Малкоизвестен фрагмент от съчинението „Отломки по космография и география“ в ръкопис от ХV век

Компилацията Отломки по космография и география (Fragments of Cosmography and Geography), възникнала като преработка на съчинението на Симеон Сит (c. 1035–1110) Conspectus rerum naturalium, capita cosmographica et geographica (Giannelli 1939: 445–468; Delatte 1939), с присъединени други източници, се свързва с авторството на Константин Костенечки (Дуйчев 1954: 336–375). Текстът е познат по повече от 10 преписа в български, сръбски и руски ръкописи (Ангелов 1967, 162–199). Най-ранни сред тях са преписите в ръкопис № 105 (151; стар II.д.4), 1433 г., сбирка на манастира Зограф (Birnbaum 1986: 7–31; Birnbaum 1988; Райков, Кожухаров, Миклас 1994: 75–76; Турилов, Мошкова 1999: 323–324); № Vat. gr. 1748 (славянска и гръцка част), ХV в., Ватиканска апостолическа библиотека (Джурова, Станчев, Япунджич 1985: 193–195; № 446 (Горички сборник, съставен за Зетската владателка Елена Балшич), 1442 г., Архив на Сръбската академия на науките (Радошевић 1981: 171–184); № 49, 1556 г., сбирка на манастира „Св. Никола“ до Бело поле, Черна гора (Ангелов 1967: 172–180; Радошевић 2001: 521–539); № 52 (стар 19с), 1567 г., Архив на Б. Богишич в Цавтат, Хърватска (Novaković 1884: 41–56; Mošin 1954: 20–26); № 432 (634) от края на ХVІ в., НБКМ (Ангелов 1967: 181–185; Кузидова 2003: 285–301); Ловешкият сборник от ХVІ в., частно притежание на Михаил Хаджинеделчев, с неизвестно местонахождение днес (Иванов 1915: 214–217) и др. (Радошевић 2005, 393–412).

Друг текст във византийски гръцки ръкописи, проучен и издаден от Алфред Клоц (Klotz 1910: 606–616), е известен под заглавие „Пътеводител до Едем“. В него не само е обозначен пътят до легендарната земя на рая, но се дават сведения за благословения народ – ‘Макарините’ (Μακαρινούς – грц. μακαρ ‘блаженствам’ и ινέω ‘опрощавам’). Вероятно е възникнал като част от по-обширна творба с географски и етнографски характер на итиниарий (itinerarium). Този откъс се различава донякъде от аналогичния текст в състава „Отломки по космография и география“.

Неизследван славянски фрагмент се съдържа в ръкопис № 12 (38), инвентарен номер 1/112, от втората половина на ХV в., Държавна библиотека „М. Горки“ в Одеса (нататък Grig112). Принадлежи към сбирката на В. И. Григорович, но няма данни в кой от балканските манастири е бил намерен по време на пътешествието му на Балканите. Ръкописът обхваща 119 л., 16^о, хартия, едър четлив полуустав (19 реда на страница), ресавски правопис (безюсов, двуеров непоследователен, преобладава малкият ер). Личат ръце на трима или четирима книжовници: л. 1–47 (I), л. 47–70 (II), л. 70–93 (III), л. 95–111 (IV), л. 111–119 (I?), принадлежащи към една и съща школа. Водните знаци на ръкописа не са видими и трудно се установяват; на л. 42 личи контрамарка V с трифил от лявата страна; на л. 27 личи воден знак корона с трифил отгоре (Лихачев: 1899: № 1035–1036 от 1460 г.); на л. 94 личи контрамарка B с трифил от лявата страна (неидентифициран).

Ръкописът представлява сборник със смесено съдържание и е описан най-напред от В. Н. Мочулски (Мочульский 1890: 53–133). Няколко от най-интересните статии в сборника обнародва Н. С. Тихонравов (Тихонравов I, 1863: 308–313; II, 1863: 30–39, 335–336, 439–444, 345–346, 360). В съвременния каталог на ръкописите в Одеската държавна научна библиотека от М. М. Копиленко и М. В. Рапопорт (Копыленко, Рапопорт 1960: 550) е включен с пореден номер 113 и също е отнесен към ХV в. Тази датировка е възприета и в публикацията на Е. Г. Корлкова и Ж. Н. Кравченко (Корлькова, Кравченко 1963: 35). Съдържанието и палеографската характеристика са уточнени след работата ми de visu с ръкописа (Miltenova 2018: 57–61).

