Интерферентни грешки на морфологично равнище между сръбски и български

При съпоставянето на морфологичните системи на сръбския и българския език особено внимание се обръща както на наличието на граматически и на лексикално-граматически категории, близки в двата езика – например категорията „род“, „число“, „вид“, но със своите типични особености, така и на отсъствието на едни или други морфологични черти в един от двата езика – например категорията „определеност“, особености при местоименната система и др., които липсват в сръбския. При описанието на морфологичните различия на двата езика би било възможно да се изработи набор от препоръки и правила за предотвратяване на реалните и потенциалните речеви грешки (Хаджиева 2006).

В статията се поддържа мнението на Е. Хаджиева и на следващите разгледани автори – Ц. Иванова, И. Давитков, Г. Куртева. В подкрепа на техните идеи са и личните научни наблюдения на авторката, която от няколко години изследва българската разговорна реч на носители на сръбския език. Може да се потвърди, че в речта им има значителен брой устойчиви интерферентни грешки.

Съществително име

1.1.1. Род

Въпреки преобладаващото в теоретичната лингвистика становище, че при европейските езици в семантичен план няма нищо по-екзактно от категорията род, идентични по произход (домашен или чужд) и значение думи, независимо от също така идентичния си фонемен състав, се различават по родова принадлежност и увеличават показателите, които разграничават близките езици (Иванова 2004).

В българския и сръбския език има съществителни имена, които са еднакви по форма и звучене, значенията им също съвпадат, но са от различен род: срб. смрад – м.р., бълг. смрад – ж.р.; срб. степен – м.р., бълг. степен – ж.р.; срб. цвекла – ж.р., бълг. цвекло – ср.р. (Иванова 2004).

Почти всички съществителни, означаващи лица или животни от мъжки или женски пол, са съответно от мъжки или женски род. При съществителни, означаващи неодушевени предмети или такива, при които полът не се знае или няма значение, родът се определя от окончанието. Съществителните от славянски произход на -о и -е са в повечето случаи от среден род в сръбски (както е и в български), но има изключения при тези, които означават лица мъже (Перо, Раде, Јоцо), както и при определен брой чуждици.

Към специфичните случаи в двата езика могат да се отбележат названията на месеците, които са в мъжки род и в двата езика, независимо от разликата в окончанието (януари/јануар, февруари/фебруар), както и някои мъжки лични имена (срб. Аца, Ђорђе, Саша, Перо; бълг. Георги, Илия) и женски лични имена (бълг. Нели, Ани, докато в сръбския женските имена по правило завършват на -а). Към системата на личните имена за жени в българския може да се добавят и чуждите по произход имена, завършващи на съгласна (Ирен, Жанет), което е непозната практика за сръбската традиция (Ирена, Ивана) (Иванова 2004).

Двата езика наследяват от праславянски основните именни категории, които се запазват, изменят или развиват през историческия си развой и различават мъжки, женски и среден род, като е налице родова симетрия между единствено и множествено число, с изключение на определени обособени класове думи като singularia tantum и pluralia tantum, т.е представящи се с само с единствено или само с множествено число (Иванова 2004).

Няколко примера за несъответствие на родовете в двата езика:

Спрямо досегашните изследвания може да се заключи, че основните разлики в категорията род на двата езика се забелязват при чуждите думи, завършващи на -о, -е, -и, -у, които навлизат в езиците по-късно, т.е. в края на XIX и предимно през XX век:

български (ср.р.): карате, крупие, студио, танго
сръбски (м.р.): карате, крупије, студио, танго

Но също така имаме разминавания по род поради различните принципи, залегнали при адаптацията в езика – пр.: срб. датум (м.р.), бълг. дата (ж.р.); срб. минут (м.р.), бълг. минута (ж.р.).

1.1.2. Число

Категориалните значения за единичност, множественост и събирателност в български и сръбски се изразяват с форми за единствено и множествено число, с формите само за единствено число (singularia tantum) и с формите само за множествено число (pluralia tantum). Обаче граматическите характеристики на съществителните при сродни езици невинаги съвпадат.

Съществителни от мъжки род, които завършват на -а, -я в българския език и на -а в сръбския език, са в единствено число.

В множествено число формалният показател е -и за български и -е за сръбския език.

Събирателните съществителни, които означават съвкупност от множество явления или предмети, но имат граматична форма за единствено число, също се съгласуват двояко. Такива съществителни не са съгласувани в български, присъстват в сърбо-хърватски, като различният им фонетичен облик е следствие от процесите на йотация и африкатизация: лишће, цвеће, грожђе, дрвеће, грање, трње. Предикативната и атрибутивната конструкция са в ср. род, ед. число съгласно граматичния род и число на съгласуваните лексеми: Лако смо покупили сво поломљено грање.

