Словообразувателна активност и семантични особености на названията на частите на човешкото тяло в немския и българския език (въз основа на „Kopf“, „Haupt“, „глава“)

1. Увод

Статията е посветена на анализа на словообразувателната активност и семантичните особености на названията на части на човешкото тяло в немския и българския език. За тази цел се разработват и изследват словообразувателните гнезда с „Kopf“, „Haupt“, „глава“.

Словообразувателното гнездо представлява парадигма, образувана от словообразувателни конструкции с идентичен корен, наричан още главна или ядрена морфема в състава на думата. Понятието словообразувателно гнездо идва от руската лингвистика и се използва в немскоезичното словообразуване за описание на словообразувателното значение в синхронен план (срв. Барц 1988; Онхайзер 1987).

Анализът на словообразувателни гнезда може да допринесе за разкриване на:

• системния характер на словообразуването,
• парадигматичните семантични отношения между словообразувателни конструкции,
• активността на семемите на думата-ядро при образуване на словообразувателни конструкции.

В настоящата работа се изхожда от широкото схващане за словообразувателно гнездо, според което принадлежащи към него могат да бъдат конструкции, независимо от това с колко словообразувателни стъпки са отдалечени от първичната дума-ядро. В словообразувателното гнездо могат да се включат и думи с повече от един корен, вследствие на което те ще принадлежат към повече от едно словообразувателно гнездо (срв. Барц 1988: 100).

Названията на частите на човешкото тяло са думите-ядра в рамките на конструкциите в анализираните словообразувателни гнезда. Въз основа на речници се установяват словообразувателни конструкции, които отговарят на следните критерии: 1) в основата на словообразувателната конструкция лежи название на част на човешкото тяло; 2) в словообразувателната конструкция е актуализирана семема на думата-ядро.

Ако се вземат под внимание фактори като непълнота на изследваните речници, креативност на ползващите даден език, продуктивност на словообразувателните модели, териториално и функционално деление на словното богатство, то не би трябвало да се претендира за изчерпателност и пълнота на включените езикови единици в едно словообразувателно гнездо.

Установената информация за словообразувателните конструкции, образуващи съответното словообразувателно гнездо, се представя във формата на таблици в следната последователност: словообразувателна конструкция, семеми на словообразувателната конструкция, словообразувателен модел, актуализирана семема на названието на частта на човешкото тяло, което лежи в основата на словообразувателната конструкция. Характеристиката на словообразувателните гнезда включва следните аспекти: разгръщане на словообразувателното гнездо, актуализирана семема на думата-ядро, семантични отношения в словообразувателното гнездо. Словообразувателните гнезда се сравняват по отношение на степента на разгръщане и активността на семемите, т.е. отделните словообразувателни гнезда не се разглеждат изолирано, а се съотнасят едно към друго. В словообразувателните гнезда се наблюдава многократната поява на словообразувателни и семантични модели, които във формален и в семантичен план се обуславят от думата-ядро, въз основа на което могат да се направят изводи за системния характер на словообразуването.

2. Словообразувателни гнезда с “Kopf”, “Haupt” в немския език, с „глава“ в българския език

2.1. Словообразувателни гнезда с “Kopf”, “Haupt” в немския език

“Kopf“ семема 1 ‘rundlicher Körperteil des Menschen und vieler Tiere’
семема 2 a) ‘Person mit bestimmten (intellektuellen) Fähigkeiten ’

• ein kluger Kopf

b) ‘Person, die an der Spitze von etwas steht’

• der Kopf des Unternehmens

семема 3 ‘Denk- und Willenskraft’

• einen dicken Kopf haben

семема 4 ‘Einzelperson innerhalb einer größeren Menge von Menschen’

• das kostet 2 Euro pro Kopf

семема 5 a) ‘rundlicher, oberer Teil von etwas (Gegenstand, Blume u.ä.)’

