Изказвам искрена благодарност на всички познати и непознати колеги, които в предходната книжка на сп. „Българска реч“ посветиха свои публикации на моята 80-годишнина.
1. Позицията си на радетел за езикова култура и за лексикална чистота на книжовния ни език Моско Москов изложи преди 60 години в своята обзорна монография „Борбата против чуждите думи в българския книжовен език“ (Издателство на БАН, София, 1958). В нея той прецизно очерта ролята на нашите книжовници в оборването на чуждото влияние върху българския език в периода от началото на XIX в. до 1944 г. Накратко казано, въпросната борба е била ориентирана към отстраняването на вече проникнали по естествен път чужди думи в речта на нашите сънародници чрез съзнателното им заменяне с налични или новообразувани, респ. заети от други езици думи. Постепенното успешно (но не и тотално!) отърсване от турцизми и гърцизми е било продължителен процес, резултатите от който забелязваме при частичните затруднения на всеки наш съвременник, когато чете творби от родните класици. Прави дори впечатление, че ориентализми понякога са били заменяни с европеизми, напр. кат с етаж, дюкян с магазин (за сметка на домашното означение продавница). В противовес на тези старания в наши дни не само в разговорното общуване донякъде изненадващо се наблюдава съживяване на изоставена или периферна лексика като аджеба, аланколу, евала, илач, сакън, чалга отчасти може би поради криво разбрано схващане за колоритност, отчасти в резултат на безвкусни хрумвания, какъвто е случаят с двузначните нашумели заемка банда (поне да се беше запазил англицизмът бенд) или пич.
По време на Възраждането изтласкването на общоупотребявани ориентализми протичало донякъде чрез въвеждането на руски заместители. Любопитно е, че понякога те бивали пояснявани в скоби с нежеланите турцизми, чието място трябвало да заемат, например знак (нишан), изкуство (мурафет), начин (колай), художество (занаят), а към преведена от него книга С. Радулов направо съставил „Азбучний словар с няколко трудни думи, не всекиму разумителни, които с срещат в тъс книга“, сред които вина – кабахат, зрелище – сеир, корист – келем, средство – колайлък, убеждение – кандърма, хром – топал и др. (цит. съч. с. 16, 20). Трайното руско влияние върху българския език от Възраждането насетне било толкова силно изявено, че днес усещането за чуждост при стотици русизми и черковнославянизми придобива реалност единствено от филологическа гледна точка. От друга страна, успоредно с нахлуването на руска научна, съдебна, административна и военна терминология в езика ни и с неговото „омосковяване“ (по изявление на Иван Вазов) още след Освобождението всекидневният печат започнал целенасочено да се освобождава от излишни руски думи като иди сюда, смотри, глаза, лошад, прогулка (цит. съч., с. 48).
Сходни движения на лексикални пластове настъпиха впрочем и през последните трийсет години. Политическият прелом и обществените промени в България доведоха до изоставянето на руски по смисъл думи и изрази като звеноводка, комсомолец, летучка, милиционер, петилетка, планьорка, насрещен план, нагрузка, оборка/ уборка, трудоден, ударник, съботник, други загубиха спецификата си на лексика от социалистическия бит – бригада, бригадир, гастроном, другар, другарка, съревнование. Предпочитание се дава на конструкциите засяга ме/ отнася се за мене вместо касае ме, на глаголите храня/ изпитвам вместо питая, смятам вместо считам, на съществителните имена обзавеждане/ съоръжаване, отсянка, посока, похват, предимство вместо оборудване, оттенък, направление, прийом, преимущество, на прилагателното (не)уместен вместо (не)удачен, респ. на абстрактума (не)успех вместо (не)удача. С течение на времето почти изчезнаха от речта ни думи и изрази като аз съм непричом ‘нямам нищо общо’, все таки ‘все пак’, давление ‘натиск’, замечателен ‘забележителен, бележит’, наброски ‘нахвърлен, скициран текст’, нагнетявам ‘изпълвам с напрежение’, обязаности ‘задължения’, опрятен (външен вид) ‘спретнат’, осторожен ‘предпазлив, внимателен’, рубеж ‘предел, граница’, сторонник ‘привърженик, защитник’, тоже ‘също, също така’, угроза ‘заплаха’, уклон ‘отклонение’, уровен ‘равнище, ниво’, урожай ‘добиви, реколта’. Едва ли вече се среща предаването на рус. претворять в жизнь ‘придавам живот на нещо, осъществявам’ и примéрно ‘приблизително, около’ с дословните, но семантично неадекватни съответствия претворявам в живота (означаващо по-скоро ‘преправям, преобразявам изопачавам в практиката’) и прùмерно ‘например’ (срв. Ему было примерно 18 лет и неумелия превод Беше примерно на 18 години вместо Беше на около 18 години).
