Моско Добрев Москов е роден в Хасково. Завършва класическия отдел на Ямболската гимназия, а през 1952 г. се дипломира по специалността Българска филология в СУ„Св. Климент Охридски“. Дисертацията му, защитена през 1960 г., в която се прави критическа оценка на изследванията по българска етимология, е цитирана в книгата на научния му ръководител акад. Вл. Георгиев Българска етимология и ономастика (София: БАН, 1960).
Проф. М. Москов остави на науката за езика повече от 350 труда в областта на общото езикознание, индоевропеистиката, българистиката и славистиката, балканистиката, тюркологията и алтаистиката. Етимологията обаче остава любовта на живота му. Той създава оригинален метод за етимологизуване, основан на фонемните, морфемните и семантичните съответствия между етимологизуваните думи, който почива върху търсенето на семемата, от която са се развили отделните алосеми. (Общи по произход тюркски заемки в балкански и средноевропейски езици. – ИИБЕ, кн. XVI,1968, с. 185–192). Въз основа на етимологията предлага тезата за прабългарския и печенежко-куманския суперстрат в българския език. (Славянски и балкански етимологии. – ГСУ, ФСлФ. т. LXVIII, кн. 3, 1977, 299–350), следвайки две паралелни пътеки при анализа на български лексеми: 1) търсене на съответствия в съвременните тюркски езици, в техните продължители или в близкородствени до тях езици; 2) доказване на отсъствието на същите думи в османскотурския.
В областта на балканистиката трябва да се изтъкне ревизията, която прави М. Москов на лексеми от общобалканската лексика, на които се приписва субстратен произход, поради невъзможността да се открият за тях свидетелства в някои от старите писмени езици на Балканския полуостров. (Произход на лексикалния балканизъм копел, копил. – Български език, 1985, 1, 35–40; Тюркское (булгарское или куманское) происхождение скотоводческого термина урда. – Балк. еззн. 1994–1995, 1–2).
Изследванията в споменатите области преразглеждат историческите и етническите взаимоотношения между прабългарите и хуните, от една страна, и протомонголите, от друга, през Ранното (VI–VIII в.) и Късното (XIII–XVI в.) средновековие (Булгарские и древнетюркские этнонимы с соответствиями в монголских и тюркских языках. – Балк. езикознание, 1966, 1).
М. Москов е показал възможностите на езикознанието за изясняване на тъмни или липсващи фрагменти от историята през същия период в книгата си Именник на българските ханове. Ново тълкуване. (София: Петър Берон 1988), като доказва автентичността на текста на Именника и разкрива ценността му като писмен паметник и първа летопис на нашата история.
Университетската дейност на М. Москов обхваща повече от 40 години, през които той е чел лекции по общо езикознание, индоевропейско езикознание, палеобалкански езици, сравнителна лексикология на балканските езици, текстолингвистика – в университетите в София, Велико Търново и Шумен, в Букурещ, Гьотинген, в Упсала и Стокхолм, в Осло и Берген. Автор е на университетски учебници по общо езикознание.: Увод в езикознанието (София: Наука и изкуство, 1977 в съавторство с Ж. Бояджиев), Езикознание (В помощ на учителите по български език). (София: Народна просвета, 1982).
Като българист проф. М. Москов работи самоотвержено в области с голям обществен отзвук – нормативна граматика, стилистика, правопис (Български правопис, 1968; Български език и стил, 1974; За чист български език, 1976; Знаете ли българския правопис, 1980). Заслугите му към българското образование са отличени през 1974 г. с орден „Кирил и Методий“ – първа степен. През 1999 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Букурещкия университет“.
