В рамките на изследванията в областта на фразеологията нерядко се срещаме с фразеологизми, които съдържат зоологичен или ботанически компонент. В заглавията на редица студии или монографии, посветени на тази сфера от фразеологията, намираме „зоонимен (фитонимен) компонент“. Но не е ли използването на тези термини до известна степен неточно или даже подвеждащо? Тук се опитваме да намерим отговор на този въпрос.
1. Примери от българското езикознание
Собствените имена, които даваме на животните, се наричат зооними, собствените имена, които даваме на растенията, се наричат фитоними. Естествено е, че много по-често назоваваме – и по този начин индивидуализираме – животните (доместицираните), докато на растенията даваме индивидуализиращи названия много по-рядко[1]. Някои изследователи обаче смятат за зооними, съответно фитоними апелативите, с които назоваваме определен животински или растителен вид (чеш./хърв./бълг.: pes – pas – куче, kůň – konj – кон, lípa – lipa – липа, růže – ruža – роза и др.). Това мнение се подкрепя и от авторките на тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“, според които имена на животни са зооними и имена на растения са фитоними (Крумова-Цветкова и кол. 2013: 440, 443). От контекста обаче е ясно, че те имат предвид лексикалното богатство на българския език, свързано с флората и фауната, т.е. сферата на апелативите (Пак там, 440). Също така можем да споменем българския фразеолог Райна Холанди, която в монографията със заглавие „Зоонимната фразеология в английския и българския език“ (2010) разглежда наименованията на животните, а не техните собствени имена, като никъде не посочва дефиницията на термина зооним. В библиографията на монографията намираме две студии, в чието заглавие се съдържа този термин[2], като с много голяма вероятност можем да твърдим, че тези изследвания се занимават с общото назоваване на животните, а не с действителните зооними.
2. Примери от хърватското езикознание
С подобна тематична насоченост е и монографията на хърватката Ивана Видович Болт „Životinjski svijet u hrvatskoj i poljskoj frazeologiji I.“ (2011). За разлика от Райна Холанди Видович Болт разглежда самия термин зооним, като посочва: „Odabran je termin zoonim zbog šire prihvaćenosti i učestalosti ne samo u hrvatskom, nego i u drugim jezicima“ (Видович Болт 2011: 11). В бележка под линия в подкрепа на своето твърдение цитира две полски изследователки, но по наше мнение не много убедително[3]. Друга хърватска монография, която съдържа термина „зооним“ в своето заглавие, е „Lingvokulturologija i zoonimska frazeologija“ (2017), чиято авторка е Бранка Барчот, като тя мотивира аналогично своя избор на използвани термини[4]. Още един хърватски изследовател със същото становище е Ана Васунг – в увода на своята студия посочва: „Tema ovog rada su frazemi sa sastavnicama pas i mačka u hrvatskom i bugarskom jeziku. Frazemi sa zoonimskom sastavnicom su uz somatizme najveća skupina u frazeološkom fondu“ (Васунг 2009: 1). Авторката приема за терминологичен факт, че наименованията pas (куче) и mačka (котка) са зооними, като не намира за необходимо този факт да бъде дискутиран[5]. Като напълно естествено номенклатурните наименования на животните се приемат за зооними и от Дубравка Сесар и Мартина Гърчевич, които в своята студия, посветена на частите на животинското тяло като компонент на фразеологизми, посочват: „Riječ je, naravno, o somatizmu koji pripada životinjskom (animalnom) svijetu i pojavljuje se u zoonimnoj frazeologiji“ (Сесар, Гърчевич 2014: 2), а също така от словенският фразеолог Ерика Кържишник в нейното изследване върху словенските сравнения с анималистичен компонент (Кържишник 2014). Терминът „зоонимен компонент“ е използван и в заглавието на студията на словачката Ема Крошлакова (1997), въпреки, че в самия текст тя избягва употребата му и използва описателното „zvierací komponent“.
