Българо-румънските езикови контакти са обект на множество изследвания, голяма част от които са посветени на общата лексика в двата езика. Както български, така и румънски езиковеди обстойно представят конкретни аспекти на резултатите от междуезиковата интерференция. Специално внимание се обръща на българските лексикални елементи в румънския, мнозинството от които са проникнали по устен път, но внушителен също е и делът на книжовните заемки (за възможните критерии за разграничаването им вж. Михэилэ 1963, Алексова 1992). Към старобългарското наследство в румънската лексика обръща поглед и изтъкнатата старобългаристка проф. Боряна Велчева, като прави много интересни уточнения за произхода и семантиката на някои думи (вж. Велчева 1995).
Макар днес да е възможно да се правят все по-обективни обобщаващи изследвания въз основа на многото лексикографски трудове и научни публикации, някои уточнения, свързани с конкретни лексеми, биха добавили аргументи в полза на една или друга хипотеза. Историята на всяка заимствана лексикална единица има своето значение в анализа на резултатите от българо-румънската лексикална интерференция. В езика приемник заемките заживяват собствен живот, създават производни на местна почва, променят значението си поради установими или пък неясни причини, сменят различни регистри на употреба. Намират трайно място в езика или изчезват, а някои постепенно стесняват използването си до определен стил или пък се превръщат в архаизми. Много полезни за конкретни наблюдения върху старобългарските елементи в румънския език са ранните румънски писмени паметници от XVI и XVII в., особено двуезичните от тях (в които наред с румънския превод, стои и славянският, най-често български, оригинал).
Тук ще бъдат представени три старобългарски по произход думи, чието присъствие в румънската лексика в миналото и днес привлича вниманието преди всичко поради семантиката и сферата им на употреба. Използвани за изследването са не само лексикографски трудове и публикувани изследвания, но и някои стари писмени паметници. За две от анализираните лексеми можем да предположим, че са книжовни заемки, а за третата, че е проникнала по устен път, но е възможно и разширяване на семантиката ѝ, осъществено в преводната книжнина.
Когато е налична промяна в семантиката на някои заимствани от старобългарския лексеми, наблюдаваме най-често два случая: а) в най-ранните текстове на румънски език те се срещат с етимологичното си значение, а по-късно то се губи и остава само новото, развито в приемащия език; б) запазват се и двете значения, но етимологичното е изтласкано в разговорния език или в диалектите, или пък се използва като архаизъм и в книжовния език. Рядко се случва, особено когато става дума за книжовна заемка, тя да е засвидетелствана от самото начало със семантика, различна от тази, която притежава в езика източник. Ще започнем именно с такъв случай.
A zămisli
Книжовна заемка в румънския език. В тълковните речници са посочени следните значения: (ост., обл.) ‘1) зачевам, забременявам; 2) раждам (се); 3) създавам (се), формирам (се)’ < стб. замыслити (DLR 14: 76). Тук представлява интерес не толкова промяната в семантиката, а именно фактът, че този глагол (както и производните от него съществителни и прилагателни zămislire, zămisliciune, zămislit, zămislitor) не се появява в старите румънски текстове с етимологичното си значение. Тоест, наблюдаваме едно противоречие със съдбата на възприетите по културно-книжовен път лексеми, които днес са загубили семантиката от езика източник, но в най-ранните писмени паметници на румънски език се срещат основно с нея (срв. напр. mândru ‘ост. мъдър; съвр. горд, горделив; хубав’, вж. повече у Aleksova 2018).
Глаголът a zămisli е засвидетелстван рядко през XVI век, напр. в Литургийна книга, отпечатана от дякон Кореси (Dimitrescu 1973: 243) и в т. нар. Глоси Богдан (Texte românești 1982: 451). Цитираната публикация на Фл. Димитреску представя в таблица лексиката на девет текста от XVI век с точно означение на фреквентността на всяка дума в тези текстове, както и на значението, ако то се различава от съвременното. Отсъствието на такова уточнение предполага, че думата е засвидетелствана със съвременната семантика, каквато има и в Глоси Богдан. В DLR (14: 76–77), като илюстрация за ранното присъствие на глагола в румънския език, са посочени цитати от текстове от XVII в., отразяващи също новото значение. Например:
Adam cunoscu pre Eva... și zămislind născu pre Cain. ‘Адам опозна Ева... и зачевайки, роди Каин.’ (Букурещката Библия от 1688 г., първият цялостен превод на Библията на румънски език, но в по-късни преводи на това място присъства вече друг глагол – срв. напр. https://biblia.resursecrestine.ro/geneza/4).