• der Kopf der Stecknadel

b) ‘rundlicher Teil eines Gemüses’

• ein Kopf Blumenkohl

c) ‘oberer Teil von etwas, dem eine bestimmte Wichtigkeit zukommt’; ‘das Vorderende von etwas’

• der Kopf der Zeitung; am Kopf der Tafel sitzen

Словообразувателно гнездо с “Kopf”

“Haupt“ семема 1 (geh.) ‘Kopf’
семема 2 (geh.) ‘wichtigste Person’, (An)führer

• das Haupt einer Familie

семема 2 (umg.; übertr.) ‘Führer’, ‘Leiter’ (според Вариг, 2008)
семема 3 ‘oberster , hervorragender Teil’ (според Вариг, 2008)

• die Häupter der Berge

“Haupt-“ ‘j-d als maßgebliche, wichtigste Person’
‘etwas als wesentliche, bedeutungsvolle Sache’

• Hauptabnehmer, Hauptfigur, Hauptperson
• Hauptsachse, Hauptargument, Hauptaufgabe
  (според Вариг, 2008)

Словообразувателно гнездо с “Haupt”

2.2 Словообразувателно гнездо с „глава“ в българския език

„глава“ семема 1 ‘част от тялото на човек или животно’

• ударих се по главата

семема 2 ‘горната част на човешка глава’

• главата ми побеля

семема 3 прен. ‘ум, разум, разсъдък’

• главата му сече

семема 4 ‘отделен човек от множество хора’, ‘отделно животно от добитък’

• по лев на глава; няколко глави добитък семема 5 ‘първенец, вожд, старейшина’
• глава на семейство

семема 6 ‘надебелена, разширена част на зеленчук, на предмет’

• глава зеле, глава на гвоздей семема 7 ‘начало на река’

семема 8 ‘обособена част на съчинение’

• глава на роман

Словообразувателно гнездо с “глава”

2.3. Характеристика на словообразувателните гнезда в немския и българския език

2.3.1. Словообразувателно гнездо с “Kopf“

Разгръщане на словообразувателното гнездо

В словообразувателното гнездо най-силно са представени сложните съществителни имена като пример за модификацията. Названието на частта на човешкото тяло се явява първи или втори съставен елемент в сложната дума и участва в реализирането на следните семантични модели:

• ЧАСТ от
• ЧАСТ на човешкото тяло е афициран обект (обект, засегнат от изразено от глагола действие)
• ЦЕЛ/ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
• СРАВНЕНИЕ
• СРЕДСТВО/ИНСТРУМЕНТ
• ЛОКАЛЕН/ЛОКАЛНОСТ

“Dummkopf“, “Starrkopf” са сложни думи, образувани от прилагателно и съществително, с които се обозначават лица, като се изтъкват техни специфични качества.

Към модификациите спадат и умалителните имена (деминутив) (словообразувателен модел със суфикс -chen). В словообразувателното гнездо са представени и производни абстрактни съществителни, образувани със суфикс -keit.

Производните прилагателни могат да бъдат разглеждани в рамките на семантичния модел „ЧАСТ от …, при което частта на човешкото тяло се характеризира чрез изтъкването на допълнителни специфични признаци“ (словообразувателен модел със суфикс -ig).

“Köpfen”, “köpfeln” са глаголи, образувани от съществителни имена. По отношение на тяхната семантика те могат да бъдат интерпретирани в рамките на семантичния модел „ПРАВЯ нещо, при което действието се извършва от ЧАСТТА на човешкото тяло“.

“Köpfen” в значение 1. ‘jemandem den Kopf abschlagen’ може да бъде причислен към семантичния модел “Правя така, че един актант губи определени качества/ЧАСТ на човешкото тяло“. Префигираният глагол “einköpfen” е пример за модификация с локално значение в областта на глаголите, т.е. дирекционално модифициран глагол, с който се изразява промяна в местонахождението, а именно в локализирането на тема-актанта. В конкретния пример става въпрос за топката (тема-актант), която се изстрелва/забива с глава (част на човешкото тяло) във вратата на игрището/der Ball, der eingeköpft wird.

