Феноменът речева агресия е обект на проучване от изследователи от различни научни области, като интересът им е породен от бързите темпове, с които се развива това явление в обществото.
На речевата агресия са посветили свои трудове немалко руски езиковеди, сред които В. Ю. Апресян (Апресян 2003: 32–35), Е. В. Власова (Власова 2004: 190–194), В. А. Воскресенская (Воскресенская 2003: 396–399), Л. В. Рацибурская (Рацибургская 2010) и др. У нас по тази тема е писано от И. Знеполски (Знеполски 1997), А. Ефтимова (Ефтимова 2016), Е. Крейчова, Н. Сталянова (Крейчова, Сталянова 2017) и др.
В научната литература синоними на речева агресия са словесна агресия, вербална агресия, езикова агресия. Съществуват различни дефиниции за речевата агресия. Н. Е. Петрова определя агресията като „груб, подчертан със средствата на езика израз на негативно емоционално-оценъчно отношение към някого или към нещо, което нарушава представата за етична и естетична норма, а също пренасищане на текста с вербализирана негативна информация, предизвикваща у адресата тягостно впечатление“ (Петрова 2013: 24). Подобно е и мнението на Ю. В. Щербинина, според която речевата агресия е проява на грубост в речта, изразяване на отрицателни емоции и намерения в неприемлива за дадена ситуация и оскърбителна за събеседника форма (Щербинина 2012: 13).
Някои учени подчертават осъзнатия характер на агресията, нейната мотивираност и целенасоченост. Ето защо я определят като контролируемо негативно въздействие, предполагащо съзнателен контролируем избор както на речеви стратегии, така и на езикови средства (вж. повече при Рацибурска 2010: 17).
Общото между различните определения се заключава в това, че речевата агресия е изразяване на негативно отношение към някого, целящо да го оскърби, да окаже върху него негативно речево въздействие, нарушавайки правилата на успешното общуване и неговите естетически норми (Миронова 2017). До момента в езиковедски трудове са описани видовете речева агресия, нейните прояви и причини за възникване.
Най-ярко речевата агресия се проявява в интернет форумите, които са своеобразно огледало на проблемите в обществото и на днешната езикова ситуация у нас. Като важни причини за появата на речевата агресия във форумите и за все по-голямото ѝ разрастване се посочва съществуващото социално напрежение и все по-ниското ниво на култура на обществото. Необходимо е да се отчита и растящият брой на малограмотни и малообразовани граждани, които са и част от участниците във форуми по различни актуални теми, по наболели за всички нас въпроси (вж. при Миронова 2017).
За съществуването на речевата агресия във форумите са налице редица условия, като едни от най-важните са анонимност, виртуалност на общуването, дистанция. Анонимността на участниците в комуникацията създава условия за тяхната неподправена оценка, изказано мнение, остра критика, а много често дори обругаване и отрицание на действията на отделни личности, партии, организации и др.
Наблюденията ни са извършени върху форуми, където коментарите са към медиатекстове, публикувани в периода 2017–2019 г., разглеждащи актуални проблеми в социално-политическия живот на страната ни, решенията на партийни лидери и политически партии, гласуване на закони, свързани с живота на българското общество, както и отразяването им от журналисти и специалисти в различни области.
В резултат на проучванията ни се установи, че един и същ медиатекст предизвиква коментари, в които посоката на речевата агресия може да бъде от участник във форума към:
- политик или партия, които са обект на внимание в медиатекста (политически анализ, коментар, интервю и др.);
- автора на медиатекста, който е журналист, политолог, културолог или изобщо специалист в някаква област;
- друг участник или участници във форума, чиито мнения се различават от мнението на първия.
Тук по-долу това ще бъде илюстрирано с някои от коментарите, които са по повод анализа на Даниел Смилов „За партийното финансиране сериозно“, публикуван във в. „Дневник“ на 13.06.2019 г., като ще бъдат посочени и лексикалните средства, чрез които се изразява агресията.