Среща се и през следващите векове в различни по характер текстове, винаги с новата семантика. Ето примери от цитирания речник:
Bănuia încă, dar nu era încredințată, că s-ar fi zămislit în ea prunc. ‘Предполагаше също, но не беше сигурна, че в нея е заченато дете.’ (В текст от началото на XX в.)
Също и с преносна употреба:
Suferința, în loc de lacrimi, zămislește flori. ‘Страданието вместо сълзи, ражда цветя.’ (Текст от 1977 г.)
Gândul zămislește fapta ‘Мисълта поражда действието’ – Заглавие на книга, издадена през 2020 г., автор Ана Софрони.
A zămisli е архаизъм в съвременния румънски език. Не присъства в езика на младото поколение, за част от което дори е непозната (по лични наблюдения). Появява се в по-ново време предимно в художествената литература, с определени стилистични цели, както и редица други остарели по употреба славянски заемки.
Новата семантика на разглежданата лексема привлича в миналото вниманието на Лазар Шъйняну, според когото „такъв обратен процес, от абстрактно към конкретно, е изключително рядък във всички езици“ (Șăineanu 1999: 209). Румънският учен посочва в подкрепа на своето твърдение, че първоначалното значение на лат. concipere (> рум. concepe) е конкретно – ‘забременявам’, а после се добавя и абстрактното ‘приемам в ума си, схващам’. А румънският език „процедира обратно, като свързва слав. zamyslaty (mysli) ‘cogitare’, едно напълно абстрактно действие, с материалното действие на зачеването“. Представяйки етимологията на думата в румънския език, Ал. Чорънеску обяснява семантичното развитие чрез познанията на древните преводачи, „които са ѝ придавали в румънски двойното значение на гр. συλλαμβάνειν, лат. concipere“, мнение, застъпвано и от Х. Тиктин (Ciorănescu 2001: 849).
И както се случва и с други стари български книжовни заемки в румънския, в разговорния език и в диалектите семантиката се променя все повече в посока конкретност. В някои южни румънски говори например а zămisli се среща със значение ‘оформят се зърна на царевичния кочан’ или дори ‘зърната на царевичния кочан изсъхват преди да са готови за храна’ (DGDS 2011: 439).
Scârbă
Ако a zămisli се появява с променено значение в ранните писмени паметници на румънски език, то scârbă (стб. скърбь), остарял вариант scrâbă, както и глаголът a scârbi (стб. скръбѣти), са засвидетелствани през XVI в. с етимологичното си значение ‘нещастие, скръб’ // ‘натъжавам се, страдам’ (вж. напр. у Dimitrescu 1973: 218). Но още в епохата на стария румънски книжовен език се срещат и с твърде различна семантика: ‘неприязън, отвращение, погнуса’ // ‘изпитвам неприязън, гнуся се, отвращавам се’. Въпреки че не разглежда scârbă наред с a zămisli в цитираната по-горе книга, Л. Шъйняну обяснява семантичното ѝ развитие в съставения от него речник на румънския език като „много рядък пример за материален смисъл (днес основен), извлечен от един абстрактен (срв. с a zămisli)“. (Тук по https://dexonline.ro/definitie/scârbă). Реализираната смислова промяна вероятно преминава през засвидетелствани междинни значения ‘нервност, възмущение, гняв; страх, ужас’ или се осъществява едновременно с тях. През XVI в. най-голяма честота на употреба на съществителното и на глагола е отбелязана в преводи на дякон Кореси на Псалтира и Евангелието (Dimitrescu 1973: 218), по-рядко се срещат производните scârbie ‘неприятност, нещастие’ и scârbit ‘тъжен, загрижен, нещастен’. Ето някои примери:
Miluiaște mă, Doamne, că scîrbesc... ‘Помилуй, Господи, че скърбя...’
... și în scîrbiia mea chem Domnul... ‘... и в скръбта си викам Господ’ (Coresi 1976: 83, 134).
