В статията се описват въз основа на пълния текст на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Езопови басни“ структурните модели на усложнените сложни съчинени и сложни съставни изречения, както и множество варианти на моделите. Търси се зависимост между сложността на варианта и неговата честотност (при усложнените сложни съчинени). Софроний строи изреченията съгласно със синтактичните норми на сложните смесени изречения в съвременния книжовен език. Поради това смятаме, че именно той, още на ранния етап от възникването на националния книжовен език, ги е въвел успешно в практиката на литературното творчество.
Ключови думи: усложнено сложно изречение, изходна изреченска структура, структурен минимум, структурно равнище, модел и варианти.
Подтик за наблюденията над този твърде ограничен сектор в изреченския синтаксис на Софроний Врачански е кратката, но категорична характеристика на сложните смесени изречения[1] в основната и първа в науката монография от проф. В. Вътов „Езикът на Софроний Врачански“ (Вътов 2002). Характеристиката, опряна на текстове от трите периода в книжовната дейност на писателя, е крайно обобщена, неподкрепена от конкретен анализ и, според нас, не отчита интензивното развитие на авторовия език от период към период и от ръкопис към ръкопис (нещо, което проф. Вътов е отбелязал относно някои други езикови особености). От една страна той пише, че със „сравнително честата употреба“ на сложните смесени изречения Софроний спомага за книжовната обработка и обогатяване на народния синтаксис, от който в това време се формира книжовната синтактична система“ (223), но, от друга страна, недиференцираната обща оценка е сведена изцяло до отрицателни констатации: „Структурните модели на тези изречения са все още неукрепнали, необработени, тромави, противоречиви, семантиката им често (подчертаването е мое – М. Д.) страда от логическа нестройност и непоследователност“ (223). И заключението звучи снизходително-оправдателно: „…заедно със всички свои недостатъци те отразяват един естествен стадий от внедряването и обработването им в книжовния език“. Може би авторът има известно право относно превода на „Митология Синтипа Философа“, писан във Видин през 1802 г., но той е несправедлив относно превода на Езоповите басни и особено относно „Житие и страдания грешнаго Софрония“[2]. А тъкмо Житието би трябвало да определи окончателния тон на общата преценка, защото е създавано поне две-три години след натрупания богат опит от Първия и Втория видински сборник, съдържащи преводи (с ред авторски намеси) от различни жанрове, и защото е напълно оригинално съчинение с художествени достойнства. Успешното построяване на усложнените сложни изречения (сложните смесени изречения) в него доказва най-убедително, че Софроний е усвоил – а не е все още на път да усвои – тези структури като естествено и необходимо средство в изразяването на сложните си преживявания и съкровени мисли.
В текста на Житието се наброяват поне 65 усложнени сложни изречения. Тъй като Житието заема десет листа в сборника от сбирката на М. Погодин, средната честотност е 6,6 изречения на един лист. При тая съвсем не ниска честотност – като се има предвид, че в Житието „е реализиран с всичките си особености и широта сказовият тип повествувание… като израз на органичност на авторовото мислене“ (Радев 1983: 159), – получава решаващо значение липсата на примери за логическа нестройност или противоречивост. Такива недостатъци не са свойствени и на привлечените от автора примери. Установихме само словоредна грешка в рамките на просто изречение в следното сложно смесено изречение: „ И като са беше заклял да мя убий, той ден наби на кол едного урука наместо мене, що беше он убийца, а оная глоба, що я узеха от него назад, пак я узе от мене …“ („едного урука“ е трябвало да стои подир „наместо мене“, та относителното местоимение да бъде в непосреден контакт със своя антецедент; такава слабост Софроний рядко допуска и в неусложнено сложно съставно изречение). Следващите редове ще покажат, че усложнените сложни изречения в Житието съответстват на установените книжовни типове и модели в приетата тук класификация от П. Радева (Радева 2015: 181–191). В редки случаи Софроний създава наред с описаните в този труд техни варианти и някои допълнителни, построени въз основа на общоприетата дефиниция на сложните смесени изречения.
Усложнените сложни изречения спадат към два типа според изходната структура, която подлежи на усложняване – сложното съчинено или сложното съставно изречение. В Житието има 50 изречения от първия тип и 16 от втория тип. Първите надвишават повече от тройно вторите и в този факт – освен подобната тенденция в съвременния книжовен език – можем да виждаме и последица от по-широката сфера на приложение на съчинителните връзки в народния стил на повествувание.