3. Примери на нееднозначно тълкуване на въпросните термини
Нееднозначно е становището на сръбския лексиколог Райна Драгичевич – в своята „Лексикология на сръбския език“ тя посочва: „Ономастика проучава имена људи (антропоними), називе биљака (фитоними), називе животиња (зооними), називе местâ (топоними) (...)“ (Драгичевич 2007: 23 – получерно и в оригинала). Всичко свидетелства за това, че понятията име „име“ и назив „наименование“ се използват като синоними (според Шимунович [2009: 74] терминът назив съгласно традицията би трябвало да се използва само за топоними). По-нататък тя посочва за авторката на една монография: „Она је упоређивала тзв. „ониме“ (хидрониме, фитониме, зоониме итд.) који су настали од синонимних придева, као што су: туст, мастан, дебео, густ“ (Пак там, 23 и следв.). Въз основа на това можем да смятаме, че тя възприема еднозначно зоонимите и фитонимите като собствени имена. Нейната препратка към публикацията на Д. Симонович „Ботанички речник имена биљака“ (1959) (Пак там) във връзка с работата по сръбската „фитонимия“ обаче свидетелства за това, че и тази сръбска авторка възприема термина фитоним най-малкото много широко, т.е. и за обозначаване на апелативните наименования на растителните видове.
Изненадващо непълна, строга и немного ясна е и дефиницията в „Енциклопедичния речник на лингвистичните термини“ на хърватина Рикард Симеон – в речниковата статия fitonim виждаме само сбита дефиниция „ime biljke“ (Симеон 1969: 343), речникова статия zoonim в речника изобщо няма. Обаче не става ясно дали под думата ime „име“ Симеон разбира собствено име или име по принцип (за това виж и Шимунович 2009: 74)[6]. Също така неясно е и тълкуването на Й. Игнатович, който в своята класификация на онимите в дефинициите използва словосъчетанието собственные имена (напр. фитонимите са „собственные имена растений“ – Игнатович 2012: 2), но зоонимите дефинира само като „имена и клички животных“ (Пак там). В българската лингвистика Николай Ковачев (1982) и Цанка Константинова (1996) констатират две сфери на употреба на термина зооним (Шчепанович 2002: 324)[7].
4. Защита на нееднозначното тълкуване от С. Новокмет
По-обширно тълкуване представя Слободан Новокмет, който в една от своите студии посвещава цяла глава на дефиницията на термина зооним (главата е със заглавие „Термин зооним у настави лексикологије и антропоними мотивисани зоонимима“). Новокмет се базира на речника на чуждите думи на И. Клайн и М. Шипка (2007), където терминът зооним е дефиниран като „именица која означава неку животињу“ и интерпретира квалификатора лингв. като принадлежност на термина към лингвистичните науки (Клайн, Шипка 2007: 479, цит. по Новокмет 2018: 108)[8]. Като противоположно становище той цитира М. Шчепанович (1997), който според него термина зооним „смешта у антропономастичке категорије“ (Шчепанович 1997: 68, цит. по Новокмет 2018: пак там); цитатът на Новокмет обаче е неточен, Шчепанович не твърди нищо подобно, той включва зоонимите към т.нар. атопономастични категории (атопономастичке категорије – виж Шчепанович 1997: 67 и следв.), което е всъщност негов авторски неологичен термин – в тази категория той предлага да бъдат включени субкатегориите на теонимите, космонимите, бионимите от неантропологичен характер и хрематонимите (виж пак там: 68). Ако говорим за зоонима в рамките на ономастична категория, той означава само собствени имена, давани на животните, но според Новокмет „све чешће се употребљава и као назив животињске врсте или појединачног представника врсте (нпр. пас, мачка, коњ, лав и сл.). Заправо, име припада онимском лексичком нивоу, а назив апелативним (заједничким) именицама, тј. нивоу опште лексике“ (Новокмет 2018: 109). Той завършва обосновката на това мнение с твърдението (в обширна бележка под линия), че не е необичайно в сръбската лингвистика определен термин да се използва в две значения (Пак там).