В този двуезичен Псалтир, отпечатан от Кореси, може да се види, че скръб и скърбя присъстват на същото място и в славянския текст. През следващите два века scârbă, както и a scârbi се срещат с етимологичното си значение в различни по характер текстове – църковни книги (в повечето Псалтири, вж. напр. още Psaltirea Hurmuzachi 2005: 111), исторически съчинения (вж. примери у Șăineanu 1999: 363–364). Засвидетелствана е и по-късно – през XIX и XX век, преди всичко в художествената литература, но и в лична кореспонденция. Например в писмо на румънския писател Йон Крянга до поета Михай Еминеску:
Ai plecat și mata din Ieși, lăsând în sufletul meu multă scârbă și amăreală. ‘Замина и ти от Яш и остави в душата ми много скръб и горчивина.’ (https://www.archeus.ro/lingvistica/CautareTextWikisource?query=SC%C3%82RB%C4%82&pageNo=1)
В повечето съвременни тълковни речници на румънския език и scârbă, и a scârbi са определени като „областни“ думи. Примерите, извлечени от литературни произведения, са обикновено от молдовски автори и вероятно в тази област най-добре е съхранено етимологичното значение (вж. същия сайт). Но в епохата на стария румънски език те имат по-широко разпространение – в книги, отпечатани не само в Молдова, но и в Югоизточна Трансилвания и Влахия (напр. у Кореси).
Трудно е да се каже кога се появява новото значение ‘отвращение, погнуса; същество, предизвикващо отвращение’, което днес е основно. Както съществителното, така и глаголът са засвидетелствани в различни преводи на средновековното произведение Цветослов на добродетелите (Floarea darurilor). В един двуезичен славяно-румънски текст от края на XVI в. глаголът a scârbi е употребен със значение ‘гнуси се’, като заменя гнѫшает от славянската част: To(t) ce e cu asupră se scrîbeaște lumea. ‘Всичко, което е в повече, погнусява света.’ (Olteanu 1992: 260).
Интересно разминаване в значенията се наблюдава във вариант на това произведение, отпечатан в Брашов в края на XVII в. Глаголът откриваме със значение ‘скърбя’, а съществителното – като ‘гадост, погнуса’:
Iară puii cuno(s)c pre mamă-sa ceaia ce le-a(u) oa(t) și fu(g) la mamă-sa. Iară ceaia ce le-a(u) cloci(t), ea rămîne numa(i) cu mu(n)ca în ci(n)ste și să scrîbeaște mu(l)t. ‘А пилетата познават майка си, която е снесла яйцата им, и бягат при майка си. А онази, която ги е мътила, тя остава само с добре свършената работа и много скърби. ’
Și apo(i) va borî lap(t)ele și îi va fi scrăba. ‘И после ще повърне млякото и ще му е гадно.’ (Пак там: 335, 343).
Би могло да се предположи, че обогатяването на семантиката е осъществено още в най-ранния период на книжовен контакт между българския и румънския език. И все пак в първите преводи на църковни текстове (които са и най-старите на румънски език) се среща само етимологичното значение и на съществителното, и на глагола.
Prost
Тази лексема е проникнала в румънския език вероятно по устен път в най-ранния етап на взаимодействието между двата езика. Характеризира се с голяма честота на употреба и изключително богато словообразувателно гнездо, а също и с богата семантика, каквато притежава и в българския език. Измежду различните ѝ значения, посочвани в тълковните речници, в съвременния румънски книжовен език актуално е предимно ‘глупав, тъп’. Историята на това прилагателно в румънския език, проследена като история на отделните значения, представя интересна картина при съпоставка със семантиката на българската дума.
Р. М. Цейтлин (1986: 107) извежда няколко конкретни значения на семантично ядро -прост- в старобългарските паметници: ‘1) природен, изначален; без примеси, чист; 2) простодушен, доверчив, с чисто сърце; 3) скромен, смирен; 4) изправен, вертикален; 5) освободен от нещо изначално чуждо, лошо; 6) освободен от грехове’. (Нека припомним тук етимологичната връзка между прост и прав – вж. БЕР 5: 581, 770).
Според речника на Н. Геров в българския език прост има следните значения: 1) който не е учен, не знае да чете и да пише; 2) у когото няма лукавство, хитрина, дяволия, простодушен; 3) който има малко ум; 4) долна ръка човек, сиромах; 5) не много качествен; 6) лесен, прост; 7) обикновен (Геров 4: 313–314).
