1. В български космите, растящи по долната част на лицето на мъжа, се означават с думата брада, която чрез праслав. *bardā се извежда от ие. *bhardhā (дентално разширение към глаголния корен *bher- ‘пробивам, разрязвам’). Същата изходна база имат семантично тъждествените герм. *barda- и лат. barba (преоформено с асимилация от *farba, а то от по-старо **farda). Германският рефлекс е детерминат в името лангобарди букв. ‘дългобрадите’ – племе, проникнало през VI в. в Северна Италия. През Х в. лангобардите били асимилирани от романското си обкръжение, но оставили следи в назованата по тях област Ломбардия. Същият детерминат фигурира в заемката бакенбарди – застъпник на русизма бакенбарды, мн.ч. от по-старо бакенбарда/ бакенбард. В него е осъществено частично уподобяване /rd/ < /rt/ при възприемането на немския прототип Backenbart, съставен от Backe ‘буза’ и високонемския рефлекс Bart ‘брада’ на герм. *barda-, тоест означава дословно ‘брада по бузите’.
Адекватни наследници на латинизма са итал., исп. и порт. barba ‘брада’. Италианската дума е първи член на атрибутивното съчетание barba rossa ‘червена брада’, превърнато в посесивна композиция като прозвище (когномен) на германския крал и император на Свещената Римска империя Friedrich I. Barbarossa (ок. 1125–1190), сиреч Червенобрадия. По време на Втората световна война то стана актуално като кодово название на плана Барбароса, изготвен от върховното командване на германския Вермахт за светкавично окупиране на СССР.
Към испанско-португалския облик съществува орнативно прилагателно barbudo/ barbado ‘брадат’, използвано в множествено число за наименуване на най-източния от Антилските острови Барбадос (със спорадичен английски вариант Барбейдос). Приема се, че през 1536 г. португалският мореплавател и изследовател Педру Кампус лансирал островното име Os Barbados ‘брадатите’, при което продължава да остава неясно дали е визирал специфичната местна фикусна растителност с провиснали във въздуха корени, наподобяващи бради, или тогавашното туземно брадато население.
Днес занимаващия се професионално с бръснене наричаме бръснар, въпреки че най-често му се налага да подстригва. Това означение е заменило остарелия синоним бербер(ин), възприет чрез тур. berber ‘бръснар’ от итал. barbiere сщ., производно от barba ‘брада’. За престижността на бръснарската професия свидетелства отразяването ѝ във фамилното име Берберов с арменски алоним Берберян. Професионализмът бербер не бива да се смесва с етническото наименование на коренното население в Северна Африка бербери (със самоназвание amasigh ‘благороден’). То е модификация на старогръцкото βάρβαροι с ед.ч. βάρβαρος ‘чужденец; див, необразован’ (всъщност първоначално ‘говорещ неразбрано’), което с византийски консонантизъм ни е познато под формата варварин. Дериват от бълг. брада обаче се оказва соматизмът брадавица – пъпчица, която според Българския етимологичен речник (т. 1, с. 72) е наречена така, понеже има косъмче в средата.
Към герм. *barda- ‘брада’ бива отнасяно инструменталното производно *bardō- ‘секира’, което чрез праслав. *bardū става източник на стбълг. брада с винителна форма брадаѫ, унаследена в брадва. От герм. *bardō- чрез ствиснем. barta води началото си срвиснем. barte ‘широка бойна секира’. В съчетание с halme/ helm ‘дръжка’ то образува композицията helmbarte/ helle(n) barte/ hallenbarte, която отчасти с посредничеството на итал. alabarda и на френ. hallebarde намира достъп в руски във формата алебарда, възприета като историзъм и у нас: алебарда ‘старинно дълго копие с малка брадва на горния край’. Смята се, че оръжието е получило наименованието си заради приликата на висящата му като брада широка желязна част.
