При изследването на езиковата картина на света трябва да се намерят отговори на въпросите какви форми на мислене, какви опити, какви ценности и какви квалификации се концентрират в езика, как изглежда всичко, което се фиксира в него, както и да се включи визията на човека за света, която стои под въздействието на дадена общност. Традициите, обичаите, нормите, нравите, поведението не се променят толкова бързо, колкото социалните структури, затова езикът представя културния архив на една общност (Банчеровски 2008: 142). Според Банчеровски езиковата картина на света се проявява в граматичните и в езиковите структури, в лексиката, фразеологията, синтаксиса, семантиката, етимологията, стилистиката, ономастиката и речевия етикет.
Все пак обаче езиковата картина на света се проявява най-ярко при фразеологичните единици, чиито проучвания представят интересни данни относно използването на езика, манталитета и културата. Особено интересни в този ред на мисли са фразеологизмите с компонент цвят в своята структура. Цветовете от своя страна се явяват във всички сфери на живота, като даже липсата на пълния цветови спектър се означава посредством цветови термини, напр. животът е черно-бял или животът е сив. Интересното в тези примери е, че именно регистрирането на отсъствието на богата палитра от цветове се предава отново с помощта на цвят. Цветовете имат голямо влияние, доколкото влияят активно върху възприемането на заобикалящия ни свят, определят модата, представят общоприети явления. Точно тази последна тенденция насочи нашето внимание към цветовете. В човешката комуникация е известна употребата на цветове с едно и също значение в различни култури. Достатъчно известни са примерите бяло знаме – предаваме се, бял воал – булка, червен кръст – медицинска помощ, черен креп – смърт, и т.н.
В доклада се разглеждат словосъчетания с компонент цвят в българската и унгарската фразеология. Първо се представят фраземите, които се срещат и в двата езика, след което се дават различията. В настоящия текст включваме цветовете черен, бял, син, зелен,червен, жълт и сив, като са анализирани повече от 300 фраземи.
1. ЧЕРЕН
Общи фраземи в българския и унгарския език с компонент черен са черен петък и fekete péntek, като и за двете значението е „злощастен ден, в който се струпват беди“. В унгарския език фраземата е развила и допълнително, конкретно значение – „ден на глобална борсова криза“. Времево удължаване виждаме в словосъчетанието черни дни – в българския език периодът се означава чрез плурализация на съществителното име, докато в унгарския език е налице сингуларизация – fekete nap. И на български може да се използва в единствено число: за мен това беше черен ден, но по-характерно е в плурал. Значението обаче се запазва или остава сходно – лошо, неблагоприятно време. Все пак в мисленето на унгарците fekete nap ‘черен ден’ се използва за тъжен, фатален ден. Подобна емоционална крайност обуславя единственото число – фаталните за човека събития се случват за момент, не могат да заемат цял период от време. Словосъчетанията от този тип са изградени по антонимичен принцип – спрямо противните им бели дни/бял ден. От скоро по аналогия с английския език стана масова употреба на черен петък, като ден с огромни намаления по магазините от black friday.
И в двата езика се среща черно ми е пред очите/feketén lát ‘в черно виждам’ за песимистична позиция спрямо случващото/случилото се. При тези фраземи откриваме определен акцент върху субективността на възприемането – всичко ми се струва по-лошо, отколкото е в действителност.
Характерно явение е свързването на черния цвят с определени животни: куче, котка, овца, овен, агне, кон, гарга. При този процес се наблюдава разнопосочност в смисъла на фраземите – от отрицателен през ироничен към положителен и дори възхвален. При това в някои от фраземите цветът се назовава пряко /чер овен/, в други се замества чрез подобие /вран кон/, в трети – отсъства, но се подразбира /мойто гардже най-хубаво/. Някои от словосъчетанията са общи за българския и унгарския език. Типичният пример е черна овца/ fekete bárány ‘черно агне’. Употребяват се за човек, за когото има утвърдено недобро мнение, поради което всички негови постъпки се забелязват и обсъждат. Фраземата и в двата езика има второ значение, което обаче не съвпада. В българския език денотатът може да е човек с лоши, недобри прояви, който рязко се отделя по тях от близките си или от хората изобщо; в унгарския език става дума за невинен човек, когото винаги смятат за виновен. Fekete macska/ черната котка в унгарския е символ на нещастие, от самото животно трябва да се пазим; в българския минава ми черна котка път значи претърпявам неуспех в някакво отношение.
