Тук, разбира се, не става дума за онези албуми, които по-старото поколение помни с носталгия от детството си, и в които се рисуваха красиви картинки и се пишеха добри пожелания. Нито за научното понятие в някои лингвистични теории, назоваващо лексикалната система на езика, която всеки един от нас носи в съзнанието си (mental lexicon) и която може да се противопостави на нейното непълно материално, хартиено или електронно въплъщение (dictionary). Става дума тъкмо за това последното, трето значение на думата лексикон – „речник“, което някои лексикони с основание определят като остаряло (напр. В. Радева, Български тълковен речник, София: „Изток-Запад“, 2012). Но точно така проф. Парашкевов обича да нарича своите книги, излезли през последните десетина години, които наистина са оформени като речници, в отделни статии подредени по азбучен ред.
Авторът на тези книги, който през тази година закръгля своята юбилейна осемдесетгодишнина, едва ли има нужда от представяне. Виден български езиковед, възпитаник на Софийския университет и на Лайпцигския университет, където е защитил докторат, автор на повече от двеста научни публикации и дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, той е известен и на по-широката общественост от многобройните си медийни изяви по въпроси на езиковата култура, а също така и като изтъкнат и активен преводач. Неговата основна академична специалност ca историческа граматика, история и диалектология на немския език –дисциплини, които освен в София е преподавал и в други университети у нас и в чужбина. Като много езиковеди, работещи върху чужд език, той обръща поглед и към родния език. Това никак не е изненадващо, то съвсем естествено се предизвиква от неизбежните съпоставки, спонтанни или нарочни, с родния език, както в лингвистичните занимания, така и при превода. Но при Б. Парашкевов интересът към българския език е особено подчертан. На него той посвещава много време и сили в ежедневните си занимания и това до голяма степен е мотивирано от грижата му за езиковата култура у нас. Това личи и от тематиката и характера на книгите, за които тук сега ще се говори.
Основният интерес на Б. Парашкевов е насочен към лексиката, този особено занимателен аспект на езика, към който и неизкушените в езикознанието не са безразлични. Нашият автор се вълнува от живота, съдбата и миграцията на думите, от техните, по неговия собствен израз, „невероятни превъплъщения“. Това неизбежно включва и тяхната етимология. Оттук произтича още едно разширяване на научните му занимания чрез включването на голям брой езици. Б. Парашкевов впечатлява със свободното боравене с всички славянски езици, с повечето останали индоевропейски, включително старогръцки и латински, със съседския турски и през него към арабски и персийски, с фински (език, от който той превежда, наред с основния му немски), унгарски и т.н. Друг преход, който понякога му се налага да извърши, е от частното към общото теоретично езикознание, когато трябва да формулира и назове понятие, необходимо му за описанието на някое лексикосемантично явление. Нерядко му се случва да изкове нов термин или да предложи своя дефиниция.
Но нека сега да обърнем поглед към въпросните лексикони. Ето техния списък:
- Етимологичните дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало, София: ИК „Емас“ 2008, 511 с. Рец. С. Павлова, Български език, 2009/1, 104–106 ; Т. Тодоров, Съпоставително езикознание, 2010/3, 109–112. Малък речник на етимологични дублети, В. Търново: „Слово“, 2014, 398 с. – съкратен вариант на (1).
- Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словесни елементи в българския език. Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии, т. 97–98. София, 2008, 111–164.
- Отименна лексика в словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от собствени имена, София: Изток-Запад, 2011, 404 с. Рец. В. Радева, Българска реч, 2012/1, 54–56.
- Корективен речник на чужди думи в българския език (съавтор), София: УИ. „Св. Климент Охридски“, 2012, 173 с. – и онлайн http://dictcorrect.com/
- Народни етимологии. Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация, София: Изток-Запад, 2013, 285 с. Рец. Ст. Димитрова, Съпоставително езикознание, 2014/3, 110–115.
- Българска транскрипция на немски имена/Bulgarische Transkription Deutscher Namen, София: Изток-Запад, 2015, 326 с.. Рец. Хр. Стаменов, Съпоставително езикознание, 2016/1, 94–99.
- От дума на дума… Занимателна лексикология, София: Изток-Запад, 2017, 364 с. Рец. М. Ковачева, Съпоставително езикознание, 2017/3, 90–91
(Списъкът на рецензиите не претендира за пълнота.)
Нека сега се опитаме да посочим някои общи характеристики на изброените по-горе книги. Това най-лесно може да се направи от гледна точка на типологията на речниците.
До немного отдавна лингвистите със структуралистична ориентация настояваха на разграничението между (лингвистичен) речник и енциклопедия. Това малко или много се вижда и в лексикографската практика, макар в различните културни традиции да съществуват и известни различия. Така например американските речници се отличават с по-голяма степен на включване на енциклопедични знания от британските. Говори се и за универсални речници, предлагащи всякакъв вид възможна информация.
