Наименования на растения в Книга на пророк Даниил

Статията[1] разглежда наличните лексеми от областта на ботаниката и производните от тях в старозаветната Книга на пророк Даниил, включително в девтероканоничните ѝ части. Съпоставят се паралелите в арамейски, в библейски гръцки, в латински и в старобългарските преводи, там, където това е възможно, за да се обрисува една цялостна картина. Оказва се, че названията за отделни растения и части от тях далеч не са еднозначни и не кореспондират с днешните наименования на растенията и техните части. Още повече че текстовете на преводите се различават в зависимост от първоначалния език, който стои в основата на даден превод. Това предпоставя редица проблеми, свързани с възприятието, оттам и с тълкуванието на библейския текст към съответните позовавания. От това следват други проблеми на „адстрата“ и „субстрата“, които придават друго, вторично значение на интерпретацията на преводите на съответните стихове. Не на последно място от значение е символиката при употребата на названието на един или друг представител на флората, както и схващането за неговата полезност от гледна точка на християнската догма. Макар че местата със споменаване на растения в Свещеното писание са проучвани в известна степен (предимно в чужбина, напр. Goodfellow 2016), все още съществуват „бели полета“, които следва да се разработят, за да може проблемът да бъде обхванат в пълнота. В отделни случаи старобългарският преводач променя смисъла на гръцкия оригинал или използва рядко употребима лексика в значение, различно от общоизвестното, засвидетелствано в други книжовни паметници. В статията ще бъдат привлечени за сравнение старобългарски и хърватски глаголически текстове с цел да онагледят сложността на проблема.

В славистиката отдавна е утвърдена тезата на учения Иван Е. Евсеев (Илиев 2019)[2], подробно изложена в класическия му труд „Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе“ (1905), че старозаветната книга частично или в цялост е преведена три пъти на старобългарски език:

1. Паримеен – ранен превод, който съдържа части от Дан. 2: 31–36, Дан.2: 44–45, Дан. 3: 1–51, Дан. 3: 57, Дан. 10: 1–51, в някои случаи и други стихове (Евсеев 1905: ХIV; Thomson 1998: 846–849; Рибарова, Хауптова 1998: 451; Ангушева-Тиханова, Джонсън, Димитрова 2010: 313–320), с избирателен характер, без тълкувания; нарича го кириловски и го отнася към IХ в. За целите на изследването тук използвам Григоровичевия паримейник, насетне Gr (Рибарова, Хауптова 1998);

2. Почти пълен превод на Книгата, който също се датира към IХ в. (без Дан. 1: 1–2 и Дан. 13–14), отново без тълкувания; този превод е наречен от Иван Е. Евсеев методиевски и го публикува по препис в Архивния хронограф (РГАДА, ф. 181, № 3, 279/658), насетне Ar (Славова 2008: 292–294)[3];

3. Друг превод, който е част от състава на Тълковните пророци, но без тълкувания, версия, която възхожда към глаголически първообраз, копиран от новгородския книжовник Упир Лихий през 1047 г. Съдържа цялата Книга на пророк Даниил, без Дан. 14. Иван Е. Евсеев нарича този превод симеоновски и го датира до 927 г. Използвам тук преписа в ръкопис № 89 (1547), ХV–ХVІ в., от Троице-Сергиевата лавра, л. 246а–262а, насетне Tp (Иларий, Арсений 1879: № 89). Този превод лежи, както и с някои позовавания на паримейния, и в основата на хърватските глаголически бревиари (Петков, Димитрова 2004: 167–182; Petkov, Dimitrova 2008: 439–449), по-сетне сравнявани с латински, въпреки че взаимовръзката между различните версии не е напълно разяснена. Тук се позоваваме на изследванията на П. Петков и М. Димитрова по въпроса, насетне Gla.

Текстът на Книга на пророк Даниил e тълкуван още в ранното Средновековие от редица патристични автори, сред които са Иполит Римски (170–235), Кирил Александрийски (ок. 375–444) и Теодорит Кирски (393–457). В тълкуванието на Иполит Римски, преплетена с коментарите се съдържа почти цялата книга, на много места под формата на перикопи и чести повторения, липсват само отделни стихове (най-забележимите са следните: Дан. 1: 16; Дан. 1: 18–21; Дан. 2: 7; Дан. 3: 26; Дан. 3: 34–45; Дан. 4: 15; Дан. 5: 14; Дан. 6: 1–3; Дан. 9: 9; Дан. 9: 11–19; Дан. 10: 14–15; Дан. 10: 17; Дан. 11: 1; Дан. 11: 18; Дан. 11: 22–26; Дан. 11: 29–30; Дан. 11: 32; Дан. 11: 35; Дан. 11: 37; Дан. 11: 40; Дан. 13: 16; Дан 13: 33 и почти цялата 14-а глава), което означава, че Книгата е представена достатъчно подробно. Иполитовото тълкувание е преведено на старобългарски език изцяло в края на ΙХ или началото на Х век и, макар и запазено в по-късни руски по произход ръкописи, днес първоначалният превод може да бъде възстановен в пълнота (насетне Ιp)[4]. Този превод е бил известен на Евсеев, но той го използва само в своите бележки под линия, отнасяйки го към т.нар. симеоновска версия. Това схващане е преодоляно отдавна (Алексеев 1988: 128, 131; Илиев 2019: 103–114).

