Една от основните задачи на съвременното чуждоезиково обучение е да превърне изучаващите даден език в успешни комуникатори и участници в диалог.
Говоренето се нарежда сред ключовите компетентности в процеса на езиковото усвояване. Определяме хората, владеещи даден език, „говорещи езика“, т.е. умението за говорене съдържа в себе си всички други равнища от познаването на езиковата система.
Заниманията и упражненията, ориентирани към усъвършенстване на уменията за говорене, са основен компонент от всеки езиков курс. Добрите методически практики налагат разработването на автентични ситуации, наподобяващи естествената реч, така че обучаваните лесно да бъдат приобщени към новата езикова и културна среда.
Според Земская (1987: 7) в разговорната реч присъстват две противоположни тенденции. От една страна, стои стремежът към свободно изразяване, а от друга, към придържането към шаблон, към установени формули, улесняващи интеракцията. Затова и е от особена важност познаването на фразеологизмите.
Във фразеологията е отразена „езиковата концептуализация като особена вербализация на система от идеи, образи и асоциации. Тя е свързана с когнитивни механизми, които ни помагат да разберем както природата на човешкото мислене изобщо, така и трансформациите на смисъла в речевата дейност на всеки езиков колектив“ (Петрова 2008: 370).
Гливинская подчертава, че „от гледище на дидактиката фразеологията се явява най-трудно усвояемата област от езика, включително от родния език“ (Гливинская 2010: 379). Следователно изграждането на подходяща методическа стратегия при преподаването на фразеологизмите е задача с определена трудност.
Най-адекватен способ за обучение освен търсенето на еквиваленти на родния език, което невинаги е възможно, е представянето на контекста на употреба на съответния фразеологизъм. Учебната книга на Ел. Хаджиева „Препъни – камъчета в чуждоезиковото обучение“ на издателска къща „Гутенберг“ (Хаджиева и колектив 2013) е пример за добро методическо решение в това отношение. В книгата са включени авторски текстове (Истории с кучета и деца, Суета, Шапка на тояга), които представят различни фразеологизми, чиито значения трябва да се обяснят, и съответно да се употребят в изречения, т.е. фокусира се върху контекста при функционирането на фразеологичната единица.
Наблюденията показват, че се увеличава броят на новите фразеологизми в езика, а оттам и в българската разговорна практика. В Речника на новите думи в българския език (РНДБЕ 2010:7) появата на нов смислов нюанс, на ново значение се нарича „семантично обновление“. Сред новите фразеологизми, ексцерпирани от речника, се нареждат: вдигам/вдигна адреналина, бизнес ангел, мутренски барок, червен барон, удрям/ударя бингото, бунт на мравките, бели якички, във вакуум, преяждам/преям с власт, влизам/вляза в час, връх на айсберга, гласувам с краката си, горещ стол, давам/дам рамо, дръпвам/дръпна шалтера, една идея (обикновено в съчетание с наречие или прилагателно за означаване на малко по-висока степен на признак, означен от следващото прилагателно или наречие) данъчен оазис, избивам/избия рибата, извадя/ изваждам на светло, извивам/извия ръцете, на изкуствено дишане, медиен комфорт, напредвам/напредна с материала, опъвам/опъна чадър, успокоявам/ успокоя топката, светлина в края на тунела, хвърлям/хвърля в шах, яхвам/яхна вълната (възползвам се от някаква ситуация за постигането на определена цел).
В обучителния процес при представянето на новите фразеологизми от съществено значение е създаването на диалози и комуникативни ситуации, наподобяващи автентична разговорна реч (разказване на шега, поздравяване на колега, отправяне на запитване по телефона, обясняване на оплаквания на лекаря, разговор с приятел в ресторанта, преговаряне при продажба на стока, обясняване на граматическа особеност от преподавател на студенти и др.) (Scrivener 2005: 165).
При разработването на модел за преподаването на фразеологизмите на чужденци следва да се постави акцент върху неологизмите сред фразеологизмите, като се разглеждат в контекст. Една от възможностите е при преподаването примерите да бъдат подбирани от обучителя от форуми, новинарски и развлекателни сайтове, тъй като именно там се проявяват най-новите тенденции в сънременните речеви практики. По този начин могат да бъдат онагледени новите значения, които придобиват фразеологичните единици.
