Въведение
В началото на XIX в. се появяват първите печатни книги, писани на новобългарски език: съчиненията на Софроний Врачански и Йоаким Кърчовски[1]. Тяхното значение несъмнено е голямо от днешна гледна точка. Езикът на черковнославянската книжнина, внасяна от Русия или Влашко, е бил доста отдалечен от тогавашния разговорен български език, което е затруднявало книжовниците и читателите при употребата му. Без народна езикова основа той не би могъл да служи като книжовен език на едно модерно общество. От друга страна, народният език, използван в ръкописната традиция на дамаскинарите и на другите книжовници, е бил силно повлиян от диалектните особености в речта им и не е могъл да бъде авторитетен модел за изграждане на книжовна норма.
Такива модели са могли да бъдат представени в печатни издания, каквито са били тези на Софроний Врачански и Йоаким Кърчовски. Техните първи опити за създаване на „авторитетен модел“ са представлявали един важен стимул за систематичното развитие на книжовния език. Статията е посветена на темата за разпространението в образованите среди на съграждащото се българско общество на този тип литература, както и на начините за възприемането ѝ. В българските земи под османска власт през първата половина на XIX в. книжнината се е разпространявала чрез създаване на преписи. За възприемането на печатната литература може да се съди по тях. Представят се два примера за такова възприемане, което от днешна гледна точка на развоя на книжовния език представлява интерес.
Житие преподобная Параскева в НБКМ 728
Първият текст представлява късен вариант на Житие на св. Петка или Параскева Търновска. Това житие се е разпространявало в България в два основни варианти: кратко, проложно житие от XIII век, и по-дълго, панегирично, съписано от патриарх Евтимий през XIV век (Калужняцки 1901: lxv). Житието на св. Петка от патриарх Евтимий, а по-точно негов съкратен вариант, е станало един от най-разпространените текстове в дамаскинарските среди[2]. Това житие не е било вече актуално по време на неговия първи новобългарски превод през XVII в.: мощите на светицата вече не са били в Търново, както се пише в текста на Евтимий. През XVIII век се появяват нови преводи, основани върху същото житие, допълнени с пасажи за преместването на мощите на св. Петка в Цариград и Молдова, привзети от по-късното черковнославянско житие, издадено от митрополит Димитрий през 1689 г. в Киев[3]. Текстът на митрополит Димитрий е бил основан върху проложното житие. Софроний Врачански е използвал Димитриевото житие като основа на текста на житието в своя Неделник, въпреки че той е познавал също поне по-стария дамаскинарски вариант[4]. Характерно различие между проложното и Евтимиевото житие се открива вече в началото на разказа, където Епивати, родното село на св. Петка, се ситуира въ земли сербской, близꙋ при града Калѵкратïѧ. По-кратки са и пасажите за цар Йоан Асен и за великолепното пренасяне на мощите на светицата в Търново. От друга страна, и дамаскинарски преводи показват влияния на проложното житие[5]. Софроний е добавил към преведения текст още поучително предисловие и заключение.
Една нова преработка на този текст се намира в малък ръкопис от 12 листа, съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София под сигнатура НБКМ 728 (388). Според описанието на Б. Цонев той е бил прибавен към печатно издание на Чудеса Богородици от Йоаким Кърчовски, издадено през 1817 г. в Буда[6] (Цонев 1923: 383–384). Притежателят на книгата се е подписал като поп Яков от Македония[7]. Поради това можем да датираме и локализираме ръкописа само най-общо. Текстът е писан с два различни шрифта – полууставен и курсивен, от което Б. Цонев приема наличието на двама преписвачи. Правописът на двамата е почти един и същ и, поне в сравнение с текстовете на Софроний Врачански и Йоаким Кърчовски, много опростен. Не съдържа знаци за ударение, нито за пунктуация; използва се само един вариант за /и/, в курсивната част ï, а в полууставната – ӥ. Както е забелязал Б. Цонев, ръкописът съдържа един специфичен знак, приличащ на кирилското ꙃ, което вероятно означава палаталното /ѓ/ или африката /ђ/ (напр. анꙃелӥ, ꙃорꙃïе). Освен житието на св. Петка (в текста, както у Софроний, Параскева) ръкописът съдържа жития на св. Георги, св. Йоан Кръстител, св. Димитрий и евангелски четива.
