На 28.11.2017 в зала № 1 на Софийския университет се проведе кръгла маса „Езиковедското наследство на проф. дфн Максим Младенов“, организирана от Фондация „Проф. д-р Максим Младенов – Общество за изучаване на българската народна реч“. Поради личното познанство на докладчиците и на част от слушателите с Максим Младенов много от докладите и изказванията обрисуваха не само учения, но и колегата и човека Максим Младенов и като червена нишка в повечето изказвания можеше да се проследи атмосферата на оживен научен обмен, която Максим Младенов създаваше около себе си – напр. в кабинет 176а на Софийския университет, където се работеше по Идеографския диалектен речник на българския език, или в Института по балканистика, където Максим Младенов ръководеше проблемна група „Етнолингвистични проблеми на балканските народи“.
В доклада на Боряна Велчева „Значението на трудовете на Максим Младенов за историята на българския език“ се подчерта важността на изучаването на мизийските говори за историята на българския език, тъй като и текстовете, писани през ІХ–Х в. в Преслав, и среднобългарските текстове, създавани в Търново, отразяват мизийски говор, и очерта заслугите на Максим Младенов в обособяването на специфично мизийски черти, които се оказват важни и при диахронните изследвания на българския език.
Василка Радева в доклада си „Идеографският речник на българския език в лексиколожките занимания на Максим Младенов“ представи замисъла на Ст. Стойков и М. Младенов за Идеографски диалектен речник на българския език, разказа за работата по Идеографския речник от началото на 60-те години на ХХ век досега (през 2012 излезе първият том на този речник) и очерта водещата роля на Максим Младенов в това начинание. Тя се спря на зараждането на идеята за идеографско изучаване на лексиката в европейското езикознание и ситуира „Идеографския диалектен речник на българския език“ в славянски контекст, като същевременно подчерта, че започнатите през 60-те години на ХХ век с дейното участие на Максим Младенов два проекта – за Идеографски диалектен речник на българския език (разработван във Факултета за славянски филологии на Софийския университет) и за тълковен диалектен речник на българския език (разработван в Института за български език) – взаимно се допълват.
В доклада си „Максим Младенов като първоначален подбудител и постоянно вдъхновение на българо-американската съвместна работа върху българските диалекти“ Ронел Алекзандър разказа за първата си среща с Максим Младенов през 1986 г. на научна конференция в Смолян, за по-късното договаряне за съвместно изследване на българските диалекти и сформирането на екип в състав Ронел Алекзандър, Максим Младенов, Владимир Жобов и Георги Колев. Тя сподели впечатленията си от високия професионализъм на Максим Младенов в теренната работа при първата им съвместна експедиция във Велинградско и Ихтиманско през лятото на 1992, която се оказала и последна поради преждевременната му смърт през ноември 1992. Сформираният екип обаче продължава своята работа в поредица експедиции, в които се включват и български и американски студенти, в резултат на което се ражда сборникът „Revitalizing Bulgarian Dialectology“ (2004) и по-късно и сайтът „Bulgarian Dialectology as Living Tradition“ (2011), представящ като аудиозапис и в транскрипция български диалектни текстове и позволяващ търсене по различни критерии.
В доклада си „Приносите на проф. д.ф.н. Максим Сл. Младенов към проучването на названията на групи българско население в българската езикова територия“ Георги Митринов очерта уникалното място в българската наука на две публикации на М. Младенов – едната е посветена на над 150 етнографонима въз основа на специфична диалектна особеност („Названия и прозвища на групи българско население (образувани по техни говорни особености)“, а другата разглежда етнографоними, образувани въз основа на особеност в облеклото, поминъка или характера на съответната група население („Из българската етнографонимика“).
В доклада си „За необходимостта от рекартографиране на данните от БДА І–ІV“ Георги Колев представи карта на диалектните названия àс, àзе, йàс, йàзе, йà, йàска на личното местоимение за 1 л. ед. ч., изработена въз основа на първите четири тома на Българския диалектен атлас, за да демонстрира, че ареалната картина е по-сложна, отколкото я показват еднопланово решените карти на атласа, и да илюстрира плодотворността на идеята на Максим Младенов за рекартографиране на данните на Българския диалектен атлас.
В доклада си „Мястото на словашкия език в научните изследвания на проф. д.ф.н. Максим Младенов“ Величко Панайотов ситуира статията на Максим Младенов, Василка Алексова, Дарина Младенова и Любов Шишкова „Наблюдения върху българо-словашки езикови успоредици“ в историята на изследванията върху българо-словашката езикова общност, показа ролята на тази статия и на авторитета на Максим Младенов за отваряне на вратата за бъдещите изследвания върху общността между българските и словашките диалекти на лексикално равнище и подчерта важността на някои от изводите на статията, особено на получените въз основа на 20-те карти, представящи българо-словашките лексикални успоредици на широк славянски фон.