За чужденците, изучаващи български език, ниво напреднали, представлява трудност да следят иновациите в речниковия състав, а оттам и функционирането на новите фразеологизми, независимо от високата им комуникативна компетентност. Бумът на неологизмите намира ярко отражение в публицистиката и в медийния език, а също и в съвременната разговорната практика, наситена със субстандартните подсистеми (жаргони, социални говори, просторечие) (Замбова 1999), (Нещименко 2003).
Целта на настоящата статия е да представи резултатите от анкета и експеримент, проведени с чуждестранни студенти в СУ „Св. Климент Охридски“, изучаващи български език, ниво напреднали, като се отчита доколко са усвоили някои често срещани нови фразеологизми. Това позволява да се направят изводи за равнището на тяхната социолингвистична компетентност и за готовността им да се включват свободно в разнообразни комуникативни ситуации. Според Общата европейска референтна рамка на езиците комуникативната компетентност се формира от лингвистичната, социолигвистичната и прагматичната компетентност (CEFRL 2001:123). Социолингивистичната компетентност като компонент от комуникативната се отнася към набора от знания и умения, необходими за успешното справяне със социалните измерения на езика. Тук се включват познанията за лингвистичните маркери, означаващи социалните отношения (поздрави, обръщения, експлетиви), формите за изразяването на учтивост, за отразяването на народната мъдрост (някои видове фразеологизми, пословиците и поговорките) и др.
Трудностите при усвояването на фразеологизмите се дължат на това, че те се състоят от лексикални единици, свързани в определена зависимост, които не могат да бъдат заменени и не търпят трансформации, значението не представлява съвкупност от значенията на съставящите го елементи, а е преосмислено и ново. Но както пише К. Ничева, трудността произлиза не толкова от значенията на фразеологичните единици, тъй като те „най-често са универсални, еднакви (или близки) за различни, дори несродни езици” (Ничева 1987), а от различните образи, с които тези значения се изразяват в отделните езици.
Картината съвсем се усложнява, когато става въпрос за чуждоезиковото обучение и по-точно за разговорността на съвременната българска речева ситуация и която мени своите специфики, съобразно съответните социокултурни условия. Като културен маркер неологизмимите във фразеологията, които са обект на изследване от страна на Диана Благоева (Благоева 2013), са разглеждани като прояви на тенденцията към демократизация в българската неология.
Следователно преподаването на фразеологизмите, както е посочено по-горе, следва да се насочи и към неологизмите сред тях, още повече, че те особено динамично функционират в разговорната реч или в медийната, когато целта е стилът да се доближи до разговорния (колоквиализация). Създаването на по-обективен набор от примери, които да бъдат използвани в обучението, може да стане чрез прилагането на корпусно търсене.
Кирякова-Динева описва някои модели при възникването на нови фразеологични единици, като използва понятието фразеологизация. Фразеологизацията е „навлизането на един нов, повече или по-малко фразеологизиран идиоматичен израз и неговото съхраняване в речниковия състав на един език, т.е. в неговия фразеологичен фонд“ (Кирякова-Динева 2008: 52). Авторката извежда четири групи нови фразеологизми:
- Неспецифични – мотивирани от гледна точка на морфологично-семантичното отношение между компонентите им по отношение на времето на тяхното създаване като пиратски диск, имам шесто чувство, вкарвам си автогол.
- Фигуративни – фигуративно отношение на основата на метафорично-метонимично отношение на компонентите спрямо буквалната употреба на свободното словосъчетание, което служи за поява новия фразеологизъм: с дълги пръсти съм, въздух под налягане, чакам принца на белия кон, гледам през крив макарон.
- Елиптирани – елиминиране на част от словосъчетанието, компресиране на формата, като се развива нов смисъл: напред съм (с материала), дишам праха (от обувките на някого).