Съдържанието на сборника е следното: Летопис (кратък) от Адам до Константин Велики; фрагмент от космографско описание; апокрифен цикъл за кръстното дърво, приписван на Григорий Богослов; Слово за Стария Александър (Кирпичников 1891: 1–8); Ходене на Богородица по мъките; летопис от Адам до ХV в. (Ангелов 1983: 65–74); родослов на сръбските владетели (Вукомановић 1859, 144–159; Срећковић 1867: 226–276); сказание за 12-те петъка (Miltenova, Angusheva-Tihanov 2018: 349–378); Разумник-Указ; Разумник; Съновник; апокрифно Житие на св. Петка (Белич 1897: 1045–1055); мъчение на св. Ипатий Ефески; Разумник (с космогонично съдържание); имената на ангелите; молитва против нежит; молитва против всякаква болест; притчата за тримата приятели (от повестта за Варлаам и Йоасаф) и др. Особено важни са преписите на онези от поместените творби, които са характерни и за други подобни по състав сборници със смесено съдържание. Те дават възможност за сравнително-текстологически анализ, въз основа на който може да се съди за връзките и взаимоотношенията между отделните ръкописи.

В Grig112 фрагментът от космографското съчинение се намира на л. 2б–4б: Дрꙋго ѡ едеме. Нач.: Едемь и макарѣнѣ цр҃кѡ(в) единꙋ имать. анⸯтракомь единостанⸯнїмь камїком(ь) дльготꙋ .з҃.мь паприща. Стилът на изложение се отличава с лапидарност и подчертана християнизираща тенденция, като благодарение на последната, библейската символика напълно е изместила реалното географско и етнографско описание. Съставителят на текста принадлежи към низова среда, имаща възгледи, отзвук от Птолемеевата схема. Картината на света не се разпростира по-далече от представата, че Индийският океан граничи на юг с една непозната земя, иначе трудно е да се проследи как авторът си е представял пътя от рая, разположен на Изток, т.е. до Нубия. Съществено място в текста заема описанието на райските реки, сред които е и река Дунав.

Преписът в Grig112 е следният:

Л. 2б: Дрꙋго ѡ едеме.

