Развитието[1] на когнитивната лингвистика от началото на ХХ век отделя внимание на езиковата дейност като способност на отделния индивид. Един от основните термини, с които оперира тя е наивна картина на света (Витгенщайн 1921; Weisgerber 1929). Съдържанието на това понятие отразява идеите на Хумболт и неохумболтиянците за вътрешната форма на езика, а също и хипотезата на Сепир-Уорф за езиковата относителност. Така че езиковата картина на света на всеки говорещ човек зависи както от заобикалящата го действителност, така и от номинативната традиция на езика, с който си служи този човек. Тази езикова картина на света се открива в различни дискурси: философски, религиозен, литературен, фолклорен и др. Езикът е транслатор на определена културна информация. Неговата кумулативна функция дава възможност да се съхранява целият езиков опит на един колектив (етнос, народ, нация). Това означава, че националната езикова картина на света се отразява в семантиката на езиковите единици чрез система от значения и асоциации.
Общочовешката ценност РОДИНА е релационно понятие, в чиято структура има персонално отношение към своето лично пространство, изконно противопостоящо на чуждото. Аксиологичният аспект на концепта РОДИНА е подробно изследван в работите на Вежбицка, Теллия, Тер-Минасова, Воркачов и др.
В статията се разглеждат лексико-семантичните експликации на концепта РОДИНА по най-авторитетните български лексикографски източници. Приемаме, че в структурата на всеки концепт се откриват понятийно-съдържателни признаци, които се изявяват на основата на анализ на дефинициите, направени в тълковните речници на ключовите лексеми, представящи го (Валеева 2010: 10–20; Mаслова 2006: 42, 59).
В българския език репрезентанти на концепта РОДИНА са следните ключови лексеми: родина, отечество, бащинà, татковина, държава, страна, земя, а също и личното име България.
В Речника на българския език са представени следните значения на лексемата Родѝна:
РОДИНА
1. Страната, в която някой е роден, откъдето произлизат предците му или където е отрасъл; отечество, татковина. Но аз ще видя пак родината и всичко близко, що съм оставил там (Иван Вазов). О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш! (Христо Ботев). О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! (Димчо Дебелянов). Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани (Пею Яворов). В новата си родина славянските племена били вече не родови, а териториални обединения.
2. Място, територия, откъдето произлиза и обикновено откъдето се е разселила някаква общност от хора (народ, племе и под.); прародина, праотечество. Ние още не знаем къде е родината на траките, не знаем от къде и кога почва движението им на юг и на изток. Тук, в Тракия и Илирия, е била родината на хуните според него.
3. Прен. Място, откъдето произлиза или където е възникнало нещо, произход: Майка ми е американка, но баща ми е българин. Родината на валса е Виена. България е родината на славянската писменост. Родината на това дърво са земите на остров Океания. Родината на лалето е Азия. Южна Америка е родината на домата.
4. Остар. Родно място. Близо до Охрида е Струга, родина на двамата братя Миладинови.
Освен съществителното от ж.р. родина, се използва и прилагателното роден в различни колокации: роден край, родно място, родна страна, роден кът, родна стряха, родно село, роден град, роден език, родна майка, родна песен.
Често родина се среща в словосъчетания с притежателните местоимения мой, наш: Моята родина е България. Нашата красива родина България се намира на Балканския полуостров.
Лексемата родина е част от семантичното поле РОД. Род (*rod-), характерна за всички славянски езици. По мнението на Трубачов тя е етимологично свързана със семантиката на глагола расти, вырастать, прорастать > рождаться (Tрубачов 2006: 150–153).
Лексемата род през призмата на лексикографията
В старобългарския речник са представени и следните производни: родителевъ – ‘родителски’; родитель – ‘родител, създател’; родительница – ‘майка’; родительскъ – ‘родителски’; родителство – ‘това, което е унаследено’, родьство – 1/ раждане; 2/ род, роднински; рождество – 1/ рождение; 2/ рожден ден; рождествьнъ – ‘родствен’; рождьес – ‘издънка, клонка, ластари’.
Глаголът – родити рождѧ 1/ да стана майка; 2/ да дам живот; 3/ ставам причина нещо да възникне.