- Модификацирани – при тях е налице разширяване или размяна с допълнителни компоненти. Например: едно към едно – едно към гьотере, мели ми устата–работи ми ченето, цепя косъма на две – цепя басма.
За обучението по съвременна българска фразеология самите чуждестранни студенти споделят, че следва заниманията да са по-интензивни, тъй като в речевите актове на техните български колеги регулярно се чуват фразеологизми от типа: вдигам адреналина, хвърлям в шаш, преяждам с власт, опъвам чадър над някого, влизам в час и др., които са с маркера „нови“ фразеологизми, но трудно разбираеми от не-носители на българския език.
Експериментът, проведен с напреднали специализанти, включва няколко компонента. На първо място се обяснява значението на новите фразеологизми, ексцерпирани от Речника на новите думи. След това студентите представят аналог на майчиния си език. Следващата стъпка е чужденците сами да предложат ситуации, в които да употребят нови фразеологизми. Обучителят има ролята единствено на модератор, който да прецени доколко успешно е усвоено значението на новия фразеологизъм. Ролевата игра е изключително полезен способ за постигането на тази цел. При ролевите игри изучаващите чужд език изпълняват обучителни задачи посредством интеракция в групата, като се разпределят в различни конфигурации. Това е успешна форма на обучителна активност, която е особено ценна при развиването на уменията за говорене на чуждия език. Предимствата на ролевите и груповите задачи са свързани с насърчаването на отговорността и независимостта на учещите, с подобряването на мотивацията им и изграждането на чувство на кооперативност между тях (Ur 1991: 232).
Участниците в проведения експеримента условно са разпределени в две контролни групи:
- славянска група, или носители на славянски езици, като се имат предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език, с работен език руски.
- западна група, или носители на английски, немски, френски, испански и италиански език, с работен език английски.
Експериментът се състои в следното. На студентите в рамките на ролевата игра са предложени за разиграване три ситуации: В самолета, В ресторанта, На интервю за работа. Целта е обучаваните да бъдат провокирани сами да употребят вече разбраните нови фразеологизми. Ето някои примери от чужденците, представители на славянската група (поляци):
Ситуация № 1 В самолета
Пътник (студент 1) към стюардесата (студент 2):
Пътник: Извинете, кога ще излетим? Много се бавим.
Стюардеса: Съвсем скоро, господине. Не се тревожете.
Пътник: Добре, защото се страхувам от високото и вдига ми се адреналинът от предстоящия полет.
Ситуация № 2 В ресторанта
Клиент (студент 1) и сервитьор (студент 2)
Клиент: Сервитьор, извинете, къде ми е супата? Чакам вече половин час.
Сервитьор: Ще дойде след пет минути, госпожо.
Клиент:Търпението ми се изчерпа, скоро ще яхна метлата.
Ситуация № 3 На интервю за работа
Шеф(студент 1) и кандидат за работното място (студент 2)
Шефът: Здравейте! Представете се с няколко думи.
Кандидатът:Здравейте! Казвам се Иван Петров. Добър съм в програмирането и говоря перфектен италиански.
Шефът: Така ли? Аз също знам италиански. Имаме допирни точки. Ти се справи най-добре на теста и си назначен.
След интервюто.
Кандидатът: Е, ударил съм бингото с тази нова работа! Супер!
В предложените от студентите ситуации е демонстрирано овладяване на значението на новите фразеологизми „вдигам адреналина“ и „яхвам метлата“. Допусканите отклонения се изразяват в неправилния словоред на клитиките и вдига ми се адреналинът от предстоящия полет вм. и ми се вдига адреналинът от предстоящия полет (Ситуация № 1). Фразеологизмът „яхвам метлата“ обичайно се използва за неучастник в ситуациията, за когото се говори (-говорещ, -слушащ), а в случая е използван в първо лице като речев акт комисив, т.е. като закана (Ситуация № 2).