С възхода на когнитивизма теоретичното разграничаване между лингвистично и екстралингвистично знание сериозно се подкопава. Интересно е, че в речниците на Б. Парашкевов, които все пак са лингвистични, се съдържа голям обем енциклопедична информация, а в подзаглавията на два от тях дори се съдържа определението „енциклопедичен речник“. Без да е заявен когнитивист, може да се каже, че нашият автор е в крак с когнитивистката мода. Това е свързано с неговите виждания за етимологията, за което ще стане дума по-надолу. А ако трябва да категоризираме разглежданите тук речници, те са лингвистични със силен уклон към енциклопедичност, универсалност.
Следващата основна двудялба е между едноезични и двуезични (преводни) речници. Лексиконите на Б. Парашкевов са едноезични. Те са речници на българския език, дори и тогава, когато се ограничават в лексика с небългарски произход (например, заемки от немски). За неспециалиста може да изглежда странно и това, че речници, в които изобилства езиков материал от множество други езици, се определят като едноезични. Този чуждоезиков материал обаче е приведен само в обяснението на заглавните думи, които функционират тъкмо в българския език, а и самите обяснения са на български, както подобава на един едноезичен речник.
Речниците се подразделят още и на общи (такива, които обхващат всички пластове на лексиката, независимо дали са кратки или с претенция за по-голяма пълнота) и специализирани (такива, които включват само някакъв сегмент от лексиката, обособен по някакъв признак). Речниците на Б. Парашкевов са от втория вид, те са специализирани и всеки един от тях включва думи, принадлежащи към някаква категория, изрично посочена в заглавието на речника. Това са (по реда на речниците): 1) думи, които са/имат етимологични дублети, 2) заемки от немския език, 3) производни от собствени имена, 4) чужди думи, които често се употребяват неправилно, 5) думи с вторична семантична и морфологична мотивация, резултат на народна етимология. Случаят с последните два речника е по-различен и тях ще разгледаме отделно.
Съществува още една форма на специализация на речниците, която представлява принципно ограничение не по линия на словника, а по линия на вида информация, предоставена за заглавните (лематизираните) думи. Така например един речник може да дава само правописа и произношението на думите, без да тълкува значението им и да предоставя други видове информация (граматическа, етимологична и пр.). В това отношение лексиконите на Б. Парашкевов клонят към неспециализираностност (разбирай, неограниченост само в един вид информация за думите), защото включват различен тип сведения: тълкуване на значението, етимология, там където е необходимо и стилистични и граматически сведения и др.
Речниците, както и цялата лингвистика, могат да се ситуират и по отношение на притовопоставянето: описателни (дескриптивни, фиксиращи състоянието на нещата) – предписващи (прескриптивни, нормативни, определящи кое е правилно и кое не). Бих определил позицията на проф. Парашкевов като мек прескриптивизъм. Той не само описва съществуващи форми и употреби, но се стреми да насочи читателя към правилната употреба и да го предпази от грешки. Така в своя „Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словесни елементи в българския език“ той въвежда предупреждения там, където немската заемка няма съответната употреба в немския език и евентуалното ѝ „връщане“ в немския език би довело до грешка, т.е. ситуация, която е частен случай на т.н. лъжливи приятели на преводача. Явно прескриптивен по своя замисъл е полезният „Корективен речник на чужди думи в българския език“, достъпен и онлайн, където той продължава да се допълва и коригира. Б. Парашкевов е основен съавтор в този колективен труд и подготвените от него статии носят отпечатъка на неговия стил и подход. Да не забравяме, че един от основните мотиви за създаването на всички тези речници е грижата за езиковата култура на българина. Без да бъде натрапчиво прескриптивен, Б. Парашкевов пледира за това всеки образован човек да си изработи по свой вкус един богат и съобразен с нормите идиолект, който да позволява успешно и пълноценно общуване според ситуацията, жанра и т.н.
Етимологията заема много важно, бих казал, централно място в езиковедските занимания на проф. Парашкевов от много време насам. Автор е на статии и етюди, които са принос към изследването на етимологията на българския език. Той има своите възгледи и разбирания за характера и мястото на етимологията и за това, как тя трябва да се прави. Нарича я най-популярната област на езикознанието. Под тази формулировка се крие осъзнаването на факта, че хората обичат да си задават въпроса „защо се казва така“. Това спонтанно води до явлението народна етимология, което може да се определи като любителско, непрофесионално, и в крайна сметка погрешно етимологизуване. Б. Парашкевов е особено критичен към професионалните занимания с етимология. Това особено се отнася до етимологизуването на чуждите думи, въпрос по който той се е изказвал неведнъж. Речниците на чуждите думи, най-вече поради липса на място, но и не само заради това, понякога предлагат не само непълни, но и неясни и дори погрешни етимологии, които се пренасят от речник в речник. Като цяло Б. Парашкевов настоява на важността на външните културно-исторически фактори, на контактите между езиците и културите, интересува се също и от конкретните измествания в семантиката на думите. Без всичко това етимологията не може да бъде пълна и да има обяснителна сила. Тези негови виждания намират реализация в изследванията му, на първо място в лексиконите.