Едемь и макарѣнѣ цр҃кѡ(в) единꙋ имать. анⸯтракомь единостанⸯнїмь камїком(ь) дльготꙋ .з҃.мь паприща. и .г҃. широтꙋ и имать ѡл(т)арѣ .з҃. ѡлⸯтарь иметь степѣн(и) ѯв҃. ѿ испо(д) же исходить рѣка ѿ раꙗ и ѿтꙋдꙋ раз(д)елꙗетⸯ се на д҃ наетⸯкы. и исхо(д) же еи. геѡ(н). фисо(н). кь полꙋдн(оу) тыгарь іефрать кь сѣверꙋ. геѡ(н) же иже и ниль въ егы(п)те бивь. единⸯ же истоныкь имата вь лївыи. дрꙋга же|| (3а) дваа вь горⸯнꙋ еїѡпꙋ. и даж(д)ꙋ не бывⸯɼꙋ. исходить вода его авгꙋста м(с)ца. и напаꙗеть егѷпть. иже и мноземь мнытⸯсе вь пꙋсто(мь) быт(и) како (вь) врѣмѣ безь(д)жно изливаетⸯ се. вьнег(д)а не быти водꙋ по вьс(д)ꙋ. сїа подаеть писанїю же прѣ(д)лагающе. ни едино же стѣжати недоуменїе тѣмⸯ же и ѡ сщ҃ енⸯноврьшебникь (!) егѷпⸯтаскы(х) испитають ськрьвенⸯнаа, истапись именꙋетⸯ се по егѷпⸯтенохь ис тьми вода ро(д)оу истаго исхож(д) енїа еи. иже ѿ земле. нито еже ѿ тигрѣ и ефра(т)е сїма славы е(с). ибо ꙗко ѿ раꙗ ѡба поль рож(д)енїе имꙋще|| (3б) ꙗкоже р()е се по(д)ходеще по(д)ь землю. ꙗвлꙗютⸯсе кь тьворⸯстѣи горѣ. и ефрать же ꙗвлїение има(т). исто(кⸯ) съходе же ѿ сѣвернїе страни. и кь юж(н)имь приближаютⸯ се перⸯсистѣи кривїнѣ, творить лоугови, трьстїа и ѿкꙋдꙋ невидимь ꙗвлѥтⸯ се. тигрь же ѿ некоего еѕера, гл҃емаго ѿ тины тїдаи (?)* ть ити ѡ(х)** исходить кь южни(х) странамь, и пробивають таворⸯскою горꙋ. кь въсагетѡ(м) смешаю се сь ефратомь и растраа (!) (с)е вьвилонь. и сьхꙋде (!) ближае перидона вьходить вь перⸯсискою пазꙋхꙋ. и прѣ(ж)де донелїже смесї се сь ефрато(м).|| (4а) разно текꙋще твореще местопотамїю имꙋщою широтꙋ ѿ ефрата до тиграа . ꙋ҃. к҃и пьприщь стади д҃ . исторь же река по бж҃ (с)твномꙋ писанїю фисонь гл҃ѥм(и). иже и ть из раа исходить по(д) кровь земльны(х) странь. и кь западꙋ идеть и ходить вь пеѡ(н)скы(х) гора(х). приближающе (с) и влекꙋще, ѿ сикылїскаго мора. даже и до вꙋгрь кь севѣрномꙋ ѡкеѥанꙋ. и ѿтꙋ(д) идеть кь вьстокꙋ из(л)иваетⸯ се вь евьксинопоеть (!) петы(м) оустии. сь на вьстоце тлькꙋетⸯ се газысиси (!) прѣменꙋетⸯ же се емꙋ имена на въстоце. исьтро(с) нарицае(м)|| (4б) ѿ тракенⸯ же дꙋнавь ѡтиде даже и до з(д)е. пища же тьмошни(х) л҃вкь овощїа. и медь дивы. и брашно ѿ вьз(д)ꙋ[х] и манна. ибо манⸯна наинаетⸯ се. дрьжити въсꙋ бо тꙋ па(с)хи. и дрьжить за .з҃. дн҃ы брашно же ѿ раа ꙗко маг(л)а въз(д)ꙋшнаа⁘

* Грешка в ръкописа, може би от грц. ’Ινδικης.
** Нечетливо място.

В друг превод със заглавие О Едемоу и начало: Едемь и макарины црьквоу ѥдиноу имоут, ѥсть же ѿ анраѯа ѥдины камѣниꙗ откъсът се среща в състава на споменатата преводна компилация Отломки по география и космография. В анализа на космографско-географските откъси в Горичкия сборник Н. Радошевич посочва, че те представляват превод на компилация, извършена още на византийска почва, чиито основни източници са текстове на Михаил Псел (1018–1078), Симеон Сит (c. 1035–c. 1110) и Евстратий Никейски (1050/1060 – c. 1120), създадена за императрица Мария Аланска, съпруга на Михаил VII Дука (Радошевић 1981: 171–184.). Неотдавна беше публикуван нов анализ на съчинението на Евстратий от Д. Дракулис (Δρακούλης 2018: 11–92). Както се вижда, повечето коментари за устроението на вселената се създават във византийската литература през ХІ–ХІІ в., но те се възприемат от балканските славяни едва през ХV в. Точен паралел на разглеждания фрагмент Grig112 в гръцки текст все още не е открит.

Схващането за Едем като благословено от Бога място на Изток се основава на книга Битие 2: 8–10. Местоположението на рая и изтичащите от него реки са актуални в християнската литература още от Късната античност и то става обект на дискусии между тълкувателите на библейския текст. Първият, алегоричен метод, е смесица между отгласи от елинизма и метафоричното тълкуване на Свещеното писание. Значението се крие зад думите, които изразяват дълбоки духовни послания, но те са под повърхността на текста. Според това тълкуване създаването на рая (Едем) е духовен акт и архетипен образ на Божията премъдрост, която няма място и време. Вторият подход произтича от буквалното разбиране на значението на текста. Анонимният автор на текста за Едем и блажените се вписва в този втори буквален подход, където раят от книга Битие е специфична природна зона с пространствено-времеви измерения и могат да се опишат географските ѝ характеристики. Историко-географското описание в Grig112 може да се раздели на три части: за мястото Едем върху монолит от скъпоценен камък, с църквата му със седем осветени олтара, до която се достига чрез стълба с 62 стъпала; за четирите райски реки, които изтичат оттам и техният път минава през различни земи; за река Дунав и народа, който живее там. Четирите реки Геон, Фисон, Тигър и Ефрат са идентифицирани в текстовия контекст като Нил, Дунав, Тигър и Ефрат.

