Изразяването на часово време в славянските езици и преосмислянето на генитивното окончание в определителен член в българо-македонски

1. Модели за задаване на въпрос и за получаване на отговор при указване на часово време в славянските езици 

В славянските езици съществуват няколко модела за конструиране на фраза, чрез която се задава въпрос и се получава отговор при изразяване на часово време. Ще ги покажем по-долу.

А. Модел с изразяване на поредност

При този синтактичен модел отрязъците от време (часовете) се възприемат като последователно разположени във времето единици и въпросът за узнаване на астрономическото време буквално гласи Кой по ред е часът? Въпросителното местоимение, чрез което се изразява значението ’кой по ред’, е засвидетелстваното в старобългарските паметници къторъіи и различните му варианти в съвременните славянски езици. Съответно и отговорът е същият като въпроса, като и в двата случая за означаване на часа се използва редно числително. Трябва да се има предвид, че по принцип в старобългарски, което значение още се пази и в полски (Цейтлин, Вечерка 1994: 776; Swan 2019), час (асъ/czas) всъщност означава ’време’, докато понятието ’час’ обикновено се изразява с година (година/godzina). Така че във въпроса Колко е часът? в съвременния български език на практика е запазено именно това значение на думата (не случайно на разговорно или диалектно ниво може да се чуе и Кое време е сега?/По кое време ще идем? и т.н.). В турския език също съществува такова въпросително местоимение за поредност (kaçıncı ’кой по ред’), съответстващо на стб. къторъіи, макар че то не се използва при въпрос за узнаване на времето (турците питат: Saat kàç? – буквално ’часът колко е?’).

а. Моделът в полски

Споменатият модел е характерен за полски и може да се илюстрира със следните примери (Мирева 2003: 62–63; Michalik 1990: 89–90):

• Która (jest) godzina? (Колко е часът? – буквално ’кой по ред (е) часът?’)
• Jest godzina pierwsza (Часът е един – буквално ’час първи е’); Jest godzina druga (Часът е два – буквално ’час втори е’); Jest godzina trzecia (Часът е три – буквално ’час трети е’); Jest trzy (minuty) po piątej (Часът е пет и три минути – буквално ’три (минути) след петия (час) е’); Siódma (Седем – буквално ’седмият (час)’).
• O której godzinie? (В колко часа? – буквално ’в кой по ред час?’)
• O drugiej (В два – буквално ’във втория (час)’); O siódmej piętnaście (В седем и петнадесет – буквално ’в седмия (час) (и) петнадесет (минути)’).

б. Моделът в украински

Същият модел се използва и в украински. Възможно е там да са в употреба и други начини за изразяване на часово време, но в използвания от нас източник (Dingley, Beki: 155–156) се наблюдават само конструкции от този тип:

• Котра година? (Колко е часът? – буквално ’кой по ред е часът?’)
• Перша година (Един часът е – буквално ’първият час е’); Друга година (Два часът е – буквално ’вторият час (е)’); Третя година (Три часа – буквално ’третият час (е)’); Четверта година (Четири часа е – буквално ’четвъртият час (е)’); П’ята година (Пет часът е – буквално ’петият час (е)’); Перша тридцять (Един и тридесет – буквално ’първият (час) и тридесет (минути)’); Пiв на другу (Един и половина – буквално ’половината на втория (час)’).

в. Моделът в старобългарски

Използваният в полски и украински последователен модел за показване на часа е засвидетелстван най-рано в старобългарските писмени паметници от 9–11 век (Цейтлин, Вечерка 1994: 173). В някои от показаните случаи го възстановяваме по логически път:

• *кътора(ꙗ) ѥстъ година? (Колко е часът? – буквално ’кой по ред е часът?’)
• *година (ѥстъ) шестаꙗ (Шест часà (е) – буквално ’шестият час (е)’); годинѣ шестѣі (В шест часà – буквално ’в шестия час’); *(ѥстъ) девѧтаꙗ година (Девет часà (е)); до девѧтꙑѧ годинъі (До девет часà – буквално ’до деветия час’).

