През април 2017 г. чества своята 60 годишнина изтъкнатата словашка славистка, българистка, специалист по сравнителна славянска фразеология доцент Мария Добрикова. От самото начало на професионалния ѝ път нейната педагогическа и научна дейност са свързани с Катедрата по славистика и индоевропеистика, която след това се преименува на Катедра по славянски филологии във Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава, като днес вече е ръководител на тази катедра. Нейните научни интереси са съсредоточени главно в областта на славянската фразеология и паремиология, като в тази област е публикувала повече от 50 студии и научни текстове, две монографии и два лексикографски труда като съавтор. Тя разглежда езиковия материал в своите изследвания както от синхронна, така и от диахронна гледна точка, в рамките на словашката (а и на общославянската) фразеологична школа за първи път започва да прилага принципите на интердисциплинарност, главно при етнофразеологичните и етнолигвистичните интерпретации на славянското фразеологично богатство. Много нейни изследвания са посветени и на теорията и практиката на художествения превод, както и на систематизацията на историята на славистиката в Словакия като научна област, а то с акцент върху значими личности от словашката българистика. В рамките на своята педагогическа дейност Мария Добрикова преподава главно българистични езиковедски дисциплини, води курсове по теория и практика на превода, по славянска фразеология и идиоматика, по сравнително славянско езикознание. Нейната научна и преподавателска дейност, приносът ѝ за популяризирането на българския език, култура и литература в Словакия и по света са оценени с грамота и почетен медал на министъра на културата на Република България (1998, 2003) и почетна грамота на Българската академия на науките за заслуги за развитието на българистиката (2013).
Катедрата по славянски филологии на Философския факултет на Университета „Коменски“ в Братислава през септември 2017 година организира в чест на юбилея на доц. Мария Добрикова международна научна конференция под надслов „Славянски езици, литератури и култури в контакти“. Сборникът Philologica съдържа докладите от конференцията, в която взеха участие учени не само от Словакия, но и от Чехия, България, Беларус, Хърватска, Литва, Македония, Унгария, Полша, Русия, Словения Сърбия и Украйна.
Първата голяма част на докладите обединява изследвания в областта на общото и сравнителното езикознание. С диахронна насоченост са текстовете на Павел Шима „K otázke výkladu lexémy neprijazň“, на Камен Михайлов „Семантичните парадигми на думата „душа“ в слявянски езиков контекст“, на Гарун-Рашид Гусейнов и Анна Мугумова „Карпатская и среднедунайская прародины славян по контактологическим данным“, на Владимир Поломац „Писмо краља Матије Корвина фра Александру Дубровчанину: текст и филолошки коментар“ и на Павол Жиго „Hranice prirodzených aj spisovných podôb národných jazykov (poznatky zo Slovanského jazykového atlasu)“. На въпросите на езиковите контакти и влияния между близкородствени езици са посветени текстовете на Мирослав Дудок „Interlingválne zvláštnosti a jazykové medzery v príbuzných jazykoch“, Елена Крейчова „Mezijazyková interference v slovanském diskurzu a její projevy na morfologické úrovni“ и на Юрай Ванко „Zhody a nezhody medzi slovenčinou a slovinčinou (na apercepčnej osi porozumenie – neporozumenie)“. На историята на етнолингвистичните проучвания в Сърбия е посветен текстът на Кристина Джодждевич „Eтнолингвистичка проучавања у Cрбији и Cловачкој“. Някои специфични въпроси на лексикологията и лексикографията разглеждат Людмила Томиленко и Олександър Рабулец в текста „Лексикографічна система „російсько-український словник (А. Кримський, С. Єфремов)“ як джерело дослідження української лексики“. На някои проблеми на словообразуването в съвременен славянски контекст са посветени изследванията на Людмила Кирова „Истинско кафе изживяване“ или за разширяването на употребата на съположени съществителни и Весна Джорджевич „Vidsko parnjaštvo i kategorija akcionalnosti (primer prefiksiranih glagola distributivnog značenja)“. Актуални въпроси на съвременното общуване и езиковата политика се разглеждат в текстовете на Анита Рачакова „Slovenská a poľská odborná komunikácia v kontexte globalizácie“, Маринела Младенова „Въпросът за „чистотата“ на българския език в началото на 21. век“, Лилия Манолова „Феноменът езикова глобализация и проблемите на съвременния български език“ и Далибор Соколович „O језичкој политици и планирању мањинских словенских језика на примеру лужичкосрпских језика и словачког језика у Војводини“.