Устойчиви съчетания: женскъ родъ – ‘ женски пол’; добра блага родъ ‘благороден произход’.
В Речника Н. Геров (Геров 1978: 83–84) са отбелязани следните значения на лексемата род: 1/всички, които са от едно потекло, от един прародител; 2/ рода, своещина; 3/ рода, влака, корен, кръв, крътило, коляно.
В Български тълковен речник (БТР 1973: 882) срещаме следните значения на лексемата род: 1/ множество хора с общо минало; 2/ съюз на роднински семейства с общо стопанство, които образуват основната обществена единица на първобитното общество; 3/ роднини по общ дядо или прадядо; влака, рода; 4/ роднина; 5/ поколение, коляно, рода; 6/ семейство, порода, произход; 7/ плод, рожба; 8/ група от близки по нещо видове; 9/ граматически род.
От приведените примери е видно, че значението ‘раждане’ не се среща в речника на Н. Геров и в съвременните тълковни речници. В неговия речник значението – ‘всички, които са от едно потекло, от един прародител’ е първо, а в старобългарския речник – второ. В Български тълковен речник това значение е трето. Следователно, исторически се забелязва едно разместване на значенията във времето.
В синонимния речник за лексемата род са отбелязани следните значения: 1/ произход, произхождение, начало, потекло, потомство, потомци, родословие, генеалогия, поколение, генерация, фамилия, семейство, джинс, сой; 2/ народ, племе, коляно, раса, кръв; 3/ сорт, вид, подвид, категория, отдел, естество, класа, система; 4/ качество, манталитет; 5/ порода, разновидност; 6/ клан, племенна група; 8/ рода, роднини, родственици; 9/ роднина, сродник, семейни връзки; 10/ родство, група, династия, домочадие, челяд, порядък.
В Български тълковен речник (БТР 1973: 883–884) са посочени и следните производни от корен род-: рода – 1/ роднини; 2/ роднина; родов – 1/ който се отнася до род; който е свързан с раждане; роден – 1/ свързан най-тясно с кръвно родство (роден брат, родна майка); 2/ свързан с родината и с народа (роден език, роден край); 3/ чисто народен, битов (родна песен); родея се – 1/ роднина съм на някого, 2/ близък съм, имам сродство, прилика с някого или нещо; родоначалник – 1/ прадядо или прабаба; 2/ основател, основоположник; родина – страната, в която човек се е родил, откъдето произлиза родът му: отечество, татковина, роден край; родители – баща и майка; роднина – човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки или сватовски връзки; родственик, сродник; родословие – история на известни поколения на един род и взаимните им родови връзки; родство – 1/ роднинство; 2/ близост по произход, по някои характерни черти, по съдържание.
Синоними на лексемата родина в български език са: отечество, бащинà, страна, държава, земя, България.
ОТЀЧЕСТВО
Страната, в която някой се е родил, в която живее неговият народ. Отечество любезно, как хубаво си ти! Обичам те мое мило отечество! (Иван Вазов); Отечество мило любя! (Христо Ботев).
Лексемата произлиза от старобългарската дума отьцъ, която се е запазила и в диалектите като òтчина, вòтчина, отцòвщина със значение ‘унаследен имот’.
В стб. език отьцъ означава ‘баща’. В съвременния български език обаче се среща и значение ‘звание на православен свещеник, калугер или владика’ (БТР 1973: 607). Отьина е ‘родно място, отечество’, а прилагателното отьь означава – ‘бащин’. Според В. Колесов (Koлесов 1999: 168–169), думата отечество в руски език е българизъм, който възниква през Х век като превод на гръцката дума patris. Той смята, че тази замяна става постепенно. В началото вместо думата отечество е използвана думата род. С други думи след време бащата като глава на семейството заменя дядото. При това положение се оказва, че вече не родът, а семейството е в центъра на вниманието на славянина. Отечество практически означава мястото, където живее бащата. В българските диалекти лексемата вотчина // отчина – означава владение, имущество на рода. Думата отечество със значение ‘родина, родна земя’ прониква в руски език в началото на XV век през български източници. За първи път го употребява един от учениците на Московския митрополит Киприан в края на XIV век. Колесов прави извод, че по този начин понятието отечество започва да се асоциира с родно място, при това не родно по кръв, а по месторождение.