Б. Модел с изразяване на партитивност и модел с изразяване на големина

а. Обяснение

При първия синтактичен модел отрязъците от време (часовете) се възприемат като съставни части от целостта, която съставлява сумата от времевите отрязъци в едно денонощие, и логично въпросът и отговорът за узнаване на времето включват съществителното час (в различните му лексикални варианти) в родителен падеж (генитив), понеже партитивността в славянските езици се изразява с него. Точното съответствие на въпроса на български е Колко/ каква част от времето е? Партитивният модел обаче първоначално може да е бил предхождан от модел за изразяване на големина на часа (стб. *колика ѥстъ година?/*коликъ ѥстъ асъ? ’колко голям/колкав е часът?’), който е можел да се конкурира с партитивната конструкция, съставена от форма за среден род и съществително в генитив множествено число (стб. *колико ѥстъ годинъ?/*колико ѥстъ асъ? ’колко от часа/времето е?’).

Партитивният модел се използва и в английски (предимно при отговор), макар че там партитивността се изразява със съкратена форма на предлог of (What time is it? – It is two o’clock). Характерно за славянските езици е, че партитивността първоначално се изразявала само при числата от 5 до 10 (докато от 1 до 4 логично е имало съгласуване по число – единствено, двойствено и множествено). Но окончанието -а при старите форми за именителен-винителен падеж двойствено число мъжки род, вече преосмислено като форма за родителен падеж единствено число, в руски и сърбохърватски започва да се употребява не само след числото 2, но и след числата 3 и 4, а в български и след останалите, като в последния език от него постепенно възникват бройните форми на съществителните от мъжки род от типа на пет стола – срещу плурална форма много столове (Харалампиев 1992: 153–154).

В долнолужишки, както ще се види накрая, има по-особен партитивен модел, при който не съществителното със значение ’час’ приема родителен падеж, а обратно – числителното, което показва за кой от часовете става въпрос.

б. Партитивният модел в сърбохърватски

Партитивният модел при означаване на астрономическото време е изключително характерен за сърбохърватски, освен след числителното 1, след което се пази съгласуване в единствено число (Иванова 2005: 80; Сарайкина 2004: 24; Bošnjaković 2005: 155):

Sada je jedan sat (Часът е един) или Sada je jedan i pet (Часът е един и пет).

В този език за означаване на отрязъка от време с дължина 60 минути обикновено се използва турската заемка sat, наред с по-рядко използваната дума čas. След 2, 3, 4, както бе посочено по-горе, се използват формите за родителен падеж единствено число sata/časa, произлизащи от стари дуални форми, докато след останалите числителни бройни и след въпросителното наречие koliko се използват формите за родителен падеж множествено число sati/satova/časova (вж. и РСХКJ 1973: 1973: 652).

Например (Иванова 2005: 79-81; Сарайкина 2004: 24; Мароjевић, Можаjева 1985: 263; Bošnjaković 2005: 155; Đukanović 2007: 154):

• Koliko je sati? (Колко е часът? – буквално ’колко от часа е?’); U koliko sati? (В колко часа? – буквално ’в колко от часа?’)
• Sada je dva sata/časa (Сега е два часа – буквално ’два от часа/от часовете’); Sada je pola tri (Сега е два и половина – буквално ’половината на три е’); Sada je pola pet (Сега е четири и половина – буквално ’половината на пет’); Sada je pet sati/časova (Сега е пет часа – буквално ’пет от часовете’); У седам сати увече (В седем часа вечерта – буквално ’в седем от часовете на вечерта’); Нешто после девет сати (Девет и нещо – буквално ’малко след девет от часовете’); U devetnaest časova (В деветнадесет часа – буквално ’в деветнадесет от часовете’).

