Известно е, че компютърно опосредстваната комуникация (КОК), която заема все по-голяма част от живота на всички хора в активна възраст, се отличава с голямо жанрово разнообразие, с различна степен на формалност, различен брой комуниканти и пр. Въпреки това има една особеност, която отличава този тип комуникация в практически всичките ѝ проявления – тя е все още предимно писмена (Тодорова 2015a:11) и това се отразява на езиковите средства, които се използват в нея. Основните черти на неформалната КОК са икономия и експресивност (Тодорова 2013: 444). Стремежът към икономия е резултат на желанието да се спестят усилия, които писането изисква. Опитът за изразяване на експресивност е следствие на желанието да се привлече вниманието на читателите в ситуация на жестока конкуренция.
Стремежът за привличане на вниманието е типичен за общуването в интернет още в зората на този тип комуникация – в чатовете, форумите и виртуалните светове се общува с измислени имена (никнеймове, псевдоними), някои от които се отличават с особена оригиналност; популярността на участниците пък е пряко зависима от тяхното езиково поведение. Сайтовете и блоговете в стремежа си да генерират трафик също залагат на разнообразието и ефектността на използваните езикови средства. В социалните мрежи, които са интегрирано средство за виртуална комуникация, центрирано върху съответната личност (Тодорова 2015a:11), тази конкуренция се засилва още повече, стимулирана от възможностите, които мрежите не спират да предоставят – възможности за следене на публичните постове на съответната личност, възможности за създаване на персонални страници за почитатели, които се стремят да събират възможно повече харесвания и пр.
Резултатът от тази ожесточена битка е богатото разнообразие от използване на оказионализми. Оказионализмът е определян като „дума, която е новообразувана и се използва само в определен контекст“ (СТР 2003: 552). Бонджолова определя термина оказионализъм като подходящ „за обозначаване на всяка нова дума, създадена за нуждите на определен текст, която е резултат от преднамерена лексикална, семантична или графична проява на словотворчество или от трансформация на наличния лексикален състав с експресивна функция“ (Бонджолова 2009: 9). Ватева (2012: 18) определя оказионализмите като речеви неологизми, изразяващи авторовата оценка и емоционалност. Ролята на оказионализмите в процеса на т.нар. „езикова игра“ пък е спомената от Цонева (2002: 48).
Според Бонджолова „оказионализмите... са пряко зависими от два основни фактора – словотворчество и контекст“ (Бонджолова 2009: 8). Тъй като контекстът на ситуацията при КОК предполага употребата на експресивна лексика, то и двата фактора очевидно са налице.
В това изложение сме използвали езиков материал, ексцерпиран от форумите на bg-mamma. Примерите са събирани от различни по тематика дискусии на анонимни потребителки, така че трудно можем да говорим за авторство (въпреки че някои членове на форума са решили да са публични фигури и тяхната самоличност е известна). Немалка част от тези езикови употреби се срещат повече от веднъж, т.е. придобили са известна публичност и служат като своеобразен социолект.
Характерно за оказионализмите е, че в част от случаите са и средство за словообразуване – т.е. образуват се думи, които преди това не са съществували и по някаква причина – обективна или субективна, в момента някой им дава живот. В други случаи те са употребени само и единствено конотативно – изходната дума може да бъде използвана в съответната ситуация на мястото на новосъздадената, но с експресивна цел се използва втората, която често е видоизменен вариант на първата, но с променен суфикс или окончание.
Някои от образуваните оказионализми се подчиняват и на двата принципа на КОК – икономия и експресия. „Основните похвати, опиращи се на принципа за икономия на лексикален материал, които се прилагат в процеса на словообразуване, са композиция, абревиация, универбация, парцелация.“ (Зидарова 2008: 211).
Събраният езиков материал представя немалко примери на композиционно-суфиксно словообразуване със и без интерфикс – в този случай имаме превръщане на именна фраза от две съществителни имена, свързани с помощта на предлог, в сложна дума (Тодорова 2013: 439):
Аз бях на доста дълга почивка, сега се готвя да подновя тортоправенето!; Много момичета забелязват промени в цикъла, когато започнат бебеправенето; Да, и мен пуканко-яденето повече ме дразни от нечий смях; Като я гледам на снимки ми допада, защото имаме нещо общо, но като се сетя каква е в действие, моментално ми изветрява снимкодопадането ѝ; Затова и мъжете (поне мислещите се за умни) си пазят в тайна жабоцелуването и пр.
