Агресията[1] и в частност езиковата агресия като феномен от известно време са много чест обект на изследвания на представители на различни научни направления и имат много определения. Изследователите на агресията имат различно разбиране за това какво представлява тя всъщност и дали да бъде оценявана като по-скоро негативно или положително явление. Съществуват изключително много дефиниции на агресията, като нито една от тях не може да бъде смятана за изчерпателна и общоупотребима. Ако проследим всекидневните значения на агресията, става повече от очевидно, че концепцията за агресията е вече съвсем всеобхватна (Попов 2002: 12). Речевата агресия като начин за вербално въздействие може да бъде съотнесена към областта на комуникативната дейност на човека, в която се пресичат целите и намеренията на психологията на общуване, на всички прояви на комуникативния дискурс – от манипулацията до рекламния език или политическия PR. Интересът на изследователите към речевата агресия е голям, а изследователските проблеми, свързани с проявите ѝ, са актуални. Установено е, че всички форми на активна речева агресия се реализират с лексикални, синтактични, интонационни и други средства на езика. Разнообразни са проявите на речевата агресия (Парзулова 2016: 371), особено анализът на речевата агресия през призмата на комуникативно-дискурсния подход. Лингвистите акцентират върху необходимостта от изучаване на разнообразните прояви на езиковата агресия в контекста на езиковия конфликт като проява на инвективното функциониране на езика, езиковата манипулация, сугестивното поведение, тъй като вербалната агресия представлява една от формите на конфликтното комуникативно поведение (Якимова 2011: 185).
Терминът „езикова агресия“ в съвременните лингвистични и психологически изследвания се използва за обозначаването на цяла скала от речеви действия, които са нехомогенни както от гледна точка на комуникантите – участници в комуникативния акт, така и по отношение на комуникативните ситуации и формите на словесни изяви. Езиковата агресия може да бъде определена като използване на вербални средства, противоречащи на институционалните и ситуативните норми на комуникацията с цел нанасяне на вреда и ущърб на комуникативната позиция и самооценката на другия партньор в комуникацията (Якимова 2011: 187). Ю. Щербинина определя езиковата агресия като обидно общуване; словесно изразяване на негативни емоции, чувства или намерения в оскърбителна, груба, неприемлива за дадената речева ситуация форма. Според нея агресивният език в такива пейоративни употреби е характеризиран като груб, вулгарен, възмутителен, обиден и неподходящ, като същевременно обаче подчертава, че конфликтът не е речева агресия, нито речевата агресия – конфликт, а е един от неконструктивните начини за неговото разрешаване (Щербинина 2006: 9). Тя разграничава понятията езикова aгресия и езикова агресивност, като уточнява, че разбира агресията като ситуативен и често спонтанен процес, докато агресивността се проявява като склонност на индивида към проява на агресия, която постепенно става устойчива личностна характеристика. Тя също подчертава, че сложността в определянето на понятието вербална агресия се състои преди всичко в това, че този феномен не може да се прояви само чрез една строго определена норма на поведение, отразяваща някаква подбуда. Това понятие се употребява за най-разнообразни речеви прояви, нееднородни по своята мотивация и ситуация, в която се реализира, под форма на словесно въплъщение, интенционална насоченост, и затова не може да бъде изчерпателно определено посредством обобщаващи понятия като „патогенна комуникация“, „негативно речево въздействие“, „грубост на речта“ и др. (пак там, 2006: 11).
Н. Петрова и Л. Рацибурска описват езиковата агресия като изразяване на негативно емоционално-оценъчно отрицателно отношение към някого или нещо със средствата на езика, нарушаващи представите за етичните норми, а също и пресищане на текста със словесно изразена негативна информация, създаваща тягостно впечатление у адресата. Те също работят с термините езиково насилие и вербален натиск, определяйки го като безпричинно използване на чуждоезикови изрази и формулировки, унизяващи и вулгарни думи, жаргон, езикова демагогия и прекомерна употреба на метафори, които създават проблеми за правилното разбиране на текста (Петрова – Рацибурская 2006: 76). От гледна точка на комуникативното въздействие речевата агресия представлява настройка, атитюд на адресанта към антидиалог в широкия смисъл на думата (Глебов – Родионова 2011).
