Формулите[1] за изразяване на учтивост са съществена част от езиковия етикет, която се усвоява още в ранна детска възраст. Тяхното владеене е белег за висока езикова и обща култура. Ето защо още в детската градина децата се приучават да разговарят на „вие“ с непознати или не достатъчно близки хора, както и с тези, на които дължат уважение поради възраст или по-високо положение в социалната йерархия. Всички отлично знаем, че за преминаване на „ти“ следва да се поиска позволение, че е недопустимо единият от събеседниците да говори на „ти“, а другият на „вие“ или да се смесват „вие“ и „ти“ при обръщение към едно и също лице, защото това прави лошо впечатление.
След като социалните норми са усвоени, всичко би следвало да е наред, но тогава идват проблемите, породени от недостатъчното познаване на езиковата страна на въпроса, която далеч не се изчерпва с писането на личното местоимение в учтивата форма с главна буква. Ежедневно не само в битовото и професионално общуване, но и в национален ефир, може да се чуят изрази от типа „Господине, Вие сте добре дошли / дошъл.“ В този случай обаче езиковата норма е категорична, че при употреба на учтива форма миналите деятелни причастия (на -л) се поставят в множествено число, т.е. единствено правилно е изказването: „Господине, Вие сте добре дошли.“ Правилото е безизключително и би следвало да е много лесно за усвояване. Практиката обаче показва, че това не е така, а вероятната причина за множеството допускани в разглеждания случай грешки е фактът, че изискванията на езиковата норма при другия вид минали причастия е диаметрално противоположна, защото, когато става дума за учтива форма при миналите страдателни причастия (на -н/-т), те се поставят в единствено число и съответният род: „Госпожо, Вие сте поканена на събитието.“ / „Господине, Вие сте поканен на събитието.“
Трябва да се има предвид, че грешките при употребата на учтивата форма са белег на ниска езикова култура, поради което следва да се положат усилия за усвояване не само на социалната, но и на езиковата норма по отношение на правилата за официално общуване.