1. Речева агресия, насочена към политици
Тя е изразена чрез лексикални средства, означаващи оценки на политици във връзка с техни изказвания; с предложени от тях реформи в политическата, социалната и икономическата сфера; с преминаването им от една партия в друга; с действията им с цел облагодетелстване; с контактите им с определени корумпирани личности и др. Оценките са дадени с думи или словосъчетания, изпълнени с изключителна експресия, и са представени чрез метафори, епитети, сравнения и др. Вж. в следния постинг, който е представен без редакторска намеса на авторката на настоящето изследване:
SaveBG: Любимеца на народа Пеевски, заедно със селяндура-нарцис Борисов, под оркестрацията на чалгаря Трифонов и хидроинжинера Доган, такъв ни го извъртяха, че тепърва скудоумния матерял (в коментара е цитирана дума, използвана от Премира – бел. М. П.) ще жъне бруталията, която допусна да му посеят в разградената градинка. Това е България в началото на 21 век – умираща посткомунистическа държава, превзета от мутренски октоподи, сложили си маската на политици. Изтърбушени икономика, образование, здравеопазване и природа; феодални порядки, тотална простотия и къс хоризонт на оцеляващите на територията роби. Краят на мечтите за една силна и независима държава. Благодаря ви дерибеи, национални предатели, калинки и суджуци за това, че успяхте в рамките на 25 години да доунищожите 1300 годишна държава, да сринете това, което турците за 500 века не успяха да сринат. Дано да гниете в ада за геноцида, на който подложихте сънародниците си, за това че опоскахте обществения ресурс до голо и докарахте държавата до крах (https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/06/21/).
В първото изречение на ексцерпирания коментар речевата агресия, насочена към политици и шоумен, е проявена чрез книжовни и разговорни думи, чрез словосъчетания, предшестващи имената им, които тук обаче изпълняват експресивна функция, като дават силно негативна оценка на лицата, стигаща до ирония, вж. любимеца на народа Пеевски – епитетът е заради „любовта“ на народа, която е намерила израз в протестите на гражданите срещу назначаването на Д. Пеевски за шеф на ДАНС (вж. напр. при Frog NEWS, 17.06.2017); селяндура (презрително)-нарцис Борисов (заради многократно използваното АЗ и себеизтъкване в изявленията му по медиите); оркестрацията на чалгаря Трифонов – назоваването е заради телевизионното шоу, което води; хидроинженера Доган – във връзка с фирмата на А. Доган, която строи пристанище във Варна и придобитата от него ТЕЦ „Варна“ (вж. btV новините от 17.06.2019 ; Вести от 13.09.2018, Капитал 17.05.2019).
Речевата агресия е проявена и чрез преносната употреба на думата извъртяха ‘майсторски, без усилия е направено нещо‘; силна образност има във фразата ще жъне бруталията, която допусна да му посеят в разградената градинка, която всъщност е една мрачна прогноза за бъдещето на страната ни, в която тепърва ще има изключително много грубост и насилие.
Речевата агресия, отправена към политиците, е явна. Омразата на форумеца е изключително силна. Представена е чрез словосъчетанието неологизъм, което е разгърнато и дооформя образа на политиците – мутренски октоподи, сложили си маската на политици.
За пагубните за държавата и народа действия на политиците и резултатите от тях свидетелстват: епитетът изтърбушени в съчетание с икономика, образование, здравеопазване, природа; словосъчетанието феодални порядки, което ни връща към далечна в историята ни епоха; словосъчетанието с разговорен характер тотална простотия; фразата къс хоризонт на оцеляващите на територията роби рисува изключително тъжна картина на живота на българския народ.
Обръщението, в което форумецът изказва благодарност на политиците, е изпълнено с агресия, проявена чрез изключително силна ирония. Тя намира израз: 1) чрез негативните оценки; квалификативите, дадени за политиците: остарялата дума дерибеи; новите думи калинки (калинка – дума с преносна употреба, означаваща назначаване на високи постове на хора, нямащи нужното образование и квалификация) и суджуци (Лексемата суджук, която в преносното си значение назовава хора, действащи незаконно, но независимо от това заемащи партийни и държавни позиции, се появи в медиите във връзка с аферата „Суджук гейт“ през 2017 г.); словосъчетанието национални предатели, изразяващо манифестиращата омраза на пишещия към политиците и едновременно с това и оценка за техните действия спрямо България; 2) чрез посочения „резултат“ от тяхната политика за кратък период – глаголите са успели да доунищожат и да сринат, т.е. за 25 години са успели да сринат и да доунищожат 1300-годишната ни държава, което турците не са успели да направят за 500 години.
