Наскоро чл.-кор. проф. Иван Добрев – забележителен палеославист, медиевист и филолог – отбеляза юбилей. Неговата личност и творчество са еталон на академизъм, богата ерудиция, търсещ дух, висш професионализъм. Изследванията му се простират в различни области на хуманитаристиката: индоевропейско и славянско сравнително езикознание, старобългаристика и история на българския език, славянско езиково и културно наследство, българска и славянска историческа лексикология и лексикография, етимология и химнография, средновековна хронология, глаголическа и кирилска епиграфика и палеография, библейска текстология, средновековна история, фолклористика, етнография, културна антропология. Трудовете му се отличават с енциклопедичност, всеобхватност на интересите, оригинална мисъл, творческо дръзновение, комплексен подход към езиковите факти, огромни филологически познания, широта и задълбоченост на лингвистичните виждания. Имат широк научен и обществен отзвук и често преобръщат установени в науката становища и парадигми.
Иван Добрев завършва специалността Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1961) и веднага е назначен като асистент по старобългарски език и историческа граматика на българския език. По-късно е избран за доцент (1978), професор (1986), доктор на филологическите науки (1985), член-кореспондент на Българската академия на науките (1996). Удостоен е с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2012).
През 1982 г. са публикувани две негови фундаментални и приносни за световната наука книги – Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение и Старобългарска граматика. Теория на основите. В първата от тях чрез комплексен лингвистичен, етнолингвистичен и културоложки анализ Иван Добрев изследва имената от праславянското -s-, -r- и -u- склонение в контекста на древната евразийска култура и единството на името и глагола в индоевропейския праезик. Втората книга е своеобразна теоретична морфология на старобългарския език, в която се разглеждат произходът, значението и употребата на редица праславянски именни и глаголни основи, наставки и окончания. Акцентът е поставен върху някогашното общо прастаро потекло и тъждество на праславянските корени и основи, откъснали се впоследствие едни от други. Доказателство за международния интерес към тази книга е преводът ѝ на японски език, осъществен от Университетското издателство в Осака (Old Bulgarian Grammar. Theory of the foundations. [Publications of Osaka University of Foreign Studies, № 8]. Osaka, 1992).
Отражение на присъщия за Иван Добрев научен синкретизъм е книгата Глаголицата (2005) – синхронен и диахронен поглед към азбуката на св. Кирил от различни аспекти, синтез между лингвистика и митология, графика и семиотика, етимология и ономастика, теология и археология, геометрия и метафизика. Трудът, построен върху 36 етюда, е научно предизвикателство, далеч от класическите традиционни представи за глаголическото писмо. Същият нетрадиционен и комплексен историко-съпоставителен подход към езиковите факти е налице и в книгата Българският език (2005), посветена на българската средновековна и съвременна езикова действителност в цялата ѝ пъстрота от стилове и жанрове, писмени системи и наречия в широк хронологически диапазон (от предисторически времена до днес). Зад видимото настояще на езика ни авторът търси невидимото общочовешко минало, нравите, обичаите, светогледа и народопсихологията на българите. Той оспорва традиционната периодизация на българския език и разглежда названията „старобългарско“ и „новобългарско“ не като хронологически понятия, а като класификационни, защото според него в езика не съществува смяна на несъвместими книжовно-езикови течения и явления, а има борба или взаимодействие на стилове. И в книгата си за св. Иван Рилски (Свети Иван Рилски, 2007) професорът преосмисля голяма част от общоприетите факти за живота и делото на светеца. Чрез критичен преглед на досегашните схващания и детайлно обследване на всички агиографски и химнографски извори за св. Иван Рилски ученият извежда като първостепенни, достоверни и най-ранни източници не общопризнатите Народно житие и Житие от Патриарх Евтимий, а Житието от Георги Скилица и цикъл канони на Скилица за светеца (някои с акростих). Каноните са съхранени само в славянски превод, но чрез обратен превод (от старобългарски на гръцки) Иван Добрев възстановява техния оригинален гръцки вид. Голяма