Първото споменаване на растения и растителни продукти откриваме в Дан. 1: 12 и Дан. 1: 16: направи опит над рабите си: нека десет дни ни дават овошки за храна и вода за питие;

Дан. 1: 16: Тогава Амелсар взимаше тяхното ястие и виното за пиене и даваше им овошки;

Sept. Dan 1: 12: Πείρασον δὴ τοὺς παῖδάς σου ἐφ’ἡμέρας δέκα, καὶ δοθήτω ἡμῖν ἀπὸ τῶν ὀσπρίων τῆς γῆς, ὥστε κάπτειν καὶ ὑδροποτεῖν;

Πείρασον δὴ τοὺς παῖδάς σου ἡμέρας δέκα, καὶ δότωσαν ἡμῖν ἀπὸ τῶν σπερμάτων, καὶ φαγώμεθα καὶ ὕδωρ πιώμεθα·

Dan. 1: 16: καὶ ἦν Αιεσδρι ἀναιρούμενος τὸ δεῖπνον αὐτῶν καὶ τὸν οἶνον αὐτῶν καὶ ἀντεδίδου αὐτοῖς ἀπὸ τῶν ὀσπρίων.

αὶ ἐγένετο ᾿Αμελσὰδ ἀναιρούμενος τὸ δεῖπνον αὐτῶν καὶ τὸν οἶνον τοῦ πόματος αὐτῶν καὶ ἐδίδου αὐτοῖς σπέρματα. (Sept. 872).

Vulg. Dan. 1: 12: tempta nos obsecro servos tuos diebus decem et dentur nobis legumina ad vescendum et aqua ad bibendum;

Dan. 1: 16: porro Malassar tollebat cibaria et vinum potus eorum dabatque eis legumina;

Ar 289d: ͗скоус оу͗бо̀ рабы твоѧ д͠нї десѧть. ͗ дадѧть̀ на́мъ ѿ сѣменъ ͗ да ꙗ͗мъ. ͗ водꙋ пє͗мъ.

Дан. 1:16: ͗ быⷭ҄ амелласаръ въꙁемлѧ ѡ͗бѣдъ ⷯ ͗ вно п́ва ⷯ. а͗ даꙗ͗ше ͗мъ сѣ́мена

Тр 247а: искꙋси ѡтрокы твоѧ до десѧти дн҃ь. и даны даси. ѿ сѣменъ земльныхъ. да ꙗмъ и да пїемь водꙋ

Дан. 1: 16: И бысть амеласаръ ѿмеща ꙗди и(х). и вино питїа и(х) и даꙗше имъ сѣмена

Ip 266b: искѫси своꙗ ѡтрокы дн҃іи .і.҃ и дажь наⷨ ѿ сочивъ да ꙗмъ. и водѫ пїемъ.

Gla 436d: Iskusi nas| m(o)lju te rabi tvoih| d(|)n| deset’. // 437a i dai nam| sočiva v piĉu i vodu v pitie.

Gla 437a: V istinu malasar| vzimaše piĉe i vino. i pitie ih|. i daeše im| sočivo (Petkov, Dimitrova 2008: 440).

(זֵרְעֹנִים) zër`önîm, преведено с две различни гръцки лексеми, означаващи ‘семена’, ‘корени’, ‘варива’, се среща единствено в този стих на библейските книги. Независимо от различните лексеми, чрез които се предава на гръцки език, става въпрос за hapax legomenon, тъй като само наподобява по втори вокал на (זֵרוּעֶי ה) zërû`ʺhä в Исая 61: 11. Съществували са три вида zër`önîm – tbu’ah, ‘посеви’ и по специално: ‘пшеница’, ‘ечемик’, ‘просо’ и други, gatonith ‘малки посеви,’ т.е. ‘грах’, ‘бобови култури’, ‘леща’ и geenah – ‘градински семена’, като ‘мента’, ‘анасон’ и ‘кимион’. Септуагинта по-скоро следва и представя идеята на втория вид култури, като се има предвид, че те са най-питателният хранителен източник от поста. Може да се допусне, че става дума дори за ‘ориз’, ‘фурми’, а и ‘стафиди’, но точното значение остава практически неясно. Налага се предположението, че Даниил е пожелал да се придържа стриктно към поста. Латинският превод направо предлага превод на лексемата като ‘леща’, докато старобългарските преводи предлагат варианти от най-общи лексеми като ‘семена’, ‘земни семена’ и събирателното ‘сочиво’, което обичайно предава φακός на гръцки и lens на латински ‘леща’ (LM 871). Важното в случая е, че има съвпадение между Иполитовото тълкувание и хърватската глаголическа традиция що се отнася до лексемата сочиво.