Чувствата на форумеца, изпълнени с неприязън, с болка и омраза, градират и в следващото изречение звучат като клетва: Дано да гниете в ада за геноцида, на който подложихте сънародниците си, за това че опоскахте обществения ресурс до голо и докарахте държавата до крах.
Последните две изречения в постинга са венецът на речевата агресия. Не може да не се признае, че комуникантът с никнейм SaveBG умело е подбрал всички езикови средства, за да изрази анонимно ненавистта си към властващите и да пожелае по най-жесток начин техния фатален край. Текстът, съдържащ лексика, различна по произход и по стилистичната си принадлежност, наподобява на силен вик на недоволство, на изгубено доверие, на гняв и омраза към управниците на България, довели форумеца, анонимния българин – член на интернет обществото, до усещане за безнадеждност и безперспективност. Не е възможно да се подмине семантиката на никнейма на форумеца Save BG – от англ. Спаси / Запази БГ, която сама по себе си говори за родолюбивите чувства на пишещия.
2. Речева агресия, насочена към автори на медиатекстове (журналисти, политолози и др.)
Във форумите често се срещат лексемите лъжеинформатори, лъжежурналисти, псевдожурналисти, празнодумци, свидетелстващи за недоверието на форумците към авторите на текстовете и към информацията, която те представят или анализират.
Силният негативизъм към авторите на статиите по политически, финансови или други въпроси, прераснал даже в омараза, е илюстриран чрез думите журналя (обобщаващо презрително название за журналистите), епитетите продажници, подмазвачи, слагачи и чрез словосъчетанията лекета с писалки, пишеща сган, пишещи метреси (за журналистки, възхваляващи политици).
Прояви на речева агресия са и други експресивни словосъчетания като нахранени пишещи гушки, сороски възпитаници, чрез които се разкрива негативното отношение на форумците към журналисти, анализатори и др. като към хора, на които се плаща, за да защитават чужди интереси, да не дават автентична информация по дадени въпроси и т. н.
Проява на речева агресия във форумите е езиковата игра, като най-често това е ономастичната игра, т.е. играта с имената. На такава игра са подложени имената не само на политици, но и на журналисти, анализатори, финансисти. Езиковата игра има своя специфика, която е свързана със създаването на оценъчна модалност и акцентиране на злободневна тематика. В ономастичната игра прозира отношението на пишещия към именосителите, което обикновено е негативно, дори иронично (за езиковата игра вж. повече при Парзулова 2015: 291–297).
Изброените прояви на речева агресия, насочена от участници във форуми към автори на медиатекстове, се наблюдава в някои от коментарите към вече цитирания по-горе анализ „За партийното финансиране сериозно“, който е дело на Д. Смилов, политолог и специалист по сравнително конституционно право. За справка вж. биографичните данни на Д. Смилов в Култура (Портал за култура, изкуство и общество), които го представят като професионалист в областта, в която работи (https://kultura.bg/web/author/daniel/). Някои от посочените там данни са иронизирани в постингите, което е свидетелство за речева агресия от страна на форумците. Вж. постинг на форумец с никнейм ptf39587191, където Д. Смилов е оценен като леке, псевдожурналист, продажен псевдоинтелектуален боклук. Доказателствата за това се съдържат в изреченията „…отдавна се е продал на групата ГЕРБ & ДПС. Прави се уж на опозиционер и ужким атакува статуквото, но накрая винаги ги оправдава и изпира по фин начин“. Най-силната проява на речева агресия е в последното изречение на коментара, където форумецът е манифестирал своето отношение към Д. Смилов, достигащо дори до отвращение по следния начин: Смрад и погнуса от такава „журналистика“.
В коментара на друг форумец с никнейм babyroo е написано: Смилчето е завършил на Шорош академията в Будапеща, summa cum laude. Горкият либерастващ паричко, с такива кадри? Сигурно си кине проскубаната косичка? А че, накрая Орбан я затри? Заслужено, с такива alumni?