Ситуация № 3 представя пример за успешна употреба на фразеологизма „допирни точки“, но също така се наблюдава грешка вм. „ударил съм бингото“ се използва „удрил съм бингото“. В третата ситуация от ролевата игра прави впечатление неуместната употреба на някои етикетни единици от студентите. Например използването на израза „Супер!“ е неприемливо в официална обстановка. Също така шефът би трябвало да използва „Вие“ формата и вместо Ти се справи най-добре на теста и си назначен, да каже: Вие се справихте най-добре на теста и сте назначен.
По отношение разбирането на значението на българските фразеологизми от типа на „шесто чувство“, „яхвам вълната“, „пиратски диск“ почти 100% от анкетираните са превели правилно фразеологичната единица на родния си език, тъй като съответстващият български аналог е със същото значение и съставените микродиалози от страна на чуждестранните студенти са част от българската разговорна практика.
Докато носителите на руски език успешно представят руските съответствия на българските фразеологизми, то на голяма част от предложените български фразеологични единици липсват английски еквиваленти и студентите представят дословен превод – като свободно словосъчетание, което не отговаря на значението на българския фразееологизъм. Не се посочват английски еквиваленти на следните фразеологизми: бунт на мравките, влизам в част, въздух под налягане, бия дузпата на някого, гледам през крив макарон, избивам рибата, разпределям баницата.
И двете групи обаче имат затруднение по отношение на фразеологизма „една идея“ (обикновено в съчетание с наречие или прилагателно за означаване на малко по-висока степен на признак, означен от следващото прилагателно или наречие). Предложеният руски превод е „чуть – чуть“, а английският е „a touch“, които съотнасяме към синонимите на фразеологизма, но не отговарят на реалното му значение.
На фразеологизма „играя на тънката струна на някого“ руският еквивалент е „играть на тонких струнах души“, а английският е „tug on someone’s heartstrings“. В ситуация, в която студентите трябва да употребят фразеологизма, записът е „играе (той) на тънките струни на душата“, а английският е „играе (той) на тънките струни на сърцето“, което българското езиково съзнание възприема като синоними на значението на българския фразеологизъм.
Съществува и група фразеологизми, чиито английски аналози на пръв поглед са далече от значението на българските. Само контекстът на ситуацията или високата степен на владеене на българския език би ги определил като съответстващ еквивалент на българската фразеологичната единица, например на бълг. „на изкуствено дишане“ съответства англ. „last legs“, на бълг. „извивам ръцете на някого“ – „twist someone’s arm“ и др. подобни.
На базата на отговорите от проведения експеримент може да се обобщи, че студентите познават голям брой от новите фразеологизми, като успяват да обяснят значението им и да съставят изречения. Разбира се, съществуват и пропуски в познанията им, които следва да бъдат сведени до минимум с повече упражнения и разговорни практики. Методически пътища в тази посока могат да бъдат създаването на диалози и комуникативни ситуации, наподобяващи автентична разговорна реч, в които да присъства информация за фразеологичните единици в българския език.
Представената дотук картина с резултатите от експеримента се допълва от проведената анкета с друга група респонденти. Тя се състои от две задачи и е попълнена от 17 напреднали чуждестранни студенти, които се разпределят с оглед на майчиния си език, както следва: унгарски (5.88%) , корейски (5.88%), руски (58.82%), македонски (29.41%).
Първата задача от анкетата има за цел да провери доколко студентите извличат информация за значението на новия фразеологизъм от контекста на неговата употреба. Предложеният откъс е от сайт в интернет:
Ресторантьор в Созопол изби рибата, след като таксува клиент с по 20 лева за ... ”резервиран стол!”. Читател на Флагман.бг изпрати уникална касова бележка, която показва докъде е достигнала изобретателността на родните ресторантьори.
https://www.flagman.bg/article/134800
Фразеологизмът избивам рибата означава „изненадвам извънредно силно другите, като извършвам или казвам нещо неочаквано или необичайно“.
Студентите дават следните неправилни обяснения:
- с майчин език македонски – големо влияние в туризъм; да изненадаш някой с нещо неприятно
- с майчин език корейски – налага някого да плати сметка двойно
- с майчин език унгарски – избухна голям скандал
- с майчин език руски –правя нещо сложно; да направиш нещо тежко; голяма печалба; избиране на най-доброто; лъжливо събитие
Двама чужденци от македонската група предлагат верни обяснения, като ги подкрепят с примери. Запазен е автентичният правопис:
Днес любимия ми професор изби рибата, когато ни даде изненадващо контролно.