В румънския език prost съхранява богатата семантика на българската дума, но отделните значения имат различна съдба. Ще се спрем на някои от тях. В ранните румънски писмени паметници е засвидетелствано четвъртото значение, посочено у Цейтлин, несъхранено нито в българския, нито в румънския език, в румънските тълковни речници означено като ‘(ост., рядко, наречие) право, вертикално, изправено’. Среща се например в Евангелие, отпечатано през XVI в. от дякон Кореси:
Că trupul fără de suflet nice poate ședea prost, nici a grăi adevăr. ‘Че тялото без душа нито може да стои право, нито да говори правдиво.’ (DLR 8/5: 1645 ).
В текстове от следващите векове не се открива това значение. Възможно е употребата му в някои от най-ранните преводни текстове на румънски да се дължи на влиянието на оригинала, тоест, да има изцяло книжовен характер. От друга страна, фактът, че лексемата присъства в арумънския само с това значение (prostu, вж. и mprostu ‘изправен, на крака’ – Papahagi 1963: 884), а и в мегленорумънския също (prost, amprostu) според Овид Денсушану (Densusianu 1975: 607), говори по-скоро за древността на заемката и проникването ѝ в дакорумънския, арумънския и мегленорумънския по устен път и с това значение. Много трудно е да се разграничи книжовното от устното българско влияние върху румънската лексика, особено когато става дума за конкретни значения на една лексикална единица, какъвто е случаят с prost.
В цитирания академичен речник (DLR 8/5: 1645) е посочено и друго остаряло значение (несъхранено и в българския език): ‘душевно чист, искрен, честен’, засвидетелствано през XVI в., но срещащо се, макар и рядко, и по-късно. Ето един пример, отново от Евангелието, отпечатано от дякон Кореси:
Ne învață Hristos să fim întregi (ce se zice proști și nehitleani) și să nu fim veninați și răi ca șarpele. ‘Христос ни учи да сме душевно чисти (тоест искрени и нелукави) и да не бъдем коварни и зли като змия.’
В същия речник употребата на лексемата с това значение е проследена до началото на XIX в. Интересни употреби откриваме в два варианта на превода на средновековната творба Цветослов на добродетелите от XVII в. В тях prost се появява със значение ‘искрен, лоялен’ (Olteanu 1992: 309, 334), а в по-ранен вариант от края на XVI в. производната лексема prostime се използва със значение ‘искреност, лоялност’. Текстът от XVI в. е двуезичен (среднобългарски и румънски) и румънската дума е на мястото на простость от славянската част, но на друго място (вж. у Olteanu 1992: 230) е заменена с direptate (= dreptate), която означава ‘правота, справедливост’, но също и ‘лоялност, искреност’ (< drept ‘прав, изправен; десен’).
Dereptatea, easte credința, ... ca să aibi curată și dăstoinică credință. Și poate să se închipuiască prostimea cu dereptatea cocoarălor... ‘Искреността е вяра, ... да имаш чиста и достойна вяра. И може да се оприличи искреността с лоялността на жеравите...’ (Moraru 1996: 152).
В текста на Цветослова на добродетелите интересуващите ни тук лексеми се появяват в XVII глава – За искреността. В трети вариант на същия текст от края на XVII век вместо prostime откриваме îndireptare (= îndreptare), образувана, както и dreptate, от drept. Производната на румънска почва дума рrostie притежава също остаряло значение ‘душевна чистота, искреност, почтеност’, но и то се появява само в текстове от XVI и XVII в. (DLR 8/5: 1652), както и посочената по-горе prostime. Вероятно това значение прониква чрез преводните книги и има по-скоро книжовен характер.
С по-дълъг живот в румънския език е значението ‘обикновен, обичаен, прост’, днес остаряло, макар и да се употребява като архаизъм. Най-ранната му поява е в текстове от XVI в. (вж. DLR 8/5: 1645; Dimitrescu 1973: 219). Среща се и през следващите векове. На него обръща специално внимание Л. Шъйняну, като извлича редица примери от текстове от периода на стария румънски език, в които прилагателното е употребено като определение към език, намиращ се на по-ниско ниво на развитие в сравнение със старите класически езици. Ето един от извлечените от него цитати (от законник от времето на владетеля Матей Басараб във Влашко – Pravila lui Matei Basarab – XVII в. ):
...a prepune această îndreptare de leage dă pre limba elinească pre limba proastă rumânească... ‘...да се преведе този законник от елински език на прост румънски език’ (Șăineanu 1999: 382).