Лексиката е различна по произход, по период на възникване, принадлежи към различни стилове и различни пластове на езика: summa cum laude – от лат. с награда, с отличие, която получават малка част от завършилите колеж всяка година; алумни – неологизъм в българския език от латински произход – аlumnus, мн. ч. със значение ‘ученици, възпитаници‘ (най-често е събирателно название на успешно завършилите даден колеж, университет или училище); думата либерастващ – от либерал и педераст; кине –диал. ‘късам’; проскубаната косичка – словосъчетание, характерно за разговорния език; затривам – разг. дума и т.н.
КретенКилър: Данаильчо да не е подгряваща група на професьора Дайнофф, който ще забие ножа на комунистическата пропаганда право в гърдите на презрения враг? Мале, мале, каква умнокрасива подопашна жълтопаветност блика на талази от гЪзетата… Да не наближава дЯлото на розАвобузестия?
В последните два коментара се наблюдава явлението езикова игра: графична–Дайнофф, гЪзетата (от рус. газета – вестник), дЯлото и т.н., и ономастична – Смилчето – от ФИ Смилов, Данильчоот ЛИ Даниел на журналиста Даниел Смилов; Шорош – вместо на български фамилното име на милиардера Джордж Сорос е дадено на унгарски език, но с кирилска графика; пренасищане на текста със сложни думи, характерни предимно за форумите и уличния език – жълтопаветност, подопашна и др., което допълнително допринася за загрубяване на речта.
Съдейки по никнеймите, посочените коментари са на различни потребители. Като се имат предвид обаче „дистанцията, виртуалността, опосредствения характер на комуникацията, анонимността, а също възможността за множествена или динамична самопрезентация“, то може да се предположи, че комуникантът, представяйки се с различни никнейми, е един и същ. С други думи, комуникантът може не само да не назовава себе си и да използва различни маски, но и може да се появява едновременно или в различно време под различни имена (Миронова 2017). В случая може да се предположи, че агресията, насочена към една личност, може да е резултат от стремежа на комуниканта да дискредитира автора на медиатекста, да го иронизира, да омаловажи неговите знания, постижения, успехи, и по този начин да налага своето мнение, като въздейства върху останалите участници в комуникацията и ги манипулира.
3. Речева агресия в комуникацията между самите форумци
Форумите представляват не само коментари относно актуални въпроси, свързани с политика, икономика, образование, култура, спорт, но и комуникация между самите пишещи, т.е. между форумците. Дават се мнения относно написани коментари, които могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, които тотално отхвърлят споделено вече мнение, достигащи дори до крайност – с груби обиди или ругатни.
Съществуват словесни нападки, агресивни изказвания от едни към други участници във форума, свързани с: направени коментари, явяващи се в защита на партии или политици; неточна информация; липса на знания по дадени въпроси; неправилна интерпретация на политически събития от миналото и днес и др. Проявите на речевата агресия от едни към други потребители са отразени предимно с груби и вулгарни думи, с устойчиви словосъчетания, с нецензурни думи, с подмятания относно липса на добро образование, професия, етнически произход, партийна принадлежност и т.н. Вж. напр. реплики между участници във форума по повод цитираната вече по-горе статия на Д. Смилов:
Telqk: Ситуацията много почва да напомня Италия по времето на Франко! С малка забележка, че този период в Италия съвпада със сериозни поражения на мафията защото не са приемали фашистите! Много добре показано във филма „Железния префект“ с участието на Джулиано Джема.
По повод това изказване има коментари, в които се уточнява, че Франко не е управлявал Италия, а Испания, в които също се наблюдава агресия. Ще посочим само два от тях, вж.:
Darcas: Франко управлява Испания, Мусолини – Италия. Малко бъркаш 2-та щата.
Последната реплика е иронична.
В следващия коментар, направен от потребител с никнейм Santos, освен че има уточнения, че Франко e управлявал Испания, съществува и проява на доста остра речева агресия, насочена към потребителя, свързана с липсата на знания по този въпрос, засягащ образованието му и заниманията му, изхождайки от никнейма му – Теляк.