5. Български, сръбски и хърватски езиковеди, които схващат въпросните термини само в ономастичен смисъл
Срещу горепосочените по-свободни интерпретации е напр. дефиницията на Живко Бояджиев: „3. Със собствените имена на животни (домашни, циркови; герои на приказки, на белетристични произведения) се занимава зоонимията, например Шаро, Вихър, Баба Меца, Белчо, Сивушка, Белият зъб. 4. Фитонимия. Фитонимите са имена на уникални растителни представители, напр. Байкушевата мура (в Пирин), Стария бряст, Вазовия дъб“ (Бояджиев 2007: 106). Станьо Георгиев в речниковата статия Ономастика в Енциклопедията на съвременния български език посочва няколко поддисциплини, между които и „зоонимия – за собствени имена на животни“ (Георгиев 2000: 281). Аналогично Върбан Вътов дефинира зоонимите като „собствени имена на домашни животни (Дорчо, Белчо, Гривчо, Мурджо, Караман и т.н.) – изучават се от дела зоонимия“ (Вътов 1998: 244 – получерно и в оригинала), по същия начин ги дефинира и Лилия Манолова в своя речник на лингвистичните термини (Манолова 1999: 69). Това възприемане на термина подчертава и Николай Ковачев (1987), според когото „зоонимията събира и всестранно проучва собствените имена на домашните животни в личните и обществените стопанства – зоонимите“ (Ковачев 1987: 184), и в този дух звучи и цялата глава Зоонимия – имена на домашни животни (Пак там: 184–190)[9]. По същия начин възприема зоонимите (а също и фитонимите) и авторът на Увода в хърватската ономастика Петар Шимунович, което става ясно от цялата глава Zoonimija (imena životinja, zoonimi) (Шимунович 2009: 323–332) и най-вече от неговите дефиниции на тези термини, които посочва в своя кратък речник на хърватската ономастична терминология: „fitonim = vlastito ime biljke: Gupčeva lipa, Drvo života, Kaštelanovi jablani“ (Пак там: 76); „zoonim = vlastito ime životinje: Dorat (konj), Bilova (krava), Bimbo (pas) itd.“ (Пак там: 79) (получерно и в оригинала). По-свободното тълкуване на Новокмет е категорично отхвърлено и от сръбския ономаст Михайло Шчепанович, който критично отбелязва, че „након безмало двије деценије од појављивања Основног система и терминологије словенске ономастике (Видоески et al. 1983), радови који су посвећени овој проблематици и даље не познају основну терминолошку дистинкцију зооним – апелатив (номенклатурни назив)“ (Шчепанович 2002: 322). Също толкова критичен към подобни прояви на терминологични колебания е и български лингвист Борян Янев – в своето сравнително изследване Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език цитира горепосочената публикация на Р. Холанди и относно наблюдавания терминологичен проблем отбелязва: „използването на термина „зоонимен“ обаче не е коректно, тъй като зооними са собствените имена на животните, а не самите названия на животни“ (Янев 2013: 84).
6. Чешки езиковеди, които приемат въпросните термини само в ономастичен смисъл
Чешките публикации, които разгледахме от гледна точка на този проблем, са единодушни – независимо дали това е системата на проприите при Фр. Чермак (като примери за зооними той посочва имената Rek, Sultán [куче], Micka [котка], пример за фитоним е Семтинската липа (Semtinská lípa) – виж Чермак 2010: 277), включването на зоонимите и фитонимите с примери в рамките на класификацията на собствените имена у Р. Шрамек (1999: 165), примерите за „животински имена“ („jménа zvířecí“) у М. Чехова и кол. (2011: 69) или речниковите статии в „Новия енциклопедичен речник на чешкия език“ Zoonymum (М. Кнапова), Fytonymum и Vlastní jména – třídění (и двете Я. Плескалова). Плескалова в своята втора спомената речникова статия посочва интересна бележка: „Termíny zoonymum, fytonymum jsou v jazykovědě někdy nepatřičně užívány pro apelativní pojmenování živočicha (býk) a rostliny (lípa)“ (Плескалова 2017b, срв. също и 2017a). Прегледа на чешките езиковеди ще приключим с поглед до речника на лингвистичните термини на Е. Лотко. В него авторът обяснява термина fytonymum кратко като „vlastní jméno rostliny“ (Лотко 2000: 40), речникът не съдържа речникова статия zoonymum, но е посочен терминът zooapelativum „podstatné jméno označující zvíře, např. zooapelativa pes a kůň jsou častým základem českých frazeologismů“ (Пак там: 127). Именно този термин (зооапелатив, аналогично и фитоапелатив) според нас могат да отговорят на необходимостта лесно да бъдат назовавани групата апелативи, означаващи животни или растения[10]. Използването в този смисъл на термините зооним, съответно фитоним смятаме за неправилно както поради нежеланата многозначност (един термин не може да означава две противоположни явления в рамките на една категория – без оглед на стремежа за теоретична обосновка на този подход или неговото директно приложение от редица лингвисти – виж същия аргумент и при Шчепанович 2002: 322), но и поради това, че в такъв случай бихме могли да означим без угризения на съвестта и лексемата člověk/čovjek/човек за антропоним, лексемата město/grad/град за ойконим, лексемата kopec/brdo/хълм за ороним и т. н. Тези специални лингвистични (ономастични) термини в такъв случай де факто биха изгубили смисъла си, тъй като по този начин би се отстранила дистинктивната характеристика нарицателно име – собствено име.