От остарелите значения ще отбележим още ‘човек от по-нисше социално съсловие’, характерно за хроники, законници, но и за църковни съчинения от периода на стария румънски език, срещащо се и днес като архаизъм (както и в българския език).
Най-дълъг живот (от XVI в. до наши дни) в различни по характер текстове има значението ‘необразован, незнаещ, неук’ (DLR 8/5: 1646–1647). Близкото до него ‘глупав, слабоумен, неумел, ограничен, тъп, недодялан’ вероятно е по-ново. Към него в DLR (8/5: 1647) са дадени примери и от епохата на стария румънски език (XVII, XVIII в.), но за повечето от тях е трудно да се каже дали не става дума по-скоро за ‘необразован, неук’. Например:
Petriceico Vodă era om bun și slab, prost. ‘Владетелят Петричейку беше добър и слаб човек, прост.’ (Хрониката на Йон Некулче – XVIII в.).
По-убедително изглежда заключението на Лазар Шъйняну, че това значение е „почти изцяло модерно“ (Șăineanu 1999: 385), с изключително много синоними и в книжовния, и в разговорния език. Румънският учен се спира на него в една глава на своето семантично изследване, озаглавена Песимизмът в езика. „При много народи – казва той – примитивните идеи за простота, искреност, истина, доброта дегенерират във времето до напълно противоположните лошотия, елементарност, незнание, дори до глупост“ (Șăineanu 1999: 380). Възможно е това последно значение да е заето от български по-късно от останалите (в XVII, XVIII в.) в резултат на дългото общуване между двата езика, и постепенно тъкмо то да се е наложило и да се употребява редовно в различни регистри в съвременния румънски език. С други думи, откритата от Шъйняну „дегенерация“ по-вероятно е произведена на българска почва, макар че не бива да се изключва възможността да се е случила самостоятелно в двата езика.
Както беше споменато по-горе, prost притежава в румънския богато словообразувателно гнездо. Някои от производните са остарели (напр. prostac, prostan, prostatic и др.), други са съхранени до днес. Едни са образувани на румънска почва, други са заети от българския или от други славянски езици. Различно обяснение получава например лексемата prostac ‘ост. обикновен; от по-ниско качество; неук, необразован’. В DLRLV (1978: 243) тя е определена като полска или сръбска заемка, а в DLR (8/5: 1648) – като полска или украинска. Тъй като е засвидетелствана само в Молдова (в съчинения на Димитрие Кантемир и митрополит Дософтей), полски и украински са възможни източници, но и у двамата, особено у Дософтей, се срещат внушителен брой старобългаризми, поради което не би трябвало да се отхвърля като източник и българският.
Заслужава внимание и друга лексема от разглежданото словообразувателно гнездо. В румънските тълковни речници присъстват два омонима a prosti. А относно техния произход се откриват неточности както в румънски речници, така и в БЕР. Първият от тези омоними, коректно определян в румънски лексикографски трудове като производен от prost, означава ‘оглупявам, затъпявам; правя някого глупав, лъжа; държа се несериозно; снижавам качеството’ (DLR (8/5: 1651–1652). В БЕР (5: 805) под прощавам се посочва, че българският глагол (от простити) е зает в „рум. a prosti ‘изкарвам някого глупав, подигравам се, измамвам’ и др., bogdaprosti ‘Бог да прости’“. Всъщност директно от стб. простити в румънския език по книжовен път е проникнал глагол a prosti със значения ‘1) прех. прощавам, опрощавам; 2) възвр. сдобрявам се; 3) възвр. отказвам се от работа, подавам си оставката; 4) непрех. разг. прося’ (DLR (8/5: 1652). С първите две значения този глагол е отбелязан през XVII в. в писмени паметници от Влахия, напр. Pravila de la Govora, и от Молдова – у митрополит Дософтей (ДЛР 8/5, пак там). Третото значение се появява през XVIII в., а последното, което отбелязват речниците на съвременния румънски език (вж. https://dexonline.ro/), липсва в старите писмени паметници, но се появява в разговорния език и в по-ново време. Единствено в речника на А. Скрибан (тук също по https://dexonline.ro/) откриваме по-точна препратка за произхода на значението – към стб. просити, „под влияние и на простити ‘прощавам’, откъдето идва и bodaprosti; западно, рядко ‘прося’“.
