1. На 31 декември 2018 г. в телевизионната игра „Стани богат“ един от въпросите гласеше: Названието на коя порода кучета буквално означава „работник“? Отговорът трябваше да се открие измежду четирите опции лабрадор, пекенез, доберман, санбернар. От последвалия коментар се разбра, че някога на канадския полуостров Лабрадор португалски рибари кръстосали привнесена порода кучета с местната, използвана за теглене на шейни, и получения клепоух мелез с черна или сиво-кафява козина нарекли лабрадор, което на португалски означавало работник. Кучето безспорно носи името на полуострова, естеството на чийто епоним е спорно, но обикновено се свързва с фамилното име на португалския мореплавател Жоао Фернандеш Лаврадор (1454–1505). В него се отразява португалското деятелно име lavrador ‘земеделец; орач’, производно от глагола lavrar ‘ора’, унаследен от латинския laboro laborare ‘трудя се, мъча се’, производно от съществителното labor ‘усилие, труд, работа’.
В другите европейски езици името на полуострова и на кучешката порода било релатинизирано и се изписва Labrador/ labrador. Приравняването на лабрадор в телевизионната игра с означението работник (още повече че тези кучета се използвали за изтегляне на рибарските мрежи) се дължи на етимологично правилното, но семантично некоректното му асоцииране с латинските думи labor и laborare. Некоректно поради обстоятелството, че за разлика от итал. lavoro ‘работа, труд’, lavorare ‘работя, трудя се’, lavoratore ‘работник’ наследниците на латинизмите labor и laborare в португалски, испански и френски са стеснили значението си в посока ‘обработвам земята, ора’, срв. исп. labrar ‘обработвам; ора’, labrador ‘орач, земеделец’, френ. labour ‘оран’, labourer ‘ора’, laboureur ‘орач, копач; земеделец’ редом с посочените по-горе португализми lavrar ‘ора’, lavrador ‘земеделец; орач’. На тяхно място в съответния език са се наложили нови означения за глаголите работя, трудя се, а именно порт. trabalhar, исп. trabajar, френ. travailler с изходна база народнолатинския глагол *trеpaliare ‘изтезавам с уреда за мъчение trepalium (букв. „триколец“)’. Очертаният семантичен развой мъка, усилие > труд, работа не е уникален, срв. стбълг. мѫка ‘мъка, мъчение, страдание’, легнало по данни на Българския етимологичен речник (т. 4, с. 381 сл.) в основата на рум. muncă ‘работа, труд’ (остар. ‘мъка, изтезание’), унг. munka ‘труд, работа’.
След като се уточни, че лексикалната база, залегнала в географското означение Лабрадор, а оттам и в киноложкото лабрадор1, фактически е португалската дума lavrador ‘земеделец; орач’, редно би било да се спомене наличието на омонима лабрадор2 като име на натриево-калциев фелдшпат, от който е изградена интрузивната скала лабрадорит, открита най-напред на въпросния полуостров. Характерен за минерала е оптичният ефект лабрадорисценция – породената в него чрез дифракция ярка синьо-зелена дъга (т.нар. иризация), на което се дължи красотата на лабрадорита.
Бележките около латинизмите labor и laborare дават повод да се огледа кои техни производни и в какъв вид са намерили достъп в български. На първо място това са лаборатория ‘работно помещение за научноизследователски опити’, лаборант/ лаборантка ‘работещ(а) в лаборатория’ и лаборантски ‘отнасящ се до лаборант’, възприети отчасти чрез рус. лаборатория, лаборант(ка) и лаборантский от нем. Laboratorium с деятелното име Laborant, респ. на неговото женскородово съответствие Laborantin. Първото застъпва адекватно laboratorium, с което в средновековния латински първоначално назовавали работното помещение на алхимиците. Любопитни са съвременните скъсявания на тази дума чрез началословна фрагментация в англ. lab, френ. labo, нем. Labor.
Деятелните имена са субстантивации на косвенопадежната основа laborant- на латинското сегашно причастие laborans, род.п. laborantis ‘работещ’ към глагола laboro. Със старофренско посредничество латинското съществително labor дава началото на англ. labour ‘работа, труд’, употребено атрибутивно в наименованието на английската работническа партия Labour Party, което на руски е преведено с лейбористская партия, а оттам на български с лейбъристка партия. Иначе казано, в руски било създадено прилагателно лейбористский, с което кореспондира означението за членовете и привържениците на партията лейборист, адаптирани на български с лейбъристки и лейбърист.