При втория вид събирателни съществителни, назоваващи съвкупност от млади същества или по-дребни предмети, също имаме по-особен модел на съгласуване. Въпреки че смислово формите са в ср. род, мн. число, граматически те са от ж. род, ед. число – спадат към склонитбения тип на лексемите: младост, радост, ствар и др.

Общи за българския и сръбския език са много съществителни pluralia tantum, както и тези, които са наследници на двойственото число от старобългарската тричленна морфологична категория. Предикативната и атрибутивната конструкция се изменят в съответния род и число.

Пр.: бълг. уста, ножици, клещи, очила, врата, гащи;
срб. уста, маказе, наочаре, панталоне, гаће.

Интерферентни грешки са възможни при смесването на окончанията за единствено и множествено число.

1.1.3. Категорията определеност

Българският език се отличава от сръбския по наличието на задпоставен определителен член. Категорията определеност е характерна за съществителните, прилагателните, числителните имена, притежателните, възвратно притежателните местоимения, обобщителните местоимения (Давитков 2016). Опирайки се на Ив. Васева, Ив. Давитков посочва примери, с които да илюстрира разликата между членуваната и нечленуваната форма на съществителното име, за да се разбере основната функция на членната морфема – изразяване на определеността.

Влак иде. ------ Влакът иде.

В първия случай става дума за неопределен влак, за самия факт за идването на влака, а във втория случай – за влак, за който е ставало дума. (Васева 1980).

В сръбския език, тъй като липсва морфологичен показател на категорията определеност, изречението и в двата случая ще изглежда по следния начин. – Воз иде.

Спрямо резултатите от различни изследвания, можем да заключим, че процесите на интерференция при категорията определеност възникват поради различни причини.

1. На места, където членуването не е необходимо;
2. Грешно членуване на определена дума спрямо друга дума – напр. в следното изречение: „за подобряване на ранно образование и развитието на децата“ – нечленуване на думата „ранно“ се смята за грешка, защото думата „ранното“ се отнася само към думата „образование“ не и към думата „развитие“;
3. Другите по-рядко срещани грешки се дължат най-вече на проблеми, свързани с непрецизно познаване на българския език, слаби преводачески решения и др.

1.1.4. Бройна форма

Важна специфика в българската морфологична система представлява наличието на бройна форма, която (заедно със Singularia и Pluralia tantum) спада към дефективните в числово отношение съществителни имена. Тя е „исторически наследник на старата двойствена форма“ (Пашов 1999).

В съвременния български език бройната форма е широко разпространена, като окончанията ѝ постепенно са надхвърлили двойките предмети и са обхванали всички форми на съществителните имена за нелица от мъжки род, употребени след число. Днес тя се среща след числителни бройни имена и след наречия за количество – колко, толкова, няколко. Бройната форма на съществителните имена от м.р. се образува само от имена, завършващи на съгласна, които означават неодушевени предмети и животни. Образува се с помощта на старите окончания за двойствено число -а, -я. (два учебника, няколко стола, колко автомобила). При съществителните за лица се използва формата за множествено число (трима приятели, няколко съседи, колко учители) и мъжколична форма на числителните от две до шест (двама, трима, четирима, петима, шестима).

Според Г. Куртева объркване и допускане на грешки може да се очаква в българската практика на чужденците, тъй като тази категория в сръбския език не съществува. Грешки предизвиква до голяма степен изкуственото правило, че одушевените съществителни и тези за лица, употребени след числително бройно, образуват обикновено множествено число. Бройната форма при неодушевени съществителни от мъжки род изпъква ясно в опозиция с тях и със съществителните от женски и среден род, например:

Тук има два булеварда, но две улици и две кафенета.
В стаята има няколко стола и няколко студенти.

Бройната форма представлява една от проблемните единици при категорията число. Тук грешките са резултат на объркване и незачитане на правилото за употребата ѝ, както и на смесване на формите за мн. ч. и бройна форма. Друг вид грешки са следствие на аналогия, когато има опити да се образува бройна форма при съществителни от женски и среден род или при одушевени съществителни от мъжки род (Куртева 2015).

В различни изследвания като чест пример за интерферентна грешка може да се посочи преводният вариант на изрази, където е застъпена думата „човек/хора/души“, напр. срб. 20 000 људи. В повечето случаи този израз се превежда по следия начин: 20 000 хора, вм. 20 000 души. Тази грешка е налице поради отсъствието на бройната форма в сръбския език, т.е. в сръбския език съществува формата човек – људи, докато в българския имаме и бройната форма – човек – хора – души.