Абревиатурите също се използват както за да спестят усилия, така и поради своята експресия, особено когато са неочаквани и специфични (Тодорова 2013: 441):
valerie, да не те е ядосала някоя ССФ (средностатистическа форумка); Говоря за ССБ (средностатистическата българка), тази, която ходи пеша по Сатмболийски, по улиците, майките по парковете; БНД (бащата на детето) отказва да подпише синът ми да пътува в чужбина с мен; 2 пъти АБ (антибиотик) един след друг? :( : ( ЖДНБ! (Жива да не бях!)
Парцелацията се осъществява чрез съкращаване на думите, т.нар. усечени думи (Кирова 2010: 155):
Преди полиото беше живо и на Саша е слагано такова; На обяд съм на първия си изпит в унито; Моят в момента си е с памп постоянно, нали е болен;
Понякога тези усечени думи след това се подлагат на допълнителна суфиксация, за да образуват форми в женски род: модератор – мод – модка; администратор – админ – админка, педиатър – педи – педка, и т.н.
Двете модки, много ми стана смешно със спама ви.
Чаровните админки ще я направят тайна, наща педка ми препоръча зимата до началото на пролетта бебето са се маже с бебешко олио, и т.н.
Срещат се и универбати – универбизацията е преобразуването на номинативно словосъчетание, изградено от поясняващо прилагателно и опорно съществително име в една лексема чрез различни морфологични и морфолого-синтактични средства (суфиксация, субстантивация, композиция и абревиация) при запазване на смисъла (Тодорова 2013: 442):
Аз напр. търся романтика, страст и хубав сюжет, но с малко кримиелементи или с никакви и без паранормално и т.н.; Ако беше чела внимателно щеше да видиш, че това явление намирам за пост соц истерия; Много сбъркана откачалка, дано да ги изкарат в понеделник; последното нещо, което искам е да дължа на банка пари 30 години за панелка на 100 години..., Ма ако ще и да си най-пробитата друсалка, те нямат право да ти отказват помощ! Недоносените не са много по-различни от доносените; Защо да не пишат и майки на преносени; като че ли са приготвени на барбекю, големия много ги хареса, Куини и аз не видях малката принцеса, но съм убедена, че е абсолютна прекрасница; едно прекрасно момиче, много симпатично, много мило, с една дума разкошница, и т.н.
В това изложение ще обърнем специално внимание и на словотворчеството с предимно експресивна цел. Някои от тези употреби, за разлика от току-що посочените, са еднакви по дължина с вече разпространените форми; други даже са по-дълги, въпреки това авторите им са избрали да положат по-голямо усилие, но да ги употребят.
Особено интересни са словоформите с променено окончание:
Моите мъжове са големи блейки; Успях само да видя музея на солта и да топна краци в близкия плаж; Спеше по 2 пъти на ден и то някакви сънове по 2-3 часа; щото само той е Цар Лъв и няма други царове в нашто стадо; От мен тези дни или конове или моите магарета; Предполагам, че любимият няма да седи да я гледа с ръки в джоби; дедове и баби и пр.
Срещат се употреби, в които окончанието е запазено, но непостоянните вокали преди него не са изпуснати:
нема значка, тигъри да има; засили всички кокошки на курсове по компютъри и мъ няма; Русите близначки танцуват кат‘ дърводелски метъри;
В по-редки случаи е добавен суфикс преди окончанието, който носи допълнителна конотация, обичайно негативна:
Най-страшното беше, че някакви бабуси седят и ми обясняват как в Америка, всеки трябва да си гледа работата и да си мълчи; Смятам да се сдобия с турбочетката, която пускат от понеделник, ако ще да се бия с 300 люти бабиери.
Особено характерна е употребата на непродуктивни или слабо продуктивни суфикси за образуване на оказионални форми, като ще обърнем специално внимание на два от тях: -ик/-ица; и -еса.
