За обръщенията, титлите, званията и длъжностите при превода на филми за дублаж

Спецификата на филмовия превод в известна степен се доближава до превода на художествена литература, ако се отчете фактът, че преводачът трябва да пресъздаде (включително и да пресътвори) на собствения си език художественото пространство и художествените внушения от оригиналния език, като крайната цел е умело да преведе читателя, респективно зрителя, през тях, без да го оставя с усещането, че това е преведен текст.

Съществуват два начина на превеждане на филм – чрез устен превод (озвучаване, дублиране, дублаж) и чрез писмен превод (субтитриране). При дублирането диалогът на преводния език се синхронизира с говора, респективно с движенията, на актьора от филма, като целта е публиката да има усещането, че актьорът говори на родния ѝ език. При субтитрирането репликите на актьорите се предават под формата на синхронизиран писмен текст в долната част на екрана. Некоректно е дублирането и субтитрирането да бъдат наричани превод, понеже преводът и съответно дублирането и субтитрирането са различни по своята същност процеси. Преводът за дублаж на филм се осъществява от преводач, а дублирането – от професионални актьори. При субтитрирането в повечето случаи преводачът сам превежда репликите и ги оформя за субтитриране, но понякога това оформяне се извършва и от редактор. Докато самото субтитриране представлява синхронизирането и вмъкването на вече преведения и пригоден за тази цел текст във филма.

Съществуват различни мнения по отношение на това, дали филмите е по-добре да се дублират, или субтитрират. При дублажа зрителите са лишени от възможността да чуват оригиналния език, гласа и спецификата на говорене на актьорите във филма, затова пък актьорите от дублажа имат нелеката задача чрез собствените си гласове да представят максимално достоверен образ, който да се слее с образа от екрана. При субтитрирането зрителите възприемат директно (без посредничеството на дублиращите актьори) оригиналните реплики, но същевременно се налага да следят надписите, които предвид спецификата на субтитрирането отразяват само най-важното чрез компресиран текст, т.е. няма техническа възможност в субтитрите да се прочете всичко, което актьорът казва. За сметка на това при дублирания филм процентът на запазване на текста е в пъти по-голям.

В настоящия текст ще се спрем на някои особености, свързани с превода на обръщенията, званията и титлите за дублаж на филм. За целта все пак нека припомним значенията, които се влагат в лексемите обръщение, звание, длъжност и титла. Обръщението е дума, с която говорещият се обръща към лицето, на което говори; званието е официално по своя характер наименуване по професия, длъжност, квалификация или се използва като отличие за признати заслуги или качества; длъжността е вид служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения, а титлата е почетно име за благородство, научно звание и др. С други думи, в някои отношения термините се припокриват, което може да създаде известни проблеми, но изясняването им няма да е обект на настоящия текст, а за нас е важно, че и званията, и длъжностите, и титлите могат да се използват като обръщения във филмовия превод и че е важно как са преведени.

За разлика от превода на художествен текст, където преводачът няма ограничения по отношение на обема на текст, т.е. той може да използва комбинация от думи (напр. Ваше Високопреосвещенство; Ваше Величество и т.н.) или да обясни значението на някоя титла, длъжност или звание под линия, то при превода за дублаж е необходимо да се посочи такова съответствие, което да съвпадне с дължината на репликата на героя, особено когато представлява обръщение, след което следва пауза.

Тук ще обърнем внимание само на някои възможности за предаване на такъв тип лексика при превода от чешки на български език. Важно е също така да се отбележи, че когато се превежда от флективен език, т.е. от език с падежи, преводният текст допълнително се удължава, защото функцията на падежните окончания се предава на български език чрез предлозите. Това важи в пълна сила, когато след съответното обръщение репликата на героя продължава без пауза и е необходимо да се обмисли добре цялата реплика, която трябва да съвпадне по своята дължина с репликата от екрана.

При самостоятелната употреба на названията за длъжности, титли, звания те се използват в звателна форма, ако такава съществува: doktore – докторе, pane – господине/господарю и т.н. Все пак не бива да се забравя, че в българския език звателната форма все още е жива граматична категория и е уместно тя да бъде използвана. Интересна е употребата на думата pán[1], която може на български да се разбира и като `господин`, и като `господар`, и следва това да се отчете при превода, за да не се появи например обръщение на слуга към крал в сюжет, да речем, от Средновековието като господине. Особен е случаят с превода на средновековната научна титла mistr, mistře – звателната ѝ форма, когато тя е в словосъчетание с името на Ян Хус (mistr Jan Hus). Речниковото значение на тази дума е „1. майстор (занаятчия); майстор (работник); 3. специалист, познавач, майстор в работата си; 4. маестро (обръщение към много уважаван човек на литературата и изкуството; 5. майстор (на спорта) 6. учител, ръководител; 7. исторически магистър (стара академична титла)“, но нито едно от тях не може да бъде приложено цялостно във филма от 2015 г. „Ян Хус“. Определено в нашия случай става въпрос за употреба в последното значение, но възниква проблем, ако се използва лексемата магистър, защото във филма за великия чешки реформатор би се получила двусмислица, да се подведе зрителят, че на времето магистър е можело да стане ректор на един от най-старите университети в Европа, какъвто е Карловият университет. Неуместна би била и пряката аналогия със съвременното възприемане на понятието магистър, която през XV в. е имала друга стойност. Липсва удобството, което много помага при писмените преводи, а именно бележката под линия, където употребата може да се уговори предварително. Все пак филмът е предназначен на широка публика и за да бъдат избегнати недоразумения, възможно решение е думата mistr/mistře да бъде превеждана на български език по два начина: като учителю в случаите, когато към него се обръщат неговите верни последователи и студенти, и като професоре, когато е изправен и съден пред събора в Констанц, понеже той действително е и професор. Предвид ситуацията на въпросния събор е неуместно неговите обвинители да го наричат учителю, защото това би добавило допълнителни негативни конотации с пейоративно значение към образа на Ян Хус.

Друг проблем, който се получава при превода от чешки на български език, е употребата на veličenstvo, vysočenstvo, eminence, excelence и т.н. Понеже в български език на тези думи отговарят Ваше Величество, Ваше Височество, Ваше Преосвещенство и Ваше Превъзходителство, затруднение е понякога да бъдат използвани в случаите, при които се търси спазването на дължината на репликата заради дублажа. Друг проблем е комбинацията pane králi, paní baronko и т.н., което на български не би могло да се преведе дословно като господин/господарю кралю, госпожо баронесо. От значение е също така да се има предвид и точното използване на тези обръщения предвид това, към кого е обръщението. За тази цел предлагаме таблица с възможните обръщения, които са приложими при превода на филми.

БИБЛИОГРАФИЯ

Чешко-български речник. София: Труд&Прозорец, 2005.

Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, 1994.

Романов: Романов Д., Държавен и дипломатически протокол. Церемониал. Кореспонденция. Бизнес етикет. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2011.