Етимологични ли са речниците на Б. Парашкевов? Отговорът е, да но не само. Думата етимологичен присъства в заглавието на повечето от тях. Безспорно специален вид етимологичен речник е „Речникът на етимологичните дублети“, с добавката, че в него се разработва теорията на етимологичната дублетност и явлението се изследва в българския език. „Етимологичният и лексикосемантичен речник на немските словесни елементи в българския език“ пък е съчетание на етимологичен и тълковен речник, като в него има и елементи на речник на трудностите. Няма как да не е етимологичен „Речникът на отименната лексика“, където се анализира тъкмо произходът на лематизираните апелативи като производни от собствени имена. Книгата върху народните етимологии разкрива всеки случай на народна етимология чрез доказване на нейната научна несъстоятелност и посочване на вярната етимология. „Корективният речник“, без да е етимологичен, аргументира (не)правилността на една употреба най-вече от етимологична гледна точка. В книгата „От дума на дума …“ връзките между веригите от думи, които се разглеждат, отново са етимологични.
В предговорите на две от книгите на Б. Парашкевов, тези върху етимологичните дублети и върху народната етимология, намираме не само характеристика на съответния речник и инструкции за неговото ползване, но и разработване на теоретични въпроси на етимологията. Така авторът предлага обособяването на голям брой видове етимологична дублетност, дължима на: застинали падежни форми и обособени форми за множествено число; различни степени на коренната гласна; наличие на българска дума и заемка с обща етимология; наличие на обратна заемка; свързано собствено и нарицателно име; съкратена и несъкратена форма; общност със съставки на сложни думи (това е случай на свързани дублети, по терминологията на автора). В своята рецензия Т. Тодоров възразява срещу признаването на дублетност в случаите на лексикализация на застинали граматически форми, като предпочита да ги види от синхронна гладна точка като словообразуване. Това само потвърждава съществуващите трудности в разграничаването между морфологичен и словообразувателен анализ, от една страна, и чиста етимология, от друга, и, в крайна сметка, между синхрония и диахрония, особено в областта на словообразуването. (Виж по този въпрос например L. Bauer and R. Huddleston, Lexical word-formation, in: Huddleston, R. and G.K. Pullum (eds.), The Cambridge Grammar of the English Language, Cambridge University Press, 2002, 1621–1721, особено с. 1627–1628).
В предговора към книгата върху народните етимологии Б. Парашкевов предлага разграничение между три вида народна етимология: асоциативна, която протича дискретно и трудно се поддава на верификация; модификативна, при която има промяна на формата с цел пригаждане към позната лексикална единица; фономорфологична, свързана с морфологични преобразувания с цел адаптиране на чуждата дума към системата на езика приемник.
Единствено несвързан пряко с етимологията остава справочникът „Българска транскрипция на немски имена/ Bulgarische Transkription Deutscher Namen“. Той е и единственият двуезичен, преводен речник сред разглежданите тук. Междуезиковата транскрипция на имената е наистина в основата си преводачески въпрос. Той има и немалка значимост с оглед на ежедневната правописна и говорна практика, където се наблюдават голям разнобой, за да не кажем хаос, и несъобразяване с установените дотук правила. Като стъпва на постигнатото досега, на първо място на класическата книга на А. Данчев „Българска транскрипция на английски имена“ (1979, 4-то изд. 2010), Б. Парашкевов разработва принципните положения при двойката немски-български език, характеризира спецификата на немските собствени имена, като прави и съпоставки с български, дискутира и въвежда понятия (ендоними, екзоними, конгруенди, калки) и предлага справочна речникова част, включваща голям брой немскоезични собствени имена. Ще отбележа само и това, че авторът ратува за зачитане на спецификата и правилата на езика приемник и в този смисъл възразява например срещу несвойственото за българската графика и фонология предаване на дължината на чуждата гласна с двойни букви на български език (срв. Аахен, също и уу в английски думи и имена: фаст фууд). Новост в този речник е и обръщането на посоката в българско-немския индекс.
Лексиконите на Б. Парашкевов са публикувани като отделни книги. Четири от тях са включени в добре оформената поредица на изд. „Изток-Запад“, за което издателите заслужават адмирации. Едно изключение тук е „Етимологичен и лексикосемантичен речник на немските словесни елементи в българския език“, който е включен в Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Вероятното обяснение тук е незавършеният, предварителен характер на този труд: той разработва материал само от буквите А до В включително и може да се види като градиво за бъдещ такъв или подобен речник.