По-коректно би било да се разграничат три глагола в румънския език:
- а prosti ‘прощавам, сдобрявам се, отказвам се от работа’ от простити – остаряло;
- а prosti ‘прося’ от просити – разговорно, областно;
- а prosti ‘оглупявам, изкарвам някого глупав и т.н.’, образувано на румънска почва от prost, с богата гама от нюанси в семантиката, с широка употреба в съвременния език.
Историята на разгледаните тук лексеми показва, че независимо от начина, по който са проникнали в румънския език – при директни контакти или чрез преводната книжнина, те поемат свой път като част от друга лексикална система, съобразно с нейната специфика и нейните вътрешни отношения. Възприетата при езиковата интерференция дума има различна съдба в езика-източник и в езика-приемник, в който често придобива по-богата семантика и образува повече деривати. Резултатите от българо-румънските лексикални взаимоотношения представят много подобни примери.
БИБЛИОГРАФИЯ
Алексова 1992: Алексова, В. Критерии за установяване на българските книжовни елементи в румънската лексика. // Съпоставително езикознание, 1992, № 4, 22–31.
БЕР 5: Български етимологичен речник. Т. 5. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, 1996.
Велчева 2000: Велчева, Б. Значението на румънския език за историята на някои български думи. В: Алексова, В., Д. Младенова (съст.) Етнолингвистични проблеми на балканските народи. София: ДИОС, 2000, 59–65.
Геров 4: Геров, Н. Речник на българския език. Т. 4. София: Български писател, 1977.
Михэилэ 1963: Михэилэ, Г. Книжнославянское влияние на румынский литературный язык. (Лексика) // Романославика, 9, 1963, 23–41.
Цейтлин 1986: Цейтлин, Р. М. Лексика древнеболгарских рукописей X–XI вв. София: Изд. Болгарской академии наук, 1986.
Aleksova 2018: Aleksova, V. Histoire de quelques vocables roumains issus du vieux bulgare. // Etudes balkaniques, 2018, № 2, 350–361.
Ciorănescu 2001: Ciorănescu, Al. Dicționarul etimologic al limbii române. București: Saeculum I. O., 2001.
Coresi 1976: Psaltirea slavo-română (1577). Ed. Stela Toma. București: Editura Academiei, 1976.
Densusianu 1975: Densusianu, O. Opere. Vol. 2. Lingvistica. Histoire de la langue roumaine. București: Minerva, 1975.
DGDS 2011: Dicționarul graiurilor dacoromâne sudice. Vol. 3. Coord. Maria Marin. București: Editura Academiei Române, 2011.
Dimitrescu 1973: Dimitrescu, Fl. Contribuții la istoria limbii române vechi. București: Editura didactică și pedagogică, 1973.
DLR 8/5: Dicționarul limbii române. Vol. 8. Partea 5. București: Editura Academiei RSR, 1984.
DLR 14: Dicționarul limbii române. Vol. 14. București: Editura Academiei Române, 2000.
DLRLV 1978: Costinescu, M., M. Georgescu, Fl. Zgraon. Dicționarul limbii române literare vechi. București: Editura științifică și enciclopedică, 1987
Moraru 1996: Moraru, Al. Floarea darurilor. In: Gheție, I., Al. Mareș (coord.). Cele mai vechi cărți populare în literatura română. București: Minerva, 1996.
Olteanu 1992: Floarea darurilor. Olteanu, P. (ed.) Timișoara: Editura Mitropoliei Banatului, 1992.
Papahagi 1963: Papahagi, T. Dicționarul dialectului aromîn. București: Editura Academiei RPR, 1963.
Psaltirea Hurmuzachi 2005: Gheție, I., M. Teodorescu (ed.). Psaltirea Hurmuzachi. T. I. București: Editura Academiei Române, 2005.
Șăineanu 1999: Șăineanu, L. Semasiologia limbii române. Timișoara: Editura de Vest, 1999.
Texte românești 1982: Texte românești din secolul al XVI-lea. Coord. Ion Gheție. București: Editura Academiei RSR, 1982.
https://biblia.resursecrestine.ro/geneza/4 [прегледано на 15.07.2021]
https://dexonline.ro/definitie/scârbă [прегледано на 15.07.2021]
https://www.archeus.ro/lingvistica/CautareTextWikisource?query=SC%C3%82RB%C4%82&pageNo=1 [прегледано на 15.07.2021]
https://dexonline.ro/ [прегледано на 15.07.2021]
