---
title: "Паисиеви четения 2018 – форум на годишнини"
date: 2025-03-07
description: "Паисиеви четения 2018 – форум на годишнини"
categories:
  - name: "Брой 1 (2019)"
    url: "https://bgrech.eu/broy-1-2019.md"
tags:
  - name: "Катерина Ив.Томова"
    url: "https://bgrech.eu/tags/katerina-iv-tomova.md"
---

# Паисиеви четения 2018 – форум на годишнини

В ПУ „Паисий Хилендарски“ от 8 до 10 ноември 2018 г. се проведоха традиционните *Паисиеви четения*. Внушителният научен форум тази година бе особено вълнуващ и тържествен, тъй като протече под знака на няколко годишнини. Преди 45 години започва изучаването на филологически специалности (първоначално само две – *Българска филология*и *Руска филология*) в най-голямото висше учебно заведение в Южна България. Днес Филологическият факултет предоставя възможност за избор сред 60 бакалавърски и 28 магистърски програми, които с успешно намерения баланс между класическа основа и модерна визия успяват да отговорят на изискванията на новото време.

 Заслужава да се отбележи и емблемата на Юбилейната научна конференция с международно участие на плакатите и корицата на програмата. Илюстрацията на Ясен Гюзелев препраща към *Алиса в страната на чудесата*, като подсказва, че филологическото познание може да бъде приказен свят и за малки, и за големи.

 Гостите и участниците в събитието бяха официално приветствани от ректора на Пловдивския университет проф. д-р Запрян Козлуджов и декана на Филологическия факултет проф. д.ф.н. Вера Маровска. В Словото си проф. д.ф.н. В. Маровска очерта мисията на филолозите като учители на бъдещето поколение и създатели на мост между старите и новите представи за мястото и ролята на езика, литературата и културата.

 На специална церемония бяха отличени и наградени с почетен плакет лично от Ректора проф. д-р Иван Чобанов (катедра „Общо езикознание и история на българския език“), доц. д-р Владимир Янев (катедра „Българска литература и теория на литературата“) и доц. д-р Йордан Костурков (катедра „Английска филология“) за изключителния им дългогодишен принос към развитието на Филологическия факултет.

 С фотоизложбата „Черно-бели следи от един многоцветен живот“ бе отбелязан още един юбилей – 100 години от рождението на Петър Увалиев. На откриването на изложбата, което се състоя във фоайето на партерния етаж на Ректората, присъстваха съпругата на видния интелектуалец – Соня Рув, и доц. д-р Огнян Ковачев (ФСФ на СУ „Св. Климент Охридски“). Те представиха интересни факти от творческия път на П. Увалиев.

 По традиция бяха представени сборниците „Научни трудове. Филология. Паисиеви четения 2017“ с докладите от миналогодишната конференция. За първи път в рамките на научния форум бе организирана *открита академична книжарница*, в която пловдивските учени предложиха най-новата си изследователска продукция.

 В работната програма, разпределена в девет секции, взеха участие 232 учени от 14 държави (България, Чехия, Полша, Хърватия, Турция, Гърция, Унгария, Босна и Херцеговина, Сърбия, Франция, Белгия, Испания, Русия и Беларус) и 39 висши учебни заведения и научни институции. Докладите отразяват актуалните научно-изследователски търсения на родните и чуждите филолози.

 Внимание заслужава още една годишнина във Филологическия факултет. Настоящият ръководител на катедра *Славистика*доц. д.ф.н. Жоржета Чолакова откри официално секцията *40 години славистика в Пловдивския университет*, като поздрави на родния му език всекиго от високите гости. Освен ректора на ПУ и декана на ФФ, присъстваха Нейно Превъзходителство г-жа Лерка Алайбег – извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в България, г-жа Йелица Крищо – заместник посланик на Република Хърватия, г-жа Дагмар Остршанска – директор на Чешкия културен център в София, и г-н Ярослав Годун – директор на Полския културен институт в София, които поднесоха поздравления и оцениха високо усилията за запазване и развитие на славистичните специалности и програми в ПУ „Паисий Хилендарски“. Поздравителни адреси от изтъкнатите учени в областта на българистиката и славистиката – проф. д-р Венче Попова и проф. д.ф.н. Калина Бахнева, бяха поднесени чрез доц. д.ф.н. Ж. Чолакова.