Сложността на даден модел или негов вариант зависи от отношенията между подчинените изречения (нататък – ПИ или П) и броя на структурните равнища, който се определя от това. При наличие на по-голям брой ПИ „частните им структурни обединения са толкова разнообразни, че практически е невъзможно да бъдат представени изчерпателно (Радева 2015: 185, 189, 191). В Житието се забелязва ясна зависимост между броя на равнищата и броя на примерите от даден вариант (вж. по-нататък).
Усложнените сложни съчинени изречения се реализират в четири най-честотни модела. На първо място с 24 изречения стои моделът „само едно от главните изречения (нататък – ГИ или Г) има едно или повече ПИ“ (Радева 2015: 183). Моделът има много варианти поради различен брой на равнищата; но и когато те са само две, може да се явява във второстепенни варианти поради разлика във фразореда или в отношенията между ПИ: еднородни или не, брой на еднородните, наличие на последователно подчинение. Примери: И затвори пашата троица человеци, що бях и аз един от них, а ония прати за пари на село (27) – минимална структура: само едно ПИ, т.е. две равнища; Като ме видяха, той час ме фатиша да мя изпитват зарад харачийска хартия и найдоша хартия моя недобра. 24 (ПИ за време и съподчинено ПИ за цел); И много пари подадох и пренесоха ни на Дунаву, ала сас каков страх – проби са ледо и потъна един кон и удави ся, а ония коне сверзаха и по ледо ги на дъска привлякоха. 45 – от четири ГИ само Г2 има ПИ: три съчинително свързани помежду си, с каузално значение (първото – безсъюзно); После приидоша у Враца десят байраци арнаути и, като не имаше празни хижи за конаци, наполниха епископията, колико петнадесят души да седят тамо, аз да ги храня. 41 – второто ГИ има три ПИ: за причина и две еднородни за цел.
Двойно по-ниска честотност има вторият модел: всяко ГИ има едно или повече ПИ (Радева 2015: 184). Той е представен от единайсет изречения. Отличава се с най-голямо разнообразие в строежа им: срещат се от две до пет равнища и редица „подварианти“ на вариантите с две и с три равнища. Ето примери с две равнища: Ако не пратиш поповете, а (частица за подчертаване – М.Д.) ний отхождаме на агата и уземаме ги силом, да го погребут. 39; Ами (експресивна частица – М.Д.) докле ходиха и обикаляха òния дом, аз от страх побягнах при самая кадина, а она по нихние обичай обръщаше лице свое от мене, да я не гледам. 43.
Примери за варианти с три, четири и пет равнища: И аз като видях, како кърджалиите не станват от епархията моя, востанах от Крайову и поидох на Букурещ при децата, почто тамо четяха епистимия на бейската академия. 48; Ами колко ли страх имах да не иде някой да мя скаже, понеже много пари хочеха да ищат от мене, а аз, като не имах, мни ми ся, како ме убиваха.43 (три последоватено подчинени на Г и две съподчинени на второто ГИ); Искаха да седя и другая година, ала не би ми възможно да седя, почто са вдигнаха децата наши от Котел и поидоха на Арбанаси да седут, та имах нужда да ида при тях. 36 (второто ГИ има, освен ПИ за подлог, две еднородни за причина, които се поясняват съвкупно от три последователни ПИ).
Третият модел – „всички ГИ съвкупно се поясняват от едно или повече ПИ“ (Радева 2015: 185) е сравнително слабо представен, а групата на главните изречения е само двучленна, но равнищата и при него могат да бъдат повече от две, т.е. не липсват варианти. Примери: Понеже у Болгария не има философское учение на славянския язик, наченах да учим по греческий язик и изучих Октоих. 23; Та ако не би возможно меня да сказувам им сас уста моя, да чуят от мене грешнаго някои полезное поучение, а тиè да прочетут писание мое и да уползуется. 49 (първите три последователни ПИ поясняват групата от две ГИ) – с четири равнища. В следния вариант едно относително изречение пояснява първото от четирите ГИ, а друго относително – останалите три като съвкупност: И затвориша ме далеко у една градина, що имаше тамо турци – свиряха, играяха, смеяха се у една одая, що беше близо при пут. 24.