Santos: Теляче, „Италия по времето на Франко“ е имало точно толкова, колкото е имало България по времето на Тито! Каудильо Франсиско Франко е бил държавен глава, първо на части от Испания от октомври 1936 г., и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Затова е имало гражданска война, затова е имало и интербригадисти! ….Да, ама тези работи не се учат в селската баня, докато триеш топа на попа, сещаш ли се? И по-добре не гледай филми, защото се объркваш още повече! Айде сега иди направи една инвентаризация на тасовете и налъмите и не се бутай между хората на принципа „Together Petko with men“!
Текстът на постинга не се нуждае от голям коментар, тъй като се вижда, че грубостта е явна, респективно агресията е открита. Най-силно е изразена чрез последното изречение, което е изключително експресивно. За това допринася особено много фразата на английски език, която е опит на форумеца да преведе българския фразеологизъм Барабар Петко с мъжете на английски. Известно е, че този фразеологизъм се употребява иронично ‘тогава, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите, без това да е по силите му’. Непреводимостта на фразеологизмите от един на друг език е един от характерните им признаци, което означава, че такъв превод е недопустим, в резултат на което се дължи и иронията в посочения коментар. Последният постинг свидетелства за груби нападки, за отсъствие на емоционален самоконтрол, за тотална липса на самоцензура, което е характерно за откритата речева агресия, нарушаваща всякакви норми на етично поведение и целяща най-вече да нанесе обида на адресата.
В заключение може да се каже, че езикът във форумите се характеризира с книжовни и разговорни думи, неологизми, остарели думи, диалектизми, груби и вулгарни думи, т. е. притежава цялото богатство на националния ни език. Форумите носят отпечатъка на речевото поведение на една социална група в сходни обстоятелства и са модел на един социум.
Представените коментари са една илюстрация на речевата агресия, която се шири в интернет форумите, явяваща се резултат на дистанцията и анонимното присъствие на пишещите, които изразяват своята непоносимост, достигаща до неприязън и омраза не само към политиците и към авторите на медиатекстовете, но и между тях, между самите комуниканти, когато имат различия в мненията си.
Речевата агресия, изразена с лексикални средства, от една страна, може да се разглежда като проява на грубост и своеобразна реакция от страна на форумците към тези, които управляват страната ни и манипулират общественото съзнание, но, от друга страна, тя също често пъти е начин за манипулация на членовете на интернет обществото. С други думи, речевата агресия във форумите е не само резултат на нарастващото социално напрежение, но и допринася за разрастването му.
БИБЛИОГРАФИЯ
Апресян 2003: Апресян, В. Ю. Имплицитная агрессия в языке. В: Компьютерная лингвистика и интеллектуальные технологии. Труды Международной конференции Диалог 2003. Москва: Наука, 32–35.
Власова 2003: Власова, Е. В. Речевая агрессия как одно из выражений власти в СМИ. В: Проблемы речевой коммуникации. Саратов: Изд-во Саратского университета, 190–194.
Воскресенская 2003: Воскресенская, В. А. Прием „навешивания ярлыков“ как одно из средств вербальной агрессии в политической коммуникации. В: Языки профессиональной коммуникации:материалы международной научной конференции. Челябинск, 21–22 октября 2003 года. Челябинск: Изд-во Челябинского университета, 396–399.
Ефтимова 2016: Ефтимова, А. Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs eзикът на омразата. Автореферат на дисертационен труд за присъждане н анаучната степен „доктор на науките“ по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (журналистика), София. [https://www.google. com/] 29.11.2019.
Знеполски 1997: Знеполски, И. Новата преса и Преходът. София: Гражданин, 192.
Крейчова, Сталянова 2017: Kreytchova, E., N. Stalyanova. The Power of Public Speech. Sofia: Paradigma.
Миронова: Миронова, М. И. Имплицитная речевая агрессия в Интернет-коммуникации (на материале русского языка) [https://istina.msu.ru/publications/article/71974786/] 15.11.2019.
Парзулова 2015: Парзулова, М. За езиковата игра в българските медии. В: Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 291–297.
Петрова 2013: Петрова, Н. Е. Язык современных СМИ: средства речевой агрессии. Москва, Флинта: Наука.
Рацибурская 2010: Рацибурская, Л. В. Особенности языка современных российских СМИ: средства речевой агрессии. Учебно-методическое пособие. Нижний Новгород: ННГУ.
Щербинина 2012: Щербинина, Ю. В. Речевая агрессия. Территория вражды. Москва: Форум.