БАЩИНÀ (диал.)
Лексемата е производна от баща и има следните значения: 1.Наследство; 2. Родна земя, отечество (БТР 1973: 42).
В българския език баща се среща със значенията: 1) мъж по отношение на децата си; 2) мъж, който има деца; 3) прен. родоначалник: Древните наричали Херодот баща на историята. В Манасиевата хроника е регистрирано прилагателното бащинъ, а в среднобългарски думата бащининà – ‘вид налог, наследено имущество’. Срещат се и словосъчетанията: бащин дом, метонимията бащино огнище със значение – ‘роден дом, роден край’, а също и бащин край със значение – ‘роден край’. Прилагателното бащин означава – ‘който принадлежи на баща’, а майчин – ‘който принадлежи на майка’ (БТР 1973: 42, 437). Причината за това е, че прилагателното роден означава – ‘свързан най-тясно с кръвно родство’, а кръвното родство в българската култура има патрилинеен характер. За роден език обаче се употребява словосъчетанието майчин език. При Иван Вазов в стихотворението „Българският език“ – „...език на тая, дето ни роди...“.
Най-разпространени са колокациите: бащин дом, бащин кът, бащин край.
...оставили в кърви нещастна родина, /оставили в пламък и бащин си кът/ немили-недраги в далека чужбина,/ един – в механата! – открит им е път (Пею Яворов)
ТА̀ТКОВИНА Отечество/ родина
Лексемата е производна от роднинския термин татко – ‘баща’, който има както вокативен, така и реферативен характер. Употребява се предимно в художествени текстове. Хубава си, татковино, / име сладко, земя — рай! (Петко Рачов Славейков).
ЗЕМЯ, РОДНА ЗЕМЯ
Като пето значение на лексемата земя в Речник на българския език е отбелязано следното – ‘пространство, територия, която се населява и владее от даден народ’. Употребява се обикновено със съгласувано или несъгласувано определение. Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие (Любен Каравелов). Земята на Ботев и Левски отново е робска земя… Земя като една човешка длан, но ти за мен си цяло мироздание (Георги Джагаров). Българийо драга, мила, земя пълна с добрини, земя, що си ме кърмила, моя поклон приеми (Иван Вазов).
Среща се и колокацията Ничия земя, която е военен термин и има значение ‘пространство, територия, която се намира между предните позиции на две воюващи войски, сили’. Виждах русото момче с излъсканата пушка, виждах го там — на ничията земя, между враговете и приятелите (Павел Вежинов).
ДЪРЖАВА
В Български тълковен речник (БТР 1973: 191) лексемата държава се среща със следните значения: 1. Независима страна, управлявана от свое самостоятелно правителство. Нашата държава е България. Първата българска държава е създадена през 681 г. Границите на българската държава бяха запазени. 2. диал. Събраният на едно място имот на едно лице. Ангел няма ни дукато, ни педя държава (Иван Вазов).
СТРАНА
Като шесто значение на лексемата страна в български тълковен речник е отбелязано: ‘държава, земя, област’. В нашата страна виреят различни овощия. (БТР 1973: 971). Тя се използва най-често в съчетания с притежателните местоимения моя, наша: Моя страна, Моя България! Моя любима страна! Нашата страна е много красива.
Ако направим анализ на речниковите дефиниции на лексемата родина, ще видим, че от съдържателната структура на концепта могат да бъдат отделени следните компоненти, които го характеризират като ценност за носителите на българската култура.
- Родината е родна страна, земя.
- Родината е място, където човек се е родил и където живеят неговите близки.
- Родината е място, от което произхождаме.
- Родината е страната на нашите предци.
- Родината е страната, в която си се родил и на която си гражданин.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Множеството връзки на всеки индивид със „своето“ пространство обуславя сложната структура на концепта РОДИНА, в състава на който влизат такива компоненти като „Месторождение“, „Местоживеене“, „Месторождение на предците“, „Държава“, „Народ“, „Нация“, „Патриотизъм“ и др. Номинациите България, родина, родна страна, държава, отечество, татковина и др. са свързани с емоционалната сфера на човека. Географската среда включва представяне на природно-ландшавтни признаци и граници: Балкан, Дунав, Марица, Стара планина, Тракийска равнина.