Употребата на бройната форма за числа от 5 нагоре в сръбския (т.е. форма в генитив/родителен падеж множествено число) влияе в случая при употребата на бройната форма на български там, където иначе трябва да стои форма в множествено число, а не бройна форма. На сръбски всички съществителни ще са в генитив множествено число (което формално съвпада с бройната форма в българския, защото и двете завършват на -а), докато на български бройната форма се използва само при съществителни от м.р., които завършват на съгласна и означават нелица (предмети) – напр. 30 месеца, 2 коня, няколко процента и т.н. Но за съществителни имена, които означават лица, се използва формата за множествено число – напр. 30 ученици (не ученика), 2 министри (не министъра), няколко царе (не царя) и т.н. Тъй като такова семантично разграничение не се отразява формално в сръбския (там във всички случаи ще е -a), носителите на сръбски език нямат усет за тази разлика в българския език.

Прилагателно име

Несъответствията в двата езика при парадигмата на прилагателните имена се дължат най-вече на разликата при изразяване на степените за сравнение и наличието на форми за род с множествено число при прилагателните имена.

Сравнителна степен в сръбския език се образува по синтетичен начин, с добавяне на окончание, докато превъзходна степен се образува чрез присъединяването на частицата нај- към формите за сравнителна степен: брз, бржи (брз+ји), најбржи (най+бржи) (Давитков 2016). В българския език степенуването на качествените прилагателни става по аналитичен начин, като сравнителната степен се образува с прибавянето на частица по-, към формата на положителната степен на прилагателното име по-бърз, а превъзходната степен с прибавянето на частицата най- към положителната степен на прилагателното име – най-бърз (Давитков 2016).

Употребата на сравнителна степен може да бъде свързана със значението сравнение, но може и да не е свързана с това значение, което важи за двата езика.

В различни изследвания интерферентни грешки се наблюдават, когато става дума за родовете в множествено число, които съществуват в сръбския език, докато българският език не различава род в множествено число при прилагателните имена, т.е. формата е една и съща за трите рода в множествено число: ср. они, оне, она;бг. те.

Местоимения

1.3.1. Показателни местоимения

Основният ред показателни местоимения за означаване на лица и нелица в сръбския език е тричленен: овај, тај, онај, а в българския е двучленен – този и онзи. В сръбския се прави разлика дали предметът е близък по отношение на говорещото лице (овај) или по отношение на събеседника (тај). Показателното местоимение за предмети, близки по отношение на говорещото лице овај, и показателното местоимение тај за предмети, близки по отношение на събеседника, се предават с местоимението този, тъй като в книжовния български език не се прави разлика между близък предмет по отношение на говорещото лице/събеседника (Давитков 2016).

1.3.2. Въпросителни и относителни местоимения

Други интерферентни грешки в местоименната система се забелязват в проведеното изследване при превода на въпросителните и относителните местоимения. Причина за това е разминаването във формалния инвентар на този клас в двата езика.

В българския език, от една страна, съществуват въпросителните местоимения, напр. кой?/коя?/кое?/кои?, а от друга страна, относителните местоимения, които формално представляват въпросителни местоимения с добавена към тях морфема -то, напр. който/която/което/които.

В сръбския език и за двете функции – въпросителност и относителност – се използват формално еднакви местоимения, напр. „Која је највећа земља?“ – „То је земља која има ...“

Глаголи

Интерферентните грешки при употребата на глаголи и глаголни форми се дължат на разминаванията между темпоралните системи на двата езика.

1.4.1. Инфинитив

Инфинитивът, наличен в сръбския език, създава условия за поява на интерферентни грешки при превод. Той се среща предимно в по-стари текстове, по-рядко в съвременния език. Инфинитивът се среща обикновено във формите на бъдеще време, както и в употреба с различни фазови и модални глаголи (моћи, морати, хтети, почети и др.). Среща се и в самостоятелна употреба, което предизвиква по-големи трудности при превода и възможности за интерферентни грешки.

1.4.2. Време на глагола

Появата на интерференция в глаголната система се дължи главно на разминаванията между сръбската и българската темпорална система. Такива грешки трябва да се търсят предимно в начините и честотата на употреба на формално еднаквите глаголни времена (напр. миналите глаголни времена) или в онези глаголни форми, които не съществуват в темпоралната система на сръбския език (бъдеще време в миналото, бъдеще предварително в миналото) (Давитков 2016).

– Перфект/Аорист

Българският аорист изпълнява функцията на основно разказвателно време в българския език, докато тази функция в сръбския език се изпълнява от перфекта. Сръбският аорист е време, което е характерно за художествената литература (Давитков 2016).