Префигираните латински глаголи elaboro ‘изработвам’ и collaboro ‘сътруднича’ (образувани съответно с представка е-/ ех- ‘из-’ и con- ‘съ-’, асимилирана на col- в позиция пред /l-/) са представени в рядката книжовна заемка елаборат ‘писмена работа, съчинение’ (чрез нем. Elaborat сщ. от лат. elaboratum букв. ‘изработено’, субстантивирано минало причастие на elaboro), респ. в поредицата колаборирам ‘сътруднича’, колаборатор ‘сътрудник; изменник’, колаборация ‘сътрудничество; изменничество’, колаборационист ‘изменник’. Техни източници, отчасти в немска модификация, са френският глагол collaborer ‘сътруднича’ (документиран през XIX в. с латински прототип collaboro) и неговите производни collaborateur, collaboration, collaborationniste, развили през Втората световна война пейоративното значение ‘сътрудничество, респ. сътрудничещ на хитлеристките окупатори’. В руски към заемката коллаборационист е образуван абстрактум коллаборационизм ‘предателско сътрудничество на колаборационистите с окупаторите’ с побългарен облик колаборационизъм, употребяван в по-ново време също в смисъл на съглашателство, нелоялно сътрудничество между партии и други обществени организации с цел извличане на облаги.
2. Двете книжовни заемки от международната културна лексика саркастичен ‘язвителен, присмехулен’ и сарказъм ‘язвителна насмешка’ водят началото си от гръц. σαρκαστικός ‘злобно насмешлив’ и σαρκάσμος ‘язвителност, злобен присмех’. В основата им лежи глаголът σαρκάζω с преносното значение ‘уязвявам, подигравам се’, развило се доста изненадващо от първоначалното ‘разкъсвам, късам от плътта’, тъй като е образуван от σάρξ, род.п. σαρκός ‘месо, плът’. Производно от това съществително е както медицинският термин саркома ‘злокачествен тумор, който се образува от съединителна тъкан’ (с гръцки прототип σάρκωμα, чието окончание -ωμα служи за означаване на туморни нараствания), така и композицията саркофаг. Това наименование най-напред на древни гробове или ковчези, изготвени от цялостен каменен блок, отразява гръцкото словосъчетание σαρκοφάγος (λίϑος) букв. ‘месояден (камък)’, като втората съставка -φάγος на двусъставното прилагателно се основава на глагола φάγω ‘изяждам’. Приема се, че се има предвид особен варовиков камък, който – добиван край малоазийския град Асос (днес Бехрамкале в Турция) – имал свойството да разпрашва бързо плътта на погребания мъртвец.
В народния латински език гръцката заемка, установила се в латински с гласеж sarcophagus, очевидно се е срещала в съкратен вид *sarcus, регистриран със старофренски облик sarcou, но съхранил се до днес само в нем. Sarg ‘ковчег’ и нидерл. zerk ‘надгробна плоча’. Това означава, че ако не се отчете настъпилата в народния латински декомпозиция, а се потърси отговор на въпроса каква конкретна лексикална субстанция се крие зад нем. Sarg, верният отговор относно етимологичната зависимост на немската и нидерландската дума от гръцката σάρξ ‘месо, плът’ със сигурност няма да звучи сериозно, а може би дори гротескно.
3. Популярният медицински термин инфаркт е означение за инцидент, настъпил поради внезапно прекратен приток на кръв до част от тъкан или орган, предизвикващ отмирането му и евентуално смърт на заболелия. Най-често с него се визира инфарктът на миокарда, наричан просторечно сърдечен удар. Терминът представлява деглутинация на латинския абстрактум infarctus букв. ‘запушване’, производно от глагола infarcio infarcire ‘натъпквам’. Съставен е с интензивираща представка in- ‘въ-’ от farcio farcire ‘тъпча, пълня’ с формално вариращи минали причастия fartus/ farctus/ farsus.
В субстантивиран вид *farsa народнолатинската женскородова форма на причастието farsus била унаследена като кулинарен термин във френ. farce ‘(месна) плънка’, застъпен адекватно в нем. Farce сщ. В Австрия вследствие на регионален консонантен развой /rs/ > /rʃ/ галицизмът придобил гласеж Fa(r) sch, с който дал началото на пол. farsz и рус. фарш, а оттам и на бълг. фарш ‘смляно или кълцано месо с подправки, приготвено за пълнене; самата месно-зеленчукова плънка’. В български автентична френска заемка и етимологичен дублет на фарш е литературният термин фарс, означаващ комедиен жанр, изграден върху заплетени недоразумения. Той отразява вторичното значение на френ. farce, оформило се в резултат на средновековната практика шеговити сценки да се вмъкват като „плънки“ в паузите на сериозни религиозни драми. Впрочем днес заемката се използва изключително в преносен смисъл за нещо нагласено, фалшиво, нескопосно, срв. следните примери от електронната версия на Българския национален корпус към Института за български език при БАН: Да сложим край на този фарс... И двамата знаем, че тази твоя сватба беше фарс... Колко още смяташ да продължаваме този фарс?
Деноминативно образувание от рус. фарш е глаголът фаршировать ‘пълня с фарш’ с минало причастие фаршированный, които също са заети в български: фаршировам ‘пълня със смляно месо или със ситно нарязани зеленчуци’ с адективирано минало причастие фарширован ‘напълнен със ситно нарязани зеленчуци или месо’. Доказателство за тяхната автономност е обстоятелството, че рус. фаршировать и бълг. фаршировам не кореспондират с австризмите faschieren ‘меля месо’, респ. причастните им форми с неговото минало причастие faschiert, в субстантивиран вид das Faschierte ‘кайма; ястие от мляно месо’ (срв. и композицията Faschiermaschine ‘месомелачка’). Доколкото прототип както на нем. farcieren ‘напълвам с плънка, приготвена за месни и рибни ястия’, така и на австр. faschieren ‘меля месо’ е френ. farcir ‘тъпча, напълвам с кълцано месо и зеленчук’, може да се предположи, че семантичният преход от ‘пълня, натъпквам’ към ‘кълцам, смилам на кайма’ и звуковото опростяване /rʃ/ > /ʃ/ при австрийския глагол са протекли под влияние или поради кръстосване с немския haschieren ‘накълцвам месо’, отразяващ използвания в готварството френски hacher ‘насичам; накълцвам’ със старофранкската по произход произвеждаща основа hache ‘брадва, сатър’.
