Езикови данни, свързани с преселванията на българско население в Ксантийско през XVI век

Все още не е проучена добре историята на българското население в Южните Родопи и Беломорието през началния период на османското владичество (XIV–XVI в.). Малко са публикуваните досега исторически документи за съдбата му. В издадените в началото на XXI в. томове от поредицата Турски документи за историjата на Македониjа, включващи преводи на османски данъчни документи от средата на XVI в. (1568–1569 и 1569–1570 г.), се откриват данни за българите в споменатите райони (Стоjaновски 2004; 2008). Описано е подробно населението на отделните селища, съществували тогава, като е дадена и справка за плащаните от него данъци. Откриват се ойконимни и антропонимни данни за българско присъствие в описаните райони, а също лексика от български произход, свързана с поминъка и статута на българското население.

Интерес представляват данните за преселено българско население от с. Чаглаик в нахия Йенидже Кара-су, в с. Угурлу виран, част от вакъф на султан Мурад хан в Гюмюлджинска каза. Първото е разположено в крайния югозападен район на тогавашната Гюмюлджинска каза, западно от долното течение на р. Места, а другото – в най-североизточния район на нахия Йенидже Кара-су, прераснала към края на XVI в. в каза, днес в родопската част на Ксантийско, близо до границата с България. Разстоянието между двете селища по права линия е около 70 км. Но заобикаляйки пресечените местности по пътната мрежа, разстоянието се удължава доста. Темата за преселването на групи българско население в рамките на Османската империя през първите векове на османското владичество не е разработена цялостно. Настоящата публикация включва нови данни, главно антропонимни, за такова разселване в Беломорието (Западна Тракия).

Според данните за с. Угурлу виран (дн. с. Угурли, Ксантийско с гръцко име Калотихон) от 1569 – 1570 г., в посветения му данъчен документ, то спада към вакъфа на покойния султан Мурад Хан. Описани са 8 глави на семейства и 4 неженени християни, както и 1 мюсюлманин конвертит първо поколение: Хамза Абдулах, чифт; Пейо Чобан; Анто (?)[1] Кирьо; Дойчин Грузо; Неделко Русин; Никола Неделко; Стоян Русин; Ракоста (?) Русин; Стоян Димитре; Радослав Неделко, неженен; Стоян Койчин, неженен; Кирьо Стойко, неженен; Йорги Стоян, неженен (Стоjaновски 2004: 285–286).

По-долу е отбелязано: „Рая от Чаглаик, която от преди двадесет години живее в село Угурлу Виран“. Преводачът под линия идентифицира с. Чаглаик с днешното гръцко с. Дипотамон, разположено североизточно от гр. Кавала, западно от долното течение на р. Места, в района на с. Еникьой, Ксантийско (дн. Ставруполис, ном Ксанти) (Стоjaновски 2004: 151). Списъкът на преселниците включва следните антропоними: Курд Меми, чифт; Мустафа Меми, чифт; Хаджи Бали Меми, чифт; Едмино (Димьо Мако); Курд Едмино; Пейо Мето; Велян Нако (Пако); В(ъ)лче Стамад; Сула (Шула) Ведра (?); Мавро Грузо; Вельо (Велко) Грузо; Ило (Ильо) Драгош; Ардин (?) Драгош; Анодор Драгош; Русо Албеи (?); Вълка (Вълче) Русо; Марек Албеи; В(ъ)лкан Маре (Мазе); Грузо Албеи; Дими Стоян; Реван (?) Костадин; Менка Грот (?); Пело Димьо; Станко Мързан; Михали Пецо (Нецо); Димо Църнагор (Чернагор); Тодор Димо; Белчо (Пелчо) Русин; Ангел Михо; Рало Бранчо; Егрено Зено (?); Гула Брано; Курд Брано; Мерджо Брацо; Димитре Мирчо; Велко Мирчо неженен; Филипе Мирчо, неженен; Како Черкез (?), неженен; Стоян Грузо, неженен; Данчо Грузо, неженен; Велко Данчо, неженен; Тодоре Грузо, неженен; Цера (?) Грузо, неженен; Хърбат (?) Грузо, неженен; Емилос (Ахилос) Христо, неженен; … (?) Пело (Пелуш), неженен; Кошар Деско, неженен; Анодор Христо, неженен; Грузо Русин, неженен (Стоjановски 2004: 285).