2. От международноправната терминология е възприет глаголът ратифицирам ‘утвърждавам официално международен договор, споразумение, конвенция’. Заедно с рус. ратифицировать той е заемка от немския ratifizieren сщ., който отразява срвеклат. ratificare ‘утвърждавам’ – съчленение от аломорфния корен -fic- на латинския глагол facio facere ‘правя’ и композиционната основа rati- на миналото причастие ratus към глагола reor reri ‘смятам, преценявам’. Българското отглаголно име ратифициране ‘официално утвърждаване на международен документ’ се конкурира със славянската адаптация ратификация на латинското ratificatio, род.п. ratificationis (срв. рус. ратификация, нем. Ratifikation, френ. ratification и т.н.), чиято косвенопадежна основа ratification- се изявява в прилагателното ратификационен.
Като търговски термин субстантивираната женскородова форма на причастието rata ‘установена, изчислена сума’ била възприета както в итал. rata ‘вноска’, така и в нем. Rate ‘вноска; част, дял при изплащане’. Макар терминът рата ‘определена вноска на срокове за погасяване на дълг’ да е отбелязан още в Речника на чуждите думи с автор Г. Бакалов (с. 592), а впоследствие и в издавания от „Наука и изкуство“ (преработен през 2000 г. от Е. Пернишка, с. 642), днес той вече е остарял. Но чрез стфрен. rate ‘цена, стойност’ или направо от лат. rata (pars) ‘установена (част)’ през XV в. е зает англицизмът rate ‘размер; тарифа; степен; част, пай’, използван също като глагол to rate ‘преценявам; категоризирам’. Отглоголното име към него rating ‘окачествяване; оценка, преценка; степенуване, категоризиране’ е придобило международно разпространение и с функцията си на социологичен термин е източник също на бълг. рейтинг, дефиниран в Речника на българския език (т. 15, с. 1168) като измерител за оценка на някого или нещо по отношение на други според данни на социологическо изследване с оглед на одобрение или неодобрение за качества, способности, равнище на популярност и други критерии.
3. В Българския етимологичен речник (т. 8, с. 178) диалектната дума трамондàна/ трамудàна ‘северен вятър’ е представена като заемка с гръцко посредничество от итал. tramontana ‘север; северен вятър’ (субстантивирано женскородово прилагателно към tramontanо, застъпник на латинското transmontanus ‘презпланински’, съставено от trans ‘през, отвъд’ и montanus ‘планински’, производно от mons, род.п. montis ‘планина’). Пропуснато е да се припомни, че в том 1 (с. 321) на същия речник вече са били разисквани изопачени диалектни вариации на италианизма: дармадàн/ дармадàна/ драмадàна ‘североизточен вятър’. Пак там като турцизъм в самостоятелна статия е приведено разговорното наречие дàрмадан ‘разнебитено’. Малко по-нататък (с. 420) обликът драмадàна ‘вид вятър’ е обособен в речника като отделна лема с варианти диалектизмите дармадàн/ дармадàна ‘североизточен вятър’, редом обаче с дармадаана ‘безредие, бъркотия’, дàрмадан ‘разтурен, съсипан, обезобразен’. Очевидно налице е взаимно формално повлияване на сходно звучащи заемки от турски и гръцки, не е редно обаче чрез позоваване на Г. Майер те да се възвеждат в крайна сметка към итал. tramontana ‘отвъдпланински, презпланински вятър’. Защото формите с първа сричка дарводят началото си от турското прилагателно darmadağın ‘много разхвърлян, безреден, разбъркан’, отнасяно към старотурския корен tār- ‘разхвърлям, разпилявам’. Речникът на българския език (т. 3, с. 567) определя употребата на дармадан ‘нещо разтурено’ като просторечна, респ. като разговорна в израза правя нещо или някого дармадан ‘съсипвам, разнебитвам; пребивам’, който е полукалка на турския darmadağın etmek ‘разхвърлям, разбърквам; съсипвам от бой’ (тур. etmek ‘правя, върша’).