Речевата агресия може да се определи и като използване на езикови средства за изразяване на неприязън, враждебност; това е маниер на речта, оскърбяващ с нещо самолюбието, достойнството на човек или групи лица (Стилистический энциклопедический словарь русского языка 2003, цит. по Парзулова 2017: 50). Като причини на агресивното вербално поведение (без да бъдем изчерпателни) можем да посочим например враждебност по отношение на обекта на агресията, причинена от редица субективни, обективни или ситуационни причини; провокационни действия от страна на обекта на агресията, включително и вербално агресивно поведение; нарушение от страна на обекта на агресия на концептуалните и ситуативните норми на общуване, неприемливо за комуникатора; ниско ниво на речева и комуникативна култура на субекта на изказването (Якимова 2011).
Тъй като проявите на езикова агресия са често срещани и лесно идентифицируеми, а маркерите на вербалната агресия са налични на всички езикови нива: лексикално (включително словообразувателно), синтактично, стилистично и т.н., в рамките на работата по проекта „Езикова агресия и общество“ решихме да направим анкета с няколко въпроса, свързана с разпознаването на езиковата агресия сред студенти от няколко български университета. Срещите със студентите, дискусиите с тях и самите анкети бяха проведени през зимния семестър на академичната 2019/2020 година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас. Чрез анализа на резултатите от анкетата се опитваме да регистрираме глобални тенденции, които са от съществено значение за съвременното ни общество и в частност за живота на младите. Отговорите на подрастващите маркират важни за съвремието ни проблеми като характеристики на средата, в която живеем, типовете агресивно поведение в обществото, реакциите ни на обидно и агресивно поведение – проблематика, която изисква интердисциплинарен научен анализ и обединени сили на психолози, педагози, социолози и лингвисти (Сталянова 2020: 10). В анкетата участваха 80 респонденти от специалност славянска филология и българска филология. Тук ще посочим само някои от въпросите и дадените отговори, но е необходимо да се подчертае, че анкетите предизвикаха спонтанни реакции и теми за дискусии, което е ясен сигнал, че младата част на нашето общество е чувствителна към всички прояви на вербалната агресия, не я одобрява, но отчита нейното наличие както в сферата на междуличностното общуване, така и в публичната сфера. На в до известен смисъл провокативния въпрос Какви езикови средства (думи, изрази) бихте употребили, за да обидите приятел получихме два типа отговор: първата група обединява реакциите, които не биха си позволили проява на агресивно вербално поведение: Не бих обидила приятел; Ако се появи проблем между мен и мой приятел, предпочитам да го разрешим по друг начин; Не обичам да употребявам обидни и цинични думи или изрази за който и да е човек; Не обиждам приятелите си; Не обиждам никого; Не бих си позволила да обидя някого, най-вече ако ми е приятел; Избягвам употребата на обидни думи; Не бих обидил приятел. Поне не с умисъл; За да обидя някого, трябва да е прекалил много, но дори и тогава, мисля, че не е решение; Не бих; Не бих обидила приятел; Възможно е неволно да обидиш приятел, но не и да подбираш обиди към него. Не бих употребила обидни думи или изрази, за да нараня свой приятел; Никога не бих употребила обидни думи към приятел; Не бих обидила приятел (пет пъти); Не обиждам приятелите си; Никога умишлено не бих целяла това, но под влияние на афект – игнориращо поведение и упреци; Колкото и да съм ядосан, не бих си позволил да обидя съзнателно; Не обиждам приятелите си!; Не бих обиждала приятелю; Никакви; Не ползвам. Шест пъти на този въпрос не беше посочен отговор, веднъж като отговор е посочено Не знам. Другата група отговори посочват отделни лексеми (посочваме всички лексеми, за