Оказионализмите със суфикс -ица са многобройни и образувани по различни модели (Тодорова 2015):
А. Производната дума е прилагателно име, от което се получава съществително име от ж.р.:
Ей я и тая претенциозница! ; караха ми се, че съм такава безхаберница и че не лекувам детето; тази отвратителница направо ми отрови обяда; Аз бих си стояла цял ден с пижама де, както леля ми казваше „денонощница“ и „целодневница“; може и да се ползва за създаване на атмосфера за прелъстяване на някоя недостъпница, какво пък толкова.Ти си просто една чудесница; скачат и ме сочат за метреса и меркантилница; Като гледам тази прекрасница какви хубави нокти има; такава съм и в живота – една чудесница; от години ѝ се любувам на тази ненагледница; искаше ми се още, ама аз съм си ненаситница и пр.
Този словообразувателен модел е активен и в мъжки род със суфикс -(н)ик (не бяха открити варианти с -ец, въпреки че те са посочени като най-типични съответници на наставката -ица в ГСБКЕ II (1993: 56):
Лу, от къде го набара тоя прекрасник; Страхотен чудесник е този твой котьо. Голям ненаситник е и голямо палуване пада. Честно, на такъв претенциозник, дето хем го сърби, хем го боли, не само че няма да му се разсърдя на демонстрациите, ами дори най-мило ще му предложа да заръфа и хладилника, ако му е сладко; за пустите турски лири осмете работата алчния Фатих, глей го, чак лика си изографисал, да не объркат, че е меркантилник; Аз събрах такова хубаво досие на моя ненагледник, но... не смея да започна нещата, точно защото ме е страх, че ще загуби всичко и ще изперка да ни напада...
Б. Производните думи със суфикс -(ов)ица/-(в)ица са получени от съществително собствено име от м.р.:
Гледах ги с Тръмп и Тръмповица, която ми е набор и генетично сходна балканка. Еми супер си изглежда, а е родила 3 деца Макроница а Тръмповица само едно и няма 50 още а е и манекенка. Она Цветановица, яз Бойковица; Тази отдясно не е ли Бербатовица? Четох, че и някаква плеймеитка гонзовица ще участва; Сал Бетелгейзето Божиновица липса; И на мен Бекъмовица не ми харесва, прилича ми на сополиво цигане, което ще се разциври всеки момент. На мен пък ми прилича на Гришовица. Така че, Радевица хич да не се обижда. На мен пък и Обамовица, и Маги Ж. не ми харесват. Благо и Благовица ме убиват вече. Джейн Фонда чисто ми заприлича на Макроновица.
В случая експресията е резултат и от архаичния модел на именуване на съпругите/приятелките на известни личности, и от включването на известни личности, тъй като „самото собствено име действа като прецедентен текст“ (Бонджолова 2009:58). Интересно е, че суфиксът се поставя и след лични имена (Благовица, Бойковица, Гришовица), каквато е традицията, и след прякори (гонзовица), и след фамилни имена (Тръмповица, Макроница, Обамовица и пр.). Изборът е прагматичен и зависи както от името, с което личността е публично известна, така и от отношението към нея. Единственото изключение, при което понякога липсва удължаване на основата, е на антропонима Макроница. Формата Макроновица обаче също е в употреба.
В. С помощта на суфикса -ица се образуват и деминутиви, получени от съществителни от ж.р., стилистични варианти на производната дума:
Виждат ми се евтини, щото в нашата книжарница една тъничка книжица за Спайдърмен с десетина реда малоумен текст струва 6 лв.; Влиза лекарката ми и ми носи едно малко овито момиченце с мътни очички и накривена шапица; Хайде сега да сложа една капамица за обяд; Момченцата с пърхотясали раменца и нечистоплътни физиономии, а и момиченца, с нескопосано удължени коси, по някоя тигрова роклица и следи от вчерашен грим. Мацки, отзиви за таз‘ чантица има ли? нема кой една мешана скарица и една бирица да турне; Я вземи го сготви, ще стане супер манджица и пр.
Със сходно значение в м.р. се среща суфиксът -ец:
Дано да намериш нещо практично за кумуването, ако пък не намериш няма да те върнат, че не си с нов панталонец. Какаови мъфини с еклер и бадемов кремец. Mineral oil – това си е вазелинец; та ще заформя частично нов гардеробец. Залях го милия ми лаптопец с фреш портокал – УЖАсТ. ще ти се види ангел онова докторче, дето е приятел на твоя докторец.
Последната употреба може да бъде тълкувана и не като хипокористична, а като принадлежаща на следващия модел[1].