В българския език Е. Недкова и М. Алмалех (Алмалех 2008) правят изследвания върху цветовете. Интерпретациите на Е. Недкова за черно и бяло намираме продуктивни, поради което тук ще следваме нейните класификации (Недкова 2003). Черният цвят е символ на смъртта, нещастието, тъгата, тъмнината и има отрицателен оценъчен характер. Това значение се открива във фраземите черно чернило (силна скръб); га хванеш черния свят (когато умреш); предавам на черната земя (погребвам).
Черният цвят е символ на страдание, мъка, нещастие във фраземите с черен повой/пояс ме е повила майка ми (много съм нещастен, водя тежък, нерадостен живот); описвам с черни бои/краски – в мн. ч. (представям в лоша светлина); гледам през черни очила (възприeмам песимистично нещата).
Самата черна забрадка е символ на скръбта, нещастието, траура и се среща във ФЕ връзвам черна кърпа на главата (ставам причина някой да е в траур; в траур съм) и черни забрадки (майки на загиналите).
Много характерна черта на унгарския език е, че често употребява сравнения. Почти за всички цветове има сравнения, които изразяват колко е силен и експресивен самият цвят. Сравненията винаги са конкретни, употребяват се за дадена част от човешкото тяло и означават определена черта. За изразяване на черен съществуват фраземите fekete, mint a holló ‘черен като гарван ’(напр. за човешка коса) – подобно и на български; fekete, mint a korom ‘черен като сажди’ (напр. човек) – подобно и на български; fekete, mint a szurok ‘черен като катран’ (напр. човек) – подобно и на български; fekete, mint a bogár ‘черен като бръмбър’; fekete, mint a tinta ‘черен като мастило’; fekete, mint a föld ‘черен като земята’ (напр. ръцете, краката на някого); fekete, mint az ördög ‘черен като дявол’ (от мръсотия). Черният цвят в унгарския има и специфични значения. Фраземата annyi(t) sem ér, mint a körmöm feketéje ‘не струва и толкова, колкото черното/мръсотията под нокътя ми’ се употребява за нещо, което е съвсем незначително, което няма стойност. Когато унгарецът beír a feketekönyvbe ‘вписва в черната книга’, той смята някого за виновен, и че е направил грешка. И унгарецът, и българинът имат черен списък. Ако някой е ‘вписан в черния списък’ feketelistán van, той е нежелан, задължително се избягва. Вариант е ‘вкарвам някого в черния списък’ feketelistára tesz, което съдържа елемент на санкция, на отмъщение. Вероятно обща за всички европейски езици е синонимната фраза ‘черната смърт’ fekete halál, употребявана за чумата.
2. БЯЛ
С елемент бял общите фраземи са по-малко в българския и в унгарския език. ФЕ като бял гарван/бяла врана и ritka, mint a fehér holló ’рядко като бял гарван’ се употребява за нещо рядко, по-различно от другите. В българския език има и бяла лястовичка от разказа на Й. Йовков.
В българския език белият цвят е символ на живота, светлината, красотата. С такова значение цветът се употребява във фраземите бял ден и посред бял ден (през деня); бял свят (добър, честит живот); дохождам на бял свят (раждам се); излизам на бял свят (ставам известен).
Като положителен оценъчен знак бялото е символ на щастието, късмета, безгрижието: родил съм се на бял покров (лесно, безгрижно живея). Подобно е бял повой/в бели повои майка му го е повила (той е късметлия).