Дан. 3: 46: А в това време царските слуги, които ги бяха хвърлили, не преставаха да разпалят пещта с нефт, смола, кълчища и храсти;

Sept. 3: 46: Καὶ οὐ διέλιπον οἱ ἐμβάλλοντες αὐτοὺς ὑπηρέται τοῦ βασιλέως καίοντες τὴν κάμινον. καὶ ἡνίκα ἐνεβάλοσαν τοὺς τρεῖς εἰς ἅπαξ εἰς τὴν κάμινον, καὶ ἡ κάμινος ἦν διάπυρος κατὰ τὴν θερμασίαν αὐτῆς ἑπταπλασίως, καὶ ὅτε αὐτοὺς ἐνεβάλοσαν, οἱ μὲν ἐμβάλλοντες αὐτοὺς ἦσαν ὑπεράνω αὐτῶν, οἱ δὲ ὑπέκαιον ὑποκάτωθεν αὐτῶν νάφθαν καὶ στιππύον καὶ πίσσαν καὶ κληματίδα; (Sept. 889).

Vulg. 3: 46: Et non cessabant qui miserant eos ministri regis succendere fornacem, naphtha, et stuppa, et pice, et malleolis;

Gr 94 3: 46: и не прѣсташѫ въмѣтаѧще слꙋгы цревы жегѫще пещъ сѣроѧ и пекломъ изгрꙗбъми и лозиемъ (Рибарова 2014: 375);

Ar 292c: ͗ не престаша вꙿметаю͗ще слоу́гы цр͠вы. жгꙋще пещь на́фтою пекломъ ͗ ͗ꙁꙿгрѣбм. ͗ лоꙁїє ⷨ.;

Tp 250b: и не прѣсташѧ въмѣтающе ꙗ слоугы цревы. жьгоуще пещь. сѣрою и пькълъмь и изгрѣбьми лозїи(м)

Ip 107b–108a: непрестаѧхѫ жьгѫще сѣрѫ и смолѹ. и изгрѣби и лозїє

Gla 441a: I ne prestaše vmetajuĉee slugi c(esa)revi. žguĉe peĉ| naptoju. i paklom’. // 442a

i-zgrebmi i loziem| (Petkov, Dimitrova 2008: 444).

Този стих няма еврейски/арамейски аналог, тъй като е част от Песента на тримата отроци. Гр. лексема κληματίς редовно се предава на старобългарски със събирателното лозиѥ със значение ‘лозе’, ‘лозище’ (LM 343). Вероятно се има предвид ‘лозова главина’. В случая и четирите старобългарски превода са в съгласие, вероятно защото стихът е бил добре познат от наличието му в славянския паримейник, тъй като той е считан за най-авторитетен текст (Тасева 2006: 35–55). Най-специфична е латинската версия, тъй като malleolus означава по-скоро ‘пръчка за разсад’ (ЛР 404) и не e предадено с обичайната дума за ‘лоза’ – palmes. Безспорно е, че става дума за някакъв вид ‘съчки’, които са били подходящи за поддържане и разпалване на огъня, а възловите лозови главини са подходящи за целта.

Дан. 3: 76: Благословете Господа, всички израстъци по земята, пейте и Го прославяйте вовеки;

Sept. Dan. 3: 76: εὐλογεῖτε, πάντα τά φυόμενα ἐν τῇ γῇ, τὸν Κύριον· ὑμνεῖτε καὶ ὑπερυψοῦτε αὐτὸν εἰς τοὺς αἰῶνας (Sept. 892).

Vulg. Dan. 3: 76: Benedicite, universa germinantia in terra, Domino : laudate et superexaltate eum in saecula.