Въпросният турцизъм фактически се използва изключително в съчетание с глаголите правя, направям или ставам – понякога елиптично, а в редки случаи и с усилителната редупликационна частица дар, срв. направям на дар дармадан (така по данни на Фразеологичния речник на българския език, т. 1, с. 655). Това не е единственият случай, когато остаряла чужда дума със затъмнена семантика се среща и придобива смисъл само в глаголни словосъчетания. Такова е положението с употребата и на някога многозначния екзотизъм хак. Издаденият от БАН Речник на чуждите думи (с. 943) представя хак ‘парично възнаграждение, заплата; пари или имот, които се падат някому; наследство, дял; заслуга’ като народна дума, заета чрез тур. hak от араб. hakk ‘право, истина’. В действителност практиката реално познава само разговорния назидателен израз хак да ми/ ти/ му/ й/ ни/ ви/ им е ‘така ми/ ти/ му/ й/ ни/ ви/ им се пада’. Тълковният и фразеологичният речник документират спорадични находки на предложните сраствания дòхак(и) и òтхак(и), включени отново в определени архаизирани глаголни съчетания: дохождам/ идвам дохак(и), дохождам отхак(и) ‘успявам да се справя с вироглавството, упорството на някого или да преодолея нещо’.
Персизмът dōst ‘приятел, другар’ лежи в основата на тур. dost с абстрактум dostluk ‘приятелство’. Като просторечни форми със запазено значение архаизмът дост (донякъде припомнен чрез акронимното съкращение на партия ДОСТ) и производното достлук фигурират в наши лексикографски справочници, като разговорният израз разваляме си достлука ‘разваляме си приятелството’ е все още жив за разлика от фразеологизма достлука ми е на/ до коляно(то) ‘лесно променям доброто си отношение към другите; с променлив, сприхав характер съм’.
В разговорната реч съчетанието разваляме си достлука се използва синонимно на разваляме калимерата ‘разваляме приятелските си отношения, скарваме се’. Извън него калимера не само не се използва, но и не всекиму е известно, че в тази дума се крие гръцкият поздрав καλημέρα ‘добър ден’, срастване на καλή (ж.р. от καλός ‘хубав, добър’) с ἡμέρα ‘ден’. Впрочем първата съставка καλ-/ κάλλ- се крие освен това в заемките калиграфия ‘краснопис’ (гръц. καλλιγραφία) и – по данни на Българския етимологичен речник (т. 2, с. 168) – в диалектизма калимана ‘кума, кръстница’ (гръц. καλημάνα с втора съставка μάν(ν)α ‘майка’). От корена на абстрактума κάλλος ‘красота’ са образувани личните имена Калистрат (гръц. Καλλίστρατος ‘добра войска’ с детерминат στρατός ‘войска’) и Калиник (гръц. Καλλίνικος ‘добра победа’ с база на детермината νίκη ‘победа’), името на аркадската нимфа Калисто (гръц. Καλλιστώ ‘най-красивата’) и на музата на епическата поезия, красноречието и науката Калиопа (гръц. Καλλιόπη ‘хубавогласната, сладкозвучната’, чиято втора съставка -όπ- – съдържаща о-степен на отгласа – е сродна с думата ἔπος ‘реч, слово; стих, разказ’, източник на термина епос ‘повествователна стихотворна форма’).
4. Във връзка с проблемите, възникващи през неонаталния период, значителна популярност придоби медицинският термин кувьòз ‘приспособление за отглеждане на недоносени бебета’. С това метафорично значение той е зает от френ. couveuse ‘квачка’ (срв. и съчетанието couveuse artificielle ‘инкубатор’, букв. ‘изкуствена квачка’). Документираното от XVI в. френско съществително е производно от глогола couver ‘мътя’, развил тази стеснена семантика като наследник на латинския cubo cubare ‘лежа; спя’ с минало причастие cubatus. В български съществуват следи от поне три префиксации на този глагол, респ. от основите на техните минали причастия. С представката in- ‘въ-, на-’ е образуван incubo ‘излягам се, лежа върху нещо; мътя’ с абстрактум incubatio ‘мътене’. От неговата основа в немски е оформено инструменталното производно Inkubator – източник на бълг. инкубатор ‘камера за изкуствено излюпване на птици’. По-рядка употреба имат лематизираните в Речника на чуждите думи с автори Ив. Габеров и Д. Стефанова (с. 283) инкубация или инкубационен период ‘времето, необходимо, за да се развие зародишът в яйцето’ и инкубирам ‘подлагам на инкубация’.