да стане ясно кои думи биха били с най-голяма честота в специфичния комуникативен контекст на зададения въпрос): Тъпанар, гадняр, глупак, лигльо и други; Глупак, идиот и др.; Глупак, говедо, ненормален, улав, простак; Глупак, кретен, идиот; Идиот, боклук, говедо, вол, брат, сине, бърно, бърлив, ретардиран; Глупак, идиот, егоист; Идиот, глупак, предател; Ти си безполезен; Не ставаш за нищо; Тъпак, скапаняк, изрод, мръсен, грозник; Глупак; Че е грозен; Горд, двуличен, несериозен, неморален; Неблагодарник; Умствено и морално кастриран; Олигофрен, малоумник, спрял; Идиот, флегматик, прост, простак; Скумрия, чукундур; Скумрия, коза, овчица, сврака; Жалък, простак, без елементарни обноски, нечовечен, злобен, безчувствен; гадняр/ка; идиот, глупак, боклук; Тъпак; Ти не си нормален човек, Идиот; Глупав; Глупак, мизерник, тъпак; Тъпанар, малоумник; Глупак, тъпак, идиот; Нискоинтелигентен; Нищожество, гадина, тъпак, простак; Груб, нетактичен; Глупак, гадняр, много си зле, много си лош, ти не си добре, мързел, неблагодарник; Боклук, простак, тъпак. Пет отговора бяха формулирани: Всичко възможно, а един – Всички думи. Някои от отговорите са описателни: Зависи как съм засегната (лигла и др.); други осъзнаваха провокативността на зададения въпрос, но посочиха конкретен отговор: Приятелите не трябва да се обиждат, ама...скапаняк, дебел, грозен; Рядко обиждам приятелите си, а ако да, то с тъпак, олигофрен. Сравнително неясна за нас остана мотивацията на отговорите на този въпрос от типа: На български книжовен език, английски език, немски език, руски език; на български, немски, турски. Очевидно е, че комуникативното поведение се възприема като агресивно, когато в него присъстват елементите на обидата, словесното изражение на негативни емоции, чувства или намерения в груба, неприемлива форма (виж и Щербинина 2006: 9).
Вторият въпрос се отнасяше до комуникативните ситуации, в които студентите най-често идентифицират вербалната агресия. На въпроса Срещали ли сте се с агресивно поведение? Ако да, къде (в интернет, на улицата, телевизионни предавания, в транспортно средство, спортни събития, други? респондентите посочват най-често по няколко отговора: на улицата (36 отговора); в транспортните средства (16 отговора); в Интернет (31 отговора); в телевизионни предавания (11 отговора); на спортни събития (12 отговора); навсякъде (20 отговора); в училище (10 отговора); в социалните мрежи (2 отговора); в кафенетата (2 отговора); на публични места; във фейсбук групите; в битовото общуване; на опашката пред касата в магазина; в медиите; в интернет – хората не се интересуват от зададената тема, а бързат да обидят този, който е задал темата; най-често в транспортно средство, по-точно в 280; агресията се разиграва в деветдесет процента от ежедневието ни. Шестима респонденти посочват Не като отговор на въпрос дали са се сблъсквали с езиковата агресия.
Тези и други аналогични въпроси от анкетата дадоха основа за разгръщането на дискусии за индивидуалното и общовалидното възприятие на езиковата агресия, за характеристиките на конкретните комуникативни ситуации, за толерирането и нетолерирането на езиковата агресия в българското общество. Получените данни от проведената анкета и от разговорите със студентите еднозначно свидетелстват за това, че семантичният диапазон на понятието „езикова агресия“ в съзнанието на младите е представен доста широко, с размити граници, но ясно обособено ядро, нашите респонденти имат представа за това явление – за това свидетелстват и отговорите, оформени като цели изречения с дескриптивен характер. Студентите, взели участие в анкетата, осъзнават, че вербалната агресия е разпространена във всички видове и сфери на общуване и често се явява като препятствие за ефективна комуникация, също така разпознават стратегиите и тактиките, използвани от комуникантите в различни комуникативни конфликти.