Ar 293a: блвⷭ҄те всѧ проꙁѧбаю͗щаа на́ ꙁемл̀ г͠а, по́͗те ͗ превъꙁносте є͗го въ вѣкы

Tp 251a: блвⷭ҄ землѧ горы и хлъми. всѧ прозѧбающиа на земли га҃го;

Ip 104a: всѧ растꙋщаѧ въ земли

Гръцките и латинският текст представят следното описание на „изразстъците“ – на гр. буквално ‘ставащите’, ‘биващите по земята’, на лат. ‘никнещите’, ‘напъпващите’ т.е. има се предвид буквално всяко растение. Ако между Архивния хронограф и в Тълковните пророци има съответствие – обичайно прозѧбати предава именно φύω на гр. (LM 696), то в Иполитовото тълкувание думата е предадена с расти (LM 790), която обикновено предава αὐξάνω.

Дан. 4: 7: А виденията на главата ми върху леглото ми бяха такива: видях –

ето, сред земята дърво твърде високо;

Sept. 4: 10: ἐκάθευδον καὶ ἰδοὺ δένδρον ὑψηλὸν ἐπὶ τῆς γῆς

Sept. 4: 10: ἐπὶ τῆς κοίτης μου ἐθεώρουν, καὶ ἰδοὺ δένδρον ἐν μέσῳ τῆς γῆς, καὶ τό ὕψος αὐτοῦ πολύ

Vulg. 4: 7: Visio capitis mei in cubili meo: videbam, et ecce arbor in medio terrae, et altitudo ejus nimia.

Ar 294a: и вдѣнїє главы моє͗ѧ на лож моє͗мъ вдѣхъ. ͗ сѐ дрѣво посред ꙁемлѧ̀ . ͗ высота є͗го вел́ка.

Tp 251b: и видѣнїа главы моеѧ на ложи моемь. Зрѣ(х) и се дꙋбъ срѣдѣ землѧ. и высота его възвеличи сѧ вельми.

Ip 125a-125b: видѣх на своемъ ложи и се дѫбъ средѫ землѧ и высота велика.

Gla 443b: videnie glavi moee na loži moem|. Zreh| i se dub| posrede z(e)mle. i visota ego vzveliči se velmi (Petkov, Dimitrova 2008: 445).

На арамейски (אִילָן) ´îlän има конкретно значение ‘дърво’, какъвто смисъл откриваме на гръцки и на латински. В по-ранния старобългарски превод е предпочетена лексемата дрѣво, която има буквално значение, докато в по-късните се използва дѫбъ, която обаче освен конкретния смисъл, може да означава и вид дърво – ‘дъб’. Показателно е, че лексемата присъства и в хърватската глаголическа версия. Това редуване не е непознато в старобългарски и е регистрирано в редица паметници (Славова 1988: 70). Вероятно старобългарските преводачи са се ръководили от представите за „дъб“ от библейската традиция – в Палестина се намират различни видове дъб (напр. „дъбовете васански“ Ис. 2: 13; Зах. 11: 2). За дъба често се споменава в други книги на Св. Писание – Бит. 35: 8; Ис. 44: 14; Ам. 2: 9. Под сянката на дъбове и на други големи дървета са се извършвали много обществени дейности: жертви са се принасяли, съдби са се решавали, и царе са се коронясвали – Иисус Навин 24: 26; Съд. 6: 14, 6: 19, 9: 6. Дъбът остава трайно в българската традиция като ‘царско дърво’, затова и тези старобългарски преводачески решения не са никак странни.

Дан. 4: 9: Листата му – прекрасни, и плодове по него – много, и храна на него – за всички; под него намираха сянка зверовете полски, и в клоните му виеха гнезда птиците небесни, и от него се хранеше всяка плът.

Sept. Dan. 4: 12: οἱ κλάδοι αὐτοῦ τῷ μήκει ὡς σταδίων τριάκοντα, καὶ ὑποκάτω αὐτοῦ ἐσκίαζον πάντα τὰ θηρία τῆς γῆς, καὶ ἐν αὐτῷ τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ ἐνόσσευον· ὁ καρπὸς αὐτοῦ πολὺς καὶ ἀγαθὸς καὶ ἐχορήγει πᾶσι τοῖς ζῴοις.

Sept. Dan. 4: 12: τὰ φύλλα αὐτοῦ ὡραῖα, καὶ ὁ καρπὸς αὐτοῦ πολύς, καὶ τροφὴ πάντων ἐν αὐτῷ· καὶ ὑποκάτω αὐτοῦ κατεσκήνουν τὰ θηρία τὰ ἄγρια, καὶ ἐν τοῖς κλάδοις αὐτοῦ κατῴκουν τὰ ὄρνεα τοῦ οὐρανοῦ, καὶ ἐξ αὐτοῦ ἐτρέφετο πᾶσα σάρξ;

Vulg. Dan. 4: 9: Folia ejus pulcherrima, et fructus ejus nimius: et esca universorum in ea. Subter eam habitabant animalia et bestiae, et in ramis ejus conversabantur volucres caeli: et ex ea vescebatur omnis caro.