7. Заключение
Аргументацията на застъпниците на чисто ономастичната концепция на разглежданите термини според нас е по-прецизна от научна гледна точка, можем да я обобщим в апела „не треба одступати од интернационалне терминологије, већ досљедно задржати ту терминологију: -оним (антроп-, топ-, итд.) за појединачна властита имена, -онимија за скуп тих имена, -ономастика за њихова истраживања“ (Видоески и кол. 1983: 36, цит. по Шчепанович 2002: 323). Освен това самият термин зооним за първи път се появява в руската ономастика[11] именно за да могат с него да бъдат обозначени собствените имена най-вече на домашните животни (Шчепанович 2002: 324). Аргументи на представителите на по-широкото схващане или изобщо няма, или от наша гледна точка са неубедителни (позоваващи се напр. на традицията или на двоякото възприемане), освен това за нуждата за обичайно (апелативно) назоваване на най-различни растения и животни могат без никакви пречки да служат термините фитоапелативи, съответно зооапелативи. Терминологичните речници, които включихме в нашето изследване, също не препоръчват двоякото възприемане на термините (лексикологично срещу ономастично) и даже не го споменават.
БИБЛИОГРАФИЯ
АСЦС 2001: Akademický slovník cizích slov. Kolektiv autorů pod vedením Věry Petráčkové a Jiřího Krause. Praha: Academia, 2001.
Барчот 2017: Barčot, B. Lingvokulturologija i zoonimska frazeologija. Zagreb: Hrvatska sveučilišna naklada, 2017.
Бояджиев 2007: Бояджиев, Ж. Увод в общото езикознание. Пето издание. София: Парадигма, 2007.
Васунг 2009: Vasung, A. Frazemi sa sastavnicama pas i mačka u hrvatskom i bugarskom jeziku (semantička analiza). Филологические заметки = Philological Studies, № 2/7 (2009), Пермь, 1–10. Достъпно на http://philologicalstudies.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=46&Itemid=93, цит. 26.11.2018.
Видович Болт 2011: Vidović Bolt, I. Životinjski svijet u hrvatskoj i poljskoj frazeologiji I. Zagreb: Hrvatska sveučilišna naklada, 2011.
Видоески и кол. 1983: Видоески, Б. и др. Основен систем и терминологија на словенската ономастика. Скопје: Македонска академија на науките и уметностите, 1983.
Вътов 1998: Вътов, В. Лексикология на българския език. Лексемика, ономастика, фразеология, лексикография. Велико Търново: Абагар, 1998.
Газизова, Дмитриева 1985: Газизова, Р., Дмитриева, Н. Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (на материале русского и болгарского языков). Съпоставително езикознание, 10/1985, кн. 4, 27–35.
Георгиев 2000: Георгиев, С. ОНОМАСТИКА. Енциклопедия на съвременния български език. Съставители Р. Русинов, С. Георгиев. Велико Търново: ИПК „Свети Евтимий патриарх Търновски“, 2000, 280–281.
Драгичевич 2007: Драгићевић, Р. Лексикологија српског језика. Београд: Завод за уџбенике, 2007.
Игнатович 2012: Игнатович, Я. П. Фразеологические единицы с компонентом-именем собственным в английском языке. Студенческий научный форум – 2012. IV международная студенческая научная конференция, 1–17. Достъпно на https://scienceforum.ru/2012/article/2012001088, цит. 28.11.2018.