Житието на св. Петка е на л. 7а-9а. Съдържа съкратеното предисловие на Софроний, което ни насочва най-вече към него като източник:
Неделник 1806: Всѧкоги должни есмы слишатели мои, да помѧнꙋвамѧ Гда, и+[8] да по_Хвалѧме стыхъ его, това намъ заве добро и полезно ест [...] Ала гледаме не токмо мꙋжïе що+ са покорили плоть свою Дхꙋ и побѣдили стовнаго борителѧ дïавола, но и жены во_орꙋжили себѣ на+ него, и со+ своѧ женскаѧ немощь побѣдили и сокрꙋшили стрелы его: Каквотъ и днешнаѧ стаѧ пре_Подобнаѧ Параскева, що+ ѧ днесъ почитамѧ и Празднꙋваме [...] того ради и+ Бгъ Прослави еѧ и+ на+ нбо и+ на+ земли, и+ сохранил стое Тѣло еѧ цѣло и неповредено [...]
НБКМ 728: Всѣхъ православнаѧ вѣра що+ сме да+ пофалӥме бога ӥ+ светцӥ божӥ то_ва намъ потребно+ естъ [...] достоӥнӥ бӥле ӥ+ се+ молиле богꙋ не+ саде мꙋшка пола но+ ӥ+ женска днешнаѧ светаѧ параскева голꙋбӥца хрӥстова [...] ӥ+ е+ прӥмалъ богъ моленӥето ӥ+ ѧ+ прославӥлъ ӥ+ на+ небо ӥ+ на+ землѧ тѣло неӥзӥно е+ целокꙋпно [...]
Както е видно, предисловието е доста свободно преразказано. Само основните мотиви се предават, с което ръкопис НБКМ 728 много се отдалечава от оригиналния текст. Както предисловието, така и основният текст, в сравнение със своя първоизточник, е доста по-кратък[9]. Завършва с пренасянето на мощите на светицата в Молдова. Няма заключение. Все пак и на това място се открива, че основата е оригиналният текст на Софроний Врачански, а не по-късни издания на Неделника, както напр. от Тодор Хрулев (1856). Годината на последното пренасяне (1641) е записана в оригинала с кирилски букви като ·҂ахма·, което книжовникът, създал ръкопис НБКМ 728, е превел като нахама[10]. Изданието на Хрулев предава годината вече с арабски цифри.
В ръкопис НБКМ 728 се откриват фонетични особености на македонските говори, като изпускане на х (ӥмаа, закопаа, наïдоа) и в (тоа село, таткоïна) между гласни, или о като рефлекс на силния ер (на+ сонъ, со многꙋ почестъ). Среща се частица за бъдеще време ке (ке+ дадемо), както и окончание за деепричастие -ки (копаïкï), които намираме у Кърчовски и в други западни говори, но по-малко в друга книжнина от това време. Както в Неделника, книжовникът предпочита изразяване на миналото време с л-причастие[11], но с окончание -ле за мн.ч. (фрълïле). Това се среща и в други писмени източници от западните краища на българската езикова територия, в Неделника обаче рядко[12]. Текстовете се различават в изразяването на притежание. Софроний често се възползва от черковнославянски местоименни форми в родителен падеж като его и еѧ. Те не се срещат в ръкопис НБКМ 728, а се използват предимно прилагателни, както се вижда и в примера по-горе (Неделник: тѣло еѧ; НБКМ 728: тѣло неӥзӥно). Mестоименните форми в дат. падеж в ръкопис НБКМ 728 са редки, използват се повече за означаване на приемателя. И при тях се откриват форми, характерни за местни говори (дӥаволъ е+ завӥдӥлъ)[13]. Членната форма в ръкописа се използва по-често, но изобщо не се среща при прилагателните[14]. При тях по-често се среща удвояване на обекта[15].