В четвъртия модел (налице само в шест изречения) – „само някои от ГИ имат едно или повече ПИ“, където главните са най-малко три (Радева 2015: 178), равнищата са две (обикновено), три или четири. Съподчинените биват еднородни и нееднородни. Примери: Ала руце мои като не бяха сверзани, держах юларю и теглях го надолу и молях ся на султану да мя пощади. 34 (първо и трето ГИ имат по едно ПИ); И като поидохме на монастир, не найдохме никого – калугери побягнали, монастиря затворен и не знаим где са. 41 (с разнородни съподчинени към първото ГИ); Искам да изляза от Враца навон, ала пашови арнаути пазят капиите и питат кой отходи и кой доходи. 41 (с еднородни съподчинени към третото ГИ).
С три структурни равнища: Докле разберем, колико страх потеглихме, а то били врачани – отхождали да гонят оная войска, почто разсипали и соблякли врачанските села. 38.
С четири равнища: И разпъди азванджия òния архиерея, и узе му все, що имаше, и прати того Калиника на митрополи да седи да го учини видинский владика. 46 (три последователни ПИ към третото ГИ).
Свободата, с която Софроний владее строежа на усложнените сложни изречения, проличава в комбинираните от него варианти на четвъртия модел чрез вмъкване на елемент от третия модел. Това са изреченията, в които наред с ГИ, пояснено от свое ПИ, други две или повече ГИ се поясняват като съвкупност от едно или повече ПИ. И тук са възможни до три структурни нива. Примери: И до един час довтаса тамо и Милош и, като ме видя, подиви ся и вниде в ужас. 35 (ПИ за време пояснява еднородните ПИ в края като съвкупност); Чуеме отвон вик, плач, ала не знаем що е то за голяма молба и не смеем да излезем и да надникнем навон, почто беше църковная ограда слаба, гледа се отвсъде. 44 (двете последни, след и, ГИ се поясняват заедно от ПИ за причина, а то – от ПИ за следствие, безсъюзно).
В Житието са обратно пропорционални броят на примирите за даден модел и броят на равнищата, т.е. по-голяма честотност имат изреченията с по-проста структура. Така в рамките на първия модел има 19 случая с по две равнища, но само 5 с по три равнища; във втория модел има 6 примера с две равнища, 3 примера с три равнища, а само по един пример с четири и с пет равнища; при третия модел има 5 примера с две равнища и само един с четири равнища; при четвъртия модел – 4 примера с две равнища и само един с четири. Общо взето, усложнените сложни съчинени изречения с повече от две равнища са само 13, и това означава, че Софроний, като носител на идеята за ясен, достъпен книжовен език, употребява тези най-сложни синтактични формации умело, но въздържано.
Усложнените сложни съставни изречения са представени в Житието от два модела с почти еднаква честотност. Основният модел („класическата схема“) се състои от едно ГИ и подчинени нему две или повече ПИ, съчинително свързани помежду си (Радева 2015: 190). Тези съподчинени изречения могат да бъдат и еднородни. Обикновено те са постпозитивни спрямо ГИ. Примери: Не бягах аз, како есм нещо зло сторил, ами име мое голямо, владика. 42; Ами какова ли скорб и сожаление мя обзе, като ся изповядах на духовнику и узех мартория, изготвих ся все потребная! 25 (с три еднородни ПИ за причина) (Стойко съжалява, че му е отказано ръкополагане, след като се е бил подготвил за него).
Втори модел можем да виждаме в изречения, съдържащи или допълнително нееднородно ПИ, или последователно подчинение, изграждащо по-ниски равнища. Този по-сложен модел има няколко варианта, при което се явяват и фразоредни „подварианти“. Примери: а) И после сас суд като натвариха тоя долг на мене, а аз не имах една пара готова сирмя, ами докле изплатя òния долг, какова сиромашия потеглих! 25 (ГИ се пояснява от една страна от съчинително свързаните две антепозитивни ПИ, и от друга – от П за време).