В. Модел със съгласуване по число между съществителното и числително бройно

При този модел, след час, означен с числителното 1, се използва сингуларна форма на думата, обозначаваща период от 60 минути (вж. по-горе примера от сърбохърватски), а след числителните от 2 до 4 се използва плуралната форма, като след 2 първоначално се е използвала дуална форма, както е и сега в словенски. За илюстрация на модела вж. по-нататък при чешки. Вероятната първична семантика на подобен израз е ’1 час (е минал)’, ’2/3/4 часа (са минали)’. Тя се потвърждава от примери в сърбохърватски (и български), където срещу руското Уже третий час дня ’часът е между 2 и 3 следобед’ в сх. има – Већ je прошло два сата по подне (Мароjевић, Можаjева 1985: 263), а на български може да се каже Минава два часа следобед. И този модел ще бъде обяснен нагледно по-долу.

Г. Модел с изпуснато числително

Използва се само при означаване на 1 часа през деня или през нощта, като в двата случая се обозначава за кой от двата случая става въпрос. Ще бъде илюстриран по-нататък при руски.

Д. Метонимичен модел

Свойството на стенните и градски часовници да оповестяват настъпването на определен час с удар на камбана, кукане на кукувица и т. н. води до възникването на модел, при който процесът на смяна на времето се изразява метонимично именно чрез подобно действие – (часовникът) удари един/два/ три (часа). Понеже този модел е вторичен и не се използва като основен в никой език, само ще се спомене при някои от славянските езици.

Е. Смесени модели

Смесените модели са характерни за повечето славянски езици, като се употребяват в различни разновидности и комбинации.

а. Руският смесен модел

Особеното при него е, че при задаване на въпрос се използва моделът с изразяване на поредност, а при отговор са възможни три варианта – вж. по-долу. Може да се илюстрира със следните примери (Николова 2001: 120–121; Неверов: 23; Вълчева, Цонева: 53–54; Ожегов 1988: 716; Гочева, Еленска 1984: 263; Мароjевић, Можаjева 1985: 263).

Въпрос:

• Который час? (Колко е часът? – буквално ’кой по ред (е) часът?’ – тук, за разлика от полски, час има значение като в сърбохърватски –’времеви отрязък от шестдесет минути’) или В котором часу? (В колко часа? – буквално ’в кой по ред час?’)

Отговори:

Модел с поредност:

• В пèрвом часỳ (Между дванадесет и един часа – буквално ’в първия час’); Уже третий час дня (Часът е между 2 и 3 – буквално ’третият час е (започнал)’); Уже четвëртый час (Минава вече три часа – буквално ’вече е четвъртият час’); Половина восьмого (Седем и половина – буквално ’половината на осмия (час)’); Пять минут вторòго (Един и пет – буквално ’пет минути от втория (час)’); Он встал в восьмом часу утра (Той стана в седем и нещо сутринта – буквално ’той стана в осмия час на сутринта’); В десятом часу (Между девет и десет – буквално ’в десетия час’); Десять минут десятого (Часът е девет и десет – буквално ’десет минути от десетия (час)’).

Модел с партитивност (след 2, 3, 4 се използва генитив в ед. ч., а при останалите – генитив в мн. ч.) (вж. и Ожегов 1988: 716; Гочева, Еленска 1984: 263):

• Сейчас два часа (Сега е два часа – буквално ’(минали са) два от часовете’); Сейчас три часа (Сега е три часа – буквално ’три от часовете’); Ровно в три часà (Точно в 3 часа – буквално ’точно в три от часовете’); Сейчас четыре часа (Сега е четири часа – буквално ’четири от часовете’); Сейчас пять часòв (Сега е пет часа – буквално ’пет от часовете’); B пять часов (В пет часа – буквално ’в пет от часовете’); Десять часов утра (Десет часа сутринта – буквално ’десет от часовете на сутринта’); Еще нет двух часов (Няма още два часа – в смисъл ’още не са изминали два от часовете’); Cемь часов тридцать минут (Седем и половина – буквално ’седем от часовете и тридесет от минутите’).

Модел с изпуснато числително:

• Сейчас час (Един часа – буквално ’сега е (минал само един) час’); Прийти в час ночи (Да дойдеш в един часа в полунощ – буквално ’да дойдеш в часа на нощта’)

б. Чешкият смесен модел

Той (Цветкова 2003: 71–72) се състои от партитивен модел след числата от 5 нагоре и от модел със съгласуване при числата от 1 до 4. Представлява по-стари етап от развоя на фразите за узнаване на часовото време, при който числата от 2 до 4 още не са преминали към партитивния модел, но съгласуването в двойствено число след числото 2 вече е изоставено.