Както е видно, писателят не само е съкратил текста на Софроний Врачански, а и езиково го е променил. Съвсем чужди явления, като местоимения его/ еѧ е премахнал, както и други думи, по-характерни за черковнославянската лексика (ѡтвѣтъ > џоапъ, отечество > таткоïна)[16]. Текстът се различава и по синтактични особености, които могат да се сравняват квантитативно, като изразяване на определеността или на притежанието. Неделникът вероятно не е бил просто книга за четене или за обучаване на всеки, но „поправките“ на текстовете в него говорят за растящ интерес към теоретичното езикознание, що се касае до въпроса как говорят хората. Ответ на Неделника в това отношение е бил от гледна точка на създателя на ръкопис НБКМ 728 толкова грешен, че го е мотивирал към формулиране на своя собствен џоап.
Слово второе светаго пророка Даниила в Райковския дамаскин
В българската ръкописна книжнина намираме много различни текстове за пророк Даниил, които се разпространяват паралелно с каноничния текст. Едни жанрово се доближават към житията на светците, разказвайки за чудеса, свързани с пророка. В сборника на поп Пунчо (НБКМ 693)[17] са включени три такива епизода: единият, чудото с лъвовете, е свързан с глава 6 от библейската книга на Даниил; вторият е за идола Вила (Дан 14: 1–30); третият – за другия разказ с лъвовете, фокусиран върху ангела, който с чудеса нахранва пророка в ямата (Дан 14: 31–42)[18]. Сборникът НБКМ 1081 от 1821 г. (л. 54а-56а) съдържа съвсем друг вид текст, който се доближава към главите 10-12 на библейската книга, но само по своя апокалиптичен жанр. Както и в следващата глава на сборника, в текста се предвижда унищожаване на Османската империя под натиска на съюза на християнските царе[19].
Третият вид текстове за Даниил спадат към жанра на поучителните слова. Текстът, озаглавен Слово второе стаго пророка Данïила, намираме в книгата Повесть ради страшнагѡ и вторагѡ пришествïѧ Хрïстова от Йоаким Кърчовски, издадена през 1814 г. в Буда (с. 25–46), както и в ръкописа НБКМ 724 (л. 7а-10а). От библейската книга е привзет в него само един пасаж дословно (Дан 7: 9-10), чудото с лъвовете се преразказва само накратко, а много по-обширно се тълкува. От данните, достъпни на автора на тази статия, не става ясно дали ръкописът или изданието на Кърчовски е по-ново[20], нито дали текстът се открива в други, по-стари ръкописи. Същото слово се появява половин век по-късно в Райковския дамаскин (с. 147–155), съхраняван в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив под сигнатура НБИВ 160 (600)[21].
Писменият паметник е част от книжнината, създадена в средата на XIX в. в Среднородопието от местни книжовници, ръководени и напътствани от йеромонах Григорий и поп Киряк Белковски (Стоянов 1972: 231). Произведенията на този книжовен кръг основно са преведени директно от гръцки на народен език, отразяващ среднородопските говори, но са писани с гръцки букви. Словата на Дамаскин Студит в Райковския дамаскин (за св. Георги, св. Теодор Стратилат и за Никейските отци) се доближават повече до гръцкия оригинал, отколкото до другите му славянски преводи (Митринов 2015: 6)[22]. Дамаскинът е създаден поне от двама книжовници, подписани като Βουτζοφ и Βασιλιυ, вероятно последователи на йеромонах Григорий и на Киряк Белковски (Стоянов 1972: 230).