Друг медицински термин е декубитус като наименование за умирането на клетки и тъкан в участъци, подложени на натиск при залежаване – обикновено по гърба, сакралната област и петите. По същество това е субстантивираният мъжки род на миналото причастие decubitus към глагола decumbo ‘залежавам се’ (назализиран вариант на cubo с представка de- ‘от-; надолу’). С представка con- ‘съ-’ се характеризира третият глагол concubo/ concumbo ‘спя с някого, съвъкупявам се’. Производно от него е concubinatus ‘наложничество’, застъпен в български като правен термин конкубинат ‘трайно съжителство между мъж и жена, което не е оформено със законен брак’.
5. В радиопредаването „За думите“ по програма „Христо Ботев“ една слушателка сподели лабръцè като интересен диалектизъм, участващ в израза вървя/ ходя с някого лабръце, тоест под ръка. Относно произхода на тази дума може да се каже, че отразява по смисъл, но в изопачен вид румънското предложно съчетание la braţ ‘под ръка’. Съставено е от многозначния предлог la ‘на, в, до, при, у, около’ и braţ ‘ръка’ (наследник на лат. brachium, а то – заемка от старогръц. βραχίων ‘ръка’). В Българския етимологичен речник (т. 1, с. 8) като застъпник на румънската конструкция се разискват документираните от средата на XIX в. облици алабрàце/ алабрацè. Тяхното преоформяне се обяснява както в резултат на сближаване с бълг. ръце, така и под влияние на сложния предлог ала със значение ‘като, по подобие на’. Той е възприет отчасти с гръцко посредничество, отчасти направо от итал. alla и френ. à la ‘като’ в готови изрази, например алафранга, сиреч ‘като у французите, по френски маниер, по европейски’ или алатурка ‘като у турците’ (например кафе алатурка). По тази схема са оформени още няколко чужди думи, между които аланглè, алабрòс и алапиòла (собств. ала Пиола). Неизменяемото прилагателно аланглe (по-правилно би било аланглèз от френ. à l’anglaise) се употребява за бифтек или пържола, поднесени в полусуров вид и значи дословно ‘по английски’. Съществителното алабрòс (буквално ‘като четка’ с база френ. brosse ‘четка’) е наименование на мъжката прическа със сресване на косата назад и нагоре. Във футболния термин алапиола ‘като Пиола’, се крие фамилното име на италианския футболист Силвио Пиола, който през 1939 г. за първи път вкарал гол със задна ножица и дал повод това изпълнение да носи името му. Тук спада и кулинарният термин аламинут. Като остаряло наречие то означава ‘веднага’ (букв. ‘на минутата’) и се представя като застъпник на френското предложно съчетание à la minute ‘веднага, начаса’, възможно е обаче да възпроизвежда по-скоро румънското la minut ‘на минутата, веднага’ с добавено началословно а-, както в алабраце. Във функцията си на съществително аламинут е развило специфичното значение ‘ястие, изпълнявано по поръчка’, тоест в противовес на редкия френски израз алакарт ‘по избор от менюто на заведението’.
Връщайки се на споменатия в началото книжовен израз под ръка, може да се добави, че в езика ни за него има един доста разпространен разговорен синоним, а именно подручка. Не е изяснено дали това е диалектизъм или адаптиран русизъм (срв. рус. брать пòд руку, шеговито брать пòд ручку ‘хващам под ръка’). Но че думата има повече от стогодишна история, доказва привеждането ѝ от Симеон Радев в „Строители на съвременна България“: Цанков бе обещал да даде своя отговор на часа 6 сутринта. Това бе в събота. В неделя заран, придружен от Стамболов, той мина край Каравелова и го взе да отидат заедно в черква. След разпуска те се упътиха към Народното събрание. „Цанков и Каравелов влязоха в заседателната зала „подручка“, разказва г. д-р Вачев. Това направи голяма сензация между депутатите; всички помислихме, че примирието е станало...“ (цитирано по www.slovo).