Модел от партитивен тип:

• Kolik je hodin? (Колко е часът? – буквално ’колко/каква част от часовете е?’ – тук крайната гласна о от въпросителното наречие *koliko е отпаднала); V kolik hodin? (В колко часа? – буквално ’в колко от часовете?’); Od kolika hodin? (От колко часа? – буквално ’от колко от часовете?’)
• Je pět hodin (В пет часà – буквално ’пет от часовете (са минали)’).

Модел със съгласуване:

• Je jedna hodina (Един часът е); V jednu hodinu (В един часà – буквално ’в единия час’); Od jedné hodiny (От един часà – буквално ’от единия час’); Jsou dvě hodiny (Два часа е – буквално ’два чàса са’); Jsou tři hodiny (Три часа е – буквално ’три чàса са’).

в. Словенският смесен модел:

В словенски (Wiesler 2008: 71–72; Đukanović 2007: 154; TTSL; Greenberg 2006: 31, 56–58; лична информация[1]) за обозначаването на периода от 60 минути се използва немската заемка ura (възприета като форма за женски род). Склонението на това съществително е, както следва: 1 ura; 2 uri (номинатив дуалис! – двойственото число още се пази там); 3/4 ure (номинатив плурал); 5–100 ur (генитив плурал). В този език моделът на съгласуване е изместил останалите, но се използват и конструкции с последователен модел и още един по-специален модел.

Модел със съгласуване:

При този модел обаче при задаване на въпрос въпросителното наречие е в среден род, а не в женски:

• Koliko je ura? (буквално ’колко е часът?’/’колко е ỳрата? вместо първичното *Кolika je ura?, което би трябвало да се използва при съгласуване).
• Ena (Един)/Ura je ena/Ena je po polnoči (Часът е един след полунощ); Ob enih (буквално ’в eдиния (час)’); Dve)/Dve je/Ura je dve/Sta dve uri po polnoči (Два часà – буквално ’два чàса (са минали) (след полунощ)’); Ob dveh (в два (часа) – буквално ’в час 2/в двойния (час)’); Tri/Tri je/Ura je tri/So tri ure po polnoči (Три часà – буквално ’три чàса’ (след полунощ)); Štiri/Štiri je/Ura je štiri/So štiri ure po polnoči (Четири часà – буквално ’четири чàса (след полунощ)’); Pet/Pet je/Ura je pet/Je pet ur po polnoči (Пет часà – буквално ’пет чàса (след полунощ)’/’пет от часовете след полунощ’); Pol enih (Дванадесет и тридесет – буквално ’половината на единия (час)’); Pol dveh; (Един и тридесет – буквално ’половината на двойния (час)/половината на (час) 2’); Pol treh (Два и тридесет – буквално ’половината на тройния (час)/половината на (час) 3’); Pol štirih (Три и тридесет – буквално ’половината на четвъртия (час) /половината на (час) 4’); Ura je pol petih (Четири и тридесет – буквално ’половината на петия (час)/половината на (час) 5’); Ob petih (В пет часа – буквално ’в петорния (час)/в час 5’); Ob sêdmih (В седем (часа) – буквално ’в седморния (час)/в час 7’); Osem (ure) in trideset minut (Осем и тридесет).

Модел с поредност:

• Je prva ura po polnoči (В един часà след полунощ – буквално ’в първия час след полунощ’); Je druga ura po polnoči (В два часà след полунощ – буквално ’във втория час след полунощ’); Je tretja ura po polnoči (В три часà след полунощ – буквално ’в третия час след полунощ’); Je četrta ura po polnoči (В четири часà след полунощ – буквално ’в четвъртия час след полунощ’); Je peta ura po polnoči (В пет часà след полунощ – буквално ’в петия час след полунощ’); Ob devetnájstu úri (В деветнадесет часа – буквално ’в деветнадесетия час’).

