В една своя статия американският лингвист Лъдлоу (Ludlow 2018), обобщавайки наблюденията на различни автори (включително Светомир Иванчев и Олга Младенова) за връзката между опростяването на падежната система и появата на определителния член, изказва следната мисъл: Детерминаторът (определителния член) се появява, когато отслабне падежната система … Би ли могло да означава това, че детерминаторите изпълняват ролята на падежни маркери? Решаването на този въпрос изисква амбициозна емпирична изследователска програма, но ние и така можем да видим някои насоки за подобен анализ … Например … една от основните функции на определителния член е да замества родителния падеж, когато се наложи. В някои случаи това би довело до изразяване на притежателно значение. Вземете под внимание следните примери (при които се усеща наличието на скрит притежател):
The car went in the ditch ’колата отиде в канавката’ = The car went in the road’s ditch ’колата отиде в пътната канавка’ (удебеляването тук и в долните примери е на Ладлоу);
I was such a terrible bowler that the ball went in the gutter ’бях толкова лош играч на боулинг, че топката отиде в страничния канал’ = I was such a terrible bowler that my ball went in my lane’s gutter ’бях толкова лош играч на боулинг, че моята топка отиде в страничния канал на моята писта’;
The car needs gas ’колата има нужда от бензин’ = Our car needs gas ’нашата кола има нужда от бензин’;
The doctor told me to stop eating red meat ’докторът ми каза да спра с яденето на червено месо’ = My doctor told me to stop eating red meat ’моят доктор ми каза да спра с яденето на червено месо’.
Целта на настоящата работа е да потвърди правилността на изказаните наблюдения и да покаже подобни примери от българския език, в които определителният член се използва за показване на генитивно отношение (изразяване на притежание). Употребите, върху които ще се спра и при които е налице притежателна функция на члена, са свързани с термините за изразяване на роднински и съседски отношения, както и при указването на принадлежащи на определена група хора или обслужващи нейните нужди (семейство, клас, екипаж, военно подразделение, трудов колектив, жители на едно село и прочее) предмети, животни или лица от рода на жената, сестрата, брата, комшията, директорът, ротният, попът, кучето, колата, къщата и т.н.
Досега учените, които са изследвали определеността в българския език, не са засягали специално това явление. Гълъбов (Гълъбов 1962) не му обръща внимание. Молхова (Молхова 1993: 8) посочва, без да коментира, че индивидуализиращото значение на думата телефон в изречението Телефонът (тук и по-нататък удебеляването е мое – Ив. Ил.) звъни може да се тълкува и като този (нашият, вашият, определеният) телефон звъни. На друго място (Пак там: 79–80) се посочва, че: Съществителни нарицатели имена, които изразяват родствени връзки в семейството, когато са употребени така, че техен денотат е някой член от семейството, не се членуват … и те функционират в известен смисъл като съществителни собствени имена: Татко те вика; Мама ще дойде в три часа. Пак там се казва, че Съществителните „сестра“ и „брат“ в такъв контекст обикновено се придружават от местоимение и не се членуват. Ако не са придружени от местоимение, обязателно трябва да се членуват: Сестра ми те вика; Брат ми ще дойде в три часа. Но: Сестрата те вика (= сестра ми – б. м. – Ив. Ил.); Братът ще си дойде в три часа (= брат ми – б. м. – Ив. Ил.). Молхова добавя, че последните (членувани) примери имат слабо пейоративен нюанс в значението си, или по-скоро това са форми, които изразяват известна интимност между говорещите, без да обръща внимание на изразяването на притежателност чрез тях.
На други такива роднински термини бегло се спира Стоянов (Стоянов 1980: 32). Според цитирания автор съществителните имена баба, дядо, леля, вуйчо и т.н., когато означават баба ми, дядо ми и подобни, се употребяват предимно нечленувани: Баба беше много сладкодумна (= баба ми/моята баба беше много сладкодумна). По-нататък ще коментираме тези и подобни употреби.
