Представеният труд обобщава проучванията на Румяна Лютакова от последното десетилетие. Той е посветен на една актуална и много интересна тема, която авторката е разгледала задълбочено и в пълнота, като откроява последователно сходните процеси в развитието на лексиката в двата езика през последните десетилетия. Впечатлява богатството от проблеми, разгледани в петте глави. В първата от тях авторката се спира на лексикалната динамика от края на 1989 г. до днес, на факторите, които я обуславят, твърде сходни за българския и румънския език, на нейните темпове и интензивност, както и на интернационализацията на лексиката. Румяна Лютакова проследява последователно и терминологичните разминавания в лингвистичните изследвания в двете страни, като взема убедителни решения за своето изследване (срв. напр. дискусията около термина неологизъм). Във втората част на книгата неологизмите в двата езика са представени в тематични групи, а в третата авторката се спира подробно на видовете неологизми според произхода им, структурата, степента на новост и утдвърждаване. Четвърта глава е посветена на различните начини на словообразуване през последните десетилетия, а петата – конкретно на англицизмите в двата езика.
Анализираният лексикален материал е изключително богат, корпусът включва около 10 000 единици от общоупотребимата лексика, по 5000 за всеки от двата езика. За да датира неологизмите, авторката използва няколко критерия, които формулира ясно и коректно използва в изложението. Източниците на корпуса са многобройни и представителни за съвременната лексика – лексикографски издания, електронни корпуси, онлайн публикации и публикации в печата, множество научни изследвания. Новите думи в българския и румънския език са разгледани от различни аспекти – семантика, структура, произход. Внимателният анализ позволява да бъдат откроени и някои различия сред многото общи моменти, напр. „по-засилено семантично калкиране в румънския поради общия романски словен запас с езиците източници; силно ограничено заемане на словообразувателни форманти или липса на новообособени такива в румънския в сравнения с българския; по-изявена метафоризация при неосемантизмите и устойчивите словосъчатания в българския език“ (с. 129). Израз на задълбочено осмисляне на езиковите данни е разглеждането не само на заемките, но и на „разместванията в наличния речников фонд“ – обогатяване или промяна на семантиката, преминаване от активния в пасивния лексикален пласт и обратно и т.н.
Представеният труд на Румяна Лютакова е едно солидно монографично изследване, което се нарежда сред най-добрите съпоставителни изследвания у нас през последните години и определено ще привлече вниманието на езиковедите. Авторката отлично се ориентира в обнародваните до този момент проучвания (срв. изключително богатата цитирана библиография), както и в съвременните лингвистични тенденции, с компетентност и яснота излага и анализира събрания езиков материал. С представянето на целия корпус във вид на речник (всъщност два речника – българо-румънски и румънско-български), книгата ще бъде изключително полезна не само за съпоставителни изследвания, но и в практиката на преводачите, както и в учебния процес на изучаващите румънски език у нас.
