стар ерген (starym kawalerem) си ти, макар че думата ерген (kawaler), отнесена към твоята особа, звучи доста куриозно, намръщих се аз.
Лексемите kawaler (пол.) и кавалер (бълг.) имат формално и семантично съвпадение само в едно от значенията – ‘лице, носител на орден’. Това води до невъзможност на български чрез една обща лексема да се изгради антитезата стар ерген – кавалер (на орден), която впрочем е конотативна антитеза, изградена на базата на отрицателната конотация на стар ерген и положителната конотация на кавалер на орден. Общоприетите асоциации[5], съпътстващи израза стар ерген (макар че този стереотип вече отмира), обикновено се свързват с егоцентричност, утвърдени навици и страх от обвързване, докато кавалер се асоциира с чест, достойнство, аристократичност, принадлежност към висшите кръгове на обществото и под.
Преводаческото решение на казуса се опря на следните операции – при първите ѝ употреби лексемата kawaler беше преведена с точния ѝ еквивалент – ерген, докато при изграждането на антитезата той бе заменен с бекярин. В значението си ‘кавалер на[6] орден’ бе заменена от лексемата болярин, с цел постигането на паронимично звучене, което да компенсира липсата на необходимата звуково идентична лексема. Използвана бе и лексикалната добавка „прилича на“, която допълнително подчертава постигнатата парономазия. Въпреки естествената ми съпротива срещу турската заемка бекярин поради особеното място, което турцизмите заемат в стилистичната йерархия на българския език и поради архаично-диалектното ѝ звучене, все пак я предпочетох заради силната отрицателна конотация, с която е обременена и която кореспондира с отрицателната конотация на стар ерген, срв.
Сега ако ремонтират и пункта, цена няма да имат! Че прилича на някоя бекярска квартира[7].
Цари пълен хаос, наподобяващ бекярска квартира[8].
Ето затова съм против премиер - бекярин!
На свой ред болярин е носител на положителни конотации като благородство, чест и обществена елитарност, които в голяма степен съответстват на конотациите на кавалер (на орден).
В. Е, сега само ти и аз останахме стари ергени, двама мускетари, загъргори Камил Шевц, а на мен ми се доповръща... […].
Не съм стар ерген, казах спокойно, а съм разведен, ще се съгласиш, че не е същото, бекяринът си ти, макар че думата „бекярин“ прилича на „болярин“, което, отнесено към твоята особа звучи доста куриозно, намръщих се аз.
IV. Четвърти пример: kolega, kolegować się
Посочените речникови дефиниции на kolega и kolegować się са ексцерпирани от „Wielki słownik polsko-angielski“ поради максималната изчерпателност на статиите в сравнение с останалите речници, с които разполагам.
Kolega: 1. (znajomy) friend, pal, pot, mate GB pot; ̴ ga ze szkoły a school friend, a school mate, ̴ ga z klasy a classmate, ̴ ga z dzieciństwa a childhood friend […]; 2. (współpracownik) colleague
Kolegować się (св. zakolegować się) to be friends
Видимо е, че българските еквиваленти на посочените значения са: 1. приятел, съученик, приятел от детството и под.; 2. колега, а на глагола – дружа, другарувам (св. сприятеля се).
Посочените значения са актуализирани в оригиналния текст по следния начин:
А. Tym idiotycznym zabiegiem retorycznym chciał się do mnie przymilić, bardziej zakolegować, ohyda, nienawidzę sformułowania „kolega z pracy“ nie tylko dlatego że jest wewnętrznie sprzeczne, ponieważ wspólna praca nie ma nic wspólnego z kolegowaniem się, ale także dlatego że jest szantażem lingwistycznym, narzucającym „kolegowanie się“ ludziom, którzy w gruncie rzeczy są sobie zupełnie obcy albo prowadzą nieustającą wojnę o terytorium i zdobycze, a więc o to, kto zagarnie więcej zleceń, otrzyma więcej pochwał, wykaże się lepszymi wynikami, kto kogo przechytrzy w tej codziennej grze o przetrwanie, kto się będzie bradziej podobał, kto będzie bardziej lubiany, kto pierwszy dostanie premię, prawdziwi koledzy nie robią sobie przecież takich świństw jak koledzy z pracy.