да изненадаш некой в много неприятно отношение.
Четирима студенти с майчин език руски дават верен отговор:
Действие или събитие, което е изключително по характера си.
Шокираща ситуация; извънредно събитие; да направиш нещо неочаквано
Верните отговори, дадени от 6 студенти, съставляват 35.29%.
Изводът е, че фразеологизмът е по-скоро непознат.
Втората задача от анкетата съдържа списък с нови фразеологизми. Студентите трябва да обяснят значението на всеки един фразеологизъм, като го употребят в свое изречение. Трите нови фразеологични единици са: извивам ръцете, вдигам адреналина, дръпвам шалтера. Те имат следните дефиниции, ексцерпирани от Речника на новите думи в българския език (РНДБЕ 2010):
извивам ръцете – принуждавам някого да приеме моите искания, условия, да постъпи според моята воля, без да му оставя никаква възможност за избор или съпротива
вдигам адреналина – занимавам се с, върша нещо, от което изпадам в състояние на силна възбуда, вълнение, напрежение
дръпвам шалтера – 1. спирам, прекратявам елекроснабдяването на нещо 2. спирам, прекратявам дейността или съществуването на нещо
В обясненията, дадени от студентите, присъстват ключови лексеми: насила, риск, напрежение, възбуда, спирам съществуването на нещо:
Извивам ръцете – да се прави нещо, без да се иска; карам някого да прави със сила; да направя нещо, което не искам заради друг; принуждавам някой насила да прави неща, които са против волята му; принуждавам, лишавам от избор.
Неправилни отговори дават трима от анкетираните с майчин език руски: някаква лоша и неудобна ситуация, лоша ситуация. Те съставляват 17.64 %. Фразеологизмът е разпознат от 82.35 % от анкетираните (14 души дават верни обяснения на значението). Този фразеологизъм има съответствие в основния контактен език – английски (twist someone’s arm).
По отношение на фразеологизма „вдигам адреналина“ картината също е интересна. Представените обяснения са следните:
Вдигам адреналина – правене на опасни неща; губи се реален живот; играя опасно; повишавам напрежението чрез рискови дейности; получавам много емоции, ядосвам се (грешка руснак); възбуждам се, ставам напрегнат обаче в положителна посока; когато нещо прекалено много ми харесва (грешка македонец); да попадаш в някаква екстремна ситуация, нещо екстремно; развълнувам се
88.23 % от анкетираните дават верен отговор, а 11.76% грешен. На английски език присъства съответствие adrenaline rush.
И двете значения на фразеологичната единица „дръпвам шалтера“ са разпознати от студентите:
Дръпвам шалтера – приключиш съществуването на нещо; Когато ти изключи водата или тока, защото не си платил сметката, спирам електричеството
88.23 % от анкетираните студенти са определили значение № 2 на фразеологизма спирам, прекратявам дейността или съществуването на нещо, а 11.76 % (двама студенти от общо 17 анкетирани) – значение 1, т.е. спиране на тока.
Чужденците успяват успешно да употребят фразеологизмите в свои изречения. В следващите примери е запазен автентичният правопис:
извивам ръцете
Той извива ми ръцете да направя нещо, което не искам.
Извих ръцете на колегите си, като ги накарах да ми дават по 5 лева за записките ми за изпита.
Мъж извивал ръцете на жена си, принуждавайки я да не ходи на работа.
Продавач изви ръцете ми, иска луди пари за тези обувки.
вдигам адреналина
Младежите играят опасно, за да си вдигат адреналина.
Всеки път когато отивам на концерти на любимите певеци от силната и хубавата музика ми се вдига адреналина.
Като си говорих с майката за последен път, вдигнах адреналина така че не можах да говоря с нея, трепереше ми цялото тяло от гняв.
Винаги когато гледаш хандбал вдигаш адреналина.