Значението на “kopfstehen” би могло да бъде интерпретирано в рамките на семантичния модел „локализиране на агенс-актанта“. Интерпретацията се позовава на предложната фраза „auf dem Kopf stehen“.

Актуализиране на семемите на думата-ядро в словообразувателното гнездо

Думата-ядро „Kopf“ има 5 семеми. Отделните семеми се отличават с различна активност. Особено активна е семема 1. Тя доминира при модификациите, представени от сложни съществителни и умалителни съществителни. Семема 1 участва и при образуването на глаголи. В основата на сложни съществителни, където названието на част на човешкото тяло е втори съставен елемент, лежи семема 2а). Семема 3 проявява активност при образуването на абстрактни съществителни, прилагателни и при сложния глагол „kopfrechnen“ (тук евентуално заедно със семема 1). Семема 4, както и семемите 5a), 5c) биват актуализирани в отделни случаи. Семеми 4 и 5 представляват метонимична и метафорична употреба на думата-ядро, което би могло да обясни тяхната слаба активност при образуване на нови думи.

Семантични отношения в словообразувателното гнездо

В словообразувателното гнездо “starrköpfig” и “dickköpfig” се явяват синоними, различават се в конотативната си маркираност – „starrköpfig“ е маркиран като “abwertend“.

Между “köpfen” и “köpfeln” (южнонемски, австрийски и швейцарски вариант) съществуват също отношения на синонимия.

2.3.2. Словообразувателно гнездо с “Haupt“

Разгръщане на словообразувателното гнездо

В словообразувателното гнездо се срещат сложни съществителни, които спадат към модификацията. Реализиран е семантичният модел “ЧАСТ от“, названието на част от човешкото тяло е употребено метафорично. Към семантичния модел „Лице, което спада към определена социална група“ могат да се причислят производните със суфикс -ling, сложни съществителни, състоящи се от прилагателно и съществително. Умалителните имена са друг пример за модификация. По външната си форма “Häuptel” се определя като умалително, употребата му е регионално ограничена. Същевременно е характерна и метафоричната му употреба, в резултат на което обозначава светлозелената част (den Kopf/главата) на салата. Така двете обозначения се явяват синоними с различна словообразувателна структура (Kopf – просто съществително, Häuptel – производно съществително) и представляват две различни словообразувателни гнезда.

“Enthaupten” е префигиран глагол, образуван от съществително име, чието значение може да бъде интерпретирано в рамките на семантичния модел „Правя така, че един актант губи определени качества/ЧАСТ на човешкото тяло“.

Производните прилагателни се разбират като представители на модела “ЧАСТ от …, където частта, в нашия случай част на човешкото тяло, бива характеризирана чрез допълнителни специфични признаци“ (словообразувателен модел със суфикс -ig).

Актуализиране на семемите на думата-ядро в словообразувателното гнездо

Думата-ядро „Haupt“ се реализира в сематично отношение с две семеми, за които е характерна конотативната маркираност „gehoben“ (срв. Дуден Универсален речник 1996: 670). С позоваване на Вариг може да бъде допълнена семема 3 (срв. Вариг 2008: 479). По отношение на семема 1 “Haupt“ се явява синоним на “Kopf”.

В семантичен план “Haupt” се отличава с още една особеност. В съчетание с други съществителни лексемата може да определи нещо или някого като най-важното, най-значимото. Могат да се образуват цели редици от названия, които служат за подсилване и допълнително оценяване на обозначеното като най-главно. Моч анализира такива образувания като сложни думи, а съставните елементи като “Heiden-, Höllen-, Mords-, Teufels- u.a.”, заемащи първа позиция в сложната дума, определя като свързани лексеми (срв. Моч 2004: 373).