Прякото им прилагане изгражда следния семантично некохерентен текст:
Б. С този идиотски реторичен трик искаше да ми се подмаже, да се сприятелим (zakolegować), гадост, мразя израза „колега от работата“ („kolega z pracy“) не само защото е вътрешно противоречив, защото съвместната работа няма нищо общо с приятелството, но също и защото е лингвистичен шантаж, налагащ приятелството на хора, които по същество са си напълно чужди или водят непрекъсната война за територии и плячка, тоест кой ще гепи повече поръчки, ще получи повече похвали, ще блесне с по-добри резултати, кой кого ще надхитри в ежедневната игра на оцеляване, кой повече ще се хареса, кого повече ще обичат, кой пръв ще получи премия, истинските приятели (koledzy) не си правят такива свинщини като колегите (koledzy z pracy).
В този случай запазването на обща формална конструкция се постигна на морфологично ниво – за преводни еквиваленти бяха използвани думи, обединени от обща коренна морфема, носител на лексикалното значение и по-точно от аломорфите друг/друже:
В. С този идиотски реторичен трик искаше да ми се подмаже, да се сдружим, гадост, мразя думата „съдружник“ не само защото е вътрешно противоречива, защото съвместната работа няма нищо общо с друженето, но също и защото е лингвистичен шантаж, налагащ другаруването на хора, които по същество са си напълно чужди или водят непрекъсната война за територии и плячка, тоест кой ще гепи повече поръчки, ще получи повече похвали, ще блесне с по-добри резултати, кой кого ще надхитри в ежедневната игра на оцеляване, кой повече ще се хареса, кого повече ще обичат, кой пръв ще получи премия, истинските другари не си правят такива свинщини като съдружниците.
Представените примери илюстрират художествен похват, който постига много силно художествено въздействие и който изисква преводачески подход, съвсем различен от конвенционалния. При последния се преследва преводна еквивалентност в плана на съдържание, докато планът на изразяване е без значение, което особено ясно личи при езикови форми със сложна семантична структура като фразеологичните единици и метафорите. Напр. в адекватния превод на полския фразеологизъм musztarda po obiedzie няма и следа от горчица, срв. след дъжд качулка, нито пък в превода на английския фразеологизъм it’s raining cats and dogs има място за кучета и котки, срв. вали като из ведро. Конвенционалната метафора утро в значение на ‘начало’ е възможно да се преведе с праг, макар че лексемите утро и праг не съвпадат формално, а и понятията принадлежат към съвсем различни концептосфери. Приведените примери от романа Талаш обаче са специфични с това, че поставят изискването за запазване на единството от форма и съдържание, в противен случай се стига до нонсенс или загуба на художествено въздействие[9]. Това единство се постига особено трудно в случаите, когато при формално идентичните преводни еквиваленти има съвпадение само в едно от значенията.
Гореизложените преводачески решения не са представени с претенции за оптималност, те единствено показват възможните пътища за запазването на смислово-формалния синхрон на оригиналния текст, а именно чрез прилагането на преводни трансформации от типа лексикална добавка и лексикална замяна. При избора на лексема-субститут е наложително преводачът да се ръководи от изискването за конотативна еквивалентност, за идентичност на системите от общоприети асоциации, а също и да се ръководи от индивидуалните авторови концептуализации, напр. ироничната Варгова концептуализация на картофите и цвеклото, кървавицата и пачата като емблема на примитивния дух. Последният пример (IV) показа, че формалното единство може да се търси не само на ниво лексема, но и на ниво морфема.
Примерите са ценни и от още една гледна точка – показват единството между личностните характеристики на героя и тяхната езикова репрезентация. Това поставя пред преводача задачата да бди за запазването на образа и изисква от него един вид „влизане в роля“ на езиково ниво.
БИБЛИОГРАФИЯ
Армянов 2012: Армянов, Г. Речник на българския жаргон. София: Фигура, 2012.
Блек 1971: Black, M. Metafora. – Pamiętnik literacki LXII, 1971, z. 3, s. 217.
Денчева 2002: Денчева, Д. Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията и техники в превода им. – В: Научни трудове. Пловдив: ПУ „П. Хилендарски“, т. 40, кн. 1, 2002, 389–394.
Денчева 2013: Denczewa, D. Olej, kapusta, kalosze. Inteligencja i głupota w polskich i bułgarskich związkach frazeologicznych. – Postscriptum polonistyczne, Katowice, 2013, Nr. 2 (12), str. 295–333.
Левин 1969: Lewin, J. Struktura rosyjskiej metafory. – Pamiętnik literacki LX, 1969, z. 1, s. 296.
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НА ИБЕ КЪМ БАН, http://ibl.bas.bg/rbe/.
Słownik języka polskiego, https://sjp.pwn.pl/.
Wielki słownik polsko-angielski, Wydawnictwo Naukowe PWN, Warszawa, 2005.
