Един от възможните начини за представяне на знанието в езикова форма е чрез т.нар. когнитивни метафори. Те се базират на някаква аналогия и „дават възможност един обект от действителността да бъде видян чрез друг обект“ (Попов 2003: 244), като по този начин се превръщат в „своеобразно огледало на елементарните познавателни процеси“ (Попова 2001: 297). Д. Попова и В. Добрева (2002) разглеждат тези езикови средства като устойчиви и неотделими съставни части на нашия ежедневен език, чрез които се разпознават качествата на материалните обекти и абстрактните категории. Става дума за една метафоричност на ежедневието (Лейкоф, Джонсън 1980), която е следствие от натрупания от човека опит в процеса на овладяването на света чрез концептуализация на знанията за света в езика (Попов 2003).
Моделите, по които дадено относително прилагателно име развива качествени значения чрез метафоричен пренос, са различни. Ако разгледаме например прилагателното име абаносов ще открием в семантичната му структура значението „направен от абанос“, чрез което то се определя като относително прилагателно за веществен произход. Мотивиращата дума на посоченото прилагателно име е абанос. Денотатът на произвеждащото съществително име е „много твърдо, черно тропическо дърво, което служи за изработване на мебели“ (БТР 1994). Свързано с характеристиките на референта на произвеждащото съществително име е качественото значение на прилагателното абаносов, което в Български тълковен речник[1] (1994) е дефинирано като „с качества на абанос“. Частните качествени значения на прилагателното име абаносов се определят от два характерни белега на референта на основата, мотивирала прилагателното име – голяма твърдост и черен цвят. Значението „много твърд“ на прилагателното име абаносов, макар и рядко, може да бъде открито в словосъчетания като: абаносов снаряд; абаносов гигант с абаносови мускули. По-често се срещат употреби на прилагателното име абаносов със значение за цвят, срв.:
(1) Току виж вместо на руса девойка, попаднеш на абаносов симпатяга. Който на всичкото отгоре има свойството да е невидим. (www.dnes.bg);
(2) Представителките на този тип жени са с много бяла кожа, абаносов цвят на косата и наситеност на очите. (www.sibir.bg).
(3) И когато между черната пантера и бялата газела сложим плячката – прекрасния абаносов красавец Идрис Елба (който изпълнява благоверния съпруг) изкушението да се разходите до киното, или да си пуснете DVD-то става непреодолимо. (www.cinefish.bg).
(4) ... прекрасен портрет с абаносов чар (коментар към снимка на афроамериканка).
Следователно общото качествено значение на дадено относителното прилагателно, мотивирано от съществително, при преносната му употреба е базирано на качествата, които притежава денотатът на съществителното име. Докато частните качествени значения се определят от различните характеристики на денотата и зависят от нуждата или намерението на човека да квалифицира посредством тези качества заобикалящата го действителност.
В зависимост от присъщите черти на референта на съществителното име, мотивирало дадено относително прилагателно, частните качествени значения, които то развива, могат да бъдат изключително разнообразни. С такава богата семантична структура е например прилагателното име мравешки. То е дефинирано в БТР (1994) като: „Който е присъщ на мравка. Мравешки труд“. В същото време словосъчетания като мравешки яйца, мравешки пътеки, мравешки ферми и т.н. не означават „яйца, присъщи на мравките“, или „пътеки, присъщи на мравките“, а отношение на принадлежност. Прилагателното име в тези словосъчетания е относително, а именните фрази със съгласувано определение относително прилагателно могат без проблем да бъдат трансформирани в именни фрази със съществително име и несъгласувано определение към него, състоящо се от предлог и съществително – мравешки яйца – яйца на мравки, мравешки пътеки – пътеки от мравки, мравешки ферми – ферми с мравки.
Разглежданото прилагателно име може да развие различни частни качествени значения в зависимост от определяемото си и от контекста, в който е употребено, срв.:
- „който е бавен, който напредва бавно“:
(5) Не знам при Младост от толкова години кой работи с тия мравешки темпове... (www.skyscrapercity.com), т.е. бавни темпове;
- „който е малък като размер“:
(6) Уви, повечето хора имат ограничен мисловен мащаб, не мравешки, а направо охлювен. (www.naprikazki.com), т.е. малък/минимален мисловен мащаб;
- „който е ограничен“:
(7) Човешкият разум винаги е малък... Такъв мравешки разум не е достатъчен да се обхване и разбере цялата истина. (www.dyadokoledaudoma.com), т.е. ограничен разум;
- „който е в голямо количество“, „който означава колективност“:
(8) И тъпия мравешки манталитет ни кара да си гледаме само пред антенките и да се притесняваме за дреболии. (www.games.bg), т.е. ограничен манталитет;
- „който е подреден, организиран“:
(9) Тълпата продължаваше да е спонтанно организирана, но вече отдалечена от мен ина няколко групи, видими и спретнати като мравешки строй, помъкнал троха. (patepis.com), тук цялото словосъчетание означава подреденост.