Езиковите особености на настоящия фрагмент говорят за нешколуван книжовник, който не следва определена правописна норма – смесва двата ера на етимологични и на неетимологични места, като предпочита малък ер (вьс(д)ꙋ, вьстокꙋ, вьстоце – но и въстоце, въсꙋ, въз(д)ꙋшнаа); заменя а с ь, ъ и обратното (вместо тамошних – тьмошни(х); вместо егѷпⸯтьскы(х) – егѷпⸯтаскы(х); вместо мъгла – магла), като последното може да е диалектна особеност; заменя о с у (вместо сьходе – сьхꙋде), смесва ѣ и а и обратно (Велчева 1980: 157–159). Различията при превода на Grig112 спрямо преписите в Богишичевия сборник, в Николяц 49, в Дриновския синодик и др. са видими по отношение на граматическите особености както в областта на лексиката, така и в синтаксиса. Ето някои от тях:

Наличието на различен превод се вижда от типични разлики в предаването на отделни лексеми в Grig112 спрямо преписите на „Отломки“: срещу жрьтвьникъ намираме ѡлътарь, лексема, присъща за ранните евангелски текстове, заменена по-късно с жрьтвьникъ (Славова 1989: 80); вместо единъ в израза едини камѣниа виждаме единостанъ – единостанⸯнїмь камїком(ь); на мястото на глыба (‘разлом на земната повърхност’ в израза глиби твори) в Grig112 виждаме лѫгъ творить лоугови; на мястото на съединити стои глаголът смѧсити и др. На мястото на ѡкеанъ в израза перⸯскомꙋ ѡкеанꙋ в Grig112 виждаме перⸯсистѣи кривїнѣ. Лексемата кривїна е употребена в смисъл на ‘залив’, превежда грц. κόλπος – τον Περσικό κόλπο – и не е отбелязана в този смисъл в други паметници. По-долу в текста е употребена думата пазꙋха -- перⸯсискою пазꙋхꙋ отново в смисъл на залив – на мястото на перⸯско нѣдрѡ виждаме перⸯсискою пазꙋхꙋ. Лексемата в този смисъл се среща единствено в „Шестоднев“ на Йоан Екзарх: 71d-72a: ѥгда богъ сътвори ꙁемлѭ, то не оу бѣахѫ ѫдоли и горꙑ. нъ къде тъиѭ и рее, да сѧ съберетъ вода, тоу же и ѫдоли сътвори и ꙁаножиꙗ и паꙁоухꙑ морьскꙑѩ (Aitzetmüller 1961: 3–5); 73d-74a: ѩ же и съставꙑ водьнꙑѩ нарее, имь же подобьна сѫтъ къ великоуѥмоу съньмоу, аще и хоуда сѫтъ и акꙑ паꙁоушьнꙑи обраꙁъ. да сего цѣща и никомидиискоѥ проꙁъва паꙁоухоѭ и виѵниискоѥ проꙁъва море и далматиискоѥ и ꙁмѵрньскоѥ и инѣхъ мѣстъ акꙑ паꙁоухꙑ и акꙑ ꙁаножиꙗ морьскꙑмь обраꙁомь сѫща. такоже подоба бѣаше и морѣ мъножьствьнꙑмь именемь проꙁъвати (Aitzetmüller 1961: 19–21). Езикът на откъса насочва към говорна област с консервативни елементи, в която се пазят (макар и предадени понякога в накърнен вид) в настоящия текст.