Първоначалното значение на белия цвят във фраземите е раждането, но със същия този цвят може да се изрази и смъртта: под бяло да легнеш и да те забулят в бяло имат значение да умреш.
Бялото животно носи късмет, дълголетие, успехи: да те видя на бял кон означава да успееш и да се отличиш; вятър го вее на бял кон/бяла кобила (безгрижие, всичко му е наред); връстник с белите орли (за човек, достигнал дълголетие).
В българския език открихме сравнения с компонент бял, но те имат иронична употреба – вместо бял, означават черен: бял като въглен; бял като на тенджерата дъното; бял като циганин; бял като кюмюрджия.
В унгарския език ще започнем със сравнения, които изразяват чист, блестящ цвят. Бял като: fehér, mint a gyolcs ‘бял като хасе’ (напр. платно); fehér, mint a hattyú ‘бял като лебед’ (напр. кожа, част на тяло (на жена); fehér, mint a hó ‘бял като сняг’ (напр. хляб, кожа, стена); fehér, mint az alabástrom ‘бял като алабастър’ (напр. кожа, лице (на жена); fehér, mint a tej ‘бял като мляко’ (човек с много бледа кожа). Още два примера за сравнения, първият – със значение невинност: fehér, mint a liliom ‘бял като лилия’, за морално/душевно чист човек. Вторият пример fehér, mint a fal ‘бял като стена’ се употребява за човек, изпаднал в тежка ситуация или за болен човек. В българския сравнението бял като платно се използва за много притеснен човек.
В унгарската, както и в българската менталност идеалният мъж пристига на бял кон, a herceg a fehér lovon ‘принцът на белия кон’ – мечтан мъж/съпруг; várja a mesebeli királyfit hófehér paripán ‘чака принца от приказките на бял кон’– (момиче, жена) мечтае за хубав и богат мъж.
За означаване на физиологическата ситуация повръщане също се употребява белият цвят: belebeszél a nagy fehér mikrofonba ‘приказва в големия бял микрофон’ или telefonál a nagy fehér kagylóba ‘обажда се в бялата слушалка’.
Вижда се как изразите евфемизират самата ситуация, която е неудобна/неприятна по самото си естество. Съшествителните „микрофон“ и „слушалка“ насочват към тоалетна чиния, което свидетелства, че изразите са съставени в по-ново време и във градска среда.
3. СИН
В българската и в унгарската фразеология общи ФЕ с компонент син са следните:
Фраземите синя кръв и kékvér (словосъчетанието не е метафора, а непосредствено наблюдение, като основата му се крие в цвета на вените и артериите). То се среща в няколко европейски езика за означаване на аристократичен произход – от испанския израз sangre azul. Гордите със своя произход кастилски благороднически фамилии разпространяват идеята, че кръвта във вените им е по-синя от тази на маврите и евреите, тъй като при по-бледата им кожа по-силно изпъкват кръвоносните съдове. Оттук произлиза изразът в унгарския език kék vér folyik az ereiben ’тече синя кръв във вените му’, отнасяща се за човек с дворянски произход.
Следните български фраземи нямат унгарски еквивалент: ставам син дреб т.е. посинявам от бой. Това значение тясно е свързано с компонент син и в унгарския, но докато там се посинява само от бой, в българския може и от голям смях. С фраземата синьо гориво се назовава природният газ.
В унгарския език ФЕ с компонент син цвят са повече от тези в българския език. Най-често срещаното значение е вече споменатия бой т.е. посиняване от бой. В следните фраземи това значение ясно изпъква: úgy megüt valakit, hogy körülötte még a levegő is megkékül ’така удря някого, че и въздухът около него посинява’; kékre verték ’пребит до посиняване’; szabtak neki kék nadrágra vörös foltot ’за сините му панталони червено петно кроили’; veres nadrágra kék foltot varrtak ’на сини панталони червено петно зашили’. Значението е толкова силно вкоренено в унгарския език, че относно глагола megkékül ’посинявам’ то става първоначално значение.