Според целевата група от ползватели, за която е предвиден един лексикографски труд, също може да се говори за различни видове речници. Като пример за такова кагегоризиране могат да се посочат т.нар. учебни речници, предназначени за обучаващите се по съответния език. Нека да преформулираме въпроса така: лексиконите на проф. Парашкевов за специалисти лингвисти ли са предназначени, или за широката публика? Те строго научна литература ли са, или научнопопулярна? И тук отговорът като че ли не съвпада само с едната алтернатива, а покрива и двете. Вече споменахме, че интерес към лексикалното богатство на езика имат както професионалистите езиковеди, така и неспециалистите в тази област, т.е. широката малко или много образована публика. Всяка от тези две групи читатели най-вероятно ще извлече различна по дълбочина информация от книгите на Б. Парашкевов. За професионалиста е важно това, че там ще намери както прецизни, научно издържани анализи, така и оригинални теоретични постановки. За масовия читател същественото е това, че ще задоволи своето любопитство и ще получи отговори на въпроси от типа на „защо се казва така“, че ще открие изненадващи и неподозирани връзки между думите, ще добие представа за техните странствания и превъплъщения. Тук опираме и до интригуващата и забавната страна на думите и тяхната история, представена най-добре в последната за сега книга на Б. Парашкевов „От дума на дума… Занимателна лексикология“, в чието заглавие виждаме едно приятно заиграване с фразеологизма „от дума на дума“. В тази книга авторът си поставя за цел да разкрие генетичната общност на привидно несъпоставими думи или на явно родствени, но семантично несъвместими словесни структури. Занимателността се крие тъкмо в изненадата на неочакваните връзки между думите. Ето само няколко примера за такива двойки или вериги от думи, поне някои от които будят усмивка: батальон – батерия – абажур – дебат; биберон – бира; губерния – кибернетика; олигарх – олигофрен; автентичен – ефенди; консерватория – консервирам. В същото време читателят получава пълна и строго научна информация за съдбата и превъплъщенията на тези думи, като навлиза дълбоко в езиковедски области като етимология, словообразуване и семантика. Статията за миналото деятелно причастие изминал (време, период) и миналото страдателно причастие изминат (път) може направо да влезе в учебник по български език със смисловото разграничаване на двете форми и с предупрежденията за възможни грешки. След дълго търсене в различни справочници и речници на значението на изчезналия диалектен глагол сякам, залегнал в наречието/модалната дума сякаш, намерих отговора тъкмо в книгата „От дума на дума …“.
Извън разгледаните вече лексикони, но свързани с тях са книгите: Етимологичните дублети в българския език. София: „Народна просвета“ , 1987, която е първообраз и теоретична подготовка за речника със сходно заглавие, и немскоезичният Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen. [Думи и имена с еднакъв произход и структура. Речник на етимологичните дублети в немския език], Berlin/New York, 2004, издаден от престижното издателство Walter de Gruyter. С тях се родее и книгата „Немски елементи в говора на банатските българи“, София: Унив. изд.. „Св. Климент Охридски“, 2007, изследване, чийто лексикален корпус е представен като азбучно подреден речник на страниците: 21–23, 25–34, 38–207. (Рец. В. Радева в Съпоставително езикознание, 2008/1, 209–212.) Лексиконите на проф. Б. Парашкевов имат своите многобройни читатели и почитатели сред широката публика и сред специалистите езиковеди. Много от тях са представени и коментирани като новаторски, чрез създаването на нови жанрове в лексикографията, или като образцови представители на вече съществуващи видове речници в книгата на проф. В. Радева „Българска лексикология и лексикография“ (София: изд. „Изток-Запад“, 2017). Те са рецензирани в специализираните издания. Рецензенти и коментатори са единодушни в подчертаването на техните достойнства и изтъкването на солидната езиковедска подготовка на автора им, неговата прецизност и изчерпателност в анализите, енциклопедичните му знания, интересът му към езиковата личност и към езиковите контакти в техния културно-исторически контекст, и не на последно място, умението му да представя фактите по атрактивен и занимателен начин. Напоследък Б. Парашкевов публикува цяла поредица лексикологични етюди в сп. „Българска реч“, в които продължава своята детективска работа в безкрайното поле на думите. Занимават го и фамилните имена на българите и по-специално успоредиците от имена с еднаква семантична мотивираност от различен произход (български, турски, гръцки, арменски и др.), където отново се разкриват неподозирани съответствия.
От сърце пожелаваме на проф. Б. Парашкевов здраве, бодрост и творческа енергия, за да продължи да ни разкрива поезията на думите и изненадите, които се крият в тях.