Не подлежат на промяна обаче трайно установили се интерферентно обусловени буквализми като заглавието Храбрият оловен войник (за рус. Стойкий оловянный солдатик или френ. Le Stoïque Soldat de plomb вместо коректното Храбрият калаен войник, както е на английски и немски в съответствие с датския оригинал на Андерсеновата приказка Den Standhaftige Tinsoldat), идиоматичният израз пушечно месо (рус. пушечное мясо ‘месо за топовете’, частичен превод на нем. Kanonenfutter ‘храна за топовете’, където база на руското прилагателно е съществителното пушка ‘оръдие, топ’, равнозначно на немското Kanone, но не и на бълг. пушка с руски еквивалент ружьë), или името на руския княз и първи цар Иван Грозни (рус. Иван Грозный, тоест Иван Страшни).
2. В обичайния дух на настоящата рубрика ще продължим не с примери за отпор на чуждиците, а с анализа на повече или по-малко познати етимологично съпринадлежни думи, термини и собствени имена, озовали се в нашия език като свидетели за неведомите пътища на словото. Българският етимологичен речник се присъединява към хипотезата, че общославянската дума кост е прасродна с латинската costa ‘ребро; страна, стена на нещо’. В книжовния испански латинизмът е унаследен със закономерен облик cuesta ‘стръмнина, склон’, а от каталански или някой крайбрежен испански диалект е възприет етимологичният дублет costa ‘морски бряг, крайбрежие’. Международна известност той е придобил в състава на собствени имена от рода на каталанския крайбрежен регион Коста Брава (исп. Costa Brava ‘див, скалист бряг’), на андалуския Коста дел Сол (исп. Costa del Sol – име, покриващо се дословно с нашето Слънчев бряг), на Република Коста Рика (исп. Costa Rica ‘богат бряг’) и много други. От costa ‘ребро; страна, борд; скат; бряг’, еднаквият по звучене италиански когнат на испанизма, с помощта на представката a-/ad- ‘до-, при-’ (ac- пред /k/) е образуван циркумфиксният глагол accostare ‘доближавам; допирам се (до брега)’, който като мореплавателен термин навярно чрез френ. accoster е дал началото на българския акостирам.
Наследникът на лат. costa във френския език сôte ‘ребро; страна на нещо; склон, нагорнище; морски бряг’ участва в името на френскоезичната западноафриканска република Кот д’Ивоар (френ. République de Côte d’Ivoire с втора съставка ivoire – продължител на лат. eboreus ‘направен от слонова кост’, прилагателно към ebur, род. п. eboris ‘слонова кост’). До 1986 г. името ѝ по образец на други езици се превеждаше с Бряг на слоновата кост (срв. англ. Ivory Coast, нем. Elfenbeinküste, рус. Берег Слоновой Кости). С основното си значение ‘ребро’ френ. côte фигурира в кулинарния термин антрекот ‘печено говеждо месо, отрязано между две ребра’, отразяващо френ. entrecôte букв. ‘междуребрие’. Тематично към същата хранително-вкусова сфера спада бълг. котлет ‘пържола от говеждо или свинско месо заедно с реброто’, бидейки застъпник на френ. côtelette сщ. (умалително от côte).