В унгарския език синият цвят символизира и невиността в израза ibolyakék szemű ’с очи сини като теменужки’. Тази фразема се използва за девойка, за момиче или жена и е синоним на прилагателните чист, невинен, непорочен, ангелски. Същата употреба откриваме и в българския език, а вероятно и в редица още европейски езици. Има още един израз, в който се срещат сините очи, но ФЕ е много по-„шарена“, по-описателна и съдържа повече обобщения: kék szem úri szem, sárga szem macska-szem, fekete szem cigányszem’сини очи – благороднически, жълти очи котешки, черни очи цигански’.
4. ЗЕЛЕН
В унгарския и в българския език намираме израза давам зелена улица, zöld utat ad със значение пускам го, разрешавам пълна свобода на действие, но в български има и вариант без глагол зелена улица с две значения: 1. давам възможност нещо да се осъществи, като отстранявам препятствията 2. давам възможност за преуспяване, за свободно развиване на нещо. В българския език компонентът „улица“ може да се засмени със „светлина“ – давам зелена светлина, разрешавам нещо. В случай, че се взема решение чрез преговори, може да се каже, че поставям на зелената маса и zöldasztal mellett dönt/ határoz ’взема решение на зелена маса’. Фраземата без глагол на зелена маса и zöldasztal mellett означава – по официален път и обикновено се отнася за международни преговори. В унгарския език когато някой ’сяда на зелената маса’ zöldasztalhoz ül, то той получава работно място в офис.
Донякъде намираме паралел в унгарския и в българския език при първото значение на зеления цвят. И в двата езика то отговаря на незрял, глупав, неопитен. Има обаче известна разлика, която ще изтъкнем поотделно. Който още не е поумнял, е зелен откинат в българския език. Ако още е неопитен, незрял, може да се ползва ФЕ още съм зелен или млад и зелен, т.е. в съвсем крехка възраст е или още неопитен, незрял. В случаите, когато опитен човек демонстрира превъзходство, българите заявяват: от зелена тиква семе не взимам. Зеленият цвят следователно има утвърдено значение на глупав: тиквата ми е зелена, но развива също и значението „младост“: отиде си млада-зелена.
Често срещано значение на зеления цвят е избързването – когато някой няма достатъчно търпение, за да изчака резултата. Първият пример е: на зелено със значение предварително, преди да е дошло времето за нещо. Тази фразема се допълва с глаголи, като изяждам на зелено, когато преди време привършвам запасите си или пък изразходвам средствата си. Усложнен вариант е словосъчетанието обрах си зелен бостаня с две значения: 1. предварително, преди време изхарчих доходите си; 2. развалих си сам работата. Особено място заема изразът продавам на зелено, който означава особена стопанско-финансова операция.
Когато някой силно се ядоса или се разгневи, могат да се употребят следните две фраземи: позеленявам от яд или позеленявам като гущер. Гущерът, както змията, жабата, осата, стършелът са символ на силна раздразненост, ярост, бяс в българския фразеологизъм. Освен яд зеленият цвят символизира и досада – недей ми присяда като зелена круша – метафорично, поради скомината, която предизвиква в устата.
Зеленото има и позитивно значение, когато някой излиза от някаква кризисна ситуация се казва да се хванем за зелено. Тази ФЕ често се среща в българските сайтове. С фраземата се привличат читатели от кулинарните сайтове в края на зимата, с този израз се рекламират пролетни срещи в лечебно оздравителни комплекси, така се популяризират екскурзии сред природата.
Като последно ще представим фраземата пращам за зелен хайвер, т.е. безогледно излъгвам, заблуждавам, измамвам някого за нещо. Този израз води началото си от българска народна приказка. В нея жена, която иска да се види със своя любовник, се чуди как да отпрати мъжа си от дома за възможно най-дълго време. Затова се престорва на много болна и казва на съпруга си, че единственият лек, който може да ѝ помогне, е зеленият хайвер. Фраземата се използва и без глагол за зелен хайвер със значение да излъжеш или измамиш някой наивник.