- „който се характеризира с упоритост, трудолюбие, усърдност, последователност“:
(10) В дъното на душата си секретарят го мразеше необяснимо и това беше омразата на мъчителния мравешки труд срещу лесното грабителство на хищника. (Д. Димов. Тютюн), т.е. усърден/упорит труд.
Прилагателното име мравешки може да дава и обобщена характеристика на денотата, чието название е мотивираща основа на прилагателното, т.е. да означава „който е присъщ на мравките като цяло“:
(11) Хората също притежават много мравешки черти в своя характер, но за жалост не всички. Има много мързеливи и изключително небързооборотоживеещи представители от човешкия вид... (brobiniak.blogspot.com).
Интересно е, че в БТР (1994) като относителни са определени две други прилагателни имена със същото значение – мравчи („Който се отнася до мравка“) и мрави („мравчи“). Макар и не толкова разнообразни, прилагателното име мравчи също развива редица качествени значения:
- „който е бавен, който напредва бавно“:
(12) Автомобилното задръстване е чак до Троян като по европейска магистрала, а когато хората слязат от колите, влизат в мравчи ход, който плавно ги отвежда пред манастирските порти. (www.librev.com), т.е. бавен ход, но също така мравчи в случая означава и „подреден един след друг“;
- „който е малък като размер“:
(13) Отначало – добре – асфалт, но после кошмар – разбит асфалт, по-точно камъни и копки. Забил си поглед в земята и вървиш с мравча стъпка. (oreliak.org).
- „който изглежда незначителен“:
(14) Последни спазми и тръпки в нашата патетична битка, в нашата безмълвна, последна битка за живот. И някаква необятна арена – бялата планина – за тази мравча, незабележима смърт на някаква си човешка групичка. (Бл. Димитрова. Лавината).
- „който е ограничен“:
(15) Еднъж се живей. Я отпусни я таз стегната мравча душица! (forum. all.bg).
- „който е умен“:
(308) Веднъж видя по телевизията рисунки на техните сложноустроени жилища и остана поразена от необяснимата мравча интелигентност. (liternet.bg).
- „който е максимално ниско“:
(16) Никога не съм намирал смисъл да гледам монитора от „мравчи“ поглед. Виж от по-отгоре – може, но да го гледам максимално отдолу – не ми се е налагало и не мисля, че ще ми се наложи. (mail.hardwarebg.com).
За разлика от прилагателните имена мравешки и мравчи прилагателното име мрави не развива качествени значения. Интересно е, че това прилагателно може да бъде употребено и като съществително (нещо, което не е отбелязано в БТР 1994), за разлика от другите две:
(16) В чуруликането на певци незнайни,/ в граченето на чернооки врани,/ в тихия поход на трудолюбивите мрави,/ оживява пред очите ми/ цветоструйно очарование. (zvezdichka.blog.bg);
(17) Тая държава трябва да се отстоява, но кой да го направи кат в нея живуркат само мрави. (www.afera.bg).
Всички тези частни качествени значения на относителните прилагателни мравешки и мравчи са базиране на знанията на човека за мравките и за техния живот. В народните умотворения мравките са символ на трудолюбие, последователност и интелигентност. На базата на тези характеристики посочените относителни прилагателни имена развиват вторични качествени значения като: „който е умен“ (мравча интелигентност); „който се характеризира с упоритост, трудолюбие, усърдност, последователност“ (мравешки труд). Свързани с малкия размер на тези насекоми и с това, че се движат по земята, са следните допълнителни качествени значения на прилагателните мравешки и мравчи: „който е максимално ниско“ (мравчи поглед); „който е ограничен“ (мравча душица, мравешки разум, мравешки манталитет, мравешки достижения и др.); „който е малък като размер“ (мравешки мащаб, мравешки стъпки, мравча стъпка); „който изглежда незначителен“ (мравча смърт); „който е бавен, който напредва бавно“ (мравешки темпове, мравчи ход, мравешки ход, мравча скорост). Прави впечатление, че често едни представи на хората за мравките надделяват над други при формирането на частните качествени значения на относителните прилагателни имена мравешки и мравчи. Така например мравките са известни със своята интелигентност. Този факт обаче явно не е познат на всички хора, докато малкият им размер е характеристика, която е видима и следователно всеизвестна. Това е причината да се появи качественото значение на прилагателните мравешки „който е ограничен“ в изрази като мравешки разум, мравешки манталитет, мравешки достижения. По-малко известна черта на мравките е и тяхната невероятна подвижност. Този факт обаче не е „отразен“ като качествено значение на разглежданите прилагателни имена. При употребата на израза мравешка скорост в съзнанието на човека изниква представата за нещо, което се придвижва бавно – характеристика, която отново е свързана с размера на обговаряните насекоми. Това означава, че формирането на качествените значения е по-тясно зависимо от представите на носителите на даден език за чертите на денотата на съществителното име, мотивирало дадено относително прилагателно при преносната му употреба, отколкото действителните характеристики на този денотат.