4. Известно е, че изразът Танталови мъки е свързан със събития от гръцката митология и в частност със съдбата на лидийския или фригийски цар Тантал (гръц. Τάνταλος). Бидейки син на Зевс и нимфата Плуто, той станал любимец на боговете и бивал допускан до тяхната трапеза. В дръзкото си желание да изпита всезнанието им Тантал нарязал на късове своя малък син Пелопс (гръц. Πέλοψ), които сготвил и им поднесъл за храна. Те, естествено, прозрели безочието му, съединили късовете и съживили Пелопс, а Тантал наказали да страда в Тартара (най-мрачното място в подземния свят), потопен до шия във вода и заобиколен от плодове, без да може да посегне и да се докосне до тях. Неговият син Пелопс пък станал прочут владетел, на когото назовали полуостров Пелопонес, свързан някога със сушата чрез малък провлак. След като в края на XIX в. през провлака бил изграден Коринтският канал, Пелопонес се превърнал в истински остров, свързан със сушата чрез мост. По този начин името му окончателно оправдало своя замисъл: гръц. Πελοπόννησος букв. Островът на Пелопс. Това означава, че детерминат в името поначало е гръцкото нарицателно νήσος ‘остров’, което е съставна част и на други географски собствени имена. В рамките на Република Гърция това е валидно за гръцкия архипелаг от 12 големи и 10 малки острова в източната част на Егейско море, наричан Δωδεκάνησα, тоест Додеканези букв. ‘дванадесетте острова’ (с детерминант числителното δώδεκα ‘дванайсет’).
Извън Гърция, но с помощта на гръцките прилагателни πολύς ‘много’, μικρός ‘малък’ и μέλας ‘черен’ е наименуван тихоокеанският островен регион на североизток от Австралия, включващ Полинезия ‘многоостровен регион’, Микронезия ‘регион с малки острови’, Меланезия ‘черноостровен регион’. За първи път наименованието Полинезия било използвано през 1756 г. от френския учен Шарл дьо Брос (1709–1777) по отношение на многохилядните острови в Тихия океан. През 1831 г. френският изследовател и картограф контраадмирал Жул Дюмон д’Юрвил (1790–1842) предложил по време на една беседа пред Парижкото географско дружество съдържанието на понятието Полинезия да бъде географски ограничено, като успоредно с него въвел означенията Микронезия и Полинезия. Това свое трояко подразделяне на региона, известен отчасти и под името Океания, обосновал с етнически и езикови аргументи, при което с детерминанта μέλας ‘черен’ в Меланезия визирал чернокожите ѝ обитатели.
Чрез аналогична структура в смисъл на ‘индийските острови’ е оформено името на островната държава Индонезия, разположена на Малайския архипелаг. Индийски преселници се появили на Ява, Суматра и съседните острови още преди началото на съвременното летоброене. Около 1800 г. с колонизирането на страната от холандски мореплаватели се появили нейни наименования като Източна Индия и Нидерландска Индия. В края на XIX в. възникнало означението Индонезия, популяризирано от германския учен Адолф Бастиан (1826–1905) в книгата му „Индонезия или островите на Малайския архипелаг (1884–1894)“. В комбинация с латинската дума auster ‘юг’ гръцката νήσος ‘остров’ лежи накрая в основата и на лингвистичните термини австронезийски и австронезистика – наука, която изследва австронезийското езиково семейство, наброяващо над 1200 езика, говорени от островитяните от Тасмания до Великденския остров и от Тайван до Нова Зеландия. Означението австронезийски било изковано от немския езиковед и етнолог Вилхелм Шмит (1868–1954).
Във всички коментирани дотук наименования старогръцката дълга гласна /е:/ в рефлексите на съставката νήσος, означавана с буквата „ета“ /η/, се транскрибираше адекватно с <е>. Това е валидно също за имената на старогръцката колония от VI–V в. пр.Хр. на Кримския полуостров Херсон/ Херсонес (гръц. Χερσών/ Χερσόνησος с лексикална база χερσόνησος ‘полуостров’) и на едноименния днешен град в Южна Украйна Херсон. В среднои новогръцки произношението на въпросната дълга гласна се видоизменило на /i/ (наричана вече „ита“, а настъпилият своеобразен развой – итацизъм), така че в рамките на съвременни гръцки селищни имена тя коректно се транскрибира с <и>, срв. например структурно тъждественото с Херсонес име на курортното селище Херсонисос на остров Крит.