Общият брой на главите на преселените християнски семейства е 32. Налице са 14 незадомени българи християни. Преселените мюсюлмански семейства са 3. Общият приход от данъци е в размер на 3378 акчета. Поотделно разпределението е следното:

[Данък за земя] 4 чифта, сума … 88 [акчета]
Испендж 40 семейства и 18 неженени, сума … 1450
Пшеница 1200 килета, стойност 1000
Ръж 50 килета, стойност … 200
Ечемик 30 килета, стойност … 120
Овес 20 килета, стойност … 60

Данък за свине с [данък за] Божик … 10
Данък за дребен рогат добитък (овце и кози) … 250
Ниябет, такса за венчавка и за полски пазач … 200
Общо: 3378 [акчета]

Отделно, при разглеждане на регистъра на селата в нахията Йенидже Кара су, за с. Чаглаик е отбелязано, че жителите му са рудари и работят в рудника на селото. Под линия е допълнено, че значението на това турско име е ’шумен, буен извор’ (Стоjaновски 2004: 151). Несъмнено преводачът свързва селищното име с турското çaglayιk ’извор, който клокочи, шурти’ (ТБР 1962). Според описанието селото включва няколко махали и джемаата, населени с мюсюлмани, в частност с юруци (Стоjaновски 2004: 151–153). Освен това в списъка на християнското му население има добавка, която гласи: „Рая от споменатото село Чаглаик, която живее във вакъфското село Угурли Вирани, юшура от земеделската работа и данъка за дребен рогат добитък (овце и кози) ги плащат на вакъфа в споменатото село Угурли виран, а испенджа го плащат заедно с раята от село Чаглаик“. В списъка са изброени 4 глави на мюсюлмански семейства и 47 глави на християнски. Странно е, че не е посочено наличие на неженени мъже, каквито 14 на брой са отбелязани в списъка от с. Угурлу виран. Освен това и общият брой на преселниците не съвпада, тъй като в списъка от с. Угурлу виран са налични 46 антропонима.

Списъкът на преселените в с. Угурлу виран жители на с. Чаглаик, в описа на последното, включва следните антропоними: Курд Меми, чифт; Мустафа Меми, чифт; Хаджи Бали Меми, чифт; Мето Нако; Коно Мето; Пейо Мето; В(ъ)лкан (Велян) Нако; Велчо Стамад; Суле (Шула) Грузо; Мавро Грузо; Велко Грузо; Вело (Вельо) Драгош; Русин Драгош; Тодор Драгош; Русо Илики; Велко Русо; Кара Илики; В(ъ)лкан Кара; Грузо Илики; Димо Стоян; Русин Костадин; Мето Грузо; Пело Мето; Станко Бежан; Стойко Бранчо (Брайчо); Пецо (Неджо) Михал; Димо Драгор (?); Тодор Димо; Михо Русин; Ангел Михо; Райо Панчо; Егрисо (?) Апо (?); Голо Брано; Коно Брано; Мирчо Брано; Димитри Михо; Велко Мирчо; Велина (Калпа) Мирчо; Како Мирчо; Стоян Грузо; Станчо Грузо; Велко Данчо; Тодор Грузо; Кара Грузо,; Хърбатин (?) Грузо; Милош Васко; Кръстин Милош; Кощо Васо; Тодор Васко; Груб Русин (Стоjановски 2004: 153–154).