Разделът „Фразеология и лингвокултурология“ съдържа голям брой текстове, които разглеждат различни теоретични проблеми на фразеологията, както и интерпретация на конкретни фразеологични полета, а то не само в славянски контекст, а и в сравнение с други езици. На аспекти на фразеологията и лингвокултурологията като научни дисциплини са посветени изследванията на Яна Складана „Stratili ste hlavu?“ и Анастасия Петрова „Aрхетипните символи, лингвокреативното мислене и езикът“. На конкретни проблеми от областта на фразеологията и проблематиката (най-често в сравнителен славянски дискурс) е посветен най-голям брой текстове – Ерика Кръжишник „Črnвbelo v slovenski frazeologiji“, Желко Предоевич „Teški grafiti – o usmenosti u komunikaciji na socijalnim mrežama na primjerima grafita poslovičnog karaktera“, Марина Николич „Semantička kategorija stepena u frazeologizmima (na primeru srpskog jezika)“, Павел Крейчи „Exotické toponymické komponenty ve frazeologii (na materiálu češtiny, chorvatštiny a bulharštiny)“, Катерина Веляновска и Биляна Мирчевска-Бошева „Tопонимите во македонската фразеологија, Ивана Видович Болт „Sa srećom o sreći – u hrvatskoj i poljskoj animalističkoj frazeologiji“, Анна Плишкова и Михала Голубкова „Kомпаратівный погляд на русиньско-російскы фразеолоґічны еквіваленты із звірячім компонентом“, Мария Чижмарова „Frazémy s floristickým komponentom v ukrajinskom a slovenskom jazyku“, Мария Кошкова „Príbuzenská terminológia vo frazeológii (na bulharskom a slovenskom materiáli), Диана Иванова „Фразеологични калки в икономическата лексика (върху български и словашки езиков материал)“, Светлана Кмецова „Nomen omen. Slovenské a slovinské frazémy s komponentom dobrý : dober“, Милина Свиткова „Názvy strunových sláčikových nástrojov ako predmet slovensko-chorvátskej etnofrazeologickej analýzy“. На езиковата картина на света в отделни славянски езици са посветени изследванията на Светлана Голяк „Эталоны красоты в русской, белорусской и сербской фразеологии“, Лариса Хорева „Константные характеристики русской картины мира“, Габриела Олхова „Mały wielki kraj“ – obraz Słowacji w przewodnikach turystycznych wydanych w Polsce“, Ирина Кошман „Межъязыковой диалог как стратегия построения текста (на материале русских публицистических текстов Украины)“. Някои текстове представят интересен компаративен поглед върху славянската фразеология в сравнение на славянските с други езици – Мая Опашич и Нина Спициярич Пашкван „Frazemi u crvenom: prilog analizi hrvatskih i mađarskih frazema s crvenom bojom kao sastavnicom“, Татяна Стойкова „Водный код в русской и латышской фразеологии“, Анастасия Проскурина „Пропозиционально-семантическая организация гнездаоднокоренных слов с вершинным компонентом „конь“ как отражение языковой картины мира (на материале русского и телеутского языков)“, Кристина Менхарт „Зеленчуците във фразеологията на българите и унгарците. На пословиците и поговорките е посветен текстът на Джордже Оташевич „Aнтипословице у српској афористици – класификација и структура“. Избрани лингвореалии в руски език и тяхното представяне в обучението по руски език на словашки студенти са представени в изследванията на Ирина Дулебова „Frazeologizmy v procese formovania lingvokultúrnej kompetencie na hodinách ruských lingvoreálií“ и Нина Цингерова „Lingvoreálie z oblasti pravoslávnej kultúry vo výučbe ruského jazyka“.
В раздела „Литература, художествен превод и междулитературни отношения“ са представени текстове, посветени както на теорията на превода, така и на конкретни преводачески проблеми и решения. На въпросите на литературната компаратистика обръща внимание изследването на Зузана Обертова „Počiatky poľsko-slovenskej literárnej komparatistiky“ и Зринка Ковачевич „Baranović, Gavella, Senečić – hrvatsko-slovačke kulturne veze“, на славянския превод са посветени текстовете Ани Бурова „Рецептивни модели на съвременната българска литература в превод на славянски езици“, Славея Димитрова „Симптоми на отсъствието (преводна и критическа рецепция на словашката литература в България и на българската литература в Словакия след 1989 г.), Звонко Танески „Básnická tvorba Nikolu Jonkova Vapcarova a Christa Smirnenského na Slovensku (Aspekty bulharského dobového literárno-kultúrneho kontextu z recepčného hľadiska tretej literatúry)“. Практически проблеми и решения на превода се разглеждат в текстовете на Радост Железарова „Особености и трудности в превода на художествени текстове от словашки на български език“ и Ивана Цагал „Translatološki pogled na jezik adolescenata (Jediná Kláre Jarunkove u hrvatskom prijevodu)“. Конкретни аспекти на преводаческата практика при превод на художествен текст са разгледани в изследванията на Зузана Какошова „Poetika slovenskej barokovej prózy – robinzonáda“, Дубравка Сесар „Otkrivanje Rúfusa. Uz hrvatski prepjev Molitvica“, Мария Вуканович Курсар „Ideološki diskurs u romanu Krv Rudolfa Slobode“, Любор Матейко „Leśmianova balada o zmysle života v románe Ihara Babkova Minútka“, Татяна Ичевска „Heterotopia pracovného tábora (na základe románov Tábor padlých žien Antona Baláža a Tichý biely Dunaj Atanasa Lipčeva)“.
Сборникът по случай юбилея на Мария Добрикова е поредното доказателство за това колко пъстра е палитрата на изследванията на съвременните славянски езици и литератури и дава ценни насоки и вдъхновение за по-нататъшни изследвания.
