В началото на темата предлагам да се фокусираме на няколко въпроса. Защо има толкова гневни хора в интернет и само в интернет ли се срещат, или средата там е по-благоприятна за свободно изливане на гняв и омраза? Оказва се, че интернет пространство е благоприятна почва за различни прояви на агресия, тъй като там лесно може да бъдат публикувани твърдения, често без достатъчно доказателства. За съжаление, изследванията, които пряко оценяват достоверността на подобни твърдения, не са достатъчни и не намират необходимата публичност.
Въпреки че концепцията не е лесна за дефиниране, повечето социални психолози определят агресията като поведение, мотив или емоция, съществуващо намерение да причини вреда, да възникнат някакъв вид лоши последици за потърпевшия. Тези действия или отговори могат да бъдат съзнателни или несъзнателни. Трябва да се отбележи, че огромен кръг от хора, в зависимост от ситуацията, могат да участват в различни форми на агресия, като тяхното поведение варира от вербални посегателства до крайни форми на физическо насилие. Агресията в интернет може да се породи от различия в идеите, което да прерасне в обидни квалификации и да стигне и до заплахи за физическа саморазправа. Враждебната агресия се свързва с гнева в отговор на безсилието. Ето защо се приема, че отличителен елемент е степента, в която емоционалният гняв лежи в основата на агресивния отговор.
Фактът, че интернет е повсеместно важен социален фактор, комуникационно устройство, което винаги е „включено“, увеличава възможностите за излагане на индивидуални особености и емоции, които свободно се изливат и по този начин мотивират агресията. Освен това, достъпът до образите и идеите е и лесен за потребителите. Интернет става „вездесъщ“, а за съжаление, много потребители не прилагат качествена автоцензура.
В посланията на електроните медии всекидневно можем да се сблъскаме с гняв и омраза, превърнали се в норма при читателския обмен. Ценно е да се чуват всички страни на даден спор, но не и да има лични атаки или съобщения с изключително гневен тон. Дори някой, който дава легитимен и логически издържан довод, но с гневен тон, наранява естеството на спора, защото това насърчава хората да реагират първично, с псувни, вулгаризми, цинизми…
В разгорялата се полемика в своята онлайн агресия, насочена срещу университетски преподавател проф. Николчина, с която явно мненията им бяха противоположни, г-н Урумов стигна до заплахи с бой с тояги. „Според изследване на Асоциацията на европейските журналисти от началото на 2018 г. ВМРО е „един от основните двигатели“ на коментарите на Истанбулската конвенция, като самият документ е бил споменат в над 7000 публикации, излезли в рамките на само 31 дни – през януари 2018 г. Урумов определя защитата на Конвенцията като „антихристиянска демонстрация“, „фобия срещу нормалността“, „богоборство“, „ментална болест“, „демоничност“ и пр. Фактът, че определенията на Урумов излизат публично в социалните мрежи и пресата, докато той самият е високопоставен държавен служител, принуди Софийския университет да вземе отношение, но това не доведе до промяна (виж https://www.svobodnaevropa.bg). Проф. Николчина, от своя страна, заяви в предаването „Тази сутрин“ на БТВ на 17.10.2018 г.: „В мрежата се пише какво ли не, но особеното в този случай е от кого се пише. Всички имаме проблем с фалшивите новини и манипулациите…“ След като г-н Урумов се извини в друг пост за думите си, проф. Николчина смята, че той трябва да поеме и отговорност за изказванията си, тъй като е човек на правителствена служба.
Ако на уебсайт на дадена медия са оставени коментари, които съдържат лични атаки и нападки, то посланието, което се изпраща, е, че това е приемливо поведение. Комуникацията наистина е свързана с възприемане на друга гледна точка, разбиране и възможност за отговор. Способността ни да разберем какво казва някой зависи до голяма степен не само от лексиката и стила на написаното, но и от тона на гласа (текст с главни букви се приема за крещене), и от жеста (емотикони, снимки, рисунки).