С три равнища: б) И намислих да поида на Крайову, да поседя тамо, почто ми беше много дотегнало от тоя Видин. 47 (ПИ за причина пояснява съчинително свързаните (безсъюзно) изяснителни ПИ като съвкупност). в) След три дни разбрах, како гонил султан отца ея да го убий, а он побягнал, и уфатил брата ея, и бил го много, и углобил го 33 (ПИ, образуващо трето равнище, пояснява само един член (първия) от групата съчинително свързани изяснителни ПИ). Подобно: И приде ми писмо от Враца, како убил капитан Алю пашу на Рахово и войската му са разнесла, и на Враца приишел другий, Исуф паша, да зимува тамо. 41 (ПИ от трето равнище пояснява последния член от групата). г) Ала като знаях мало да чету, другии свещеници ненавидяха ме, почто они вси на то време бяха орачи и от безумная младост моя не хочах да им ся покорявам, като бяха тако прости неучени. 25 (ГИ се пояснява от самостойно ПИ за причина,както и от съчинително свързаните ПИ за причина, от които второто има свое ПИ.) д) Най-усложненият вариант има пет равнища, и въпреки това развитието на мисълта се възприема без затруднение: Но паки надею ся на Бога всемилостиваго, како го (паството – М. Д.) не оставих заради почивание мое, но от голямая нужда и от тежкий долг, що мя натовариха и що не веруват, како се е разсипал свето, а най-много оная страна, що е близо до Видин, що е живелище ваварское и хайдутское. 48–49 (Съчинително свързаните каузални на второ равнище имат свои ПИ: първото – относително определително, а второто – три последователно подчинени: изяснително, определително, определително към „Видин“).
Заслужава специално отбелязване следното изречение: заради тенденцията към симетрия на постройката въпреки голямата ѝ сложност то може, според нас, да се оцени като голям успех на писателя: А наше село като е на четири путя и дом мой беше весма далеч от църкви, а по обичаю нашему потребно беше да са найда у църква и на вечерня, и на утреня на всякой ден, колко ли улици обиколях, докле поида у църква и да си прииду паки у дом! 26 (на второто равнище стоят две групи от съчинително свързани ПИ, разделени от ГИ; те са разнородно подчинени на ГИ: първата има предимно каузално значение, а втората – темпорално). Сложността и тук не смущава естествения ход на мисълта и чувството.
Накрая се връщаме към мисълта, че Житието е завършено поне три години след успешния, специално в граматично отношение, превод на Езоповите басни от новогръцкия им превод (Ничев 1963). Той е бил предизвикателство и добра школовка за Софроний, тъй като в него се намират към тридесет усложнени сложни изречения. В басня № 1 срещаме усложнено сложно изречение на цели шест реда, чиито прости изречения са и съчинително, и последователно подчинително свързани. В № 5 „Ластовица и дуган“ от всичко шест изречения три са усложнени сложни, а последното има четири равнища. Ще приведем примери от различните модели.
1) За усложнени сложни съчинени. – По първия модел, с две и с три равнища; с фразоредни варианти и разкъсване на ГИ, с еднородни или нееднородни съподчинени изречения: разумнии человеци зарад спасение душевное и телесное не держат имението свое закличено ами коги им приде нужда и потребно е, тогива да го не жалят. Е 129; И като бяха пилетата малки и не можеха да фъркат, попадаха на землята и лясицата потече и узе ги и всите изяде пред очите ореловии. 123; Една лястовица седяла на едно древо и пояла, а един дуган, като я видя, уфати я да я изяде. 125; Много человеци има безумнии, що учинят добро тям, где не е потребно никак, а своите сродници … повреждават. 163; О, добрешко ти, като думаш, како небето преброяш, чоти не гледаш на землята, где ступляеш, ами падна у кладенецу? 175.
По втория модел, с три, четири и пет равнища: Не ми ѝ жал, като ме сече желязото, ами жал ми е, като гледам держалото на наджаку, като е от нас, а че то пак сече нас. 163; Тая жаба, що стояше у блатото, думаше на оная жаба и советуваше я да побегне оттамо и да влезе у блатото, зарад да седи тамо без страх. 174; И случи са, та найдоха едного аслана, и лясицата, като видя нуждата, отиде при аслана и обеща са да му предаде магарето, ако са обещай и он ней, како не ще да я вреди. 161; И сирота лясица, като са върна от паша свое и узе хабер що ù сторил орела, оскорби ся много, ала не толкова зарад децата свои, като ги изял орелу, ами като гледа, како не е возможно да отмъсти противо орелу, почто като е земляни тежок скот, та не може да отмъсти на фърковата гадина.123 (басня № 1), на второ равнище – две двойки от съподчинени, а от трето до шесто – последователни ПИ.
По четвъртия модел, с три равнища: Тая басен сказува, како има някои человеци, та са хвалят како знаят що кя буде занапред на свето; а тие не знаят и сега що бива, а не занапред да знаят. 175.