Клайн-Шипка 2007: Клајн, И., Шипка, М. Велики речник страних речи и израза. Нови Сад: Прометеј, 2007.
Клайн-Шипка 2010: Клајн, И., Шипка, М. Велики речник страних речи и израза. Нови Сад: Прометеј, 2010.
Климеш 1994: Klimeš, L. Slovník cizích slov. 5., přepracované a doplněné vydání. Praha: SPN, 1994.
Кнапова 2017: Knappová, M. ZOONYMUM. Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.): CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny. Достъпно на https://www.czechency.org/slovnik/ZOONYMUM, цит. 02.09.2018.
Ковачев 1982: Ковачев, Н. Българска ономастика. Наука за собствените имена. Велико Търново: Великотърновски университет „Кирил и Методий“, 1982.
Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. Наука за собствените имена. София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1987.
Константинова 1996: Константинова, Ц. Зоонимите и зоонимната лексика в казанлъшката лексика. Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Астроними, вентоними, еортоними, зооними, фитоними, хрононими и др. Сборник в чест на професор Николай Ковачев, том I. Гл. ред. Тодор Балкански. Велико Търново: „Знак ‚94“, 1996, 213–222.
Крошлакова 1997: Krošláková, E. Frazeologické prirovnania so zoonymickým komponentom. Frazeologické štúdie II. Ed. Peter Ďurčo. Bratislava: Esprima, 1997, 103–112.
Крумова-Цветкова и кол. 2013: Крумова-Цветкова, Л., Благоева, Д., Колковска, С., Пернишка, Е., Божилова, М. Българска лексикология и фразеология. Том 1: Българска лексикология. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2013.
Кържишник 2014: Kržišnik, E. Zoonimi v slovenskih frazeoloških primerah. Životinje u frazeološkom ruhu. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa Animalistički frazemi u slavenskim jezicima održanog 21. i 22. III. 2014. na Filozofskom fakultetu Sveučilišta u Zagrebu. Ur. Ivana Vidović Bolt. Zagreb: FF-press, 2014, s. 1–20. Достъпно на http://www.animalisticki-frazemi.eu/index.php/znanstveni-skupovi/znanstveni-skup-21-i-22-ozujka-2014/zbornik-radova, цит. 25.11.2018.
Лотко 2000: Lotko, E. Slovník lingvistických termínů pro filology. Druhé, přepracované a doplněné vydání. Olomouc: Univerzita Palackého v Olomouci, 2000.
Любичич 1994: Ljubičić, M. O hrvatskim zoonimima: konotativno značenje i frazeologija. Filologija, 22–23 (1994), 245–252.
Манолова 1999: Манолова, Л. Речник на лингвистичните термини в българския език. София: Наука и изкуство, 1999.
Милев, Николов, Братков 2000: Милев, А., Николов, Б., Братков, Й. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание, допълнено и основно преработено от Е. Пернишка. София: Наука и изкуство, 2000.
Мърхачова 2003: Mrhačová, E. Česká a polská přísloví na bázi zooapelativ. Parémie národů slovanských. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané u příležitosti 150. výročí úmrtí F. L. Čelakovského a vydání jeho „Mudrosloví“. Ostrava: Ostravská univerzita, Filozofická fakulta, Katedra slavistiky, 2003, 107–115.
Недкова 2016: Недкова, Е. Експресивно назоваване на човешки качества посредством фразеологизми с компоненти зооними в българския език. Арнаудов сборник. Доклади и съобщения, т. 4, състав. Р. Русев и др. Русе: Лени Ан, 2006, 328–336.
Новокмет 2018: Новокмет, С. Називи животиња у настави лексикологије српског језика. Књижевност и језик, 1–2/LXV (2018), 107–120.
Пинтарич 1997: Pintarić, N. Pragmatične osobine vlastitih imena u hrvatskom i poljskom jeziku. Croatica, 45–46/XXVII (1997), 157–176.
Плескалова 2014: Pleskalová, J. Vlastní jména osobní v češtině. Brno: Masarykova univerzita, 2014.
Плескалова 2017a: Pleskalová, J. FYTONYMUM. Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.): CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny. Достъпно на https://www.czechency.org/slovnik/FYTONYMUM, цит. 02.09.2018.