Трети словенски модел:

При него буквално се казва ’часовникът удари еди-колко си часа’. Например: Ura je (od)bila eno (Часът е един – буквално ’часовникът удари един’ – използва се и в български, а вероятно и в други от славянските езици); Ura je (od)bila dve/tri/štiri/pet.

г. Белоруският смесен модел

В белоруски (Лазарева 2006: 32; Knauf 2001: 83–84) се използват следните модели.

Партитивен модел:

• Колькi часу? (Колко е часът? – буквално ’колко от времето е?’ – с генитивно окончание -у вместо -а)
• Чатырнаццаць гадзiн (Четиринадесет часа – буквално ’четиринадесет от часовете (са минали)’).

Последователен модел:

• А якой гадзiне? (В колко часа? – буквално ’в какъв час?’)
• А першай (В един часа – буквално ’в първия (час)’); А чацвëртай гадзiне (В четири часа – буквално ’в четвъртия час’)

Модел на съгласуване на числително бройно със съществително:

• Aднa гадзiнa (Един часа – буквално ’един час (е минал)’); Дзвe гадзiны (Два часà – буквално ’два чàса (са минали)’); У чатыры гадзiны (В четири часà – буквално ’в (отрязъка от) четири чàса’).

д. Словашкият смесен модел

При този смесен модел, ако се съди по използваният от нас източник (Седлакова, Константинова: 76–77), има партитивен модел – след числата от 5 нагоре, който може да се конкурира с модела с последователност или с модела със съгласуване, а също и с модел за размер при въпрос В колко часа?

Модел от партитивен тип:

• Kol’ko je hodin? (Колко е часът? – буквално ’колко от часовете е?’);
• Je devät’ (hodin) (Часът е девет – буквално ’девет от часовете’)

Модел за големина или поредност:

При него се задава въпрос В колко големия/колкавия час?, а отговорът може да се възприема и като размер (В петия по големина час), и като поредност (В петия по ред час).

• O kol’kej? (В колко часа? – буквално ’в колко големия/в колкавия час?’)
• O piatej (В петия по големина или по ред час).

Модел със съгласуване:

• Je jedna hodina (Часът е един); O jednej hodine (В един часа – буквално ’в единия час’).

е. Лужишкият модел

Накрая показваме и информацията за двата лужишки езика (Vogt 2007: 82–84; Hannusch 2009: 125; Šołćina, Wornar 2000: 107–108; Любенова 2003: 89).

В горнолужишки за часа се пита с:

• Wjelich je?/Kak na času je?/Kak pozdźe (je)?

И отговорът при показване на кръгъл час е с познатия модел на партитивност:

• Je wosom (hodźin) (Oсем часът е – буквално ’осем от часовете’); Dźesac hodźin (a) třiceći (Десет и тридесет е – буквално ’десет от часовете (и) тридесет); Pjatnaće hodźin (a) jedynadwaceći mjeńin(ow) (Петнадесет и двадесет и една минути – буквално ’петнадесет от часовете и двадесет и една от минутите’).

В останалите случаи може да се наблюдава следното (числителните jednej, dwěmaj, třoch, štyrjoch и т. н. не се скланят):

• Napoł jednej (Дванадесет и половина – буквално ’половината на един’); Je (w) jednej (Един часът е – буквално ’(в) един(ия) (час) е’ ); Je napoł dwěmaj (Един и половина – буквално ’половината на две’); Wot jednej hač do dwěmaj (От един до два); Je (w) dwěmaj (Два часът е – буквално ’(в) два е’); Je pjeć (mjeńšinow) po dwěmaj (Два и пет минути – буквално има значение на нещо от рода на ’пет минути след двойния (час)/след час 2’); Je dźesać do dwěmaj (Два без десет – буквално ’десет до два’); Wot dwěmaj hač do třoch (От два до три); Napoł třoch (Два и половина – буквално ’половината на три’); Dźiwadło započnje so w třoch (Театърът започва в три – буквално ’театърът започва в три’); Je pjeć po štyrjoch (Четири и пет – буквално ’пет след четири’); Napoł pjećich (Четири и половина – буквално ’половината на пет’); Je (w) pjećich (Пет часът е – буквално ’(в) пет’); Je dźesać do pjećich (Десет без пет – буквално ’десет до пет’).