В унгарския език зеленият цвят има следните значения: първо, някой говори глупости, необмисля това, което говори: sok zöldet összehord ’много зелени ги натрупва’; zöldeket beszél ’зелени ги говори’; и един израз в повелително наклонение: Ne beszélj oly zöldeket! ’Не ги говори такива зелени!’.
„Зеленият клон“ е популярен компонент в унгарските фраземи, има значение на постигане на някакъв резултат. Когато се справят с трудна задача, когато успеят да разрешат някаква сложна ситуация или вземат важно решение, унгарците казват zöld ágra jut ’постига зелен клон’; zöld ágra vergődik ’достига зелен клон’. Същият израз се среща и в отрицателна форма nem tud zöld ágra vergődni ’не може да постигне зелен клон’. „Зеленият клон“ се схваща като символ на успеха.
Друга употреба на зеления цвят е, когато някой не изглежда добре, побледнял е, лицето му има е зеленикав оттенък: szép zöld ’хубаво зелен’ или olyan sápadt, mint a (zöld) béka ’побледнял като (зелена) жаба’.
Силните негативни чувства също се описват чрез зеления цвят. Когато някой загуби търпение и изведнъж се ядоса, очите му бълват зелени кръгове: zöld karikát hány a szeme. Ревността в унгарския език се нарича „зеленооко чудовище“ – zöld szemű szörny/szörnyeteg.
Като последно значение при зеления цвят следва да изтъкнем следните случаи. Когато няма никаква разлика между две неща, между две явления, тогава унгарците казват: ugyanaz zöldben ’същото в зелено’. Ако пък някой казва нещо, което е ново за другите, се използва фраземата zöld disznóról mesét mondok ’за зелено прасе приказка разказвам’.
5. ЧЕРВЕН
Преди да представим фраземите с компонент червен, трябва да обърнем внимание, че Берлин и Кей след изследванията си за броя на цветовете в езиците стигат до извода, че в унгарския език вместо основните единадесет цвята има дванадесет – бял, черен, червен, зелен, жълт, син, кафяв, лилав, розов, оранжев, сив и т.н vörös цвят (Берлин, Кей 1969: 35–36), който не може да се преведе на български само като червен. Vörös [вьорьош] има по-тъмен кървавочервен оттенък от piros [пирош], той е свързан с думата vér, която означава кръв. Piros се употребява при изразяване на цвета на детските играчки – piros labda ’червена топка’, piros ceruza ’червен молив’; при цветовете на унгарското знаме, piros, fehér, zöld ’червено, бяло, зелено’; и при червените плодове – piros alma ’червена ябълка’; piros eper ’червена ягода’. Piros се среща в контекста на по-мили за унгареца предмети. Vörös е цветът на борбата и еротиката. Vörös се използва за изразяване на vörös csillag на ’петолъчната звезда’; vörös hadsereg на ’съветската армия’; на адът, дяволът, драконът и косата. Във фраземите се явяват и двата израза с близка честота.
И в двата езика се открива фраземата от спортната терминология давам/ показвам червен картон и piros lapot ad/mutat, която означава изгонвам някого. Еднакви еквиваленти имат в двата езика фраземите Червена книга и Vörös könyv, книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света. В българския език се явява и с глагол влиза в червената книга, т.е се обявяват за специална защита заради опасност от изчезване. Червената планета и Vörös bolygó е планетата Марс. И в двата езика се използват глаголите зачервявам/ изчервявам/почервенявам се и elpirul – като физиологическо или нраствено състояние.
В политическата терминология срещаме червения цвят като символ на комунистическите и социалистическите сили. В българския език има пейоративен израз червена бабичка, привърженичка на БСП (БКП), която безрезервно поддържа политиката на своята партия, а в унгарския vörös báró ’червен барон’, влиятелен партиен функционер. Последното е съответно на българското „червена буржоазия“.