Текстът със заглавие σλοβο φτοροε ζαραδι γοσποδοβατα σαδοβιαι σφεταγω προροκα δανιηηλα 1860 е по съдържание в голямата си част общ с този на Йоаким Кърчовски. Разликите в съдържанието се откриват преди всичко при изпуснатите части на изречения в преписа, от което понякога изреченията губят смисъл (напр. защо оумъ не стои, секïй часъ ходи > ζαϛο ιꙋμ ζαϛο σεκηη τζας χοδι). Обикновено синтактичната структура е доста строго запазена и в сложните изречения:
Кърчовски 1814: и не знаеме, кога кѣ+ да ни грабне; и кѣ+ да ни посѣче страшна сѣкира бжïѧ, люта смертъ, и кѣ+ да ны ѿ-несе тамѡ на страшенъ сꙋдїа Iıсъ хртосъ
Райковски д.: η+ νι+ ζναη_με κꙋγα ϛαι δα+ νι+ γραπνε ι+ ϛαι+ δα+ νι+ πꙋσετζε ϛρασνα σεκιρα ποζηη λꙋδη σμερτα ι+ ϛε+ δα+ νı+ ꙋτνεσε ταμο να ϛρασεν σοδıα ıησꙋσα χρıϛα[23]
Текстът е преработван преди всичко от правописна и граматична гледна точка. Най-ясната разлика между двете издания е тяхното писмо: Райковският дамаскин е писан с гръцки букви[24]. Неударените гласни са предавани в неговия правопис фонетично, за разлика от текста на Йоаким Кърчовски (напр. знáеме > знáиме, писано като ζνάημε). Много езикови особености, различаващи македонските и родопските говори, са „поправени“. Частицата за бъдеще време кѣ редовно се измества от ще (изписано като ϛαι, σται и ϛε). Формата на глагола ‚съм‘ в 3 л., мн.ч., сег. време се обикновено се замества със са (напр. защо се дꙋшмани бгꙋ > ζαϛο σα+ δꙋσμανε πογꙋ), но понякога е оставена (напр. защо мыслы се бжïи > ζαϛο μισλε+ σε ποζηη). Дателен падеж в едни случаи е оставен, а в други е заменен с конструкция, включваща предлог на и форма за общия косвен падеж (се молиле бгꙋ > σα+ μολιλι να+ πογα). На места текстът не изглежда разбираем (дека е човекꙋ оумъ > δεκα τζꙋβεκατ ιꙋμ). При преписването на текста на родопски диалект някои показателни местоимения са отбелязани неправилно: съчетанието овой вѣкъ на едно място е заменено с τβοι βεκ (с. 149), а на друго със σοε σφετ (с. 150). В изречението а овде, докатъ сме живы не изглежда, че местоимението е било разбрано: α ꙋδβε δꙋκατι σμε ζιβι (с. 154). Удвояване на обекта се среща в двата писмени източника често. Разлика се открива и в използването на членна форма, която в текста на Райковския дамаскин се среща по-често[25]. Малки „поправки“ личат и в съдържанието, но не винаги са ясни. Кърчовски в своя текст използва кирилски и арабски цифри и понякога ги обърква, той или неговият преписвач, напр. 21 коша трохи (12 в Матей 14: 20, а δβαναδεϛε в Райковския дамаскин), ·гı· години (‚13‘; в Райковския дамаскин: τριδεϛε ι+ εδνο), ·ѯз· хïлïади пати (‚67‘; в Райковския дамаскин: τρι δεϛε η+ τρι). Името на пророк Осия (Ѡсıa) е изписано като ησαιε (Исаия?). Цитираният пасаж от книгата на Йоаким Кърчовски скрыша жрецы патъ божïй (Осия 6:9) не изглежда да е бил разбран от преписвача (σκρισνα ζραϛε ποτ ποζηη).
