1. В поредицата Лексикологични етюди 10 беше уточнено, че деривационно съпринадлежните на пръв поглед думи очи и очила фактически са само етимологично далечно сродни, доколкото в очила се отразява италианската множествена форма occhiali, производно от occhio ‘око’, което е унаследено от лат. oculus същ., а то заедно със славянската дума око има общ индоевропейски праизточник *okw- ‘око; гледам’. Като предходник на очилата в съвременния им вид (с предимството извити дръжки за окачване на ушите) бе споменат монокълът – субстантивация на къснолатинското прилагателно monoculus ‘едноок’ за наименуване на единичното оптическо стъкло, прикрепяно към едното око. Изобретението „двоен“ монокъл логично било назовано бинокъл. Преди да придобие днешната си форма и функция като далекоглед с две тръби, бинокълът представлявал очила с вертикална дръжка за придържане с ръка. Визуално на нас това остаряло непрактично приспособление ни е известно предимно от филмите с гласеж лорнет, застъпващ галицизма lorgnette. Френската дума (по форма умалително) стои в етимологична връзка с глагола lorgner ‘наблюдавам скришом’, за който се приема франкско потекло с оглед на германския корен *lūr- например в нем. lauern ‘дебна’, в средновисоконемски lūren ‘дебна; гледам с присвити очи’. В Речника на чуждите думи на БАН (1982) дори е лематизиран книжовен глагол лорнирам ‘гледам с лорнет’, възпроизвеждащ вторичното значение на френ. lorgner. Уголемително съществително (аугментативум) към него е lorgnon, откъдето иде чуждицата лорньон ‘монокъл; очило с дръжка за едно око; вид очила, които се задържат върху носа на пружинка’.
Еднозначен термин с последното значение на лорньон е пенсне, отразяващ адекватно френската композиция pince-nez. Тя е съставена от заповедната форма за II л. ед.ч. на глагола pincer ‘прищипвам, защипвам’ (произлязъл вероятно от експресивен романски корен *pints- ‘ощипвам, убождам’) и съществителното nez ‘нос’ (унаследено от прасродния с бълг. нос латинизъм nasus същ., чието производно nasalis ‘носов’ е източник на фонетичните термини назал ‘носов звук’, назален ‘носов’, назализирам ‘придавам носово звучене’). В своя Речник на чуждите думи (1947) Ст. Младенов предава френската композиция кратко и образно със стисни-нос. В шивачеството отглаголното име pince ‘щипци; клещи’ се използва в смисъл на тясна, зашита гънка на дреха. Оттук бълг. пенс като по-рядък синоним на италианската заемка баста. Умалително от pince с основното му значение е френ. pincette ‘малки щипци’, легнало в основата на итал. pinzetta/ pinzette, нем. Pinzette, рус. пинцет. За пряко и опосредено проникване на думата в български свидетелстват различните срещани в практиката наименования на това приспособление, използвано в медицината, козметиката, часовникарството, филателията и другаде: пенсет/ пенсета/ пинсет/ пинсета/ пинцет/ пинцета/ пинцети, измежду които за книжовно легитимни в Официалния правописен речник (2012) са препоръчани пинсета и пинцет, евентуално също пинсети и пинцети...
2. В живописта едно вещество, което – нанесено върху картините – образува предпазен филм, се нарича фирнис. Това означение е възприето от нем. Firnis. Чрез средновисоконемския облик firnīz/ vernīz и старофренския verniz (днес vernis) то възлиза към староиталианския vernice, респ. към средновековнолатинския veronice ‘смола; лак’, застъпник на βερονίκη като гръцко наименование на приготвяните с помощта на смола лакоподобни покривни вещества. Гърцизмът се свързва с името на античния град Береника или Вереника в Северна Либия, наречен така през ІІІ в. пр. Хр. по името на съпругата на македоно-гръцкия владетел Птолемей ІІІ. Впоследствие бил преименуван на Бенгази – според легендата по името на погребания близо до селището мюсюлмански светец Бен Гази (с втора съставка, тълкувана в смисъл ‘победител над неверниците’, срв. историзма гази ‘победител; прозвище на победителите в битки с немюсюлмани’, заемка чрез тур. gazi ‘борец за вяра; победител’ от араб. ġāzī ‘нападател, нашественик’ например във фамилното име Га(а)зùев).