Ar 194a: ͗ лствє є͗го кра́сно. а͗ плодъ є͗го многъ. ͗ п́ща всѣмъ вꙿ не́мъ. ͗ поⷣ нм сѧ вселѧхоу ͗ ѕвѣрє д́вї. ͗ на ве́тве ⷯ є͗го жвѧхоу пт́ца нбⷭ҄ныѧ. ѿ того пта́ше сѧ всѧ́ка пло́ть.

Tp 251b: листвїе его красно. и плодъ его многъ. и пища всѣ(х) в немь. и по(д) нимъ въселѧахꙋ сѧ вси звѣрїе дивїи. и въ вѣтвь(х) его живѣахоу всѧ птицѧ нб(с)ныꙗ. и ѿ него питааше сѧ всѧ землѧ.

Ip 125b: листове єго лѣпїи и плодъ єго многъ. и кърмлѧ всѣмъ въ нем. подъ нимъ живѧхѫ звѣри дивїи. и въ вѣтвьхъ єго живѧхѫ птица небесныѧ. и ѿ него кърмьлѧше сѧ всѧ плъть

Gla 443b: List’vie ego krasno. i plod| ego mnog|. i piĉa vsaka na nem|. i veselahu se pod nim| vsi zveri divi. i v| vetvi ego živeehu vse ptice n(e)b(e)skie. i ot nego pitaše se vsa zemla (Petkov, Dimitrova 2008: 445).

На иврит (הֵיְפָ ע )ּ `opyëh ‘листата му’, докато на гръцки съществува колебание – от една страна имаме версия с κλάδοι – ‘клони’, а от друга с κλάδοι и φύλλα – ‘листа’. Мястото на латински е предадено еднозначно спрямо втората гръцка, а и еврейската версия, но интерес предизвикват старобългарските интерпретации. От една страна е видно, че се придържат смислово към ‘листа’, доколкото лексемите – листъ ‘лист’ (LM: 338) и листвиѥ, събирателно съществително за ‘листа’, ‘шума’ (LM: 337), но от друга, по-важното е, че очевидно старобългарските преводи следват едностранно по-ранната гръцка версия, придържаща се именно към този смисъл. Няма вариации в лексемите за ‘плод’. Подобно е звученето и на хърватската глаголическа традиция, но това са лексеми с общославянска употреба. В старобългарските преводи и в хърватската традиция се пази версията с ‘листа’ и ‘клони’ – вѣтви (LM:122–123) – на гръцки κλάδοι на латински rami.

Дан. 4: 12: но главния му корен оставете в земята, и нека той във вериги железни и медни сред полската трева да се напоява с небесна роса, и с животните нека бъде делът му в земната трева.

Sept. Dan. 4: 15: καὶ οὕτως εἶπε ῾Ρίζαν μίαν ἄφετε αὐτοῦ ἐν τῇ γῇ, ὅπως μετὰ τῶν θηρίων τῆς γῆς ἐν τοῖς ὄρεσι χόρτον ὡς βοῦς νέμηται·

Sept. Dan. 4: 15: πλὴν τὴν φυὴν τῶν ῥιζῶν αὐτοῦ ἐν τῇ γῇ ἐάσατε καὶ ἐν δεσμῷ σιδηρῷ καὶ χαλκῷ καὶ ἐν τῇ χλόῃ τῇ ἔξω, καὶ ἐν τῇ δρόσῳ τοῦ οὐρανοῦ κοιτασθήσεται, καὶ μετὰ τῶν θηρίων ἡ μερὶς αὐτοῦ ἐν τῷ χόρτῳ τῆς γῆς.

Vulg. Dan. 4: 12: Verumtamen germenradicum ejus in terra sinite, et alligetur vinculo ferreo et aereo in herbis quae foris sunt, et rore caeli tingatur, et cum feris pars ejus in herba terrae.

Ar 294a-294b: ра́ꙁвѣ стебло коренѧ є͗го на ꙁемл̀. ѡ͗ставсте въ оу͗ꙁе желѣꙁне ͗ мѣдѧне ͗ въ травѣ вꙿнѣшне. ͗ въ росѣ нбⷭнѣ. въдвор́т сѧ съ ѕвѣрм ѧ́сть є͗го, въ травѣ нбⷭнѣ;

Tp 251b: тъчїю прониченїе коренїа его в земли ѡставите. и въоузѣ желѣзнѣ и мѣдьнѣ. и въ травѣвънѣ. и в росѣ нб҃сьнѣи въселит сѧ. и съ звѣрьми дивїимь чѧсть его.