2) За усложнени сложни съставни. – По основния модел, и с фразоредни варианти: „Не изядай ме, почто съм весма малечка и не ще можеш да си наситиш чревото“. 126; Кой фати някоя работа с голяма борзост и не помисли, он себе си фърля у нужда … 159.
За втори модел считаме изреченията с три и четири равнища, или с повече от две ПИ в съчинителна връзка: …. Най-вече затова састои да тя заколим, защото разбуждаш ти человеците да востанват и не оставят нас да крадеме. 157 (три равнища); Тая басен сказува зарад тие человеци, що теглят тука на свето злое живение, ала са утешават от другии, като ги гледат, како они много по-зло теглят. 144 (четири равнища); Тая басен сказува зарад тия человеци, що не гледат своята злая работа …, ами учат другии и наказуват ги. 138 (с три ПИ в съчинителни връзки).
В редки случаи съчинителното отношение между ПИ се появява на третото равнище, понякога и двукратно. Например: да побегнем оттука, почто господар наш коги не пожали и не поболя зарад воловете, що го храняха, ами ги закла и изяде ги, ами (експресивна частица, произлязла от съчинителен съюз – М.Д.) нас ли ще да остави да са куртулисамя от смерт? 132 (Съчинително свързани са третото и четвъртото просто изречение, както и шестото със седмото. Подчинението им спрямо ГИ е косвено – чрез второто ПИ.) Равнищата са четири. Подобно: Тая басен сказува, како е потребно нам сас злаго человека да са не смесямя, нито да са собирамя сас него. 174.
Единственият случай на необработено докрай и донякъде затрудняващо лекото възприемане на мисълта е следното изречение, в което е излишен съчинителният съюз ала (или е експресивна частица? – М.Д.)[3] и липсва относителното местоимение, чийто непосреден антецедент трябва да бъде „много человеци“: Тая басен сказува, како много человеци има, (които – М.Д.) зарад да не послушат, що ги учи другий и советува ги на добро, ала после себе си кидер учинват. 174. (Съчинителното отношение е на четвърто равнище.). Известна „тромавост“ може да се вижда в пример, където фразоредът на ПИ не е сполучлив: Аз не сам луд, що имам сеги лов в руцете мои, да го оставя, макар да буде и малечко, а да са надея на другое голямо, що го не видя. 163. Тук „да го оставя“ би било по-добре да стои след отстъпителното изречение с „макар да“.
Сравнението между усложнените сложни изречения в двете произведения на Софроний Врачански показва много повече сходства, отколкото различия. Това показва, че още в превода на Езоповите басни Софроний е овладял строежа на типовете, моделите и вариантите на тези изречения, тъй като случаите на недообработеност са съвсем редки изключения. Една особеност на превода е, че съчинителната връзка между ПИ в усложнените сложни съставни може да се осъществи на по-ниско равнище. Предимствата на Житието са някои много усложнени варианти: пет и шест структурни равнища; главно изречение, пояснено от две групи съчинително свързани ПИ плюс ПИ към една от тях, известна тенденция към симетрия и период. И тъй както в белетристиката и поезията мястото на един творец в литературното развитие се определя от върховите му постижения, общата оценка на постиженията на Софроний в конкретната област би трябвало да се прави според нивото им в Житието. С пълноценното използване на сполучливо построените десетки усложнени сложни изречения в оригиналната си творба Софроний уверено е въвел всички техни модели и редица варианти, свойствени на съвременния ни книжовен език, в литературната практика на строящия се национален книжовен език, и то на ранния етап от неговата история. Може само да се съжалява, че ценният и толкова ранен опит на писателя е станал достъпен за творците на художествена проза едва след повече от половин век.
БИБЛИОГРАФИЯ
Вътов 2002: Вътов, В. Езикът на Софроний Врачански. Унив. изд. Велико Търново, 2002.
Ничев 1963: Ничев, А. Софрониевият превод на Езоповите басни. Год. СУ, ФФ 56, 1963.
Радев 1983: Радев, И. Софроний Врачански. Личност и творческо дело. ДИ Наука и изкуство. София, 1983.
Радева 2015: Радева, П. Записки по синтаксиса на съвременния български книжовен език.Сложно изречение. Унив. изд. „Св.св. Кирил и Методий“. Велико Търново, 2015.
