Лексиката, свързана с преработката на млякото и получаваните от него продукти, е изключително богата в българските диалекти. Една рядко срещана лексема е стриглè, засвидетелствана със сходни значения преди всичко в югозападните райони на българското езиково землище.
В Картотеката на архива за идеографския речник на българския език (КИДР) се откриват следните значения и фонетични варианти на тази лексема:
- ‘прясно, неизцедено сирене’: стриглè – Рила, Лелинци, Коняво (Кюстендилско), Дупница; Симитли (Благоевградско); сриглè – Кромидово (Благоевградско) и Хърсово (Мелнишко);
- ‘вид сирене’: сриглè – Самораново (Дупнишко);
- ‘пресечено мляко’: сриглè – Долене (Петричко);
- ‘варено мляко за подсирване’: Самуилово (Петричко);
- ’подсирено мляко, което още не е отделило цвик’: стриглè – Грамадa (Дупнишко); сраглè – Яково (Петричко);
- ‘подквасено мляко’: стриглè – Бобошево (Дупнишко), Гореме (Благоевградско);
- ‘мляко, което се подхваща с мая, готово за сирене’: стриглè – Седелец (Санданско);
- ‘мляко за сирене’: Железари (Търговищко).
По лични данни стриглè със значение ‘прясно, неосолено и неизцедено сирене’ се среща и в други села в Кюстендилско, например Раждавица, Шишковци. Единственото засвидетелстване на думата извън югозападния ареал е в посоченото село в Търговищко, което от 2012 г. е закрито като населено място поради обезлюдяване, но в миналото е възможно да е имало преселници от Югозападна България.
Лексемата не присъства в речника на Найден Геров, не е включена и в Българския етимологичен речник.
Данни за производство на стригле има и от Берово, Източна Македония (близо до границата с България). Става дума за меко сирене, в което са слагани ситно нарязани зелени чушки. Преди балканските войни това сирене се е продавало на пазара в Солун, съхранявано в дървени съдове. В ново време се среща основно на пазара в Берово (www.essedra.com/tr/regioni-estere-arca/maleshevo-tr; 17.03.2018).
Думи със сходна основа се срещат в диалекти на дакорумънския, както и в арумънския, мегленорумънския и истрорумънския. Изглежда много вероятно произходът на нашата дума да е свързан с тях.
Какво показват балканороманските данни?
В дакорумънския лексема със сходна основа и близки значения е отбелязана в различни говори (в Олтения, Западна Мунтения, Добруджа, Банат, Трансилвания). Фонетични варианти: străghiátă, străghiáță, strighiáță, străgeátă, steregheáță, știrigheáță, străjátă, străjeáță, străgátă и др. Най-често срещани значения – ‘подквасено мляко; прясно, неосолено сирене; цвик, суроватка’ (DLR 10/5: 1684–1685; DGDS 3: 250–251; Scriban 1939; Домосилецкая 2002: 396–397). В Олтения и Трансилвания е отбелязано и прилагателното străgheát – lapte străgheat ‘подквасено за сирене мляко’ (DLR 10/5: 1684; Домосилецкая 2002: 396). Интересна семантика, с която обяснява и етимологията на думата, както ще видим и по-долу, посочва Виорел Въсиес за област Нъсъуд (наред с други сходни значения): stražátă, străĝátă, străzáță ‘бяла ципа, която се образува върху подсиреното мляко’ (www.academia.edu/107752117/Vasies; 04.02.2018). Лексемата е засвидетелствана и във влашки села в Източна Сърбия – stragiáță ‘подсирено мляко’ (от теренен материал в рамките на проект за проучване на румънския език там, вж. www.paundurlic.com/vlaski.recnik; 15.03.2018). Според И. И. Русу разглежданата дума е позната „в почти всички румънски зони: Ардял, Банат, Мунтения, Буковина (в Молдова изглежда, че липсва, неатестирана досега)“ и следователно е била обща в езика на прарумъните. От дакорумънския и арумънския е заета в сръбския, хърватския, българския, гръцкия и унгарския (Russu 1981: 390). За българския конкретно авторът цитира посочена от Г. Паску форма „străgleta“, на която не попаднах в други източници.
В арумънския са отбелязани две форми: străgl’eată ‘прясно, неизцедено добре сирене’ (PDDA 1963: 979); ‘подквасено мляко’ (Домосилецкая 2002: 397) и străgl’eatu – при арумъните фършериоти (PDDA 1963: 979); в мегленорумънския – strigl’eată, strigl’iată ‘прясно, неизцедено добре сирене’ (Ciorănescu 2001: 749; Домосилецкая 2002: 397), strigla ‘подсирено мляко’ (Atanasov 2002: 357); в истрорумънския – străgl’ată ‘подквасено мляко’ (Домосилецкая 2002: 397; Mării 1971).
Етимологията на думата в румънския не е изяснена. Изказани са различни мнения, някои от тях обобщени в етимологичния речник на Ал. Чорънеску. Според Г. Паску тя идва от лат. (lac) еxtracoagulatum >*extracalgata >*extraglata, според Й. А. Кандря – от лат. (lac) strangulatum; а според самия Чорънеску – възможно от рум. stereghie ‘мръсна вода от сажди’, като и той признава, че диалектните форми са неясни (Ciorănescu 2001: 749). Г. Джугля изтъква значението ‘коричка, която се образува върху млякото и спомага за съсирването му’ на străghiátă и посочва за изходна форма лат. stragulatа (от stragulum ‘покривка’), становище, възприето от О. Денсушану (тук по Russu 1981: 390), както и от В. Въсиес (www.academia.edu/107752117/Vasies; 04.02.2018). П. Скок обяснява ср.хърв. strigljata ‘подсирено мляко’ като „далмато-романски остатък от в. лат. strigulata от stringere“ (Skok 1973: 344).