Ip 126a: тъкмо ѿрасли корень емѫ ѡставите въ земли. и въ пѫтѣ же желѣзнѣ и мѣдънѣ. и по травѣ вънѣшнеи

Gla 443c: tačiju proničenie ego korenie ego v zemli ostavete. i v| uze železne i medene priveži se. i v trave vane i v rosi n(e)b(e)scei vselit se. I s| zverem| divim| čest| ego (Petkov, Dimitrova 2008: 446).

В арамейския текст четем (עִקַּ ר ) `iqqar – ‘пънът’ (в арамейски няма определителен член) и ( שָׁרְשׁוֹהִ י ) šoršôºhî ‘корените му’ да бъдат оставени, докато в едната гръцка версия има само ‘корен’, докато в другата става дума по-скоро за ‘израстък’ – φυή на ‘корените’ τῶν ῥιζῶν. Налични са двe лексеми за ‘трева’ – χλόη ‘трева’ и χόρτος ‘трева’, ‘сено’. На латински мястото е осмислено като ‘издънка’, ‘израстък’ ‘на корените’, а ‘тревата’ (עֲשַׂב) (ב – това е предлог и няма нужда да стои пред корена) е предаденa с обичайната дума herba. При старобългарските преводи отново има придържане към едната гръцка версия. В по-ранния старобългарски превод е предадено със стьбло ‘дънер’, ‘пън’, която обичайно превежда στέλεχος (LM 899), а и в Иполитовия превод е отрасль ‘израстък’, която обикновено се използва по-скоро за клони на дървета (LM 529). В хърватската традиция е употребена лексемата poničenie (проничениѥ) със значение ‘разширение’, ‘увеличение’, характерен хапакс за Тълковните пророци, което издава техния общ генезис (МДСЯ2 1550; LM 700), но при ‘корените’ не се отличава от старобългарските преводи, където са използвани две различни лексеми – събирателното корениѥ ‘коренища’, ‘коренак’ и корень ‘корен’ (LM 303).

Дан. 11: 7: Но ще се издигне издънка от корена ѝ, ще дойде при войската, ще влезе в укрепленията на северния цар, ще действува в тях и ще се усили,

Sept. Dan. 11: 7: καὶ ἀναστήσεται φυτὸν ἐκ τῆςῥίζης αὐτοῦ καθ᾽ ἑαυτόν, καὶ ἥξει ἐπὶ τὴν δύναμιν αὐτοῦ ἐν ἰσχύι αὐτοῦ βασιλεὺς βορρᾶ καὶ ποιήσει ταραχὴν καὶ κατισχύσει.

Sept. Dan. 11: 7: καὶ στήσεται ἐκ τοῦ ἄνθους τῆς ῥίζης αὐτῆς τῆς ἑτοιμασίας αὐτοῦ καὶ ἥξει πρὸς τὴν δύναμιν καὶ εἰσελεύσεται εἰς τὰ ὑποστηρίγματα τοῦ βασιλέως τοῦ βορρᾶ καὶ ποιήσει ἐν αὐτοῖς καὶ κατισχύσει.

Vulg. Dan. 11: 7: Et stabit de germine radicum ejus plantatio: et veniet cum exercitu, et ingredietur provinciam regis aquilonis : et abutetur eis, et obtinebit.

Ar 300b: ͗ въста́неть ѿ коренїа є͗го . ѿра́сль ц͠рьствѧ є͗го. на оу͗готованїе є͗го наставлѧѧ. ͗ творѧ славы цртⷭ҄вѧ ͗ въ ты̏ въ д͠н съкрꙋшат сѧ.

Tp 258б: и въстанеть ѿ цвѣта. и ѿ коренїѧ еѧ наоутврьжденїа црѧ҃ перьскааго и сътворить в ни(х). и оукрѣпѣеть в ни(х).

Въпреки че този стих е от апокалиптичната част на Книгата, тук не се визира ‘издънка на корена’ в буквалния смисъл, а по-скоро ‘наследник’ – на библейски еврейски (שָׁרָשֶׁי ה) šoräšÊºhä ‘корените ѝ’ и (מִנֵּצֶר) minnëºcer ‘от издънка’. На гръцки мястото е преосмислено – веднъж като ‘израстък на корена’, друг път като ‘от цвят от корена’, а на латински четем ‘от издънка, потомък на корена’, което е по-близко до оригинала. Съществуват само два старобългарски превода на стиха, защото той не е влизал в богослужението, които предлагат интересни подходи – в Архивния хронограф четем: „израстък от корена му“, докато в Тълковните пророци: „от цвета и от корена ѝ“.

Дан. 13: 54 И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг? Той каза: под мастиковото. (Илиев 2016: 225–251).