 Славистичната секция се отличи с най-значимо международно присъствие и с най-голям брой доклади, което наложи провеждането на седем заседания. Тематиката беше изключително разнообразна и многоспектърна. Почти непосилна задача е концептуалното ѝ обощаване в рамките на няколко изречения. Текстовете на Ярослав Отченашек (*Česká slaistická folkloristika 19681989. Problémy ztráty nové směry)*, Марцел Черни (*Mezi slavistikou a muzikologii. Odchovanec plovdivské univerzity Georgi Nikolov Bakardžiev Jantarski a jeho přinos pro studium česko-bulharsých kulturních a hudebních vztahů*), Павел Крейчи (*Изучаване на южнославянските езици в чужбина – проблеми и специфики*), Рафал Димчик (*Bulgarian philology on AMU and its alumni*), Желка Челич и Татяна Фудерер (*20 godina ukrajinistike u Zagrebu u usporedbi s akademiskim i društvenim položajem ruskoga jezika u Republici Hrvatskoj*), Елена Крейчова (*Преподаването на български език като чужд в славянски контекст – проблеми специфики*) бяха посветени на проблеми в историческия развой и актуалното състояние на славистиката като академична специалност и научна област. Нела Мълсова (*Literární italská cesta jako prostředek formování identity samostatného československého státu*), Саша Шмуля (*О 1968. години у српској књижевности*), Мечислав Баловски (*Język czeskich wydarzeń roku 1968*), Якуб Микулецки (*Připoutaný balón a Andílek aneb panna z Bambergu. Filmová tvorba Binky Željazkovové a Marrana Gosova v československé recepci na pozadí pražského jara 1968*), Светозар Игов (*1968 година*) представиха в докладите си различни ракурси на творческия избор половин век след бунтовната 1968 г. Литературоведските изследвания бяха почерпили проблематиката си от творчеството и рецепцията на К. Х. Маха (Владимир Кршиванек, *Paradoxes of the Mácha Tradition*; Вероника Шпачкова, *Paradigma modernismu máchovské recepci*) и Иво Андрич (Нина Говедар*, Иво Андрић и егзистенцијализам*; Мира Душкова, *Гледната точка в разказа на Иво Андрич „Унесът и страданието на Тома Галус“*; Евдокия Борисова, *„Унесът и страданието“ на Иво Андрич и „Солнечный удар“ на Иван Бунин“*), К. Я. Ербен (Таня Янкова, *Митологични мотиви в българските приказки от сборниците на К. Я. Ербен*), К. Шиктанц (Мартина Салхиова, *Karel Šiktanc‘s Fairy Tales before and after 1989*). Не липсваха и доклади със социолингвистична насоченост – Йежи Боровчик и Кшищов Скибски (*Wzburzony nurt – Europejczyka przygody z wolnością według Jakuba Kornhausera*), Алена Захова (*Reception of Gender Stereotypes in Czech Literature*), Адриана Ковачева (*Homotextuality in Translation: A Case Study of Polish-Bulgarian Literary Contacts Under Communist Regime*), Михал Цуржин (*Minorities in contemporary Czech literature*) и др.

 За пореден път в програмата на конференцията бе включена *Кръгла маса по ономастика, посветена на 110-годишнина от рождението на акад. Владимир Георгиев.*Активната изследователска работа на пловдивските лингвисти (Иван Чобанов, Борян Янев, Гинка Бакърджиева и др.) и редовното предоставяне на отделна секция по ономастика в рамките на *Паисиевите четения*утвърждават ПУ „Паисий Хилендарски“ като значим ономастичен център.

 В дух на колегиалност и добронамерен научен интерес протекоха и обсъжданията на отделните доклади, създавайки благодатна почва за по-нататъшни изследователски търсения.


## Custom Fields

**Страница:** 115-117