Ив. Давитков, цитирайки Ницолова, обяснява, че за разлика от сръбския перфект, българският перфект не е време, чрез което може да бъде воден разказ. Българският перфект се употребява за предаване на обобщения, изводи, констатации, т.е. за факти.

Тези две времена се включват в често допусканите интерферентни грешки в проведеното изследване. Т.е. много често носителите на сръбски език превеждат сръбския перфект с българския перфект, вместо с аорист.

В следващите примери ще разгледаме преводни варианти от проведено изследване, в които са допуснати този тип грешки – сръбският перфект е предаден с българския перфект вместо с аорист:

• ср. Током недавно одржане лутрије коју је организовала Фондација Новак Ђоковић у партнерству са Призеом, прикупљено је $123 000, а сва прикуплљена средства […]
• бг. […], събрано е (вм. бяха събрани) повече от $123.000, а всичките събрани пари […]
• ср. Више од 3200 кандидата надметало се за шансу, каква се пружа једном у животу, […]
• бг. Повече от 3200 кандидати състезавали са се (вм. се състезаваха) за шанс, какъвто се случва веднъж в живота, […]

Сръбският перфект покрива по-широк спектър от значения, за разлика от аориста, който в историята на развитието на сръбската глаголна система доста е ограничил функциите и употребата си, докато в българския се употребява редовно.

– Имперфект/Аорист

Както посочва И. Давитков, опирайки се на Ницолова, имперфектът като допълнително глаголно време в плана на миналото се употребява заедно с аориста, за да изрази действия, които са фон на основните действия в разказа, означени с аорист: природни картини, описания, второстепенни действия по отношение на основните, които придвижват напред повествованието.

В различни преводни варианти често се срещат колебания при избора на глаголна форма за предаване на сръбския перфект – дали той да е предаден с аорист или имперфект, и поради това те биват разменяни. Тези замени се срещат в различни синтактични условия: в рамките на прости, сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени изречения, а така също и при пряка реч.

Вариант на този тип грешка се среща при превода на следното изречение: В продължение на един месец, надпреварването организирано от Призе, привлече (вм. привличаше)[...]

В този случай в превода е използвано минало свършено време (аорист) със глагол от свършен вид, но по начина, по който е формулирано изречението, би трябвало да се използва имперфект.

– Бъдеще време в миналото/Бъдеще предварително време в миналото

Бъдеще време в миналото и бъдеще предварително време в миналото са глаголни времена, които нямат формални съответствия в сръбския език (Давитков 2016). В корпуса от преводи, който обработва Ив. Давитков, бъдеще време в миналото се използва като преводен еквивалент най-често там, където в оригинала се използва условно наклонение, бъдеще време, конструкции с модално глаголи (треба, морати).

Сегашно деятелно причастие

В българския език формите на сегашно деятелно причастие се образуват от минало несвършено време, 1 л. единствено число, като личното окончание -х се заменя с -щ (четях – четящ, мислех – мислещ) (Пашов 2005: 197).

Еквивалент на сегашното деятелно причастие в сръбския език е сегашно деепричастие или глаголски прилог садашњи. То/той се образува само от глаголите от несвършен вид – само от формата за 3 л. множествено число сегашно време чрез присъединяване на задпоставена частица – ћи. (гледати – гледају – гледаћи, мислити – мисле – мислећи, викати – вичу – вичући).

Можем да обобщим, че най-често интерферентни грешки се наблюдават при съществителните имена по отношение на категорията определеност, тъй като тази категория няма еквивалент в сръбския език. При прилагателните имена и някои местоимения отрицателен трансфер се наблюдава при съгласуването със съществителното име по род и число. При местоименната система в двата езика грешките се дължат най-вече на смесването на въпросителните и относителните местоимения. Най-много интерферентни грешки при глаголната система се забелязват в смесването на двете глаголни времена – перфект и аорист, като сърбите се затрудняват и при превода на бъдеще време в миналото и бъдеще предварително време.

Проблематиката, засягаща интерференцията между сръбски и български, е от изключителен научен интерес, като авторката се надява наблюденията да прераснат в едно бъдещо по-обширно изследване.

ЛИТЕРАТУРА

Давитков 2016: Давитков, Ивана. Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели). София.

Иванова 2004: Иванова, Ценка. Близки и различни. Южнославянски езикови проекции. Велико Търново.

Куртева 2015: Куртева, Галина. Категорията род на прилагателните имена в българския език като чужд – характеристика и анализ на грешки. // Годишник на Департамент „Романистика и германистика“, 19–31.

Пашов 1999: Пашов, Петър. Българска граматика. Пловдив.

Хаджиева 2006: Хаджиева, Елена. Синтактична интерференция между сродни езици. София