Що се отнася до фонетичния облик на румънската лексема, и strangulatа, и stragulata могат да бъдат нейни изходни форми с резултат в прарумънския – *străgl’ată, като приемем, че в първия случай е настъпило опростяване на консонантната група ngl (получена след изпадането на неударено u). Тази напълно обяснима прарумънска форма е съхранена в наречията на юг от Дунав. В дакорумънския gl’ > g’, както във всички унаследени от латински думи, които съдържат посочената консонантна група.
И в семантично отношение и двете латински лексеми биха могли да обяснят с известна уговорка значенията на балканороманските форми – strangulata (< strangulo ‘удушвам, задушавам; измъчвам; възможно – изстисквам, изцеждам’); stragulata ‘покривка, възможно – платно за изцеждане на сиренето’ (срв. една от хипотезите за произхода на рум. brânză ‘сирене’ < *brandea < brandeum ‘тънко платно за реликви’ – Ciorănescu 2001: 114).
Съществува обаче и друга, по-различна хипотеза за произхода на разглежданата лексема в румънския, арумънския, мегленорумънския и истрорумънския. Според И. И. Русу тя идва от дакийския субстрат (вж. Rusu 1948: 165–172; Rusu 1981: 390–391). Румънският лингвист смята, че разглежданата лексема е субстантивирано причастие на глагол с основа *streg-l-, която възлиза към индоевр. *ster-g, *st(e)re-g- на корен *ster- ‘вцепенен; плътен, гъст’, а разпространението ѝ е „панрумънско“. Субстратната хипотеза се подкрепя още от А. Врачу (Vraciu 1980: 138) и С. Палига (Paliga 2006: 179–180).
Трудно би било да се приеме без съмнения която и да е от двете хипотези – латинската или субстратната, затова и до днес отпратките към един или друг етимон продължават да се различават в тълковните речници на румънския език. (Оставям настрана прекомерното и необосновано наблягане на субстратния елемент в румънския език в интернет пространството.) Несъмнена е обаче древността на анализираната дума в румънския език, за което свидетелства споменатата по-горе фонетична промяна на консонантна група gl в унаследените от латинския лексеми, която е възможна и в субстратни елементи.
Според мен бълг. стригле несъмнено е свързана с посочените по-горе балканоромански лексеми. Вероятно е заимствана от мегленорумънския или арумънския, тъй като най-близко стои до мегленорумънската, но също и до арумънската и истрорумънската форма. Известно е, че в миналото в Дупнишко, Кюстендилско, Благоевградско (където е разпространена българската дума) е имало арумънски заселища. От друга страна, един от възможните пътища на мегленорумъните към равнината Меглен по долното течение на Вардар е минавал през Родопите и югозападните български земи. Отпадането на краесловието в българската лексема би могло да се обясни с усещането му за членна морфема. Смятам обаче, че за мегленорумънския вариант strigla, посочен по-горе от диалектни записи на П. Атанасов (Atanasov 2002) в с. Лундзин, може да се предположи с голяма доза сигурност обратно заемане от местния македонски говор.
БИБЛИОГРАФИЯ
Домосилецкая 2002: Домосилецкая, В. М. Албанско-восточнороманский сопоставительный понятийный словарь. Скотоводческая лексика. Санкт-Петербург: Наука, 2002.
Atanasov 2002: Atanasov, Р. Meglenoromâna astăzi. București: Editura Academiei Române, 2002.
Ciorănescu 2001: Ciorănescu, Al. Dicționarul etimologic al limbii române. București: Saecolum I.O., 2001.
DGDS 3: Dicționarul graiurilor dacoromâne sudice. Vol. 3. București: Ed. Academiei Române, 2011.
DLR 10/5: Dicționarul limbii române. T. 10, partea 5. București: Ed. Academiei Române, 1994.
Mării 1971: Mării, I. Note lexicologice și etimologice. – Cercetări de lingvistică, 1971, N 1, 87–98.
Paliga 2006: Paliga, S. Etymological Lexicon of the Indigenous (Thracian) Elements in Romanian. București: Fundația Evenimentul, 2006.
PDDA 1963: Papahagi, Т. Dicționarul dialectului aromîn. General și etimologic. București: Ed. Academiei RPR, 1963.
Russu 1948: Russu, I. I. Cuvinte autohtone în limba română. – Dacoromania (Cluj), 11, 1948, 148–183.
Russu 1981: Russu, I. I. Etnogeneza românilor. București: Ed. științifică și enciclopedică, 1981.
Skok 1973: Skok, Р. Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. T. 3. Zagreb: Jugoslavenska Akademija, 1973.
Scriban 1939: Scriban, А. Dicționaru limbii românești. Iași: Presa Bună, 1939.
Văsies: Văsies, V. Cîteva observații asupra terminologiei păstorești din ținutul Năsăudului (www.academia.edu/107752117/Vasies), 04.02.2018.
Vraciu 1980: Vraciu, А. Limba daco-geților. Timișoara: Facla, 1980.