В добавка може да се отбележи, че с посредничеството на стфрен. coste ‘ребро; страна, хълбок; склон, бряг’ латинското означение за ребро, е развило преносното значение ‘бряг’, с което лежи в основата също на нем. Küste ‘крайбрежие, бряг’ и на англ. coast ‘крайбрежие’. Последното е включено в наименованието на характерния за западното крайбрежие на САЩ стил в джаза West Coast style, възпроизвеждано на български огледално чрез словосъчетанието уест коуст стайл.
3. Макар извънредно рядко, синонимно на съществителното бъдеще използваме книжовната заемка грядуще, чийто руски прототип грядущее е субстантивираното сегашно деятелно причастие на глагола грясти ‘идвам’ – заемка от старобългарския грсти, грдѫ ‘вървя, отивам, идвам’, унаследен в диалектния гредам ‘идвам, дохождам’. Старобългарският глагол е прасроден с латинския gradior ‘крача, вървя’ с абстрактум gradatio ‘постепенно усилване’ и производно gradus ‘крачка, стъпка; степен’, залегнали в градация ‘степенуване, усилване’ и в градус като единица за измерване на температура, на ъгли и дъги, а също така на силата на алкохола. От оформените в немски сходни по значение глаголи gradieren и graduieren са възприети българските градирам ‘степенувам’ и градуирам ‘разпределям на градуси и означавам’. Доколкото немският глагол gradieren е развил стесненото значение ‘концентрирам постепенно солен разтвор’, от неговата основа били образувани равнозначните композиции Gradierwerk и Gradierhaus ‘охладителна кула – съоръжение за охлаждане на циркулационната вода, която отнема топлина от топлообменници в предприятия’, които в руски били преоформени на градирня ‘охладително съоръжение’ и оттам намерили място в български с облиците градирна/градирня.
Композиция с латинското наречие retro ‘назад’ представлява глаголът retrogradior ‘отстъпвам, връщам се’ с прилагателно retrogradus ‘движещ се назад’, морфологично адаптиран на български с ретрограден ‘назадничав’. В средновековния латински възникнал префигиран с de- ‘от-’ глагол degrado degradare ‘понижавам в степен’, който с френско и немско посредничество станал източник на деградирам ‘влошавам се, израждам се; разжалвам’ с абстрактум деградация. Преди това чрез съчетаване на представката in- ‘въ-’ и аломорфния корен -gred- на grаdior бил оформен глаголът ingredior ‘встъпвам, навлизам’ със сегашно деятелно причастие ingrediens, род. п. ingredientis ‘встъпващ, влизащ’, чиято косвенопадежна основа се отразява в заемката ингредиент ‘съставна част, съставка’. На ingressus, миналото причастие на ingredior, е опряно агентивното прилагателно ingressivus – източник на граматичния термин ингресивен ‘начинателен’, използван по отношение на т. нар. начинателни глаголи от типа на замлъквам, запявам, заспивам, развихрям се, свеждани относно вида на глаголното действие до една обща формула: започвам да...
Производни от миналата причастна основа на глагола gradior, префигиран с ad- (ag- пред g-), сon-, pro-, re-, се крият в поредица унаследени или новообразувани думи от международната културна лексика: агресия, агресор, агресивен, агресивност (база лат. aggredior aggressus ‘пристъпвам, приближавам се; нападам’), конгрес, конгресен (база лат. congredior congressus ‘срещам се, събирам се с някого’), прогрес, прогресия, прогресивен, прогресирам, прогресор (база лат. progredior progressus ‘крача напред, напредвам’), регрес, регресия, регресивен, регресор (база лат. regredior regressus ‘отстъпвам’).
4. По своя звуков състав терминът окуляр като означение за онази част на оптически уред, която е откъм окото на наблюдаващия, несъмнено навежда на мисълта за наличие на връзка с думата око. Това усещане не е нито напълно коректно, нито изцяло неоснователно. Терминът e възприет чрез рус. окуляр от нем. Okular (началословна изолация от Okularglas ‘стъкло, леща на оптически уред от страната на окото’) и френ. oculaire сщ. В него фактически е заложено къснолатинското прилагателно ocularis ‘очен’, което от своя страна е производно от съществителното oculus ‘око’. Това по форма латинско умалително, възпроизведено адекватно в архитектурния термин окулус ‘малък кръгъл отвор в стена или купол’, води началото си от същия индоевропейски глаголен корен *okw- ‘виждам’, който чрез праслав. *aka е унаследен в българското означение за органа на зрението око. Тъкмо на това обстоятелство се дължи оправданото усещане за общност между окуляр и око.
