Социолингвистиката е научна дисциплина, която съчетава в себе си дялове от езикознанието, социологията, социалната психология и обуславя широк кръг от проблеми, свързани със социалната природа на езика. Неговите обществени функции са пряко свързани с необходимостта от код, който да обслужва различните сфери на комуникация. Функционалните стилове на българския книжовен език регламентират подбора на езикови средства в различни социални сфери, за да могат да бъдат изпълнени успешно условията на общуване. В този смисъл социолингвистичните предпоставки за развитие на даден стил в езика разкриват механизмите за въздействие на социалните фактори върху езика и ролята, която играе в икономическа, културна и политическа насока. Съществува пряка връзка между тези предпоставки и по-късното възникване на един от функционалните стилове, който се отличава със стабилност и стандартизация, но съществено изразява официално делови отношения, чрез които се създават определени обществено установени правила и задължения, изключващи лични предпочитания (Василка Радева) – административния стил.
Преди Освобождението на България в официалната писмена кореспонденция се използва турският административен стил. Една от социолингвистичните предпоставки за появата на административния стил след това е необходимостта да се обслужват нуждите на нововъзникналите институции в първото десетилетие след 1878 г. – училища, читалища, различни видове дружества, организации, търговски, адвокатски кантори, което поражда нуждата от административно-делови документи – устави, протоколи, кореспонденция, постановления, заповеди. Тези официални документи са предназначени за всички лица, които се нуждаят от съответната административна, учрежденска, ведомствена и пр. услуга, отношенията между тях се изразяват със специално означаване, съобразено с обобщаване без оглед на отделната личност (Василка Радева). Стилът им се характеризира със следните специфични особености:
| обективност | – лишаване от субективно авторско присъствие; – авторът е държавата, законът, институцията; – структурата им е регламентирана – обективността се проявява чрез подбраните езикови средства на морфологично и синтактично ниво, в които липсва личностното; |
| стандартизация | – унификация; – структура, съставена по определени правила; – участниците в общуването – адресат и адресант; – еднотипни, повтарящи се езикови формули; – езиковите средства са лишени от оригиналност, емоционалност, фриволност; |
| деперсонализиране | – употребата на ние-форма е допустима в документите, които го изискват; – използване на личното местоимение аз е неприемливо; – изключва се употребата на 1 л. ед.ч. – употреба на неутралност чрез конструкциите Установено е…; Решено е…; – придържане към форми за сег. вр., употреба на страдателен залог и изявително наклонение; |
| императивност | – повелително наклонение; – категоричност, изисква безусловно изпълнение – регулират се деловите отношения както между институциите, така и във връзката човек-институция. |
Именно с тези документи и се полагат основите на административно-деловия стил на българския книжовен език, но още по време на Възраждането, както и няколко години преди 1878 г., започва процес, който предхожда появата на институциите и той е изцяло социално-политически.
В края на 1876 г. император Александър II издава заповед за създаване на Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд р. Дунав земи която има за цел да положи основите на държавните институции на бъдещата българска държава. Събират се множество статистически, юридически и исторически материали за българските земи. Те са са необходими за изграждане на новите национални институции. По това време функционира т.нар. Временно руско управление и в него участват руски офицери и граждански лица, които влизат в създадената по-късно българска администрация. Но това се променя във втория етап, в който се създава ново гражданско управление в Свищов начело с Найден Геров и за първи път българите вземат участие в местното самоуправление. От около 3000 души във временната администрация, руските представители са само 250. Останалите са подготвени за тези позиции българи.
По време на руското административно управление в България се налагат стандартите на руския административно-делови стил, в който преобладават немски по вид и дух модел на деловото общуване (Диана Иванова). Той постепенно се наслагва, но и създава нов, европейски административно-управленски стил на кореспондиране между българските институции. Ръководената от новия княз Дондуков администрация започва работа в няколко направления:
- взема се пример от Русия за създаване на офицерския корпус, уставите, стратегията и тактиките на обучението;
- създава се българска земска войска;
- в края на годината започва да функционира военно училище в София;
- организира се действаща полиция;
- извършва се преустройство на съдебното дело и в данъчната област.
Голямо внимание се отделя на учебното дело на проф. Марин Дринов. От август 1878 г. се определя новата структура на училищата и техните програми с т.нар. Привременен устав за народните училища. В първото десетилетие след Освобождението администрацията постига своята цел – да изгради основните параметри на българската държавност и да създаде условия за самостоятелно развитие на Княжество България.