За разлика от текста в ръкопис НБКМ 728 преписът на Слово второе в Райковския дамаскин не засяга много нито структурата на разказа, нито граматиката. Става дума повече за препис на един добре разбираем текст или по-точно за адаптирането му. Ръкописът може да се приеме като продукт на едно упражнение в употреба на гръцко писмо при писане на богослужебни текстове на български език. Това обаче показва колко по-приемлив е бил езикът на Йоаким Кърчовски като образ на междудиалектна книжовна норма, поне от гледна точка на лексиката и граматиката, отколкото този на Софроний Врачански.
Заключение
Първите опити не биват винаги успешни. Неделникът на Софроний е бил един амбициозен проект, но неговият език се доближава до архаизирания славяноболгарский език от западните български земи на Паисий Хилендарски и Йосиф Брадати, или до по-широко разпространения черковнославянски език в руска редакция. Тези форми на книжовен език обаче не са били вече продуктивни[26]. Текстът на Житие и страдание или на някоя глава от Котленския дамаскин сигурно биха предизвикали по-малко обширни преправяния, отколкото този на Неделника. В сравнение с тях, езикът на Неделника даже се отдалечава от този на старите дамаскини. По-кратките произведения на Йоаким Кърчовски са били много по-радикални в това отношение. Както отбелязва Боряна Велчева, една широко разбираема новобългарска книжовна норма се е развивала интензивно вече от XVII в. в Източна България (Велчева 1966: 120). Тя е трябвало да се „еманципира“ от по-архаичните, непродуктивни езикови варианти на Запада. Парадокс на историята е, че първото произведение в езика на дамаскините, публикувано с печатарски шрифт, е било написано там.
Благодарности
Статията е подготвена в рамките на проекта ‘Ill-bred sons’, family and friends: tracing the multiple affiliations of Balkan Slavic, ръководен от проф. Барбара Соненхаусер от Университета в Цюрих, спонсориран от Швейцарския национален фонд (№ 176378). В подготовката бяха използвани факсимилета на ръкописите, предоставени от Църковния исторически и архивен институт (№ 133, 369), от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София (№ 665, 693, 709, 728, 1064, 1081) и Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (№ 160). Авторът изразява благодарност за достъпа до тези ценни текстове. Също благодари на доц. Георги Митринов от Института за български език към БАН за съветите относно среднородопските дамаскини, както и въобще за идеята за сравняване на споменатите писмени източници, както и на проф. Юрген Фухсбауер от Университета в Инсбрук за данните относно Житието на св. Петка Търновска в Неделника.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ангелов 1958: Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Книга 1. София: Издателство на БАН, 1958.
Аргиров 1895: Аргиров, С. Люблянският български ръкопис от XVII век. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, XII, 1895, 463–560.
Бобчев 1922: Бобчев, И. С. Македонските българи и българската народна просвета. София: П. Глушков, 1922.
Велчева 1964: Велчева, Б. Показателни местоимения и наречия в новобългарските паметници от XVII и XVIII в. // Известия на института за български език, X, 1964, 159–233.
Велчева 1966: Велчева, Б. Норма и традиция в българския книжовен език от XVI– XVIII в. // Български език, 1966, № 2, 110–121.
Вукович 1536: [Зборник за путнике]. Венеция: Божидар Вукович. http://digital.bms.rs/ebiblioteka/pageFlip/reader/index.php?type=publications&id=2269 [9.5.2021].
Демина 1968: Демина, Е. И. Тихонравовский дамаскин: болгарский памятник XVII в.: исследования и текст. Том I. София: Издателство на БАН, 1968.
Демина 1972: Демина, Е. И. Тихонравовский дамаскин: болгарский памятник XVII в.: исследования и текст. Том II. София: Издателство на БАН, 1972.
Иванова 1967: Иванова, А. Троянски дамаскин: български паметник от XVII век. София: Издателство на БАН, 1967.
Калиник 1989: Св. Софроний епископ Врачански, Калиник митрополит Врачански (ред.). Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София: Синодално издателство, 1989.