В доклада си „Сборникът с избрани статии на Максим Младенов „Диалектология. Балканистика. Етнолингвистика“ (2008) и „Отвъддунавският електронен корпус“ (2013–) като част от езиковедското наследство на Максим Младенов“ Дарина Младенова представи посочените в заглавието на доклада два проекта като типични представители на две групи проекти, свързани с лингвистичното наследство на Максим Младенов. Проектите в първата група са свързани с подготвянето за печат и публикуването на вече публикувани или непубликувани текстове на Максим Младенов и тук освен сборника с избрани статии на Максим Младенов попадат още и второто издание на „Говорът на Ново село, Видинско“ (2010), „Идеографски диалектен речник на българския език“ (2012; авторски колектив; главен редактор Василка Радева), „Българска семейно-родова лексика“ (2012; в съавторство с Христо Холиолчев и Лилия Радева; изработен и подготвен за печат от Христо Холиолчев) и 16 статии. Вторият тип проекти, наречени от Д. Младенова диалог на идеите, са осъществени от колеги и съмишленици на Максим Младенов, но в тяхната основа стои идея на Максим Младенов или пък те разгръщат идея на своите автори, но тя е обогатена и доразвита от диалога с Максим Младенов, осъществен приживе или задочно чрез неговите публикации и архивни материали. Идея на Максим Младенов осъществяват напр. „Отвъддунавският електронен корпус“, списание „Българска реч“, чийто основател и дългогодишен главен редактор е проф. Василка Радева, проект за „Корпус на лексикалните балканизми“, с който се занимава проф. Петя Асенова, българо-американското сътрудничество, на което се спря по-подробно Ронел Алекзандър, изследването на българските говори в Голо Бърдо, Албания от екип от Софийския университет през 90-те години на ХХ век, дългогодишното сътрудничество между Института по балканистика в София и Института за югоизточноевропейски изследвания в Букурещ, а като примери за обогатяващ диалог бяха дадени книгата на Олга Младенова „Definiteness in Bulgarian: Modelling the Processes of Language Change“ (2007) и книгата на Дарина Младенова „От лингвистична география към ареална лингвистика. Теория и практика на анализа на късни явления в българския език: названията на домата и патладжана“ (2016).
В доклада си „Погребалните обичаи на българите в Румъния“ Валентина Васева представи ролята на разговорите си с Максим Младенов като първоначален тласък за организирането на теренни проучвания върху традиционната духовна култура на българите в Румъния в периода 1993–1997 от група етнолози от Етнографския институт с музей при БАН (Валентина Васева, Светла Ракшиева и Евгения Кръстева-Благоева) и подчерта важността на книгата на Максим Младенов „Български говори в Румъния“ в изследванията върху българите в Румъния. При описанието на погребалните обичаи на българите в Румъния тя обърна специално внимание на румънското влияние върху тях.
Андрей Бояджиев в доклада си „Лингвистичната терминология в контекста на славянската медиевистика“ се спря на структурата на речниковата статия за лингвистични термини на сайта „Scripta Bulgarica“, който е посветен на старобългарската книжнина и освен преводни и оригинални старобългарски текстове представя също така и речникови статии за основни понятия, представителни произведения и най-превеждани византийски автори.
Изходна точка за доклада на Василка Алексова „Приносите на Максим Младенов в изследването на румъноезичното население в България“ беше посмъртно публикуваната статия на Максим Младенов „Влашкото население в България (Разпространение, произход и топонимия)“ (1995), преведена и на английски в Румъния през 2007. От трите основни групи влашко население в статията на Младенов – власи, арумъни и рудари, Василка Алексова се спря по-подробно върху последната група, която когато Максим Младенов е писал своя текст, е била по-слабо проучена. След като направи преглед на изследванията, публикувани след 1995 за рударите, Василка Алексова представи известното днес за разпространението, броя и произхода на рударите в България в духа на въпросите, засегнати в статията на Максим Младенов.
Докладите и изказванията на кръглата маса показаха, че езиковедското наследство на Максим Младенов се вписва в различни научни области – българска диалектология, история на българския език, ареална лингвистика, етнолингвистика и етнология, отношения на българския език с другите славянски и балкански езици. Те оставиха ясното усещане за живо и развиващо се наследство, което все още не е напълно опознато и усвоено.