В долнолужишки в значение ’час’ се използва zeger и, както бе посочено по-горе, при партитивния модел в генитив се поставя формата на числителното. За узнаване на часа се пита с:

• Wjelich jo?

И обичайният отговор се построява по схемата zeger + генитив:

• Zeger jadnogo (Един часът е – буквално ’е часът на (цифрата) един’); Jo rowno jadnogo (Точно един е – буквално ’точно (часът) на (цифрата) едно е’); Zeger dweju (Два часът е – буквално ’часът на (цифрата) две’); Tśi minuty do (zeger) dweju (Два без три минути – буквално ’три минути до часа на две’); Zeger tśich (Три часа е – буквално ’часът на (цифрата) три е’); Źiwadło zachopijo se zeger tśich (Театърът започва в три часа – буквално ’театърът започва в часа на (цифрата) три’); Zeger pěśich (Пет часът е – буквално ’часът на пет’); Jo (zeger) wósymich (Осем часът е – буквално ’(часът) на осем е’); Zeger dwanasćich (Дванадесет часа е – буквално ’часът на дванадесет’).

В долнолужишки съществуват и други схеми за указване на часа. Например:

zeger napol + генитив:

• Zeger napoł jadnogo (Дванадесет и половина – буквално ’половината на един’); Zeger napoł dweju (Един и половина – буквално ’часът (e) половината на две’); Zeger napoł styrich (Два и половина - буквално ’часът (e) половината на три’); Zeger napoł šesćich (Пет и половина – буквално ’часът (e) половината на шест’); Jo rowno napoł wósymich (Точно седем и половина е – буквално ’точно половината на осем’); Zeger napoł dwanasćich (Единадесет и половина – буквално ’часът (e) половината на дванадесет’);

pó zeger + генитив:

• Jadna minuta pó zeger jadnogo (Един и една минута - буквално ’една минута след единия час’); Jo pěś (minutow) pó dwěma (Два и пет минути – буквално ’пет минути след два’);

pó + локатив:

• Dwe minuśe pó jadnom (Един и две минути – буквално ’две минути след един’); Tśi minuty pó dwěma (Две и три минути – буквално ’три минути след два’).

Е. Изкуственият българско-македонски модел и преосмислянето на генитивното окончание в определителен член

В българо-македонски[2] преосмисленото като форма за родителен падеж единствено число окончание, за което споменахме по-горе, се развива по-нататък в специфична бройна форма (пет стола – но много столове). В конструкциите за часово време, това окончание би могло да се преосмисля като определителен член и поради близостта на неударените фонетични вариати на фонемите –а и –ъ, съответно от окончанието на бройната форма (по-старото генетивно окончание) и членната морфема. Вл. Георгиев (Георгиев 1970: 153–157) и Ив. Харалампиев (Харалампиев 1992: 161) изразяват мнението, че в някои диалекти окончанието -а за косвен падеж (родителен/винителен) единствено число в мъжки род, при някои собствени имена, се е преосмислило като определителен член: срв. Повикай Бориса и Бориса дойде. Но, доколкото ни е известно, досега не е дискутиран фактът, че и при конструкциите за час, формата на съществителното (два часа, пет часа и т. н.), която автоматично се приема за определителен член (вж. по-долу), всъщност би могла да се развие от генитивното окончание, произлязло от старото окончание за именителен-винителен падеж двойствено число, мъжки род, по-нататък преосмислено като бройна форма. Не можем да кажем дали има някаква връзка между явленията, но в българските говори в Бесарабия (съхранили едно доста архаично състояние на българския език) в изследвания тук случай ударението винаги пада върху първата сричка (например: Сейчàс е пèт чàса).