Както по-горе отбелязах, преписът в Grig112 възхожда към друг гръцки оригинал, различен от версията, която е в основата на „Отломки по космография и география“ и представлява самостоятелен превод. Гръцкият първообраз личи от гърцизирани форми в текста: истапись (Ἀστλάπους), местопотамїю (Μεσοποταμία), евьксинопоеть (Εύξεινος Πόντος), газысиси (Γαζής), исьтро(с) (Ἴστρος). Към приблизителна локализация на превода могат да насочат някои лексеми, които имат отношение към узуса на преводача и към локални диалектни особености. Лексемата камїкъ -- анⸯтракомь единостанⸯнїмь камїком(ь) насочва към северозападните и балканските говори, но има и много по-широко разпространение.

Краят на текста в Grig112 също се различава, разделен е на две части, като в него е изтъкната характеристиката на населението, което обитава река Дунав: исторь же река по бж҃(с)твномꙋ писанїю фисонь гл҃ѥм(и). иже и ть из раа исходить по(д) кровь земльны(х) странь. и кь западꙋ идеть и ходить вь пеѡ(н)скы(х) гора(х). .... сь на вьстоце тлькꙋетⸯ се газысиси прѣменꙋетⸯ же се емꙋ имена на въстоце. исьтро(с) нарицае(м) ѿ тракенⸯ же дꙋнавь ѡтиде даже и до з(д)е. пища же тьмошни(х) л҃вкь овощїа. и медь дивы. и брашно ѿ вьз(д)ꙋ (!) и манна. ибо манⸯна наинаетⸯ се. дрьжити въсꙋ бо тꙋ па(с)хи. и дрьжить за .з҃. дн҃ы брашно же ѿ раа ꙗко маг(л)а въз(д)ꙋшнаа. В останалите привлечени за сравнение преписи този пасаж е различен, предаден е единствено с имената на р. Дунав: Фисон же иже исть[рь] гл҃ѥтⸯсе и газь и исть и дꙋнавь ѿ тракь. и съ ѿ раа исходе, изаш(д)ъ по(д) гльбини землѥ въ западѣ исходить къ пеѡ(н)стѣи горѣ.(Богишич 52). В Grig112 фразата даже и до з(д)е означава, че представата на книжовника за народа, населяващ местата около р. Дунав, съвпада с неговия собствен произход. Приблизителен гръцки текст, в който има паралел на пасажа, отнесен към хранителните навици на населението, се открива в споменатата публикация на А. Клоц (Klotz 1910: 608), както и в студията на Д. Дракулис (Δρακούλης 2018: 18): “Ἡ δὲ τροφὴ τῶν ἐκεῖ ἀνθρώπων ὀπώρα καὶ μέλι ἄγριον καὶ ἄλευρον ἐαρινὸν καὶ μάννα· τὸ γὰρ μάννα ἄρχεται βρέχειν ἀπὸ τοῦ μεγάλου σαββάτου τοῦ Πάσχα μέχρι ἡμερῶν ἑπτά· ἐξέρχεται δὲ ς΄ ἐκ τὸν παράδεισον ὡς ἀὴρ ὁμίχλης ἄλευρος· καὶ ἐξ αὐτῶν διοικοῦνται ἀεὶ καὶ πάντοτε. Οὔτε οἱ οὔτοι θερίζουσιν, οὐδὲ σπείρουσιν, οὐδὲ θερίζουσιν, εἰ μὴ ἐν δοξολογίᾳ Θεοῦ εἰσιν οἱ τοιοῦτοι ἄνθρωποι.” Описанието се отнася до народа на блажените – Μακαρινοὶ, които се характеризират с ежедневна преданост към християнската религия, прославяйки Бога, хранят се с плодове и див мед, нито сеят, нито жънат и получават манна като храна всяка година от Велика събота и в продължение на седем дни под формата на небесен дъжд от брашно. Представата очевидно възхожда към разпространената легенда за блажения народ, която е позната още от древногръцката и келтската митология, а през Средновековието се включва в превода на Диалозите на Псевдо-Кесарий, „Християнска топография“ на Козма Индикоплевст, в романа за Александър Велики (Сръбска Александрия), в различни описания на земния рай, сред които се намират и текстове, доста близки до настоящия фрагмент (Пигулевская 1951: 42–44; Полякова, Феленковская 1956: 277–304). Контекстът, в който е преписан Grig112 – апокрифи и гадателни книги, предполага хипотезата, че съчинението не се е възприемало като съдържание с конкретен космографски и географски характер, а по-скоро като сказание за народа, който населява крайдунавските земи, близък по нрави и обичаи до легендата за народа на блажените. Така текстът отразява отношението на книжовника не към реалния заобикалящ свят, а показва стремежа му да утвърди и популяризира едно поверие за този народ, като изтъкне чертите, които го отличават от всички останали народи.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов 1967: Ангелов, Б. Ст. За книжовното торчество на Константин Костенечки. В: Из старата българска, руска и сръбска литература. София: Издателство на БАН, 1967, 162–199.