Sept. 13: 54 νῦν οὖν ταύτην εἴπερ εἶδες, εἰπόν· ὑπὸ τί δένδρον εἶδες αὐτοὺς ὁμιλοῦντας ἀλλήλοις; ὁ δὲ εἶπεν· ὑπὸ σχῖνον.

Vulg. 13: 54 Nunc ergo, si vidisti eam, dic sub qua arbore videris eos colloquentes sibi. Qui ait: Sub schino.

Tp 246б: нынѣ ѹбо сїю аще еси видѣлъ рци по(д) кы садомъ видѣлъ ꙗ еси. бесѣдꙋюща к себѣ. сь по(дъ) трнѣмь.

Ip 289а: нн҃ѣ ѹбо аще сїю єси видѣлъ рци, под кым дрѣвъмъ еси видѣлъ ꙗ въкѫпь сѫща сь же реⷱ҄ подъ ꙗгодїчїемь.

В този стих на девтороканоничната книга за Сусана и двамата старци названието на растение в гръцки и латински не предизвиква изненади – употребена е стандартна лексика за ‘дърво’, конкретният му вид дори е назован с една и съща дума ‘мастиково дърво’. При старобългарските преводи обаче забелязваме вариации. Първо, при реда: δένδρον : дрѣво: садъ – първата лексема предава точно идеята на гръцката дума, докато при втората е налице по-общ и описателен смисъл. При втория ред: σχῖνον : ꙗгодичьѥ: трьнъ – при названието на това дърво има съществено отклонение на лексемите и техния смисъл. В Тълкуванието думата е предадена по-близо до оригиналната идея, докато във втория случай има доста отдалечено и дори погрешно предаване на ‘трън’. Лексемата ꙗгодичина превежда гръцката συκάμινος в ранните евангелски преводи; ꙗгодичиѥ се среща и в Тълковните пророци (Исая 9: 10, Амос 7: 14) (Славова 1989: 108), а в други паметници под формата ꙗгодичина (Новикова 1988: 76).

Дан. 13.58. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „под зеления дъб“.

Sept. 13: 58 νῦν οὖν λέγε μοι· ὑπὸ τί δένδρον κατέλαβες αὐτοὺς ὁμιλοῦντας ἀλλήλοις; ὁ δὲ εἶπεν· ὑπὸ πρῖνον.

Sept. 13:58 Nunc ergo, dic mihi sub qua arbore comprehenderis eos loquentes sibi. Qui ait: Sub prino.

Tp 246б: нынѣ ѹбо ми пѡ(д) кыимь садомъ дѣ сїа бесѣдꙋюща к себѣ. сь же рече по(д)ⸯ чесминою.

Ip291а: аще ꙗ еси видѣлъ. вкꙋпь сꙋща, рци под кым древом ꙗ еси видѣлъ. сь же реⷱ҄ подъ чесвиною,

При гръцкия и латинския отново виждаме съответствия. В старобългарския превод трябва да отбележим: πρῖνον : чесвина : чесмина – тази лексема е хапакс и се употребява единствено в славянските преводи на историята за Сусана (МСДЯ 1903: 1503). Наличието ѝ едновременно в Тълкуванието и в Тълковните пророци е важен лексикален маркер, който недвусмислено показва общата езикова среда на двамата преводачи, тъй като наименованията на различните растения и техните видове са характерни за ясно разграничима говорна област.

При цялата условност на съпоставките, може да се заключи, че преводите на цитатите не са зависими един от друг и са направени самостоятелно, според гръцкия първообраз, който винаги е бил различен при изготвянето на отделните преводи. В редица случаи лексемите отразяват локална езикова традиция и следват узуса на книжовника-преводач, който не е един и същ в съпоставените версии на Книга на пророк Даниил. Проследяването на различните варианти показва богатството на синонимите на една и съща дума, както и събирателните съществителни се преосмислят в различен контекст.

ИЗВОРИ

Синодално издание – Библия сиреч Книгите на Ветхия и Новия Завет. София: Издание на Св. Синод на българската църква, 2012.

Библейски гръцки език: Septuaginta. Id est Vetus Testamentum graece iuxta LXX interpretes edidit Alfred Rahlfs. Volumen II. Libri poetici et prophetici. Stuttgart, 1935. https://www.academic-bible.com/en/online-bibles/septuagint-lxx/read-the-bible-text/bibel/text/lesen/stelle/27/10001/19999/ch/3fd6fb1494eb450fc97357e9112dd045/ (ползвано на 25.04.2021).

Латински език: Weber, Robert, Roger Gryson (Editors). Biblia Sacra Vulgata (Vulgate): Holy Bible in Latin. Editio quinta. German Bible Society, 2007. http://www.drbo.org/lvb/chapter/32001.htm (ползвано на 25.04.2021)

МСДЯ: Срезневский, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. 1–3. Санкт Петербург, 1893–1903.