е заслугата на автора за отделяне на легендарното от историчното в научната литература за Иван Рилски – например по отношение на родното му място (Софийско) и времето, когато е живял (поне четвърт век по-късно от общоприетото). С Първото българско царство е свързана и книгата Прозрения в българската старина (2007), в която авторът доказва, че миниатюрите в средновековния латински Кодекс на Гертруда са всъщност преславски изображения на цар Петър и царица Мария-Ирина от неоцеляло българско евангелие от 927 г., впоследствие попаднало в Киев. Представени са и оригинални решения на едни от най-дискусионните въпроси в средновековната ни история и култура, сред които сложната хронология на Именника на българските канове, личността на чръгубиля Мостич, местонахождението на Велика Морава, прабългарското престолонаследие и др. Приносна за средновековната ни история е книгата Два Цар-Самуилови надписа (2007), посветена на Воденския надпис от 988/989 г. и надписа от с. Скрът от 1014 г. С детайлен палеографски, лингвистичен и исторически анализ Иван Добрев обосновава тезата за автентичния характер на двата епиграфски паметника, съдържащи важни исторически данни – за Воден като столица на България и за Мъглен като седалище на духовния глава в 898 г., за титлата и родословието на цар Самуил, за Търново като важно военно-административно селище още през X в., за трагичната среща на Самуил с ослепените войници край с. Скрът през 1014 г.
За голямото обществено признание на проф. Добрев свидетелстват не само неговата научна продукция, титлите и званията, но и заеманите длъжности – основател и ръководител (1993–1997) на Катедрата по кирилометодиевистика и на Лабораторията по история на българския език във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, директор на научния център „Преславска книжовна школа“ (Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“) и на научния център „Рилски манастир“ (Югозападен университет „Неофит Рилски“), член на Библейската комисия към Международния комитет на славистите и на редколегиите на списания „Старобългарска литература“, „Балканистичен форум“ и „Анали“.
Научните занимания на Иван Добрев не са затворени в тесен кръг, защото той е един от най-ревностните популяризатори на българската средновековна литература и култура, включително и чрез основаното от него издателство „Институт Лингва“ (1995), специализирано в областта на старите славянски езици и литератури, славянската етнология и културология. На голяма част от издадените книги, обединени в три поредици (Слово и символ, Свети Наум и Дисертации), професорът е автор, съставител, преводач от старобългарски, редактор. С тази си възрожденска дейност той направи достъпно за по-широка публика българското книжовно богатство и продължи традицията на големите български интелектуалци да просвещават, за да се знаят род и език.
Иван Добрев е не само блестящ учен, но и обичан университетски преподавател, който повече от 50 години с любов обучава своите студенти, специализанти и докторанти. С огромния си авторитет и пословичната си всеотдайност той привлича много млади научни работници около себе си. Неговите лекции и спецкурсове (от Старобългарски език и История на българския език до Индоевропейско езикознание, Етногенезис на славяни и прабългари, Лингвистика на текста и др.) оставят трайни следи в редица поколения филолози от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Професорът е един от авторите на първия по рода си учебник по старобългарски език за Националната гимназия за древни езици и култури (1983, 1985, 1986), под неговата редакция излизат и други учебни справочници – Помагало по българска историческа лексикология (1986), Христоматия по историческа граматика на българския език (1987), Старобългарски текстове (1996).
Проф. Добрев създава научна школа – негови възпитаници и днес преподават палеославистика и българистика не само в България, но и в университети на Европа и Азия (Мадрид, Манчестър, Гьотеборг, Сеул, Неапол). Самият той е ученик на големия езиковед Кирил Мирчев и следовник на редица ерудирани учени, сред които са Мирослав Янакиев и Петър Илчев.
За юбилея на чл.-кор. проф. Иван Добрев неговите възпитаници с благодарност и обич към своя Учител и в знак на дълбоко уважение съставиха и издадоха Избрани трудове по медиевистика. Юбилеен сборник по случай 80-годишнината на чл.-кор. проф. д.ф.н. Иван Добрев, 2018 г.