Г. Този суфикс се употребява и за обозначаване на лица от женски пол, обичайно носители на престижни професии, но не само:
и мойта педиатрица е точно на същия принцип; За пореден път се убеждавам, че точно тази професорица е страхотен преподавател и човек; Като съща докторица ви поставям диагноза; Значи „браво“ за полицаите и дано ѝ вземат книжката на таз пишман шофьорица и пишман актьорица тогаз. Кой ще разследва комсомолската секретарица 100% доносничка на ЩАЗИ?
Последната група производни лексеми се явяват тъждествени по значение, но не и по стилистична отсянка на вече съществуващите в неформалната, понякога и в книжовната реч лексеми, обозначаващи лица от ж.род с престижни професии: професор – професорка – професорица; педиатър – педиатърка – педиатрица; доктор – докторка – докторица[2] и пр. Интересното е, че конотативното значение на употребените форми може да е различно – в част от тях употребата е използвана негативно оценъчно; в други случаи обаче отношението на говорещия въпреки употребата на суфикса е по-скоро положително (виж напр. второто изречение, в което „професорицата“ несъмнено е с изграден позитивен образ).
Суфиксът -еса е почти неописан в българската езиковедска наука. Цв. Карастойчева (1988) описва наличието на лексемата „типеса“ в младежкия говор, Д. Благоева (2007а) – споменава за неологизма „мутреса“, а Сумрова (2011: 115) добавя и „вождеса“, като според нея експресията в тези лексеми не се дължи на суфикса, с помощта на който са образувани. Оказва се обаче, че този суфикс, както -ица, е продуктивен в КОК – вероятно не заради значението си, а по-скоро заради своята относително рядка употреба в книжовния език.
В голяма част от случаите за основа на тези имена в женски род служат имена от мъжки род, като отношенията между производната и произвеждащата дума са различни (сладур – сладуреса; професор – професореса; лорд – лордеса; булевард – булевардеса; глиган – глиганеса; парцал – парцалеса):
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на малката принцеса-сладуреса Мими! Двуфке ти по какво си професореса? Мария ми е като придворна шутеса; беше Пиночет на кухнята, както я нарече лордеса Минчев, но тенджерката не я скри. Ти си булевардеса. В зоопарка, една глиганеса с все трите си „интелигентни“ деца, хранеха наред животните. Освен ако не си се оженил за някоя парцалеса без никакъв вкус; Пф, да видим сега вълка дето избяга и отвлече докторесата дали няма да се натъкне на нашите и т.н.
В други случаи произвеждащата дума е в ср.р. – джудже – джуджеса; кюфте – кюфтеса; конте – контеса. Всички употреби са стилистично маркирани, често употребата е преносна:
Просто държах да ви благодаря, че ме разсмяхте с небивалиците и смешките си, особено ти и баронеса кюфтеса[3]; и една ей такава джуджеса за подарьк за ЧРД от мен; Мойта племеница голяма контеса беше.
В последния посочен пример е налице нововъзникнала омонимия с вече съществуващата лексема „контеса“, обозначаваща чужда благодорническа титла. Можем да предположим, че в случая става въпрос за неслучайно съвпадение и става въпрос за т.нар. асоциативна народна етимология, която свързва думата „контеса“ не с „конт“, а с „конте“ (Парашкевов 2016: 290).
Понякога говорим за стилистични варианти на съществуващи думи от женски род:
Като тук при мен тази бабеса; Вержи, само да кажа, че Лорита е голяма куклеса с тая опашчица; Честито прохождане на малката принцеса -хубавеса на Албени! и т.н.
Очевидна е ролята на звуковото повторение при избора на съответната наставка: принцеса – хубавеса; баронеса – кюфтеса и пр.