За мравките е характерен социалният живот. Те живеят в общества със стройна организация, ясна йерархия и в много добре организирани групи, наречени колонии или мравуняци. Поради това разглежданите прилагателни имена развиват качествени значения като „който е подреден, организиран“ (мравешки строй), „който е в голямо количество“ (мравешки множества).
Като се отчита голямото разнообразие от възможни частни качествени значения на относителните прилагателни имена, проявяващи се във връзка с определяемото и контекста, в който са употребени прилагателните имена, могат да бъдат отделени няколко основни модела за пренос на относителното значение на прилагателните имена в качествено. Придобитите от относителните прилагателни имена качествени значения могат да означават:
– черти от човешкия характер (особеност, проява, белег)
Тези относителни прилагателни имена могат да развиват качествени значения, представящи:
- душевни характеристики на човека (приятелски чувства, оловен поглед, стоманена воля, веселяшки характер, златно сърце, железен характер, диамантена воля и др.);
- интелектуални характеристики на човека (старешки съвети, старешки опит, селски манталитет, пилешки мозък, овчи поглед);
- нравствени характеристики на човека (рицарски добродетели, джентълменска постъпка, рицарска всеотдайност, бандитски намерения, женкарски наклонности, злодейска постъпка, долна постъпка и др.);
- социални характеристики (и поведение) на човека
Качествените значения, които тези относителните прилагателни развиват, могат да са определени от принадлежността на денотатите на мотивиращите основи към различни социални слоеве и да разкриват:
- поведение и черти, характерни за лица от дадена възраст (бебешки номера, бебешко говорене, младежки черти, старешки разбирания и др.);
- поведение и черти, характерни за лица от даден пол (момичешки мечти, момчешки черти, женски удоволствия, женски характер, мъжки проблеми, мъжки нрави и др.);
- поведение и черти, характерни за лице от определена професия (банкерски хватки, строителски маниер, хамалски маниери, келнерски представи, възпитателските умения, даскалски нюх и др.);
- поведение и черти, характерни за лица с определено материалното състояние или притежаващи титли и/или власт (царска осанка, богаташки вкус, господарски маниер, кралски разходи и др.);
- поведение и черти, характерни за роднините на човека (сестринска обич, братска постъпка, майчина милувка, бащин съвет, майчина подкрепа, синовна привързаност и др.);
- поведение и черти, характерни за лица, принадлежащи към колектив, общност, съсловие, научно направление, народ, епоха и т.н. (консерваторско мислене, пенсионерски дух, родителски тон, домакински манталитет, студентски маниер, българска душевност, византийски маниер);
– черти, характерни за животинския нрав (вълчи характер, заешка страхливост, змийски поглед, змийска душа, крокодилски нрав, овча смиреност и др.);
– черти, характерни за дадени обекти, места (болничен стил, булеварден стил и език, битпазарски лъжи, заводски вид, циркаджийски вид и др.);
– физически качества, които могат да са свързани с:
- физически белези на човека (бебешка кожа, младежки вид, бедняшки вид, момчешки вид, змийска кожа, кадифена кожа и др.);
- физически белези (размер, вид, плътност, форма) на същества, предмети, животни (диамантена твърдост, дървен изказ, колосален гаф и др.);
– цвят
- означен от прилагателни имена, образувани от названия на животни (гълъбов, миши, гарванов, тигров, леопардов и др.);
- означен от прилагателни имена, образувани от названия на растения (вишнев, орехов, розов, теменужен, жасминов, лавандулов, лешников, патладжанен, портокалов, кайсиев, кайсиен, черешов и др.);
- означен от прилагателни имена, образувани от названия на метали и скъпоценни камъни (кехлибарен, бакърен, керемиден, бронзов, гранатов);
– черти, особености, характерни за явления от природата и за годишните сезони (декемврийски студ, юлски горещини, небесна красота и др.).
БИБЛИОГРАФИЯ
БТР 1994: Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, 1994.
Лейкоф 1980: G. Lakoff, M. Johnson. Metaphors we live by. Chicago: University of Chicago Press, 1980.
Попов 2003: Попов, Д. Когнитивните метафори – митологизатори в медийния дискурс. – Във: Властта на медиите. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2003, 241–250.
Попова 2001: Попова, В. Познавателните процеси в огледалото на метафората. – В: Отговорността пред езика. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2001, 297–303.
Попов 2002: Попов, Д., В. Попова. За когнитивните метафори в детската реч. – СЕ 2002/2, 56–64.