Флайшер/Барц схващат “Haupt-” като префикс, посочват етимологичната идентичност със съществителното “Haupt”, но подчертават функционалната разлика и поради тази причина говорят за лексеми-омоними. Още в средновисоконемски (im Mhd.) “Haupt-” се разграничава от значенията на съществителното име. Процесът на паралелното развитие на “Haupt” като префикс се разглежда от Флайшер като причина за ограничената употреба на съществителното име (срв. Флайшер/Барц 1992: 200–201, 2012: 257). Освен това “Haupt” почти винаги се замества от “Kopf” (Клуге 2002: 396, 528). В етимологичния речник “Haupt-” се определя като префиксоид (Клуге 2002: 397).

И трите семеми допринасят за разгръщане на словообразувателното гнездо. За модификацията, представена от сложни съществителни, са характерни семема 2 и семема 3. При образуване на умалителните съществителни, допълващи модификацията, е активна семема 1. Семема 1 проявява активност и при образуването на глаголи и прилагателни.

В основата на “Häuptel” като умалителна форма лежи семема 1. В метафоричното значение на “Häuptel” ‘Kopf einer Gemüsepflanze/ Глава на зеленчуково растение’ като активна семема може да се разглежда семема 3.

По отношение на глагола “behaupten” може да се допусне, че тук е активна семема 2. Това допускане се обяснява по следния начин. Значението 1. ‘etwas als sicher ausgeben’ се свързва с една по-стара употреба на глагола в сферата на правото ‘etwas durchsetzen, etwas verteidigen’. Предполага се, че тази употреба би могла да бъде мотивирана от значението ‘Herr’ на съществителното “Haupt”, т.е. ‚sich als Herr (über etwas) erweisen’ (срв. Клуге 2002: 103). Този компонент в значението би могъл да се установи във всички значения на глагола. Глаголът “behaupten” от своя страна служи като производна основа за образуване на “Behauptung” (Nomen actionis), където е активна семема 2, особено що се отнася до второто значение ‘das Durchsetzen’.

Семантични отношения в словообразувателното гнездо

В словообразувателното гнездо прави впечатление отношението на синонимия между сложното съществително “Oberhaupt” и производната дума “Häuptling”. Първоначалното значение на “Häuptling” е ‘(Familien) oberhaupt’, по-късно се налага значението ‘Anführer eines Stammes’ (срв. Клуге 2002: 397). От това значение произлиза ироничното название ‘Anführer einer Bande’.

Еднакви значения могат да се установят при глаголите, образувани от съществителни, “enthaupten” и “köpfen”, които представляват различни словообразувателни гнезда.

2.3.3. Словообразувателно гнездо с “глава“

Разгръщане на словообразувателното гнездо

В словообразувателното гнездо се установяват сложни съществителни като пример за модификацията. Названието на част на човешкото тяло като първи съставен елемент в сложната дума се включва в семантичния модел „ЧАСТ на човешкото тяло е афициран обект (обект, засегнат от изразено от глагола действие)“. За модификация може да се говори и при деминутивите (словообразувателен модел със суфикс -ица, -ичка), и при аугментативите (словообразувателен модел със суфикс -ище).

Производното “дебелоглавец“ се отнася за лица, като се изтъкват специфични техни качества (словообразувателен модел със суфикс -ец).

Сложни прилагателни и производни със суфикс -ест могат да бъдат интерпретирани в рамките на семантичния модел „ЧАСТ от …, при което на частта на човешкото тяло допълнително се приписват характерни признаци“. По отношение на производните със суфикс -ест трябва да се добави още, че обозначеният признак се отличава с висока интензивност. Също така сложните прилагателни могат да се анализират в рамките на семантичния модел СРАВНЕНИЕ.

Процесът на номинализация се наблюдава при производни със суфикс -ство, -щина, които представляват абстрактни съществителни, образувани от прилагателни. Семантичният модел “Лице, което спада към определена социална група“ може да бъде илюстриран с -ар-производни.