В някои случаи тези словообразувателни модели се прилагат към преносно употребени думи: напр. глиганът е популярно във форума метафорично название на натежалата и поизоставила се след раждането жена, като по този начин получаваме оказионални гнезда от лексеми, характерни за определен контекст и използвани от ограничен кръг хора, като интересното е, че „глиганът“ се явява антипод на широко разпространения образ на т.нар. „кифла“[4]:
Обаче, ако иска да си е глиган в анцуг /цитирам Шанталчето/, мъжа и няма право да поиска от нея да се приведе в приличен вид, така ли? Над колко килограма се броиш за оглиганчен? Шматките общо взето са един симпатичен компромисен вариант ако не си съвсем глиган, но не си толкова прекрасна и неотразима колкото кифлата; За свободата на кифльосване и глиганстване съм, само мир в света да има! Всеки си има собствени критерии за глиганизъм; По темата – напоследък ми се налага близък контакт с квинтесенциална кифла и категорично избирам за себе си глиганстване доживот. Това кифленско ли да се приема или глиганско? но си хапвам добре с надеждата да стана глиганеса; Я дай една снимчица на глиганската си закуска и после на кифленското бельо, че да преценим дали си тръгнала през просото или просто си „преоблякъл се Илия, погледнал се, пак в тия“. Сега ще метна един обилен глигански обяд (за мен мазничко кисело зеленце с ребърца, а за мъжа и детето кавърма); кльощава в анцуНг как е, може би това е глифла или киган, и т.н.
Както може да се види, словотворчеството е широко застъпено в неформалната КОК не само в медийните текстове и рекламите (Бонджолова 2009). Причината за това е, че оказионализмите са в синхрон с най-характерните черти на този тип общуване – икономия и експресивност.
Обичайно оказионализмите, създадени от потребителите във форума, се образуват с помощта на композицията, абревиацията, универбацията и парцелацията. Те следват вече съществуващи словообразувателни модели, като най-висока експресивна стойност имат онези модели, които не са най-активни в книжовния език. Някои от оказионалните лексеми придобиват популярност в съответните неформални групи и стават основа за образуване на нови сродни лексеми или форми.
БИБЛИОГРАФИЯ
Благоева 2007a: Благоева, Д. Неологизмите в съвременния български език//Електронно списание LiterNet, 24.02.2007, № 2 (87). https://liternet.bg/publish13/d_blagoeva/neologizmite.htm.
Благоева 2007b: Благоева, Д. Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. В: Научни приноси в памет на проф. Константин Попов. Под ред. Т. Балкански. В. Търново: ИК Знак’94, 71–80.
Бонджолова 2009: Бонджолова, В. Несъществуващите думи: оказионализмите в медийния текст. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и и Методий“.
Ватева 2012: Ватева, В. Оказионализмите в текстове от съвременната българска преса (2007 – 2010 г.). // Съвременна хуманитаристика, 1/2012, 18–28.
ГСБКЕ II 1993: Граматика на съвременния български книжовен език. Т.II. Морфология. София: АИ „Марин Дринов“, 1993.
Зидарова 2008: Зидарова, В. Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. // Научни трудове. ПУ „Паисий Хилендарски“, Том 46; Кн. 1; Сб. А Интеркултурният диалог – традиции и перспективи: Езикознание, Пловдив: УИ „П. Хилендарски“, 211–219.
Карастойчева 1988: Карастойчева Цв. Българският младежки говор. Източници. Словообразуване. София: Наука и изкуство, 1988.
Кирова 2010: Кирова, Л. Езикът на BG инфо поколението. София: Галик. 312 с.
Парашкевов 2016: Парашкевов, Б. Етимологията – най-популярната област на езикознанието. – В: Българистични четения – Сегед 2015. Под ред. М. Фаркаш Барати и др. Сегед: JATEPress, 2016, 287–294.
СТР 2003: Съвременен тълковен речник с приложения, ред. Ст. Буров. Gaberoff, 2003.
Сумрова 2011: Сумрова, В. Динамика при назоваването на лица жени в съвременния български книжовен език през последното десетилетие на ХХ век. – В: Студии по лексикология. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2011, 101–170.
Тодорова 2015a: Тодорова, Б. Лингвистични особености на компютърно опосредстваната комуникация. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2015.
Тодорова 2015b: Тодорова, Б. За някои употреби на суфикс -ица във форумите на bg-mamma. – В: Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Иван Кочев. Под ред. Л. Перчиклийски. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 94–97.
Тодорова 2016: Тодорова, Б. За някои специфични употреби на суфикс –че във форумите за майчинство. – В: Българистични четения – Сегед 2015. Под ред. М. Фаркаш Барати и др. Сегед: JATEPress, 2016, 321–328.
Цонева 2002: Цонева, Л. Езиковата игра в съвременната публицистика. В. Търново: Фабер, 2002.