СР: Старобългарски речник. Иванова-Мирчева, Д., А. Давидов, Ж. Икономова (ред.). Т. 1, А–Н. Т. 2, О–У. София: Изд. „Валентин Траянов“, 1999, 2009.

LM: Miklosich, F. Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum. Vindobonae, 1862–1865.

LSJ: Liddell, K.G., R. Scott. A Greek-English Lexicon. Revied ed. by H. Jones with the assistance of R. McKenzie. Oxford: Calderon Press, 1940. E-version in Perseus Digital Library Project. Ed. by G. R. Crane. Tufts University. Oxford, 1996. http://www.perseus.tufts.edu/hopper/search?redirect=true.

RSI: Řecko-Staroslověnský Index. Index verborum Graeco-Palaeoslovenicus. T. 1. Praha, 2008–.

SJS: Slovnik jazyka staroslovĕnského. Lexicon linguae palaeoslovenicae. Kurz, J., Z. Hauptová (Hlav. red.). Praha, 1958–1997.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алексеев 1988: Алексеев, А. А. Кирилло-мефодиевское переводческое наследие и его исторические судьбы. (Переводы св. Писания в славянской писмености). В: Костюшко, И. (ред.). История, культура, етнография и фольклор славянскиих народов. Х Международный съезд славистов. София, Сентябрь, 1988 г. Доклады советской делегации. Москва: Наука, 1988, 124–145.

Ангушева-Тиханова, Джонсън, Димитрова 2010: Ангушева-Тиханова, А., М.-А. Джонсън, М. Димитрова. Атонската редакция на библейските перикопи и Словото на Кирил Александрийски за пророк Даниил в творбата на Цамблак за тримата отроци в пещта и Даниил. В: Пѣние мало геѡргию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Г. Попов. София: Изд. „Боян Пенев“, 2010, 307–335.

Евсеев 1905: Евсеев, И. Е. Книга пророка Даниила в древнеславянском переводе. Москва: Изд. Отд-ния рус. яз. и словесности Имп. АН, 1905.

Иларий, Арсений 1879: Иларий, иером., Арсений, иером. Описание славянских рукописей Библиотеки Свято-Троицкой Сергиевой лавры. III. Москва: Тип. Т. Рис, 1879.

Илиев 2016: Илиев, И. Библейските цитати от девтероканоничната книга Сусана в славянската преводна традиция (предварителни бележки). В: Ангушева, А., М. Димитрова, М. Йовчева, М. Петрова-Танева, Д. Радославова (ред.). Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София: Издателство „Боян Пенев“, 2016, 225–251.

Илиев 2017: Илиев, И. Тълкуванието на Книга на пророк Даниил от Иполит Римски в старобългарски превод. София: Институт за литература при БАН, 2017.

Илиев 2019: Илиев, И. Колко са старобългарските преводи на Книга на пророк Даниил? В: Sapere aude. Сборник в чест на проф. дфн. Искра Христова-Шомова. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, 103–114.

Невоструев 1868: Невоструев, К. И. Слово святого Ипполита об антихристе в славянском переводе по списку ХІІ века. Москва, 1868.

Новикова 1988: Новикова, А. Некоторые наблюдения над лексикой Воскресенского евангелия. // Palaeobulgarica, 1988, 3, 66–86.

Петков, Димитрова 2004: Петков, П., М. Димитрова. Перикопи на Книгата на пророк Даниил в хърватската глаголическа книжнина. В: Glagoljica i Harvatski glagolizam. 2004, 167–182.

Рибарова, Хауптова 1998: Рибарова, З., З. Хауптова. Григоровичев паримеjник. І. Текст со критички апарат. Скопје, 1998.

Славова 1988: Славова, Т. Лексиката на Тертеровото евангелие от 1322 г. // Palaeobulgarica, 1988, 1, 67–80.

Славова 1989: Славова, Т. Преславската редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. 1989, 15–129.

Славова 2008: Славова, Т. Архивен хронограф. В: История на българската средновековна литература. София: Изток–Запад, 2008, 292–294.

Тасева 2006: Тасева, Л. Перевод и редакция: Языковые критерии и жанровая специфика. В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. София: Издателска къща „ГорексПрес“, 2006, 35–55.

Goodfellow 2016: Goodfellow, P. Flora & Fauna Of The Bible: A Guide For Bible Readers And Naturalists. Oxford: John Beaufoy Publishing, 2016.

Petkov, Dimitrova 2008: Petkov, P., M., Dimitrova, The book of Daniel in the Breviary of vid of Omišalj. // SLOVO, sv. 56–57 (2006–2007), 2008, 439–449.