Темата за вербалната агресия засяга все повече слоеве в обществото, многопосочна е и анализите правилно започват с разясняване на понятието „агресия“ – „нападка, настъпление“, като се налага и понятието „тормоз“ – редовно прилагане на механизмите на нападки срещу избрания ученик. Проблемът се наблюдава във все повече училища. Наблюдава се агресивност срещу съученици, в рамките на класа, но и към ученик от друг клас.
Езиковата агресия е речево настъпление, нападение спрямо един човек или повече хора в обкръжението. Но тормозът се превръща в обмислено, целенасочено измъчване, потискане и угнетяване на избраната жертва. Агресията може да е и невербална – чрез обричане на отсъствие на комуникация, чрез мълчание, жестове, гримаси, които са дори по-красноречиви с оскърбителната си сила от думите.
1. Вербалната агресия се изразява в обидни думи, подигравки, убеждаване на останалите да не говорят с обекта на нападките и да го изолират.
Така се стига до
2. Невербалната агресия, мълчанието.
След разговори с ученици става ясно, че
Причините са от различен характер:
- Съизмерването, съпоставката с другия ученик поради чувството за собствена малоценност, което е необосновано, защото всяко дете има личната си доказаност и постижимост.
- Класовата атмосфера, средата – един или няколко ученици обсебват колективното пространство в ролята на „готините“, избирайки обект за забавление и повишаване на самочувствието си. Сполучлив техен подход е,че приобщават към групата си някои от неутралните. Странно е приспособяването на подигравани от тях ученици, за да не са в позицията на измъчвани.
- Родителите, които възпитават децата агресори. Такива деца са разглезени. Поведението им, речта им никога не са били подлагани на критика, родителите не са възпитавали в тях стремежа да осмислят и преосмислят отношението си към връстниците и околните.
- Родителите, но вече в позицията на вечно критикуващите детето за изоставане, за това, че не оправдава мечтите им. Самоизтъкват личните си постижения, съпоставяйки ги с неспособността на детето си да ги достигне. Младият човек се чувства уязвен от най-близките си хора, виновен, но е накърнено и чувството му за достойнство. Това провокира в него смесени чувства – тъга, в началото стремеж да им се хареса, а по-късно – желание за отмъщение с неприемливо поведение в училище, за да ги компрометира. Такива родители защитават детето и не признават грешката си.
- Пасивните родители също са фактор – те са заети, не успяват да отделят време за общуване с детето. Разговорите с децата се ограничават до получаване на информация за живота в училището, без да се потърси обща тема за разговор, за сближаване на поколенията.
- Учениците с проблемно поведение се борят за лидерство, като не осъзнават грешния си подход. Езиковото настъпление срещу избран безпомощен ученик може да се прехвърли срещу възрастен с идеята за повишаване на самочувствието и авторитета им.
- Анкентираните ученици изтъкват няколко фактора с отчуждаващ връстниците им ефект – травмирано е умението за живо и непосредсвено общуване поради:
- широкото навлизане на технологиите
- филмите и агресивните реплики, предимно от силните, очарователните, установяващите справедливостта герои („Млъквай!“, „Затваряй си устата!“ и пр.), като се променя морално-ценностната система на младите хора
- рекламите („Ти си свободен да правиш, каквото си поискаш!“, „Ти си победител!“, „Бъди себе си!“)
- клиповете на песните със същите послания
- компютърните игри
- инстаграм
- блоговете
- виртуалното общуване с възможността индиректно да се отправят агресивни реплики
Механизъм за потискане е
1. Речевото омаловажаване на постижение на жертвата:
- Никой друг не искаше да свърши това, не се гордей!
- Имаш връзки, не талант!
- Имаш по-висока оценка на изпита, пък не можа да си решиш домашното!
Няма жлъчност и оскърбителна дума, но се долавя уязвеното честолюбие на говорещия.
2. Преминаване от вербална към невербална агресия:
- чупене, скъсване на лични вещи и дрехи
- укриване на вещи с цел забавление и присмех от безпомощността на жертвата.
- наблюдателност – откриват обидата, тъгата на потиснатия и се забавляват.
Двете страни на конфликта може и да не са общували, липсата на комуникация води до непознаване на ценностната система на другия. Враждебното отношение е спонтанно, единствените реплики са от реквизита на езиковата агресия. Коя е причината? Агресорът е слабохарактерен, възможно е да е настроен от трети ученик, който се възползва от авторитета му в колектива, от по-добрата му речева изява, от приятелството му.
Учениците сами предлагат възможни подходи и мерки, които варират от либералност до радикалност
- Разговори с конфликтуващите страни, любов, позитивизъм, за да се превключи агресивният индивид на ново психологическо равнище, да открие за себе си причината за своята потиснатост и да се освободи от негативните емоции и желанието да компенсира липсата на разбиране.
- Учебната дейност:
- Има възможност и основа за ограничаване на езиковите форми за агресия и изграждане на умение за служене с книжовна реч.
- Изработване на правилна постановка на гласа, ако речевата формула е добронамерена, а интонацията агресивна, ефектът в общуването е назряване на конфликт.
- Поставяне на акцент върху текстове от езиковата, литературната подготовка, подготовката по останалите предмети, които да са образец за речево подражание
- Извънкласни форми
Времето за езикова работа в часовете е ограничено, а общуването с останалите форми и източници е повече.
- Привличане на посредници (медиатори) за задълбочено обсъждане на създадения проблем:
- Родителите на двете страни – в този случай работещ е вариантът, когато родителите са единодушни за вината на агресора и не се укоряват взаимно.
- Учител или учители, които са наблюдавали агресивните прояви – с личен пример, убеждавайки децата, че училищният живот трябва да е пълноценен, ползотворен за всеки от тях, учителите могат да помогнат на учениците да преодолеят речевата настъпателност.
- Психолог, педагогически съветник – агресорът чувства своите мисли, представи, възприятия в противоречие, в разминаване с тези на другия ученик, затова и го потиска с присмех, оскърбителни етикети, унижение пред другите. Работата на специалиста е да докаже и на двете страни, че не трябва да се чувстват ощетени един от друг. Много важна е честността на двамата и особено на агресора.
- Ученически структури в помощ на учителските комисии и психолога, учениците се приобщават към училищния и обществения живот, изработват в себе си отговорност и критичност към личните си езикови изяви и тези на съучениците си, влизат в ролята на коректив, самовъзпитават се. Така контролът се поставя на равнище „ученик – ученик“.
- Двете страни да са поставени в благоприятна среда на емпатично слушане, да се чувстват уважавани като личности, да се изтъкнат моралните им ценности, да се развият социалните им и комуникативни умения.
- Наказания по административен път.
Очаквани резултати
- Постигане на компромисно решение
- Сътрудничество
- Решаване на проблема
Това, което обществото, училището, учителите, а и самите деца не бива да забравят обаче е, че изслушването, разбирането и вниманието, любовта към другия са най-ползотворният подход, водещ и до самоконтрола и самодисциплината на учениците.