Интерес представлява включената в двата списъка антропонимия на немюсюлманското население, преселено от с. Чаглаик в с. Угурлу виран. Оказва се, че едва 9 антропонима изцяло съвпадат по графичния си облик в двата писмени документа, според данните от преведените текстове: Пейо Мето; Мавро Грузо; Вельо (Велко) Грузо – Велко Грузо; Тодор Димо; Ангел Михо; Велко Мирчо; Стоян Грузо; Велко Данчо; Велян Нако (Пако) – В(ъ) лкан (Велян) Нако. Сред тях преобладават личните имена от домашен, български произход: Пейо, Вельо (Велко), Велко 2, Велян, Вълкан, Стоян. Дори са налице антропоними, чиито две съставки – лично име и презиме – са от домашен, български произход: Велко Грузо, Велко Мирчо, Стоян Грузо. Доста по-малко са личните имена, свързани с християнската религия: Ангел, Тодор. Само едно лично име е от чужд, гръцки произход: Мавро – от грц. μαύρος ’черен; мургав’, VIII в. (Заимов 1988).

Налице са близки по графично оформление антропоними в двата списъка, при които се откриват различия на фонетично и морфологично ниво:

Срещат се антропоними, на които в двата списъка едната съставка от двусъставното име, включващо лично име и презиме, е еднаква. Разбира се, съпоставката е относителна, тъй като се базира на основата на преводите, без да се има предвид оригиналния османотурски текст:

В случая не е ясно дали различията в двата списъка са допуснати от писача на османотурския документ или пък преводачът Стояновски при превода не е съпоставил данните от двата списъка за едно и също население. Но са факт големите различия, като не са включени коментари от страна на преводача.

Прегледът на антропонимията, ексцерпирана от двата данъчни списъка на селата Угурлу виран и Чаглаик, дава сведения за нейния произход, а и за честотата на употребата ѝ.

Лични имена от домашен, български произход:

Велко – 3, Велян – от Веле, Вельо и -ян – XV в. (Заимов 1988), Вълкан, Грузо – от Груйо и -зо, по Брезо (Заимов 1988); Пейо – от Пе-тко или Пе-тър и -йо, XV в. (Заимов 1988); Пело – от Пе-тко или Пе-тър и -ло, XV в. (Заимов 1988), Русо – зват. от Рус или по Благо, Драго, XV в. (Заимов 1988); Станко – от Стан, Стано, XI–XII в. – от Стани-мир, Стани-слав, X в. (Заимов 1988); Стоян – от Стойо и -ан, XV в. (Заимов 1988); Сула (Шула) / Суле (Шула) – ЛИ Сула от Суло, скъсено от Сулим с -о по Благо, Драго, скъсено от изчезнало Сулимир – да бъде много добър, стб. сѹлии ’по-добър, по-достоен’, XIII в. (Заимов 1988); сѹлѣи ’по-добър’ (СР 2009); Гула Брано / Голо Брано – Голо, съкр. от Дра-гол, Ня-гол или Гол-ем, Гол-ям, XVI в. (Заимов 1988); Гула от Гуло, скъсено от Дра-гул, Ня-гул, преди XVII в. (Заимов 1988).

Лични имена, свързани с християнския антропонимикон:

Димо 2, Ангел, Димитри, Тодор. Интерес представлява наличието на лично име Димитри и на съкратен негов вариант Димо, характерен за българската личноименна система.

Лични имена от чужд произход: Мавро – от грц. μαύρος ’черен; мургав’, VIII в. (Заимов 1988).

Презимена от домашен, български произход:

Грузо 5; Брано 3, съкр. от Брани-мир, Брани-слав с -о- по Благо, Добро, XV в. (Заимов 1988); Драгош 3, от Драго и -ош, както Мил-ош, Рад-ош, XIV в. (Заимов 1988); Русин 3, от Русо, Русе и –ин, XIV–XV в. (Заимов 1988); Мирчо 2, умал. от Миро, VIII в. (Заимов 1988); Русо, Стоян.