Любопитно е, че в нашия език са документирани още две заемки, водещи началото си от гърцизма βερονίκη. Найден Геров лематизира като чуждица вернùк и я пояснява с дефиницията ‘смола, разтопена в спирт, та да ся натрие с нея нечто, за да бъде лъскаво и да ся пази от влажност, лустро’. Българският етимологичен речник (т. 1, 1971) отбелязва верник ‘спиртен лак’ като остаряла дума и предполага посредничество на тур. vernik или гръц. βερονίκι ‘лак, политура’ при заемането ѝ от срвеклат. vеrnix (VІІІ в.) с база името на споменатия северноафрикански град. С препратка към верник в същия речник е приведен и терминът вернùс ‘вид лак’, възведен към френ. vernis. Наблюдаваното при този облик транслитериране, а не транскрибиране на френския прототип – тоест [вернис], а не [верни] – дава възможност да се допусне, че той е проникнал по-скоро чрез рум. vernis ‘лак, политура’, отколкото направо от френски.
В деривационна връзка с френ. vernis стои изкуствоведският термин вернисаж ‘откриване на изложба, на която художник представя най-новите си картини’ (букв. ‘лакиране; полиране; гледжосване’). Той отразява онова значение на галицизма vernissage, което първоначално визирало разглеждането на още непокритите с лак картини в деня преди началото на изложбата, но по-късно бил пренесен върху нейното тържествено откриване и представянето на художника.
3. При усвояване на английския език българите нерядко се изненадват от някои странности – уж позната дума, а нейното присъствие в текста не помага за разбирането му: conductor ‘диригент’, director ‘режисьор’, preservativе ‘консервант’... В транслатологията такива смислови препъвания, довеждащи понякога до недомислия в превода, са известни като „лъжливи приятели на преводача“. С течение на времето изучаващият английски се освобождава от недоразумението и запазва само спомена за първоначалното стъписване. Сред езиковите капани от този род се нареждат и други, обикновено също многозначни думи като fabric ‘плат’ (покрай ‘сграда, постройка’), figure ‘цифра’ (покрай ‘фигура, образ’), industry ‘усърдие, прилежание’ (покрай ‘индустрия, промишленост’), industrious ‘прилежен, усърден, трудолюбив’. Всички тези думи си имат своя специфична история и миграция, а поради наличието им в повечето европейски езици имат претенции да се наричат интернационализми с една особеност: не във всеки език са застъпени с едни и същи значения. Тук ще бъде припомнен семантичният развой на две двойки сходни по форма, но не непременно и по семантика чужди думи в български и английски: гимнастика = англ. gymnastics за разлика от гимназия ≠ англ. gymnasium.
Тяхна изходна точка е гръцкото прилагателно γυμνός ‘гол’ и образуваният от него глагол γυμνάζομαι ‘правя телесни упражнения гол’. С отглаголното производно γυμνάσιον първоначално означавали площадката, където младежите голи изпълнявали телесни упражнения, а впоследствие философи и софисти се събирали за духовно общуване. В нашата книжнина като историзъм спорадично се среща неговият застъпник гимназион, визиращ по данни на Речника на българския език (т. 3, 1981) древногръцките учебно-възпитателни заведения, в които младежи от знатни семейства се занимавали с гимнастика и изучаване на политика, философия, литература и др. През XVI в. латинският облик на думата gymnasium бил въведен от хуманистите в Европа с цел назоваване на учебни заведения за класическо образование до зрелостност. С руско посредничество терминът се установил в България с гласеж гимназия ‘средно общообразователно училище’ заедно с производното деятелно име гимназист за учениците в него и латинизираното прилагателно гимназиален. Когато основното училище у нас обхващаше само обучението от първо до четвърто отделение, следващата предстепен на гимназията (от първи до трети клас) се наричаше прогимназия с питомци прогимназистите и прилагателно прогимназиален (префиксални разширения с гръцката представка προ- ‘пред-, про-’). В края на 40-те години на ХХ век бе въведена единна система на началното и средното образование от първи до единайсети или дванайсети клас. В английски обаче латинизмът е запазил спортното си съдържание – gymnasium ‘гимнастически салон’ (със съкратена форма gym), разминавайки се смислово с нашата представа за гимназия.