С компонент червен и в българския език открихме сравнения за изразяване на много зачервен човек: червен като рак; червен като ябълка. Червен е цветът на здравето червенее ми се гребена, много съм добре, здрав съм; червенея се като Битолски просяк – силен, здрав и охранен, дебел съм. Когато някой се преструва на болен, също се използва червения цвят хванала ме е червената болест. Цветът на отмъщението също може да бъде червено, вържи си червено на пръста, за да не забравиш, че ще ти отмъстя. Ако съм ядосан и гледам разярено се казва, че гледам като бик на червено.
Червен цвят се употребява за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива червен бан не се губи; червен мангър не се губи; червена аспра загива ли; червена аспра не загива.
В унгарския език двата термина за червен се използват равномерно, но не заместват един друг. Едно от последните изследвания е върху езиковите специфики на двата израза и върху особеното отношение между тях е на Тот-Цифра и Бенцеш (Тот-Цифра, Бенцеш 2016). И с двата израза може да се образуват сравнения и да се изрази ярко червеният цвят: piros, mint a rózsa ’червен като роза’; piros, mint az alma ’червен като ябълка’; piros, mint a cseppentett vér ’червен като капнала кръв’; piros, mint a paprika ’червен като пипер’; piros, mint a pipacs ’червен като мак’. Vörös, mint a Júdás haja ’червен като косата на Юда’; vörös, mint a láng ’червен като пламък’; vörös, mint a paprika ’червен като чушка’; vörös, mint a pulyka ’червен като мисир’; vörös, mint a róka ’червен като лисица’; vörös, mint a főtt rák ’червен като сварен рак’. Едно от сравненията се среща и с двата израза, това е сравнението за пипера, за унгарския пипер, от който се прави известната подправка червен пипер.
6. ЖЪЛТ
Жълтият цвят първоначално е свързан със спортната терминология, най-вече с футбола. Фраземата показвам жълт картон и sárga lapot ad ‘дава жълт картон’ и в двата езика означава предупреждавам. Хора от монголоидна раса също се назовават с жълт цвят – жълта раса и sárga veszedelem ‘жълта опасност’.
С компонент жълт в българския език се изразяват и още няколко значения. Срещаме сравнението жълт като лимон за изразяване на типичния светложълт цвят. Интересна характеристика, че червеният цвят се изразява с жълтия цвят в сравненията жълт като керемида във вода за много зачервен човек; пожълтял като диня; хванала ме е керемидената жълтеница, т.е. здрав и с хубав цвят на лицето съм. Ако нещо е много евтино, българите казват за жълти стотинки по цвета на дребните монети. Голямата радост също се представя с жълт цвят в следните фраземи: има жълто на гащите; имам жълто на гъза; правям жълто на гащите; ожълтих гащите. Жълтият цвят символизира младостта и незрялостта – имам жълто около устата си (млад и неопитен съм, не знам как да постъпвам); с жълто около устата (за млад, неопитен, незрял човек). За подчертаване, че нещо никога няма да стане се казва кога се покачи свиня с жълти чехли на круша.
В унгарския език с жълт цвят описват бледостта в сравнения като sárga, mint a viasz ‘жълт като восък’– побледнял, има вид на болен и sárga, mint a kikerics ‘жълт като минзухар’. Пиянството също се свързва с жълтия цвят a sárga földig leissza magát ‘напива се до жълта земя’. Завистта има жълт цвят rág a sárga irigység ‘гризе го жълтата завист’; sárga (lesz) az irigységtől ‘пожълтява от завист’; sárga irigység ‘жълта завист’; megesz a sárga irigység ‘изяжда го жълтата завист’.
7. СИВ
В българския и в унгарския език сивият цвят се употребява по отношение икономиката – сива икономика и szürke gazdaság, за дейност, при която не се спазва трудово-правното законодателство; за всекидневието сиво ежедневие и szürke hétköznap, за посредствен, еднообразен, с нищо незабележим човек; и за мозъка сиво вещество и szürkeállomány. Интересното тук е, че именно този цвят се използва за назоваване на отсъствие на спектъра от други цветове. Сивото се асоциира с безцветност, безизразност, невзрачност и т.н.