Ангелов 1983: Ангелов, Б. Ст. Летописни съчинения в старобългарската литература. // Старобългарска литература, 14, 1983, 65–74.

Велчева 1980: Велчева, Б. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. София: Издателство на БАН, 1980.

Вукомановић 1859: Вукомановић, А. Лѣтопись цр҃емь сръбскьмь. Из рукописа ХVII века кои е у подписанога. // Гласник ДСС, ХI, 1859, 144–159.

Джурова 1985: Джурова, А., Кр. Станчев, М. Япунджич. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София: „Свят“, 1985, 193–195.

Дуйчев 1954: Дуйчев, Ив. „ХІХ. Отломки по космография и география.“ В: Кристанов, Цв., Ив. Дуйчев. Естествознанието в средновековна България. Сборник от исторически извори. София: Издателство на БАН, 1954, 336–375.

Иванов 1915: Иванов, Г. Исторически известия и предания из Ловешко. // Известия на Историческото дружество в София, 1, 1915, 214–217.

Кирпичников 1891: Кирпичников, А. Новая византийская повесть в древнерусской литературы. В: Труды VII археологического съезда в Ярославле. Т. 2. Москва, 1891, 1–8.

Копыленко, Рапопорт 1960: Копыленко, М. М., М. В. Рапопорт. Славяно-русские рукописи Одеской Государственной научной библиотеки им. А. М. Горького. // ТОДРЛ, 16, 1960, 550.

Корлькова, Кравченко 1963: Корлькова, Е. Г., Ж. Н. Кравченко. Славянские рукописи нерусского произхождения Одеской Государственной научной библиотеки им. А. М. Горького (Библиографические заметки). // Известия на Народната библиотека и библиотеката на СДУ, III (IХ), 1963, 35.

Кузидова 2003: Кузидова, И. Флорилегият „Избрани речи от древни мъже“ в ръкопис № 432 НБКМ (сборник и синодик Дриновски). В: Пѣти достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. София: Изд. „Боян Пенев“, 2003, 285–301.

Лихачев 1899: Лихачев Н. П. Палеографическое значение бумажных водяных знаков. Ч. 1–3. СПб.: Тип. “В. С. Балашев и К°”, 1899 (ОЛДП 16), № 1035–1036 от ок. 1460 г.

Мочульский 1890: Мочульский, В. Н. Описание рукописей В. И. Григоровича (Летопись историко-филологического общества при Императорском Новоросийском университете). Одесса, 1890, 53–133.

Пигулевская 1951: Пигулевская, Н. Византия на путях в Индию. Из истории торговли Византии с востоком в IV–VI вв. Москва, Ленинград: Издательство Академии наук СССР, 1951.

Полякова, Феленковская 1956: Полякова С. В., И. В. Феленковская. Анонимный географический трактат „Полное описание Вселенной и народов“. // Византийский временник, VIII (33), 1956, 277–304.

Радошевић 1981: Радошевић, Н. Космографски и географски одломци Горичког сборника. // Зборник радова Византолошког института, 20, 1981, 171–184.

Радошевић 2001: Радошевић, Н. Хронолошки и козмографски чланци у Зборнику број 49 манастира Никољца. В: Словенско средњовековна наслеђе. Зборник посвећен професору Ђорђу Трифуновићу. Витић, З., Т. Jовановић, И. Шпадијер (ур.). Београд, 2001, 521–539.

Радошевић 2005: Радошевић, Н. Византијски козмолошки чланци у словенском преводу позног средњег века. В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. Сборник статии от българо-сръбски симпозиум 14–16 септември 2003, София. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 2005, 393–412.

Райков, Кожухаров, Миклас 1994: Райков, Б., Ст. Кожухаров, Х. Миклас. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зорафския манастир в Света гора. София: СИБАЛ, 1994.