За Младенова (Mladenova 2007: 33), докато в български е нормално да се каже Петър е съседът отгоре, изречението *Петър е съсед отгоре е неправилно. Бих могъл да добавя, че тук определителният член има точно притежателна функция (*моят съсед отгоре). Споменатата от Молхова по-горе нечленувана употреба на майка в значение ’майка ми’ е илюстрирана от Младенова (Пак там: 360) със следните примери:
Mайка по цял ден говори по телефона (Mother talks on the phone all day long);
Mайка ми по цял ден говори по телефона (My mother talks on the phone all day long);
Mайката по цял ден говори по телефона (The mother talks on the phone all day long).
Младенова (Mladenova 2007: 387 и др.) разглежда диалектната дистрибуция на притежателно-роднинските съчетания от типа мъж ми – мъжъ ми, жена ми – жената ми в българските диалекти, но подминава случаи с членуване от типа жената, свекърът и т. н., които на практика означават ’моята жена’, ’моят свекър’. В примерите на Младенова в първия случай притежателността се изразява само с местоимение, а във втория, на практика – и с местоимение, и с определителен член, но това не е указано изрично.
По-долу ще покажа именно такива примери от съвременния български език, при които притежателността при съществителните, обозначаващи роднински и подобни термини, е изразена само с помощта на определителния член. Първо ще се обърна към речниците на българския книжовен език.
В Речник на българския език (РБЕ 1977) за лексемата баща няма показани такива употреби. Пак там (РБЕ 1977: 778) за лексемата брат има подобни некоментирани примери, които обаче са несигурни, защото освен като притежателни генитивни форми могат да се тълкуват и като генитивни форми от мъжки род за изразяване на одушевеност поради формалното съвпадение на едните и другите:
Брат брата не храни, тежко му, който го няма. Пословица;
За брата до море, за либе през море. Поговорка.
Изказаното от мен съмнение в притежателната същност на формата брата (контрастираща на формата брат), се подкрепя от нечленуваната форма либе във втория пример, която би трябвало да е в облик либето, ако в примера се наблягаше на притежателното значение.
В същия речник (РБЕ 1977: 780) в посочените при лексемата братовчед примери положението е следното. В единия пример има подобна форма, но от контекста не става ясно за чий братовчед става въпрос (може би *нашият братовчед, но не е сигурно):
Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за които беше отишъл братовчедът Борис Й. Йовков.
В другия пример има такива форми, като дори една от тях се среща и при споменатите в изречението лексеми баща и чичовци:
Обръщаш глава на ляво – до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата…, по-нататък – чичовците и братовчедите, всички гледат напред … А. Дончев.
Тук изразът тримата ти братя показва, че и останалите изброени членове на рода (баща, чичовци, братовчеди) са в същите отношения с лицето, за което се говори, в каквото отношение са и споменатите братя – тоест и те са негови.
И отново в цитираното издание (РБЕ 1977: 360) се натъкваме на пример, в който притежанието вече се изразява само с определителен член:
Да ти каже невястата, че днес от срам в земята потъна …
Тук невястата всъщност означава ’снаха ни’.
Редуване на притежателно значение, изразено само с определителен член, и на притежателно значение, изразено плеонастично и с определителен член, и с притежателно местоимение, може да се види у Геров (Геров 1976: 393):
Като те почита къщата ти, почитат те и комшиити ти, като те почитат комшиити, почита те и целий свят;
Тропа ли у комшиите, тя (бедата) ще дойде и у нас.
В друг том на Речник на българския език (РБЕ 1987: 40) за лексемата жена ясно и недвусмислено е обяснено, че само членувано съществителното жена = моята съпруга:
Тая сутрин викам на жената: „Не ме изпращай“ Елин Пелин;
Жената писа, че е реквизиран (волът) Елин Пелин.
На практика обаче в разговорния български език и в диалектите му примерите за подобни употреби са много повече, отколкото посочените в двата цитирани по-горе речника. Както бе посочено по-горе тези примери могат да се отнасят и за общи за определена група хора домашни животни или имущество. Наред с Телефонът звъни може да се споменат случаи като:
Кучето лае ’нашето куче лае’;
Колата не пали ’нашата кола не пали’ и подобни.
