На 15 април 2018 г. 80 години навърши проф. д-р Борис Парашкевов – изтъкнат германист и уважаван преподавател на поколения филолози, лингвист с международна известност, отличен с Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа. Научните интереси на проф. Парашкевов далеч надхвърлят неговата основна научна специалност – история и историческа граматика на немския език – и са насочени към диахронните проучвания, свързани с развоя на немския език, към изследването на немски и други заемки в българския език, към езиковите контакти и процесите на лексикално заемане, към диалектологията, етимологията, словообразуването, лексикологията, лексикографията, транскрипцията на немски и други чужди имена в българския език и др. Проф. Парашкевов е автор на над 200 публикации – монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии, публикувани у нас и в чужбина – сред които особено ярко се открояват неговите монографични изследвания „Етимологични дублети в българския език“, „Немски елементи в говора на банатските българи“ и енциклопедичните речници „Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen“ (Думи и имена с еднакъв произход и структура. Лексикон на етимологичните дублети в немски език), „Отименна лексика в словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от собствени имена“, „Народни етимологии. Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация“, „Българска транскрипция на немски имена“, „От дума на дума... Занимателна лексикология“.
Наред с това проф. Парашкевов е блестящ преводач от немски и фински език, благодарение на когото на български език излизат творби като „Сродства по избор“ от Йохан Волфганг фон Гьоте, „Приключенията на Симплицисимус“ от Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен, „Песен за нибелунгите“, „Синухе Египтянина“ от Мика Валтари и др.
По случай 80-годишния юбилей на проф. Парашкевов катедра „Германистика и скандинавистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет организира научна конференция в негова чест, която се състоя на 5 и 6 октомври 2018 г. Темата на конференцията, „От средновековния немски до съвременния български език“ беше замислена така, че да отговаря на широките научни интереси и многообразни творчески занимания на проф. Парашкевов. Участници бяха представители на различни филологически специалности от СУ „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, Нов български университет, Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. От чуждестранните научни партньори на проф. Парашкевов в конференцията се включи проф. Йоуко Линдстет от Хелзинкския университет.
В средата на месец октомври 2019 г. в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ излезе от печат юбилейният сборник в чест на проф. Парашкевов. В него намериха място повечето доклади, изнесени на проведената през октомври 2018 г. конференция, както и допълнителни статии, специално подготвени за сборника.
Уводната част на изданието обхваща обстойно представяне на научноизследователските приноси на проф. Парашкевов, библиография на научните му трудове и на преводите му от немски и фински език. Поместени са също поздравителните адреси, отправени към проф. Парашкевов на юбилейната конференция от Ректора на Софийския университет, Декана на Факултета по класически и нови филологии, катедра „Германистика и нидерландистика“ на Великотърновския университет, Фондация „Александър фон Хумболт“ в България, Съюза на германистите в България, Съюза на преводачите в България. Портретът на проф. Парашкевов е допълнен с негово интервю, дадено пред проф. Амелия Личева, както и с текст на юбиляря със заглавие „Звездни мигове от моето столетие“.
В сборника са включени 32 научни разработки, разглеждащи разнообразна проблематика от областите славянско и балканско езикознание, езикови и културни контакти, история на езика, синтаксис, лексикология, лексикография, фразеология, текстова лингвистика, езикови динамики в епохата на глобализацията, словообразуване, транскрипция, преводознание, литературознание.
В първата статия на тема „Дериватологични правила и семантични закони“ Стефана Димитрова представя зависимостите на дериватологичната комбинаторика в славянските езици от редица семантични забрани и ограничения. Следва статията на Мира Ковачева, посветена на „езиковата трансценденция“ – понятие, което авторката дефинира и илюстрира с примери от комуникативната практика. Хилмар Валтер коментира промени в употребата на съвременния български и немски език под влияние на фактори като доминантната роля на английския и изискванията за политическа коректност. На паметта, съхранена в думите, е посветена статията на Василка Радева, в която авторката анализира информацията, съдържаща се в думи с ясна вътрешна форма за времето, когато са създадени, за мястото, където са разпространени, за контактите си с носители на други езици и култури. Мария Костова мотивира в своята разработка собствено виждане за значението на цицероновата дефиниция за „res publica“, разграничаващо се от тълкувания и мнения на други автори и основано на контекста и смисъла на съчинението „За държавата“ (De republica). Стоян Буров и Лилия Бурова разглеждат в съвместната си статия предпоставките за създаването през 1916 година по идея на немския балканист и етнограф Густав Вайганд на поредицата „Bulgarische Bibliothek“ и правят подробен анализ на включените в нея издания. Петя Асенова се занимава с явлението хетеросемия в балканските езици, като го коментира въз основа на семантиката на лексемите мерaк, башкa, плячка, макaр. Христина Дейкова анализира произхода на някои балкански заемки в българския език, поставяйки на обсъждане проблеми, свързани с етимологизуването на заемки в условия на непосредствен езиков контакт, както и с множествените контакти на българския език с другите езици на Балканския полуостров. Темата за лексикалното заемане е централна и в статията на Милена Йорданова и Димитър Веселинов, посветена на френската лексика за мода в турския и българския език, в статията на Жана Желязкова на тема „Немски рударски термини в османски документи от ХV“, както и в статията на Пенка Пехливанова, която обсъжда множество примери, илюстриращи процеси на изместване от употреба на домашни думи или стари заемки в българския език под влияние на заемане на чужди думи или на нови чужди значения и негативното отражение на това явление върху яснотата и възприемането на съдържанието на български текст.