Една от целите на нашия проект – при работата ни с подрастващите – заедно с много други лингвисти, психолози, специалисти по комуникация, е да насочим вниманието към възможностите за кооперация и развитието на комуникативни механизми в ситуация на конфликтно общуване, към превенция на вербалното насилие и намиране на пътища за формиране на толерантност. Определянето на мотивите и описанието на формите на агресивното вербално поведение и типологизацията на лингвистичните средства за изразяване на вербална агресия способства за предотвратяване на ескалацията на комуникативния конфликт и изработка на стратегии за конструктивни решения на комуникативни задачи (Якимова 2011: 187). Научните изследвания, посветени на този феномен, както и нескритият интерес към него от страна на нашите респонденти, свидетелстват за това, че горепосоченият проблем е актуален и със сигурност ще бъде във фокуса на много мултидисциплинарни изследвания.
Вербалната агресия може да бъде определена и като използване на вербални средства, противоречащи на институционалните и ситуативните норми на комуникацията (Лихачёва – Заворуева – Герасимова 2017: 125). Изследването на настройките спрямо езиковата агресия в съвременното общество, особено в младежка среда, продължава да бъде актуално и като профилактика на приемането ѝ като допустима норма в определени комуникативни ситуации (Простокишина – Шпак 2014) и като осъзнаване на общите стратегии за взаимодействие.
БИБЛИОГРАФИЯ
Глебов-Родионова 2011: Глебов, В. В. – Родионова, О. М. Особенности речевой агрессии, 2011, [online] http://alek.jofo.me/378867.html.
Лихачёва – Заворуева – Герасимова 2017: Лихачёва, Т. С. – Заворуева, Л. А., Герасимова А. В. Вербальная агрессия: способы ее предотвращения и преодоления последствий (на материале английского языка). В: Грамота, 2017, № 3, с. 125–127, [online] https://www.gramota.net/materials/2/2017/3-3/36.html.
Парзулова 2016: За речевата агресия, изразена с лексикални средства. В: За словото – нови търсения и подходи. Юбилеен сборник в чест на чл.-кор.проф. д.ф.н. Емилия Пернишка. БАН, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 370–377.
Парзулова 2017: Парзулова. М. Медиатекстът – основен инструмент за манипулация на общественото съзнание. В: Медии. Език. Общество: Проблеми и перспективи. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, 2017, 47–60.
Петрова – Рацибурская 2006: Петрова, Н. Е. – Рацибурская, Л. В. Формы проявления речевой агресии в газетном тексте. В: Русский язык в школе, Нижний Новгород 2006, № 1, 76–82.
Попов 2002: Попов, Хр. Човешката агресия. Социопсихологични и психоаналитични аспекти. София: Информа Интелект, 2002.
Простокашина – Шпак 2014: Вербальная агрессия и основные формы ее проявения в молодежной среде (на примере студентов филиала ФГБОУ ВПО „ВГУЭС“ г. Находка. В: Молодой ученый. 2014, № 3, с. 108–110 [online] https://moluch.ru/archive/62/9572/.
Сталянова 2020: Сталянова Н. Речта в съвременното българско общество. Парадигма: София, 2020. Стилистический энциклопедический словарь русского языка, под ред. Кожиной М. Н. Москва: Флинта, Наука, 2003.
Щербинина 2006: Щербинина Ю. В: Вербальная агрессия. Москва: КомКнига, 2006
Якимова 2011: Якимова Н. С. Вербальная агрессия как актуальный феномен современного общества, В: Вестник Кемеровского государственного университета – Кемерово, 2011, № 1 (45), 184–188.
