Езиковата агресия в училището – причини, подходи и мерки за преодоляване

Темата за вербалната агресия засяга все повече слоеве в обществото, многопосочна е и анализите правилно започват с разясняване на понятието „агресия“ – „нападка, настъпление“, като се налага и понятието „тормоз“ – редовно прилагане на механизмите на нападки срещу избрания ученик. Проблемът се наблюдава във все повече училища. Наблюдава се агресивност срещу съученици, в рамките на класа, но и към ученик от друг клас.

Езиковата агресия е речево настъпление, нападение спрямо един човек или повече хора в обкръжението. Но тормозът се превръща в обмислено, целенасочено измъчване, потискане и угнетяване на избраната жертва. Агресията може да е и невербална – чрез обричане на отсъствие на комуникация, чрез мълчание, жестове, гримаси, които са дори по-красноречиви с оскърбителната си сила от думите.

1. Вербалната агресия се изразява в обидни думи, подигравки, убеждаване на останалите да не говорят с обекта на нападките и да го изолират.

Така се стига до

2. Невербалната агресия, мълчанието.

След разговори с ученици става ясно, че

 

Причините са от различен характер:

  1. Съизмерването, съпоставката с другия ученик поради чувството за собствена малоценност, което е необосновано, защото всяко дете има личната си доказаност и постижимост.
  2. Класовата атмосфера, средата – един или няколко ученици обсебват колективното пространство в ролята на „готините“, избирайки обект за забавление и повишаване на самочувствието си. Сполучлив техен подход е,че приобщават към групата си някои от неутралните. Странно е приспособяването на подигравани от тях ученици, за да не са в позицията на измъчвани.
  3. Родителите, които възпитават децата агресори. Такива деца са разглезени. Поведението им, речта им никога не са били подлагани на критика, родителите не са възпитавали в тях стремежа да осмислят и преосмислят отношението си към връстниците и околните.
  4. Родителите, но вече в позицията на вечно критикуващите детето за изоставане, за това, че не оправдава мечтите им. Самоизтъкват личните си постижения, съпоставяйки ги с неспособността на детето си да ги достигне. Младият човек се чувства уязвен от най-близките си хора, виновен, но е накърнено и чувството му за достойнство. Това провокира в него смесени чувства – тъга, в началото стремеж да им се хареса, а по-късно – желание за отмъщение с неприемливо поведение в училище, за да ги компрометира. Такива родители защитават детето и не признават грешката си.
  5. Пасивните родители също са фактор – те са заети, не успяват да отделят време за общуване с детето. Разговорите с децата се ограничават до получаване на информация за живота в училището, без да се потърси обща тема за разговор, за сближаване на поколенията.
  6. Учениците с проблемно поведение се борят за лидерство, като не осъзнават грешния си подход. Езиковото настъпление срещу избран безпомощен ученик може да се прехвърли срещу възрастен с идеята за повишаване на самочувствието и авторитета им.
  7. Анкентираните ученици изтъкват няколко фактора с отчуждаващ връстниците им ефект – травмирано е умението за живо и непосредсвено общуване поради:
  • широкото навлизане на технологиите
  • филмите и агресивните реплики, предимно от силните, очарователните, установяващите справедливостта герои („Млъквай!“, „Затваряй си устата!“ и пр.), като се променя морално-ценностната система на младите хора
  • рекламите („Ти си свободен да правиш, каквото си поискаш!“, „Ти си победител!“, „Бъди себе си!“)
  • клиповете на песните със същите послания
  • компютърните игри
  • инстаграм
  • блоговете
  • виртуалното общуване с възможността индиректно да се отправят агресивни реплики

 

Механизъм за потискане е

1. Речевото омаловажаване на постижение на жертвата:

  • Никой друг не искаше да свърши това, не се гордей!
  • Имаш връзки, не талант!
  • Имаш по-висока оценка на изпита, пък не можа да си решиш домашното!

 

Няма жлъчност и оскърбителна дума, но се долавя уязвеното честолюбие на говорещия.