Тамо де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина… (Иван Вазов)
А Вардар, Дунав и Марица/ Балкана, Странджа и Пирин/ Ще греят нам до гроб зарица/ сред споменът един (Пею Яворов)
Универсален символ, олицетворяващ образа на България, е Балканът, който пази историческата памет на българския народ.
Настане вечер, месец изгрее/ Звезди обсипят свода небесен/ гора зашуми, вятър повее/ Балканът пее хайдушка песен... (Христо Ботев)
Родината винаги предполага наличието на граница, което определя и основното противопоставяне, налагащо се при анализа на семантиката на лексикалните единици: свой – чужд и вътрешен – външен.
ИЗТОЧНИЦИ
Андрейчин, Георгиев, Илчев и др. 1973: Андрейчин Любомир, Георгиев Любомир, Илчев Стефан и др. Български тълковен речник (БТР), София: Наука и изкуство.
Геров 1975–1978: Речник на българския език. Фототипно издание, т. 1-6, София: АИ „Проф. М. Дринов“.
РБЕ 2001: Речник на българския език, т. 1, София: АИ „Проф. М. Дринов“.
РБЕ 2006: Речник на българския език, т. 4. София: АИ „Проф. М. Дринов“.
РБЕ 2015: Речник на българския език, т. 15, София: АИ „Проф. М. Дринов“.
Старобългарски речник 1999: (СР), т. 1, София: Изд. „Валентин Траянов“.
Старобългарски речник 2009: (СР), т. 2, София: Изд. „Валентин Траянов“.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ангелов 1980: Ангелов Д. „Българска земя“, „Българска страна“, „Българско царство“, „Българска държава“, „България“. Терминологични проучвания. // Старобългаристика, № 3.
Апресян 1995: Апресян Ю. Д. Лексическая семантика (Синонимические средства языка). Москва: Наука, 1995.
Бокова 1999: Бокова И. Българският корен – словесни интерпретации и обредни практики (българите градинари в Унгария). Българи в Унгария. Будапеща: Издателски институт на българите в Унгария.
Ботев 2016: Ботев Хр. Българска класика: Христо Ботев, избрани творби. София: София прес.
Вазов 1985: Вазов И. Стихотворения и поеми. София: Световна класика.
Валеева 2010: Валеева Д. Репрезентация концепта дом в русской языковой картине мира. Автореферат за соискание ученой степени кандидата наук, Казань.
Вежинов 1976: Вежинов П. Втора рота. Звездите над нас. София: Победа.
Витгенщайн 1988: Витгенщайн Л. Избрани съчинения. (Логико-философски трактат. Философски изследвания; Бележки към основите на математиката). София: Наука и изкуство.
Воркачев 2008: Воркачев С. Идея патриотизма в русской лингвокультуре. Волгоград: Парадигма.
Джагаров 1972: Джагаров Г. Стихотворения. София: Български писател.
Колесов 1999: Колесов В. Жизнь произходить от слова. // Язык и время, № 2.
Маслова 2006: Маслова В. Введение в когнитивную лингвистику. Москва: Наука.
Семов 1999: Семов М. Българска народопсихология. Размисли върху това какви сме и какви сме били и какви сме днес. Т. I. Второ обработено разширено издание. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Славейков 1977: Славейков П. Р. Детство мое. София: Български художник.
Тер-Минасова 2000: Тер-Минасова Св. Язык и междукультурная коммуникация. Москва: Слово.
Трубачев 1977: Трубачев О. Етимологический словарь славянских языков. Т. 4. Москва: Наука.
Трубачев 2006: Трубачев О. История славянских терминов родства и некоторых древнейших терминов общественного строя. Москва: Комкнига.
Яворов1966: Яворов П. Подир сенките на облаците. София: Народна младеж.
Weisgerber 1929: Weisgerber Johann Leo Muttersprache und Geistesbildung, and later editions.
Wierzbicka 1999: Wierzbicka A. Język – umysł – kultura. Wydawn, Jan 1: Warszawa: Naukа. PWN.