Презимена от гръцки, еврейски и латински произход, характерни за православния антропонимикон:

Данчо – съкр. от Йордан; Димо – съкр. от Димитър; Костадин; Мето – съкр. от Методий; Михо – съкр. от Михаил; Нако – съкр. от Атанас, XVI в. (Заимов 1988), но с предположение и за домашен, български произход – съкр. от Найден (Илчев 1969; Заимов 1988). Прави впечатление, че една част от антропонимите в тази група, които се явяват съкратени варианти на имена, свързани с християнския антропонимикон, са придобили специфичен за българската антропонимна система облик. Показателен е примерът със съкратен вариант Данчо на мъжко лично име Йордан, оформен с умалителна наставка -чо, характерна за българската личноименна система.

Презимена от чужд произход:

Стамат – от грц. Σταματης ’спрян, запрян’, от грц. σταματώ ’спирам, прекратявам’ (Ковачев 1987).

Видно е, че преобладаващи са имената от домашен, български произход, несвързани с християнската религия. Прегледът на двата списъка поотделно представя още данни за налична антропонимия, която не може да се приеме безрезервно, но е факт в преведените от османиста Стояновски текстове. В списъка от с. Угурлу виран при личните имена именна основа Вел- се открива в 4 примера (Велко 2, Вело (Вельо), Велян), а в списъка от с. Чаглаик – в 5 (Велко 3, Велина, Велчо). Именна основа Русе с по 3 употреби в първия (Русо 2, Русин) и във втория списък (Русин 2, Русо). Именна основа Въл- е с 3 употреби в списъка от с. Угурлу виран (Вълкан, Вълка (Вълче), В(ъ)лче) и с 2 в списъка от с. Чаглаик: В(ъ)лкан 2. В списъка от с. Чаглаик именна основа Стан- е с 2 употреби (Станко, Станчо), а в списъка от с. Угурлу виран – с 1 (Станко). Именна основа Сто(й)- е с по една употреба в двата списъка: Стоян.

Засвидетелствани са и други лични имена, главно с единична употреба, в двата списъка:

– В списъка от с. Угурлу виран: Менка – от Мена, съкр. от Кре-мена, Ста-мена, Ру-мена (Заимов 1988); Белчо (Пелчо); Райо – от Ра-до и -йо, XV в. (Заимов 1988); Велина – от Велин от Веле, Вело и -ин, XI в. (Заимов 1988); Коно – от Кон-стантин или от Ни-ко-ла, XV в. (Заимов 1988); Како (?).

– В списъка от с. Чаглаик: Голо – скъс. от Дра-гол, Ня-гол, Гол-ем, XVI в. (Заимов 1988); Груб – Грубо от груб ’грозен, неугледен, неприветен’ (Заимов 1988); Кръстин – от Кръстьо и -ин, XIII в. (Заимов 1988); Курд, Рало – от Ра-до и -ло, XVI в. (Заимов 1988).

В списъка от с. Чаглаик най-широко разпространение има презиме Грузо – 9. С по три употреби са презимена Брано, Драгош, Илики и др. Прави впечатление наличието на презимена, образувани с умалителни наставки -чо (Мирчо – 3, Бранчо (Брайчо), Данчо, Панчо) и -ко: Васко – 2, но Васо. В списъка от с. Угурлу виран презиме Грузо е със 7 употреби, Драгош с 3, Брано с 2. С умалителна наставка -чо са образувани презимена Бранчо, Данчо, Белчо, а с наставка -ко – Деско (от Десо, съкрат. от Деси-мир, Деси-вой, Деси-слав), XVI в. (Заимов 1988).

Наличният антропонимен материал дава сведения за народностната принадлежност на населението на селата Угурли и Чаглаик през 60-те години на XVI в. В антропонимната картина на с. Угурлу виран доминират антропоними от домашен, български произход. Преобладаващи са антропонимите, нехарактерни за християнския антропонимикон. Антропонимите от чужд произход, ако не се включват недобре разчетените от преводача имена, са единици. Все още са единици и мюсюлманските имена. През следващия XVII в. се увеличава техният брой, но селището запазва българския си християнски облик. По данни от османски данъчен регистър за 1614 г. с. Угурлу виран е вакъф на Мурад II към Гюмюрджинската каза и има 91 + 8 или общо 99 ханета рудари (Грозданова 1989: 464). Вероятно през XVIII в. християнският елемент там изчезва и Угурлу виран се превръща в село с българоезично мюсюлманско население. В обзорното изследване на Ел. Грозданова данни за с. Чаглаик не се откриват (Грозданова 1989), от което може да се приеме, че още през XVII в. населението му вече е изцяло помюсюлманчено.