Плескалова 2017b: Pleskalová, J. VLASTNÍ JMÉNA – TŘÍDĚNÍ. Petr Karlík, Marek Nekula, Jana Pleskalová (eds.): CzechEncy – Nový encyklopedický slovník češtiny. Достъпно на https://www.czechency.org/slovnik/VLASTNÍ JMÉNA – TŘÍDĚNÍ, цит. 02.09.2018.
Попович, Стеванович 2006: Popović, S., Stevanović, M. Srovnání českých a srbských zooapelativních frazémů. Studia Balcanica Bohemo-Slovaca VI, svazek 2. K vydání připravili Pavel Boček, Ladislav Hladký, Pavel Krejčí, Petr Stehlík a Václav Štěpánek. Red. Václav Štěpánek. Brno: Ústav slavistiky FF MU – Historický ústav AV ČR – Matice moravská, 2006, 1049–1070.
Поротников 1972: Поротников, П. Т. Из уральской зоонимии. Восточнословянская ономастика. Ред. Александра В. Суперанская. Москва: Наука, 1972, 210–230.
Свобода и кол. 1973: Svoboda, J., Šmilauer, V., Olivová-Nezbedová, L., Oliva, K., Witkowski, T. Základní soustava a terminologie slovanské onomastiky. Zpravodaj místopisné komise ČSAV, č. 14. Praha: Místopisná komise ČSAV, 1973.
Сесар, Гърчевич 2014: Sesar, D., Grčević, M. Papci i drugi meronimi životinjskih udova u frazemima hrvatskoga i pojedinih slavenskih jezika. Životinje u frazeološkom ruhu. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa Animalistički frazemi u slavenskim jezicima održanog 21. i 22. III. 2014. na Filozofskom fakultetu Sveučilišta u Zagrebu. Ur. Ivana Vidović Bolt. Zagreb: FF-press, 2014, s. 1–22. Достъпно на http://www.animalisticki-frazemi.eu/index.php/znanstveni-skupovi/znanstveni-skup-21-i-22-ozujka-2014/zbornik-radova, цит. 25.11.2018.
Симеон 1969: Simeon, R. Enciklopedijski rječnik lingvističkih naziva I. A–O; II. P–Ž. Zagreb: Matica hrvatska, 1969.
Симонович 1959: Симоновић, Д. Ботанички речник научних и народних имена биљака са именима на руском, енглеском, немачком и француском језику. Београд: Научно дело, 1959.
Спагинска-Прушак 2005: Spagińska-Pruszak, A. Intelekt we frazeologii polskiej, rosyjskiej i chorwackiej. Z problematyki językowego obrazu świata. Drugie poprawione wydanie. Łask: Oficyna Wydawnicza LEKSEM, 2005.
Холанди 2010: Холанди, Р. Зоонимната фразеология в английския и българския език. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2010.
Чермак 2010: Čermák, F. Lexikon a sémantika. Praha: NLN, 2010.
Чехова и кол. 2011: Čechová, M., Dokulil, M., Hlavsa, Z., Hrbáček, J., Hrušková, Z. Čeština – řeč a jazyk. 3., rozšířené a upravené vydání. Praha: SPN – pedagogické nakladatelství, a. s., 2011.
Шершунович 2011: Szerszunowicz, J. Obraz człowieka w polskich, angielskich i włoskich leksykalnych i frazeologicznych jednostkach faunicznych. Białystok: Wydawnictwo Uniwersytetu w Białymstoku, 2011.
Шимунович 2009: Šimunović, P. Uvod u hrvatsko imenoslovlje. Zagreb: Golden marketing – Tehnička knjiga, 2009.
Шрамек 1999: Šrámek, R. Úvod do obecné onomastiky. Brno: Masarykova univerzita, 1999.
Шчепанович 1997: Шћепановић, М. Ономастичке категорије и српска ономастичка терминологија. Књижевност и језик, 2–3/XLV (1997), 65–69.
Шчепанович 2002: Шћепановић, М. Зооним као ономастички термин. Српски језик, 1–2/VII (2002), 321–326.
Янев 2013: Янев, Б. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (изследване и речник). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013.