В тълковния речник на книжовния български език по този въпрос, при обяснението на речниковата единица час, може да се прочете следното (РСБКЕ 1959: 601–602): „Само ед. (ч.) и членувано (удебеляването тук и по-долу от нас – Ив. Ил., М. Г.). В съчет. с числ. бройни – време от денонощието, определено с броя на такива единици според отдалечеността му от средата на деня или от полунощ. Прибра се в два часа през нощта. Часът е пет.“ Явно е, че тук при „членуването“ се прилага правописното правило за ролята в изречението (подлог или непряко допълнение). По разговорниците като цяло се спазва показаното в РСБКЕ, но могат да се срещнат и свободни вариации в употребата на формите на думата час, според или независимо от синтактичната позиция. Към приетото в тълковния правописен речник правило (Колко е часът? – Часът е един – В колко часа? – В пет часа) се придържат повечето от авторите (Мирева 2003; Michalik 1990; Вълчева, Цонева; Николова 2001; Иванова 2005 и др.). Други автори на разговорници (Цветкова 2003) са непоследователни (Колко е часът? – Един часът е – От колко часа? – От един часа, но и: Два часа е – Три часа е). А трети (Неверов, Цветков) използват (да допуснем) етимологичен подход, може би под руско влияние, само форми на -а: Колко е часа? – Десет часа сутринта – Минава вече три часа.

Споменатият процес на преосмисляне на старото генитивно окончание като определителен член вероятно е протекъл спонтанно в българските диалектите. В Габровско и Казанлъшко и Странджа където в употреба на конструкциите с час е определителен член -ът, по лични наблюдения старите хора използваха фрази като Ф кòлко час̀ът?, Ф пèт час̀ът и т. н., а в Софийско съответно сме чували Ф пèт часò. Същото е и в мизийските български говори в Румъния: Нъ идинàйси, нъ двънàйси часò ùдът … да зùмът бỳлкътъ (Младенов 1993: 287). Или пък в македонските говори: Колку е часот? – Сега е еден часот – Еден (часот) и пет (минути) – Во седум часот (Bošnjaković 2005: 155). Според нас, процесът в българо-македонски обаче се е извършил само при указване на часа, но не и на минутите: В пет часа и десет минути; Еден часот и пет минути.

Могат да се направят догадки и за евентуалната причина, която е породила преосмислянето на генитивното окончание в определителен член в българо-македонски в този случай. Може да се допусне известно влияние на румънски и албански, където се наблюдава същото явление:

рум. Cât e ceasul? ’колко е часът?’ (Савов: 53) – румънският член -ul тук е добавен към българската заемка час. Подобен е случаят и с другата лексема за час – срв. Spune-mi te rog, cât e ora?’Кажи ми, моля те, колко е часът’, където ora е членувана форма.

алб. Sa ështa ora? ’колко е часът?’ (Tuna 2005: 895) – тук orа ’часът’ е членуваната форма на orë ’час’.

Влияние сигурно има и от турски, понеже в турското Saat kàç? – буквално ’часът колко е?’, подлогът saat е определен, като определеността се изразява с нулева морфема.

Добре известен факт е, че между трите езика съществуват вековни контакти и заимствания на различни равнища, като част от тях са свързани именно с употребата на определителния член (вж. и Гълъбов 1962), т.е. възможно е да става въпрос за обща балканска особеност.

СЪКРАЩЕНИЯ

РСБКЕ – Речник на съвременния български книжовен език

РСХКJ – Речник српскохрватскога књижевног jезика

TTSL – Telling time in Slovenian Language

ЛИТЕРАТУРА

Вълчева, Цонева: Вълчева, Ц., А. Цонева. Русско-болгарский разговорник. Хирон. Велико Търново. Без година на издаване.

Георгиев 1970: Георгиев, Вл. Преосмислени падежни форми. B: Български език. 2–3, 1970, 153–157.

Гочева, Еленска 1984: Гочева, Э., В. Еленска. Русско-болгарский учебный словарь. Русский язык. Москва. 1984.

Гълъбов 1962: Гълъбов, Ив. Проблемът за члена в български и румънски език. Издателство на БАН. София. 1962.