В гръцките гимназиони учителят по извършваното без облекло телесно или физическо възпитание се наричал с друго производно от γυμνός ‘гол’, а именно γυμναστής, дало началото на още два термина: γυμναστικός ‘отнасящ се до телесните упражнения’ и γυμναστική (τέχνη) ‘(умението да се изпълняват) телесни упражнения’. Те също са се запазили до днес: бълг. гимнастически и гимнастика = англ. gymnastic и gymnastics. Формално разминаване тук е налице при обичайното за наименования на науки и дисциплини множествено число gymnastics в английски, но също така при деятелното име гимнастик в сравнение с безсуфиксния англицизъм gymnast с аналози впрочем в рус. гимнаст, френ. gymnaste, нем. Gymnast (покрай по-обичайното Turner).
Гръцката основа гимнасте залегнала освен това в руското производно гимнастëрка, намерило отражение във вече остарялото означение от войнишката екипировка гимнастьорка. В Речника на българския език (пос. място) то е дефинирано като военна униформена връхна дреха, пристегната в кръста с кожен колан, с права, висока около врата яка. Редно е да се допълни, че за разлика от куртката гимнастьорката се нахлузваше като фланелка през главата.
4. Една относително нова заемка в книжовния ни език е емпàтия, приведена в Речника на чуждите думи с автори Ив. Габеров и Д. Стефанова (2002) като термин от психологията с дефиниция: съпреживяване от страна на човека на чувствата, възприятията и мислите на другия, основа на всички положителни социални взаимоотношения (с ремарка от англ. empathy). Оксфордският онлайн-речник дефинира empathy доста по-стегнато: способността да разбираш и споделяш чувствата на другия. По-обстойна информация за думата предлага Online Etymology Dictionary. Според данните в него тя е оформена през 1908 г., за да предаде немската Einfühlung, изкована през 1858 г. от германския философ Рудолф Лоце като калка на гръцката εμπάϑεια ‘силна страст’. Немскоезични и други англоезични справочници приемат, че в англ. empathy се крие по-скоро своеобразно гърцизиране на немския термин, създаден въз основа на възвратния глагол sich einfühlen (букв. ‘вчувствам се’) – префиксация на глагола (sich) fühlen ‘чувствам (се)’ с представката ein- ‘въ’. По много сходен начин е структуриран гърцизмът εμπάϑεια: съчленение от представката εν-/ εμ- ‘въ-’ и съществителното име πάϑος ‘силно чувство, страст, вълнение; страдание, заболяване’. Независимо от подбудите, довели до появата на английския облик, той се е превърнал в международен термин, намерил място и в немски – Empathie като синоним на Einfühlung.
Други съчленения на πάϑος, станали достояние на международната лексика, са συμπάϑεια ‘съчувствие’ с антоним ἀντιπάϑεια ‘неприязън’ и ἀπάϑεια ‘безчувственост’ с първи съставки συμ- ‘съ-’, ἀντι- ‘противо-’, α- ‘без-, не’. В български те звучат симпатия, антипатия, апатия с прилагателни симпатичен, антипатичен, апатичен, отразяващи гръцки прототипи с наставката -ικός. С нея е образувано и прилагателното патетичен към базисното съществително, лежащо в основата на заемката патос ‘приповдигнато чувство, въодушевление’. Вторичното значение на неговия гръцки източник е залегнало в композиционната форма пато- ‘отнасящ се до страдание или заболяване’, участваща като префиксоид например в патология ‘наука за болестните процеси в организма’, патография ‘описание на вида и формите на болестта’, патофобия ‘страх от болести’. От образуванията συμπάϑεια и т.н. е изолиран суфиксоидът -патия за означаване на заболявания, лечебни методи или възприятия като психопатия ‘психическо разстройство’ (с редериват психопат ‘страдащ от психическо разстройство’), хомеопатия ‘метод на лечение чрез малки дози от лекарство, което в по-големи дози би предизвикало у здрав човек симптомите на лекуваната болест’ (с редериват хомеопат ‘лечител, прилагащ хомеопатичния метод’), телепатия ‘умение да се предават мисли и усещания от разстояние’ (с редериват телепат ‘поддаващ се на телепатия’).