Волфганг Хаубрихс посвещава статията си на позиционирането на лангобардския сред германските езици. Емилия Денчева представя в своята разработка дидактическа концепция за схематично oнагледяване на теоретичен материал, свързан с развитието на консонантната система на индогерманския при прехода към германския и старовисоконемския. Лилия Бурова анализира непряката реч в пикаресковия роман от епохата на барока „Приключенията на Симплицисимус“ на Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен и неговите преводи на съвременен немски и български език.
Още няколко статии засягат проблематиката на превода. Антония Бучуковска обсъжда въз основа на примери промени в лексикалната семантика в българския и норвежкия език, чието пренебрегване може да доведе до погрешен избор на преводни съответствия. Ана Димова анализира три български версии на „Писма на един млад поет“ от Райнер Мария Рилке – на Бисерка Рачева, Венцелав Константинов и Майа Разбойникова-Фратева – и разсъждава върху ползите от многократното превеждане на една и съща творба за приближаването на целевия читател до многоизмерността и същинското послание на недостъпния за него чужд литературен текст. Ренета Килева-Стаменова разглежда експлицитни и имплицитни препратки към българската и балканската култура в „Естествен роман“ на Георги Господинов и коментира стратегиите за тяхното предаване в преводите на произведението на английски, немски и руски език. Христо Стаменов обсъжда различния подход при превода на английски на два сегмента от разкази на Николай Хайтов, които в единия случай са част от тъканта на съотвените творби, а в другия са изведени като самостойни афоризми. Христо Станчев коментира концепцията на Любомир Огнянов-Ризор относно дистанцията между оригинал и превод, изложена в неговата монография от 1947 г. „Основи на преводаческото изкуство“.
Поредица от статии е посветена на проблеми от областта на немското езикознание. Микаела Петкова-Кесанлис обсъжда семантични и функционални аспекти на фразата „stiefmütterlich behandeln“ в научни рецензии, а Бисерка Велева представя текстологични особености на текстовия вид „дипломатическа покана за прием“. На съпоставителна тематика са посветени статиите на Мария Грозева, която коментира употребата на евфемизми в български и немски интернет блогове и форуми, на Милена Иванова, която разглежда словообразувателни особености на фармацевтичната терминология в български и немски, и на Иванка Танева, която засяга спецификата на съкратените думи в немски и нидерландски. С насоченост към проблемите на двуезичната лексикография е статията на Емилия Башева, която коментира ролята на граматичната информация за регистриране на глаголни еквиваленти в общи двуезични речници немски-български.
Две статии разглеждат въпроси на транскрипцията – Владимир Найденов се занимава с проблеми на българската транскрипция на скандинавски имена в светлината на историческото езикознание, а Иван Тенев обсъжда подходи при предаване да български собствени имена на норвежки език.
Сборникът завършва с няколко литературоведски разработки. Надежда Михайлова анализира героичните поеми от „Стара Еда“ като носители на духа на Скандинавския север и свидетелства за светогледа на езичниците скандинавци, съпоставяйки ги с литературни произведения с ненордски произход като немскоезичния героичен епос „Песен за нибелунгите“. Четири статии са посветени на актуална проблематика от областта на съвременната немскоезична литература. Майа Разбойникова-Фратева разглежда дискурса на катастрофичното въз основа на романа „Паническа пролет“ на швейцарската писателка Гертруд Лойтенегер. Светлана Арнаудова анализира аспекти на многоезичието в романите на немската писателка от румънски произход и носителка на Нобелова награда Херта Мюлер. Иван Попов се занимава с въпроса, доколко романът „Руснакът е човек, който обича брези“ на немската писателка с руско-еврейски корени Олга Грязнова носи черти на транскултурност, а Мария Ендрева разсъждава върху политическата визия за денационализирането на Европа, представена в романа „Столицата“ на австрийския писател Роберт Менасе.
Разнообразните по тематика материалите, поместени в сборника „От средновековния немски до съвременния български език“, са обединени от респекта на техните автори към безспорните изследователски и творчески постижения на проф. Парашкевов и от дълбокото им уважение към него като учен, преподавател, учител и колега. На свое заседание, състояло се на 11.11.2019 г. в зала 1 на СУ „Св. Климент Охридски“, колегията на катедра „Германистика и скандинавистика“ официално връчи на проф. Парашкевов сборника в негова чест.