Производни със суфикс -ина, -ица назовават предмети и тяхното значение може да бъде определено в рамките на семантичния модел „ЧАСТ от“, както и на модела „ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ“.

Образуваните от „глава“ глаголи могат да бъдат анализирани, като се вземат под внимание следните семантични модели:

• Актантите извършват действия, от които са засегнати други актанти/ЧАСТ на човешкото тяло на други актанти;
• Правя така, че актант губи определени качества/ЧАСТ на човешкото тяло;
• Въвеждане на тема-позиция.

Актуализиране на семемите на думата-ядро в словообразувателното гнездо

На думата-ядро “глава“ се приписват 8 семеми. Тук са обединени семеми, които се появяват при “Kopf” и “Haupt”. Освен тях има и семеми, които са характерни само за “глава“ (срв. семема 7, семема 8). Последните две семеми не проявяват активност в словообразувателното гнездо.

Като активни семеми могат да бъдат посочени семема 1 и семема 3. Двете семеми са в основата на модификацията, представена от сложни съществителни, деминутиви и аугментативи. Те участват при образуването на сложни прилагателни, абстрактни съществителни, глаголи. По отношение на глаголите трябва да се спомене активността на семема 5. Семема 5 допринася също и за това с помощта на деривацията да се образуват нови съществителни (названия на лица) и прилагателни. Семема 6 е активна при образуването на прилагателни и съществителни вследствие на деривацията.

Семема 2 се проявява само в отделни случаи. Като причина за тази слаба активност би могло да се изтъкне обстоятелството, че въз основа на това значение българската лексема назовава само горната част на главата, а за тази част в българския език съществува още едно обозначение – „теме“.

Семантични отношения в словообразувателното гнездо

Пример за синонимията в словообразувателното гнездо са „главобол – главоболие 1)“; „бикоглавство – бикоглавщина“; „твърдоглав – дебелоглав – бикоглав“; „дебелоглавие – твърдоглавие“; „дебелоглавщина – твърдоглавщина“.

Отношения на синонимия могат да се установят между словообразувателна конструкция и словосъчетание, което представлява перифраза на словообразувателното значение: „дебелоглавец“ = „дебела глава“, „дебелоглав човек“.

Синонимия съществува между съществителни, между абстрактни съществителни, между прилагателни. Абстрактните съществителни, образувани със суфикс -щина, съдържат допълнителна конотативна маркираност “негативно отношение/негативна нагласа“.

Пример за антонимията могат да бъдат реализираните в словообразувателното гнездо деминутиви и аугментативи.

3. Заключение

„Kopf“, „Haupt“, „глава“ като представители на названията на части на човешкото тяло имат различен статус като думи-ядра в словообразувателните гнезда:

• „Kopf“ има 5 семеми, добре разгърнато словообразувателно гнездо, участва в реализирането на 15 семантични модела;
• „Haupt“ има 3 семеми, не така добре разгърнато словообразувателно гнездо и реализира 6 семантични модела;
• „глава“ има 8 семеми, добре разгърнато словообразувателно гнездо и се включва в 14 семантични модела.

При „Kopf“ и „глава“ правят впечатление близките характеристики относно тяхната словообразувателна активност.

„Kopf“, „Haupt“, „глава“ допринасят в най-голяма степен за образуването на други съществителни, като активността на „Kopf“ и „глава“ е в еднаква степен висока.

И трите лексеми могат да образуват умалителни съществителни чрез деривация, в немския език с помощта на суфиксите -chen/-lein, в българския език със суфиксите -ица/-ичка. Аугментативи се образуват само от българската лексема с помощта на суфикс -ище. В немския език са възможни образувания от типа „Riesen- + част на човешкото тяло“ – в конкретния случай Riesenkopf – за обозначаване на глава с големи размери в специфични контексти. Riesenkopf/Riesenhaupt, от друга страна, са наименования на върхове.