Анонимността, като неспособност даден индивид да бъде идентифициран от другите, се явява ключов фактор, който влияе върху онлайн агресията. Анонимната атмосфера на онлайн социалните взаимодействия предразполага запазване на нашата социална идентичност и статус и позволява основните вярвания и ценности да излязат на повърхността без задръжки. Виртуалните светове осигуряват усещане за бягство от реалността на онези, които ги обитават. Подобно на Second life, немалко игри и интернет платформи са създали онлайн виртуална реалност, в която потребителят може да решава какъв да бъде и какво да постигне. Когато хората влизат в онлайн средата, те могат да избягат от „бъгнатия“ реален свят.
Интернет предлага различни предимства, включително незабавен достъп до огромно количество от информация, лекота на комуникация и достъпно забавление, което обаче не е без последствия. Съдържанието в онлайн форуми и блогове е често умишлено обидно. Освен това често се използва расистки, сексистки, хомофобски език, което е вероятно част от идентичността на групата. Тогава е налице прекрачване на общоприети границите на поведение, за да се привлича внимание, с цел ентусиазиране и ескалация на емоциите и радикализиране на възгледите. Всички станахме свидетели и докъде доведе подобно анонимно поведение само преди няколко седмици с истерията в две ромски училища в гр. Сливен, свързана с противопоставянето на „Стратегията за детето“.
Аналогия можем да направим и с изменението на поведението на футболни фенове, които от весели запалянковци, скандиращи името на своя отбор, тотално се преобразяват, слагайки маски или закачулвайки главите си; цялото им поведение става насилствено и агресивно към всички, които те определят като различни от тях. Пресен е скандалът, избухнал по време на футболния мач между отборите на България и Англия (14 октомври 2019 г.), с расистки прояви, включително нацистки поздрав и обидни скандирания, които завзеха и интернет пространството.
Последиците от анонимността обаче могат да бъдат и положителни. Те са свързани със сигурността и поверителността. В допълнение, лицата, чувствайки анонимната сигурност и идентичност, са по-склонни да действат по-открито и необременено. Много общи социални явления, изучавани в психологията, също са очевидни в онлайн / виртуална среда. Преобладаването на ситуационната онлайн анонимност е важно съображение, тъй като тя невинаги води до обща онлайн агресия или други негативни поведения. Редица са факторите, които могат да посредничат или модерират такава връзка. Социалното моделиране е един от факторите, които могат да зададат стандарт за предварително установеното влияние на анонимността върху отрицателно или ненормативно поведение.
Като практически действия и профилактика срещу интернет агресията могат да се посочат стъпки като: автоцензура, включване на инакомислещи в социалния кръг, бойкот и игнориране на жълто-кафяфи електрони медии.
На база на евангелското правило, което гласи: „С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:2), трябва да сме наясно, че при изказване на нашата позиция от нас също зависи какви ще бъдат тонът, лексиката и стилът, зададени в дискусията. Винаги е по-добре ние самите да си наложим автоцензура, отколкото да ни бъде налагана такава от модератори и редактори.
Полезно и изграждащо е човек да включи поне няколко души в своите социални кръгове, които мислят различно от него. По този начин се развива здравословно отношение към хората, чието мнение се различава от нашето.
Онлайн електрони медии, които в стремежа си към сензация са склони да преиначават, манипулират, а често и откровено да лъжат, като публикуват и поддържат дискусията и новините в жълто-кафявия регистър, следва да бъдат игнорирани и бойкотирани от потребителите. Без да се слиза до тяхното ниво, особено е важно да се посочват изопачените и манипулативно поднесени факти, така че дори хора, които не са запознати в подробности, да могат ясно да видят методите, с които си служат подобни медии.
Това са накратко някои от проблемните полета, които съм засегнал в това изказване. Разбира се, материята е обширна и многопластова. Опитал съм се да се докосна до тях, разглеждайки не само общоизвестни факти, но търсейки както причините за агресивното поведение, така и ефективно противодействие, което всички можем да прилагаме.
Накрая бих искал да завърша с един Новозаветен пасаж, който звучи толкова актуално и днес, с надеждата всеки да овладее това ключово за общуването умение. Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло… Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва! И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бог[a] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие“ (Яков 3:2, 5–9).