Седельников 1937–1938: Седельников, А. Д. Мотив о рае в русском средневековом прении. // Byzantinoslavica, VII, 1937–1938, 170–171.

Славова 1989: Славова, Татяна. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. София, 1989, 15–129.

Срећковић 1867: Срећковић, П. С. Родословіе сербскіи цареи. // Гласник СУД, IV, 21, 1867, 226–276.

Тихонравов 1-2 1863: Тихонравов, Н. Памятники отреченной русской литературы. СПб: Тип. т-ва “Общественная польза”. Т. I, 1863, 308–313; Т. II, 1863, 30–39, 335–336, 439–444, 345–346, 360.

Турилов, Мошкова 1999: Турилов, А. А., Л. В. Мошкова. Славянские рукописи Афонских обителей. Под. ред. А.-Э. Н. Тахиаоса. Фессалоники, 1999.

Чолова 2011: Чолова, Цв. Споменът за рая Едем в средновековната българска книжнина. // България, българите и Европа – мит, история, съвремие, 2011, 4/1, 263–280.

Aitzetmüller 1961: Aitzetmüller, R: Hexaemeron des Exarchen Johannes. III. Graz: Akademische Druck-u.Vlgs., 1961.

Birnbaum 1986: Birnbaum, D. The Life of Stefan Lazarevic: A Contribution to the Study of the Manuscript Tradition. // International Journal of Slavic Linguistics and Poetics, XXXIV, 1986, 7–31.

Birnbaum 1988: Birnbaum, D. Textual and Accentual problem of Muz. 3070 and Zogr. 151. Ph. D. dissertation: Harvard University, Cambridge, 1988.

Delatte 1939: Delatte, A. Anecdota Atheniensia et alia. t. II. Textes grecs relatifs à l‘histoire des sciences. In: Bibliothèque de la Faculté de Philosophie et Lettres de l‘Université de Liége, 88. Liège, Paris, Droz, 1939.

Giannelli 1939: Giannelli, C. Di alcune versioni e rielaborazioni serbe delle “Solutiones breves quaestionum naturalium” attribuite a Michele Psell. // Studi bizantini e neoellenici, 5, 1939, 445–468.

Klotz 1910: Klotz, Alfred. Οδοιπορία απο Εδεμ του παραδεισου αχρι των Ρωμαίων. // Rheinisches Museum Für Philologie, 65 (1910): 606–616. http://www.jstor.org/stable/41247134 [ползван на 19.04.2021].

Miltenova 2018: Miltenova, A. South Slavonic Apocryphal Collections. София: Издателски център „Боян Пенев“, Изток-Запад, 2018, 57–61.

Miltenova, Angusheva-Tihanov 2018: Miltenova, A., A. Angusheva-Tihanov. Editing Slavonic Texts with Fluctuating Traditions: The Case of the South Slavonic Copies of The Account of the Twelve Fridays. In: Editing Medieval Texts from a Different Angle: Slavonic and Multilingual Traditions. To Honour Francis J. Thomson on the Occasion of his 80th Birthday. [Orientalia Lovaniensia Analecta 276] Leuven–Paris–Bristol, CT : Peeters, 2018, 349–378.

Mošin 1954: Mošin, Vl. Izvještaj o radu na urednju Bogišićeva archiva v Cavtatu. // Ljetopis Jugoslavenske akademije, 59, 1954, 20–26.

Novaković 1884: Novaković, St. Odlomci sredńevjekovne kosmografije i geografije. // Starine, 16, 1884, 41–56.

Rougé 1966: Expositio totius mundi et gentium, έκδ. J. Rougé [Sources Chrétiennes 124]. Paris, 1966 (στο εξής: J. Rougé [έκδ.], Expositio). Το κείμενο των Οδοιποριών, 346–357.

Sinko 1904: Sinko, Th. Die Descriptio orbis terrae, eine Handelsgeographie aus dem 4. Jahrhundert. // Archiv für Lateinische Lexikographie, 13, 1904, 530–571.

Δρακούλης 2018: Δρακούλης, Δ. Π. Οι Οδοιπορίες ἀπὸ Ἐδὲμ τοῦ παραδείσου ἄχρι τῶν Ῥωμαίων και οι πρώιμοι βυζαντινοί δρόμοι του μεταξιού. // Βυζαντιακα, 34, 2018, 11–92.