Може да се предположи, че рударството в с. Угурлу виран е пренесено от рудари от с. Чаглаик. След като за християнското население на с. Чаглаик е отбелязано, че се препитава с рударство, то несъмнено преселените в с. Угурлу виран негови жители са продължили да се занимават с този широко разпространен поминък в Южните Родопи през XVI и XVII в. За съжаление, все още в публикации на български изследователи темата за рударството в Родопите не е разгледана цялостно и подробно, за разлика от рударството в Самоковско и в Чипровско например (Андреев 1993). Като се има предвид, че в изследването на Ел. Грозданова са посочени рударски български християнски семейства в селищата Даръ дереси (дн. гр. Златоград), Узун дереси (дн. гр. Неделино), Ип дереси (дн. с. Дрангово, Момчилградско), Гюлюджюк (дн. с. Генерал Гешево, Джебелско), Йениджекьой (дн. с. Завоя, Момчилградско) (Грозданова 1989: 460–466), се оказва, че в днешните райони на Златоградско, Момчилградско, Джебелско важно препитание за българите християни през XVII в. е било рударството.

Разгледаният антропонимен материал от две отдалечени едно от друго български села в Беломорието (Ксантийско) – Чаглаик и Угурлу виран, по данни от средата на XVI в., дава ценни сведения за българското население в този край на българската етническа територия и за преместването на групи българско население от един район в друг. В случая навярно основната причина за преселването е от икономически характер, с цел търсене на по-добро препитание. Но е вероятно да има и други причини. Видно е, че в списъка с населението на с. Чаглаик вече преобладаващи са мюсюлманите. Там има заселени и юруци, обособени в отделен джемаат. Българите християни са малцинство и това може да е причина за тяхното преселване.

От друга страна, данните от преведения османотурски документ поставят много въпроси, свързани с правилното разчитане и превеждане на тези документи и с достоверността на представените техни преводи. За това са нужни добри познания от страна на преводача върху историята на описвания район, в частност на езиковата история (местни говори, топонимия, антропонимия, ойконимия). Важен е и въпросът за използваните в проучваните османски данъчни документи шрифтове, тъй като има шрифтове, които много трудно се разчитат. Въпреки всички условности, езиковите данни показват българско присъствие в приполските и планинските райони на Ксантийско (Беломорието) през XVI в., близо два века, след като областта е завладяна от османските турци.

БИБЛИОГРАФИЯ

Андреев 1993: Андреев, Стефан, Елена Грозданова. Из историята на рударството и металургията в българските земи през XV–XIX век. София: Наука и изкуство.

Грозданова 1989: Грозданова, Елена. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София: Наука и изкуство.

Заимов 1988: Заимов, Йордан. Български именник. София: Издателство на БАН.

Илчев 1969: Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилните имена у българите. София: Издателство на БАН.

Ковачев 1987: Ковачев, Николай. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. София: ДИ „Д-р Петър Берон“.

СР 2009: Старобългарски речник. Т. 2, О–У. София: Издателство „Валентин Траянов“.

Стоjaновски 2004: Стоjановски, Ал. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Демир Xисар, Йениџе Kарасу, Гумулџина и Зихна) од 1569/1570 година. Т. Х/1. Скопjе.

Стоjaновски 2008: Стоjановски, Ал. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за вакафите во Паша санџакот 1568/1569 година. Т. ХI/1. Скопjе.

ТБР 1962: Турско-български речник. София: Наука и изкуство.