Днес морфологично адаптираното прилагателно окулярен се дефинира като отнасящо се както до окуляр, така и до очите и зрението. Изходното му значение ‘очен’ личи добре също в разширеното с префиксоидно употребения латинизъм bini ‘по две’ прилагателно бинокулярен ‘предназначен за използване с двете очи’ (бинокулярен микроскоп, бинокулярна, тоест двуочна диплопия), при все че допуска и тълкуване в смисъл на ‘уред с два окуляра’. Всъщност дълго преди появата на това прилагателно във френски с помощта на латинизмите bini и oculus било оформено съществителното binocle като наименувание първоначално на лорнета – очила с вертикална дръжка за ръка, вместо двете извити за окачване на ушите, а впоследствие и на далекогледа с две тръби. То от своя страна се предхожда от т.нар. monocle – единично оптическо стъкло, прикрепяно към едното око вместо очила, опиращо се на къснолатинското прилагателно monoculus ‘едноок’ (с първа съставка композиционната форма μονο- ‘едно-’ на гръцкото прилагателно μόνος ‘сам, единствен’). Двата галицизма са намерили място и в български бинокъл и монокъл. Лексикографски документирано е освен това означението монокуляр за оптически уред с един окуляр.
Ботаническото значение на oculus ‘пъпка на растение’ е намерило израз в новолатинските глаголи oculare/ inoculare (със и без представка in- ‘въ-’) и в съответните абстрактуми oculatio/ inoculatio. Техни рефлекси са документирани в българската научна терминология: окулация/ окулиране ‘присаждане на пъпки при подготвяне на посадъчен материал за овощарството’, окулирам ‘извършвам окулация, присаждам, облагородявам’, респ. инокулация ‘вкарване на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми, например при ваксинация’, инокулирам ‘извършвам инокулация’. В Речника на чуждите думи на издателство „Габеров“ е приведен и латинизмът инокулум ‘всяко вещество, което се използва за ваксинация’.
От усещането за непосредствена връзка с очи е бил подведен навремето дори Ст. Младенов, който в своя Етимологически и правописен речник вмъква думата очила без коментар в едно лексикално гнездо редом с очета, очи и др. В противовес на изразеното от него мнение, в Българския етимологичен речник е намерило подкрепа посоченото от Ив. Шишманов в монографията му „Принос към българската народна етимология“ заемане на италианската множествена форма occhiali ‘очила’ (субстантивация на прилагателното occhiale ‘очен, за очите’, производно от occhio ‘око’ – пряк наследник на латинизма oculus). Според Шишманов италианският гласеж на думата [оккиàли] бил „притъкмен“ по народна етимология към звученето на очи. Впрочем тази версия би претърпяла известна корекция, ако наистина е налице добавеното в етимологичния речник евентуално посредничество на сръб. очали (застъпващо венецианското произношение на итал. occhiali), преоформено на българска почва на очила по образец на съществителните имена с наставка -ило, мн.ч. -ила.
В края на тази поредица етимологично съпринадлежни думи с офталмологична насоченост нека споменем характерното за битовата реч прилагателно вакъл като означение за овца или овен с черни петна около очите, но също така за черноок и черновежд човек, засвидетелствано в личните имена Вакла и Ваклин. В Българския етимологичен речник прилагателното вакъл е изведено от ваклест, в което – с фонетичен развой /va/ < /oa/ – се отразява остарял облик на румънското oacheş ‘мургав, черноок, тъмнокос’ (срв. аналогичния мегленорумънски когнат oacliş ‘черноок, мургав’), производно с наставка -eş от ochi ‘око’ – източноромански наследник на лат. oculus през синкопиран народнолатински вариант oc(u)lus.