По отношение на лицата, особено при назоваването на роднини, също изобилстват случаите на подобни употреби. Така например, в изречение от сорта на Бащата се казва Иван, а майката Мария на практика има значение ’баща му се казва Иван, а майка му Мария’. Или пък: Бащата ми даде 5 лева ’баща ми ми даде 5 лева’; Бащата е неизвестен ’баща му е неизвестен’; Синът ще се жени ’синът ми ще се жени’;
Дъщерята я приеха за студентка ’моята дъщеря я приеха за студентка’;
Внукът (внучката) ме обича ’моят внук ме обича’;
Зетят не става за нищо ’зет ми не става за нищо’;
Братът се уволни от казармата ’брат ми се уволни от казармата’;
Сестрата е бременна ’сестра ми е бременна’;
Братчеда се обади ’братовчед ми се обади’ и т.н.
Трябва да се отбележи, че дори лексемите дядо и баба могат да се употребяват по същия начин, когато са в значение ’тъст’, ’тъща’:
С дядото варихме ракия ’с тъста варихме ракия’;
С бабата не се разбираме много добре ’с тъщата не се разбираме много добре’.
Първата от споменатите думи в диалектния език на най-възрастните българи в Югоизточна България или Бесарабия се използва и със значение ’съпругът ми’:
Дядото (моето дядо) получава по-голяма пенсия от мен ’мъжът ми получава по-голяма пенсия от мен’.
В значение ’дядо ми’, ’баба ми’, ’чичо ми’ и т. н. членуваните съществителни дядка, бабка, бабичка, чичка могат да се използват за изразяване на притежание и в пейоративно или показващо привързаност значение:
Дядката умря ’дядо ми умря’;
С бабичката (бабката) ще ходим на море ’с баба ще ходим на море’;
Чичката ми подари колело ’чичо ми подари велосипед’.
Споменатите термини за родство и другите разглеждани тук подобни думи може да се заместват с алтернативни пейоративни и дори обидни названия:
Дъртия не ме пуска на море ’баща ми не ме пуска на море’;
Старата се заяде заради двойката ’майка ми се заяде заради двойката’;
Метнах мурука и (ми) пусна 100 кинта ’излъгах баща си и той ми даде сто лева’ (BGжаргон).
В заключение ще покажа интересен паралел, от който се вижда връзката между притежателните местоимения и определителния член при изразяване на притежание при една и съща лексема за назоваване на ’майка’ в два славянски езика – руски и български (за разлика от показания по-горе пример със старата тук няма пейоративност, а се показва привързаност). Става въпрос за стихотворението Письмо матери на руския поет Сергей Есенин и стихотворението Да се завърнеш в бащината къща на българския поет Димчо Дебелянов. Ето откъса от първото:
Ты жива еще, моя старушка?
Жив и я. Привет тебе, привет!
Пусть струится над твоей избушкой
Тот вечерний несказанный свет.
(https://liternet.bg)
Срещу:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
(http://www.slovo.bg)
СЪКРАЩЕНИЯ
РБЕ – Речник на българския език
БИБЛИОГРАФИЯ
Геров 1976: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Част втора. Български писател. София, 1976.
Гълъбов 1962: Гълъбов, Ив. Проблемът за члена в български и румънски език. Издателство на БАН. София, 1962.
Молхова 1993: Молхова, Ж. Характер и употреба на члена в българския и английския език. УИ „Св. Климент Охридски“. София, 1993.
РБЕ 1977: Речник на българския език. Том 1. Гл. ред. Кр. Чолакова Издателство на БАН. София, 1977.
РБЕ 1987: Речник на българския език. Том 5. Гл. ред. Кр. Чолакова Издателство на БАН. София, 1987.
Стоянов 1965: Стоянов, Ст. Членуване на имената в българския език. Наука и изкуство. София, 1965.
Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматическата категория определеност в българския език. Народна просвета. София, 1980.
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
BGжаргон: https://www.bgjargon.com/word/meaning/мурук.
Ludlow 2018: Ludlow, Peter. Desriptions. B: The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Editor – E. Zalta). 2018 (https://plato.stanford.edu/archives/sum2018/entries/descriptions/).
Mladenova 2007: Mladenova, O. Definiteness in Bulgarian. Modelling the Processes of Language Change. Mouton de Gruyter. Berlin & New York, 2007.