В словообразувателните гнезда с „Kopf“, „Haupt“, „глава“ са представени най-силно развитите семантични модели за образуване на съществителни имена от названия на части на човешкото тяло (срв. Димитрова 2013: 224):

• ЧАСТ от
• ЧАСТ на човешкото тяло е афициран обект (обект, засегнат от изразено от глагола действие)
• ЦЕЛ/ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.

По отношение на активността при образуване на нови прилагателни „Kopf“, „Haupt“, „глава“ участват най-вече в реализирането на семантичния модел „ЧАСТ на човешкото тяло, характеризирана чрез допълнителен признак“.

И в трите словообразувателни гнезда има примери за образуване на глаголи от съществителни имена, които представят следните семантични модели:

• ПРАВЯ нещо, при което действието се извършва от ЧАСТТА на човешкото тяло (словообразувателно гнездо с „Kopf“);
• ПРАВЯ така, че актант губи определени качества/ЧАСТ на човешкото тяло (словообразувателни гнезда с „Kopf“, „Haupt“, „глава“);
• Въвеждане на ТЕМА-позиция (словообразувателно гнездо с „глава“).

Паралелни конструкции с трите лексеми се откриват в рамките на втория семантичен модел (срв. köpfen 1) – enthaupten – обезглавявам).

Проведеният анализ, насочен към разкриване на степента на разгръщане на словообразувателните гнезда, към установяване на актуализираните семеми на простите названия на части на човешкото тяло и на семантичните отношения в словообразувателните гнезда, илюстрира различната активност на „Kopf“, „Haupt“, „глава“ в протичането на словообразувателните процеси за образуване на съществителни, прилагателни и глаголи в немския и българския език.

СЪКРАЩЕНИЯ

S – Substantiv/съществително
V – Verb/глагол
A – Adjektiv/прилагателно
KT – Körperteil/част на човешкото тяло
KTB – Körperteilbezeichnung/название на част на човешкото тяло
dev – deverbal/отглаголен
fak – faktitiv/фактитивен
kaus – kausativ/каузативен

БИБЛИОГРАФИЯ

Барц 1988: Barz, I. Nomination durch Wortbildung (Linguistische Studien). Leipzig: Verlag Enzyklopädie, 1988.

Вариг 2008: Wahrig. Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache. Gütersloh/München, Berlin: Cornelsen, 2008.

Български етимологичен речник. София: Издателство на БАН, 1971–2011.

Димитрова 2013: Dimitrova, M. Die Wortbildung unter nominativem Aspekt. Veliko Tarnovo: Verlag „Ivis“, 2013.

Дуден 1996: Duden. Deutsches Univesalwörterbuch. Mannheim, Leipzig, Wien, Zürich: Dudenverlag, 1996.

Дуден 2001: Duden. Das Herkunftswörterbuch. Mannheim, Leipzig, Wien, Zürich: Dudenverlag, 2001.

Клуге 2002: Kluge. Etymologisches Wörterbuch. Berlin: de Gruyter, 2002.

Моч 2004: Motsch, W. Deutsche Wortbildung in Grundzügen. Berlin, New York: de Gruyter, 2004.

Онхайзер 1987: Ohnheiser, I. Wortbildung im Sprachvergleich. Russisch-Deutsch (Linguistische Studien). Leipzig: Verlag Enzyklopädie, 1987.

Радева 2007: Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007.

Речник на българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1977–2012.

Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.

Флайшер, Барц 1992: Fleischer, W., I. Barz. Wortbildung der deutschen Gegenwartssprache. Tübingen: Niemeyer, 1992.

Флайшер, Барц 2012: Fleischer, W., I. Barz. Wortbildung der deutschen Gegenwartssprache. 4. völlig neu bearbeitete Auflage. Berlin, Boston: de Gruyter, 2012.