Калужняцки 1901: Kałužniacki, E. (Hrsg.) Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393) nach den besten Handschriften. Wien: Carl Gerold's Sohn, 1901.
Кодов 1964: Кодов, Х., М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в софийската народна библиотека. Том III. София: Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1964.
Кърчовски 1814: Кърчовски, Й. (хаджи Йоаким даскал). Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова. Будин-град: Кралев. Всеучилище Унгарское, 1814.
Милетич 1908: Милетич, Л. Копривщенски дамаскин: новобългарски паметник от XVII век (= Български старини, кн. II), София: БАН, 1908.
Митринов 2015: Митринов, Г. „Чудото със сфунгатото“ от Словото за мъченията и чудесата на св. Георги в Райковския дамаскин. // Sѣло, III, 2015, 5. http://abcdar.com/magazine/V/Mitrinov_1314-9067_V.docx [9.5.2021].
Младенова 2014: Mladenova O. M. Early Modern Bulgarian Translations of Sermons by Ēlias Mēniatēs. // Zeitschrift für Slawistik, 2014, 59 (4), 519–551.
Реперториум: Repertorium of Old Bulgarian Literature and Letters. http://repertorium.obdurodon.org/ [9.5.2021].
Ростовский 1689: Ростовский, Д. Книга житий святыхъ. На три месяцы первыя. Кïев: Лавра Печерскаа, 1689.
Софроний 1806: Врачански, С. Кириакодромион сиреч Неделник – Поучение. [Рымник]: еп. Нектарий, 1806. https://www.wdl.org/en/item/273/ [9.5.2021].
Стефанов 2008: Stefanov, archimandrite P. The Beginnings of Bulgarian Printing (On the Occasion of its 500th Anniversary). // Occasional papers on Religion in Eastern Europe, Vol. 28, Iss. 2, Article 5. http://digitalcommons.georgefox.edu/ree/vol28/iss2/5 [9.5.2021].
Стоянов 1972: Стоянов, М. Райковски дамаскин. В: Родопски сборник. Т. III. София: Издателство на БАН, 1972, 225–307.
Сырку 1883: Сырку, П. Несколько заметок о двух произведениях тырновского патриарха Евфимия. В: Зигель, Ф. Ф., А. Г. Семенович, А. С. Будилович (ред.). Сборник статей по славяноведению, составленный к изданный учениками В. И. Ламанского по случаю 25-летия его ученой и профессорской деятельности. Петерсбург: Императорская академия наук, 1883, 387–393.
Трунте 2018: Trunte, N. Kirchenslavisch in 14 Lektionen (= Studienhilfen, Band 19). Wien: Harrassowitz, 2018.
Узунова 2017: Узунова, Д. Разказът за Теофил от Адана в южнославянската ръкописна традиция. // Език и литература, 2017, № 3–4, 168–176.
Христова 1991: Христова, Б. Наблюдения върху езика на Йосиф Брадати. В: Szymański, T. (red.) Kształtowanie się nowobułgarskiego języka literackiego (= Prace slawistyczne 78). Wrocław: Polska akademia nauk, 1990, 61–72.
Хрулев 1856: Врачански, С., Т. Т. Хрулев (ред.). Евангелие поучително. Нови Сад: Дан Медаков, 1856.
Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в софийската народна библиотека. Том II. София: Държавна печатница, 1923.
Шимко 2020: Šimko, I. Annotated Corpus of Pre-Standardized Balkan Slavic Literature. https://www.clarin.si/repository/xmlui/handle/11356/1368 [9.5.2021].
Шимко 2021: Standardization in Balkan Slavic Diachronic Research. В: Slověne 10/2, 217–251.
НБИВ 160: https://www.punco.uzh.ch/output.php?corpus=lt&chapter=rai [9.5.2021].
НБКМ 693: http://www.punco.uzh.ch/ [9.5.2021].
НБКМ 728: https://www.punco.uzh.ch/output.php?corpus=petka&chapter=728 [9.5.2021].
