В тази книжка на нашето списание, посветена на паметта на проф. Боряна Велчева, ще представим накратко наскоро издаден Каталог на славяно-румънските и славянските ръкописи, съхранявани в Библиотеката на Румънската академия на науките, каталог, чието публикуване проф. Велчева бе оценила високо.
Каталогизирането на славянските ръкописи в различни архивни хранилища в Румъния има дълга традиция в румънската наука. Представеният тук том е продължение на вече публикуваните досега два тома[1] на съставения от П. П. Панаитеску (1900–1967) каталог на славянските и славяно-румънските ръкописи в Библиотеката на Румънската академия на науките. Както е видно от годините на публикуване на тези томове, между отпечатването им има близо половин век, макар авторът, един от най-добрите слависти и медиевисти в Румъния, да е подготвил за печат преди смъртта си целия каталог. Каквито и да са причините за това необосновано отлагане, колеги и ученици на Панаитеску успяват да завършат неговото дело. Настоящото издание е осъществено от Замфира Михаил (тя също учен от голяма величина – славист, балканист, етнолингвист), която не само е подготвила за печат каталога на Панаитеску, като е преписала на компютър целия текст, направила е прецизна проверка на съставените от него описания, а също така е описала и всички нови ръкописи, постъпили в Академичната библиотека след като той е завършил работата си по каталога. Замфира Михаил е автор и на студията, предшестваща самия каталог, на бележките върху изданието и библиографията към него. Един обширен увод, под заглавие „Години, хора, книги или за победата на труда“, е подписан от Щ. С. Горовей. В този увод авторът се спира не само на дейността на Панаитеску и съдбата на неговия каталог, но представя и други каталози на славянските ръкописи в румънски книгохранилища.
Описанията на ръкописите в този каталог се състоят от три части. В първата се дават външните характеристики – формат, брой листа, вид на материала, запазеност, датировка. Втората част предава съдържанието на ръкописа със заглавието, ако съществува такова. Включени са и заглавията на отделните части, преведени на румънски, като се посочват страниците на началото и на края на всяка част. Преписани и преведени на румънски са и приписките. Споменатите в текста и в приписките имена се изясняват в бележки под линия. Ако текстът на ръкописа е публикуван, се дава библиографска отпратка. З. Михаил е възприела избраната от П. П. Панаитеску практика съкратените в текстовете думи да се предават изцяло, като вдигнатите над реда букви се смъкват в думите на реда. Третата част представлява кодикологично описание. Класифицират се инициалите и заглавията, представят се миниатюрите и филиграните, посочва се броят на писачите и типът писмо. Описанията са направени изключително прецизно, заслугата за което е и на Замфира Михаил, която внимателно е сравнила описанията на П. П. Панаитеску със самите ръкописи и е направила всички необходими корекции. А за новопостъпилите в архива на Академичната библиотека близо 100 нови ръкописа цялото описание е нейно дело.
Каталогизираните ръкописи се вместват в дълъг период от време – XII– XIX век. Те са написани на различни славянски езици и имат различно съдържание. За българските учени определено биха представлявали интерес (макар и много от тях да са им познати) среднобългарските (97 на брой) и новобългарските (4) ръкописи, които произхождат от различни райони в Румъния – Влахия, Молдова, Трансилвания, Марамуреш. За някои от среднобългарските ръкописи Замфира Михаил е отбелязала сръбски, руски или румънски елементи в тях, както коректно е посочвала и български елементи в някои руски или сръбски ръкописи. Сред новобългарските е включен и един интересен текст, написан на латиница (ръкопис 747), който представлява кратък превод на Библията от италиански на български, направен от Петър Ковачев Царски, а този препис от 1779 г. беше непознат доскоро[2]. Две страници от него са включени сред 30-те илюстрации, с които завършва представения тук том. Тези илюстрации показват начални страници на ръкописи, корици, елементи от украсата, красиви миниатюри.
Изданието е подготвено професионално, а информацията в него е изключително богата и полезна както за филолози слависти, така и за историци медиевисти.