Когато аз скочих с парашута, вдигнала съм адреналина си.
Преди изпита по история адреналинът ми много беше се вдигнал.
дръпвам шалтера
Вече ми стигаше от шум и дръпнах шалтера на купона.
Когато е края на месеца напомням на родителите да платят сметките, защото ще ни дръпнат шалтера.
Дръпнах шалтера със своя съквартирант, не се терпи вече тази мръсотия в стаята ни.
След успешната консултация с психолога той дръпна шалтера на алкохол.
Тази компания е дръпвала си шалтера през 1984 г.
Дръпвам шалтера на този проект.
За оптимизиране на знанията в областта на българската фразеологията може да се използват два модела: да се търси функционално съотносителният фразеологизъм чрез превод на език-посредник или значението да се предава със свободно словосъчетание-тълкуванe, като се дава пример за контекста на употреба. Както отбелязва Хаджиева, изучаването на българските фразеологични единици задължително преминава през етапа превод на английски език или друг западен език-посредник (Хаджиева 2015), (Хаджиева, Манова 2018). В случая усвоените от всички чуждестранни студенти нови фразеологизми имат съответствия в езика посредник (английски). Например:
удрям бингото – hit the jackpot (англ.)
светлина в края на тунела – light at the end of the tunel (англ.)
Усвояването на новите фразеологизми е един от високите показатели за комуникативната компетентност на чуждестранните студенти, изучаващи български език. Познаването и употребата на тези фразеологични единици прави чужденците пълноценни участници в съвременния български диалог и споделянето на чуждата култура. Това е и основание да се каже, че те вече говорят като българи, макар и с различията си по отношение на произносителните грешки, допускани в речта им.
БИБЛИОГРАФИЯ
Благоева 2013: Благоева, Д. Прояви на тенденцията към демократизация в българската неология. // Електронно списание Ѕѣлѡ, 2013, год. I, № 1, 1–17. http://www.abcdar.com/docs/magazine/1/Blagoeva.pdf.
Гливинская 2010: Гливинская, В. Фразеология и дидактика. В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 1–20 октомври 2009, Велико Търново: ИК „Знак‘94“, 2010, 379–388.
Замбова 1999: Замбова, А. Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. // Български език и литература (електронна версия), № 1. (16.03.2008).
Земская и кол. 1981: Русская разговорная речь. Общие вопросы. Словообразование. Синтаксис. Издателство „Наука“, Москва.
Кирякова-Динева 2008: Кирякова-Динева, Т. За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми [в българския език] // Езиков свят, № 6 (2008), 52–56.
Ликоманова 1995: Ликоманова, И. Многократността на изразните средства като особеност на разговорната реч. В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3, В. Търново, 1995, 116–121.
Нещименко 2003: Нещименко, Г. П. Языковая ситуация в славянских странах. Опыт описания. Анализ концепций. Москва: Наука, 2003.
Ничева 1987: Ничева К. 1987. Българска фразеология. София: Наука и изкуство, 1987.
Петрова 2008: Петрова, А. Балканската фразеология – елемент от оста на времето и/или фрагмент от жив езиков процес. – В: Балканите–език, история, култура. Велико Търново:Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 2008, 370–378.
PНДБЕ 2010: Речник на новите думи в българския език. София: Наука и изкуство, 2010.
Хаджиева 2013: Хаджиева, Е. и кол. Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение. София: Гутенберг, 2013.
Хаджиева 2015: Хаджиева, Е. Междукултурната компетентност в чуждоезиковите практики. //Български език и литература, кн. 3, 2015, година XXI, 100–106.
Хаджиева, Манова 2018: Хаджиева Е., Р. Манова. Фразеологизмите като културен маркер в българската езикова практика на чужденци. // Българска реч, XXIV, 2018, книга 2, 92-108.
Common European framework of reference for languages: learning, teaching, assessment (CEFRL). Cambridge University Press, 2001.
Scrivener 2004: Scrivener, J. Learning teaching. London: Macmillan, 1994.
Ur 1991: Ur, P.A course in language teaching. Practice and theory, Cambridge University Press, 1991.