Иванова 2005: Иванова, Ц. Българско – сръбски разговорник. Грамма. Велико Търново. 2005.

Лазарева 2006: Лазарева, Е. Русско – белорусский разговорник. Астрель. АСТ. Москва. 2006.

Любенова 2003: Любенова, Е. Граматика на горнолужишкия език. Макрос. Пловдив. 2003.

Мароjевић, Можаjева 1985: Мароjевић, Р., М. Мароjевић, В. Можаjева. Основни руско-српскохрватски речник. Просвета. Београд. 1985.

Мирева 2003: Мирева, В. Българско – полски разговорник. Грамма. Велико Търново. 2003.

Младенов 1993: Младенов, М. Българските говори в Румъния. Издателство на БАН. София. 1993.

Неверов, Цветков: Неверов, С., И. Цветков. Кратък българо-руски разговорник. Прогрес. Москва. Без година на издаване.

Николова 2001: Николова, Г. Българско – руски разговорник. Грамма. Велико Търново. 2001.

Ожегов 1988: Ожегов, С. Словарь русского языка. Русский язык. Москва. 1988.

РСБКЕ 1959: Речник на съвременния български книжовен език. Т. III. БАН. 1959.

РСХКJ 1973: Речник српскохрватскога књижевног jезика. Књига пета. Матица српска. Нови Сад. 1973.

Савов: Савов, В. Българско-румънски разговорник. Грамма. Велико Търново. Без година на издаване.

Сарайкина 2004: Сарайкина, О. Русско – хорватско-сербский разговорник. Астрель. Аст. Москва. 2004.

Седлакова, Константинова: Седлакова, К., Д. Константинова. Българско – словашки разговорник. Грамма. Велико Търново. Без година на издаване.

Харалампиев 1992: Харалампиев, Ив. История на българския език. Университетско издателство. Велико Търново. 1992.

Цветкова 2003: Цветкова, В. Българско – чешки разговорник. Грамма. Велико Търново. 2003.

Цейтлин, Вечерка 1994: Цейтлин, Р., Р. Вечерка, Э. Благова. Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков). Русский язык. Москва. 1994.

***

Bošnjaković 2005: Bošnjaković, Ž. Sa makedonslim u svet. Agencija Matić. Beograd. 2005.

Dingley, Beki: Dingley, J., O. Beki. Ukrainian Phrasebook. Lonely Planet. Hong Kong. Без година на издаване.

Đukanović 2007: Đukanović, M. Sa slovenačkim u svet. Agencija Matić. Beograd. 2007.

Greenberg 2006: Greenberg, M. A Short Reference Grammar of Standard Slovene. University of Kansas. 2006.

Hannusch 2009: Hannusch, E. Nieder Sorbisch. Praktisch und verständlich. Domowina. Bautzen. 2009.

Knauf 2001: Knauf, H. Weißrussisch (Belarus) – Wort für Wort. Reise Know-how. Kauderwelsch Band 145. Bielefeld. 2001.

Michalik 1990: Michalik, R. Rozmówki bułgarsko-polskie. Nauka i izkustwo. Sofia. 1990.

Swan 2019: Swan, O. A Learner’s Polish – English Dictionary. First Preliminary Edition. Web version (https://epdf.tips/learners-polish-english-dictionary.html).

Šołćina, Wornar 2000: Šołćina, J., E. Wornar. Obersorbisch im Selbstudium/Hornjoserbšćina za samostudij. Domowina. Budyšin. 2000.

TTSL: Telling time in Slovenian Language (http://languagephrases.com/slovene/telling-time-in-slovenian-language/).

Tuna 2005: Tuna, E. Albansko-srpski, srpsko-albanski rečnik. SPC. Beograd. 2005.

Vogt, Geis 2007: Vogt, T., T. Geis. Sorbisch – Wort für Wort. Reise Know-how. Kauderwelsch Band 211. Bielefeld. 2007.

Wiesler 2008: Wiesler, A. Slowenisch – Wort für Wort. Reise Know-how. Kauderwelsch Band 69. Bielefeld. 2008.