2. Преминаване от вербална към невербална агресия:

  • чупене, скъсване на лични вещи и дрехи
  • укриване на вещи с цел забавление и присмех от безпомощността на жертвата.
  • наблюдателност – откриват обидата, тъгата на потиснатия и се забавляват.

Двете страни на конфликта може и да не са общували, липсата на комуникация води до непознаване на ценностната система на другия. Враждебното отношение е спонтанно, единствените реплики са от реквизита на езиковата агресия. Коя е причината? Агресорът е слабохарактерен, възможно е да е настроен от трети ученик, който се възползва от авторитета му в колектива, от по-добрата му речева изява, от приятелството му.

Учениците сами предлагат възможни подходи и мерки, които варират от либералност до радикалност

  1. Разговори с конфликтуващите страни, любов, позитивизъм, за да се превключи агресивният индивид на ново психологическо равнище, да открие за себе си причината за своята потиснатост и да се освободи от негативните емоции и желанието да компенсира липсата на разбиране.
  2. Учебната дейност:
  • Има възможност и основа за ограничаване на езиковите форми за агресия и изграждане на умение за служене с книжовна реч.
  • Изработване на правилна постановка на гласа, ако речевата формула е добронамерена, а интонацията агресивна, ефектът в общуването е назряване на конфликт.
  • Поставяне на акцент върху текстове от езиковата, литературната подготовка, подготовката по останалите предмети, които да са образец за речево подражание
  • Извънкласни форми

 

Времето за езикова работа в часовете е ограничено, а общуването с останалите форми и източници е повече.

  1. Привличане на посредници (медиатори) за задълбочено обсъждане на създадения проблем:
  • Родителите на двете страни – в този случай работещ е вариантът, когато родителите са единодушни за вината на агресора и не се укоряват взаимно.
  • Учител или учители, които са наблюдавали агресивните прояви – с личен пример, убеждавайки децата, че училищният живот трябва да е пълноценен, ползотворен за всеки от тях, учителите могат да помогнат на учениците да преодолеят речевата настъпателност.
  • Психолог, педагогически съветник – агресорът чувства своите мисли, представи, възприятия в противоречие, в разминаване с тези на другия ученик, затова и го потиска с присмех, оскърбителни етикети, унижение пред другите. Работата на специалиста е да докаже и на двете страни, че не трябва да се чувстват ощетени един от друг. Много важна е честността на двамата и особено на агресора.
  • Ученически структури в помощ на учителските комисии и психолога, учениците се приобщават към училищния и обществения живот, изработват в себе си отговорност и критичност към личните си езикови изяви и тези на съучениците си, влизат в ролята на коректив, самовъзпитават се. Така контролът се поставя на равнище „ученик – ученик“.
  • Двете страни да са поставени в благоприятна среда на емпатично слушане, да се чувстват уважавани като личности, да се изтъкнат моралните им ценности, да се развият социалните им и комуникативни умения.
  • Наказания по административен път.

 

Очаквани резултати

  • Постигане на компромисно решение
  • Сътрудничество
  • Решаване на проблема

 

Това, което обществото, училището, учителите, а и самите деца не бива да забравят обаче е, че изслушването, разбирането и вниманието, любовта към другия са най-ползотворният подход, водещ и до самоконтрола и самодисциплината на учениците.

  • Страница: 124-127

ПОЛИТИКА ПО СИГУРНОСТТА

Моля, прочетете внимателно тази Политика за поверителност и защита на личните данни, преди да използвате този уеб сайт.

Повече информация

УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

Моля, прочетете внимателно тези Условия за ползване на сайта, преди да използвате този уеб сайт.
С достъпа си до този сайт, Вие се съгласявате със следващите по-долу условия.

Повече информация

КОНТАКТИ

Списание „Българска реч“
Факултет по славянски филологии
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. Цар Освободител №15, каб. 139А
София 1504
тел. 02 930 8393
editors@bgrech.eu
www.bgrech.eu