В българския език има още една фразема, която се свързва с икономиката, но няма унгарски еквивалент, сиви продажби, се наричат продажбите, които не са облагани от данъци; продажби, свързани със сивата икономика, с незаконна търговия. Със сив цвят се назовава упорития човек – брада сива, глава дива.
В унгарския и българския език сивият цвят характеризира незначителността и се употребява заедно с животни: szürke kisegér/сива мишка – за незначителен човек; szürke veréb/сиво врабче – за незначителен и всекидневен човек. А papagáj szürke galamb ‘папагалът е сив гълъб’ казват за човек в унгарския, облечен с прекалено шарени дрехи.
След представянето на гореизброените цветове може да се обобщи, че при значението на един цвят може да се открие известна прилика в българската и унгарската фразеология, но немалко са и разликите. И в двата езика черният цвят е символ на смъртта, нещастието, тъгата, тъмнината, страданието, мъката, докато белият цвят има противоположно значение, той символизира живота, светлината, красотата. Синият цвят се употребява при употреба на агресия, включително – на резултата от нея. Зеленият цвят както в пътното движение, така и най-общо в живота, дава свободен път, разрешава пълна свобода. Като второ значение, по аналогия с природата, се използва за незрял, глупав, неопитен човек. Червеният цвят е символ на здравето, но червените бузи/страни/лице показват също емоционално състояние – смущение, възбуда. Човек почервенява и когато е ядосан. От спортната терминология се заимстват жълтият и червеният цвят в ежедневния живот. Жълтият цвят се използва и при означаване на побледняване.
ЛИТЕРАТУРА
Алмалех, М.: Семиотика на цвета. Електронно списание LiterNet, 12.02.2008, № 2 (99). http://liternet.bg/publish17/m_almaleh/semiotika.htm. Последно влизане: 8.02.2017 г.
Банчеровски Я.: Bańczerowski J. A világ nyelvi képe. Budapest, Tinta Könyvkiadó, 2008.
Берлин Б., Кей П.: Berlin, B., Kay, P. Basic color terms: Their universality and variation. University of California Press, Berkeley, CA, 1969.
Недкова Е.За опозицията бял/черен в българската фразеология (лингвокултурологичен аспект). http://georgesg.info/belb/personal/nedkova/statia_7.htm. Последно влизане: 15.01.2017 г.
Тот-Цифра Е., Бенцеш Р.: Tóth-Czifra E., Benczes R. Piros és vörös színneveink korpuszalapú kognitív vizsgálata. Magyar Nyelvőr 140: 52–71.
РЕЧНИЦИ
Bárdosi V. 2003: Magyar szólástár. Budapest: Tinta Könyvkiadó, 2013.
O. Nagy G. 1976: Magyar szólások és közmondások. Budapest: Gondolat Kiadó, 1976.
T. Litovkina A. 2005: Magyar Közmondástár. Budapest: Tinta Könyvkiadó, 2005. http://mek.oszk.hu/09100/09112/html/index.html.
Dugonics A.1 820: Magyar példabeszédek és jeles mondások. Szeged, 1820.
Erdélyi J. 1851: Magyar közmondások könyve. Pest, 1851.
Margalits E. 1896: Magyar közmondások és közmondásszerű szólások. Budapest, 1896.
Sirisaka A. 1891: Magyar közmondások könyve. Pécs, 1891. Последно влизане: 18.11.2016 г.
Български национален корпус. https://dcl.bas.bg/bulnc/. Последно влизане: 21.11.2016 г.
Ничева, К., Спасова-Михайлова, С., Чолакова, Кр. 1974: Фразеологичен речник на българския език. Том първи А–Н. София: БАН, 1974; Том втори О–Я. София: БАН, 1975.