Друга социолингвистична предпоставка за появата на административния стил е необходимостта от термини и официални езикови конструкции, чрез които да се осъществява връзката човек-институция. Второто десетилетие след Освобождението е белязано от появата на документи, които осъществяват делова кореспонденция в различни сфери на обществения живот. Тя се дели на:
- стопанска (бизнес) кореспонденция
- вътрешнофирмена кореспонденция
- лични и авторски документи
- авторски трудове
В категорията лични и авторски документи спадат заявления, молби, писма, отговори на институции на подадени документи, жалби, възражения, искания. Задължителните елементи, които присъстват в този вид документи са:
- наименование на документа;
- адресат/адресант;
- обръщение;
- съдържание;
- местопадаване и дата;
- подпис.
Проследяването на лексиката в различните видове документи и структурата им в периода 1878 г. до 1900 г. дава възможност да се обособят и тенденциите в развитието на административния стил в първите години след Освобождението. За целта са подбрани следните документи:
| вид документ | институция, от която се издава/ институция, към която се подава |
лексика |
| заявление-молба 30.07.1898 г. |
До г-н Председателя; – адресирането е в горния десен ъгъл; Съдържание: Молба да му се отпусне материална помощ като участник в Мелнишкото въстание 1895 г. в четата на Иван Атанасов Инджето, освен това материално подпомогнал организирането на четата. Написал спомени за дейността на четата, които предлага за откупуване. Адресати: Пети конгрес на ВМОК – София Лица: Иван Атанасов Инджето |
– предводителство; – сражение; – през настоящата година; – частни лица; – екземпляр; – правителство; – под предлог; – като имате предвид гореизложеното; – снабдяване; – борч; – услуга; – дело; – хортувам; – едногласно; – с почетание...; |
| писмо 02.12.1896 г. |
Адресати: Ловешкия финансов началник – адресирането е в горния десен ъгъл; – датата и мястото са посочени в горния ляв ъгъл Съдържание: Да съобщи колко декара земя са отпуснати на опълченеца Цветко Златарев. |
– настоящото си свидетелство; – постоянна комисия; – имам честта да Ви моля; – да явите; |
| писмо 10.05.1897 г. |
Адресати: Околийски началник – Троян – адресирането е в горния десен ъгъл; – датата и мястото са посочени в горния ляв ъгъл Съдържание: Цветко Златарев да се яви, за да получи парично пособие за обзаведение, съгласно чл. 6 от Закона за поборниците. |
– имам чест да ви моля; – да разпоредите; – отпуснатото му с указ; – парично пособие; – обзаведение; – съгласно чл. 6 от Закона за поборниците; |
| протокол 16.06.1895 г. |
Съдържание: за сформиране на четата “Пирин планина” и определяне на ръководството; изброени са имената на участниците | – упълномощихме; – избрахме единогласно следните лица; – гореизложено; – тричленен комитет |
| заявление 1899 г. |
Адресати: Министерство на финансите – София Съдържание: С молба да му се издаде препис от дружинното му свидетелство. |
– началник; – настоящото; – препис от друженското ми свидетелство; – Троянски околийски началник; – свидетелство; – по възможност по-скоро; – прилагам тук и една гербова марка; – с почитание; |
| известие 17.08.1886 |
От Софийско градоначалство Адресати: Окръжните управители – България – известие, структурирано с получатели, съобщение, подпис; Съдържание: Да известят населението, че князът се завръща, за да заеме отново престола. |
– явявам (с функцията на съобщавам); – телеграма; – окръжни управители; – председател; – камера; – княжеска власт; – вътрешни дела; – да встъпя в дадената ми по Божия милост и и Народната воля Княжеска власт; |
В посочените документи се наблюдава официалност, стандартизация, точност и коректност, вежливост на административния стил. Официалността проличава от употребата на учтивите форми на при обръщение в заявленията и писмата. Още през Възраждането за нуждите на официалното общуване се установяват граматични форми за изразяване на учтивост, които влизат в българския език под влияние на френски, руски, гръцки. Българското светско училище допринася за установяването на формата във 2 л., мн.ч. (като имате предвид гореизложеното, имам честта да Ви моля, да явите, да разпоредите) и употребата ѝ се възприема като маркер за висока образованост и култура.
Стандартизацията на стила включва текстолингвистични и стилистични особености като използването на шаблонни структури, съдържателен модел, стереотипни текстови структури, повтарящи се задължителни елементи. Примери за тези особености са:
- адресат – поставен в горния десен ъгъл
- обръщението – оформено с главни букви и на самостоятелен ред
- съдържанието – уточнява предмета на текста и искането/молбата
- населено място и дата – поставени в горния ляв ъгъл
- подпис
В личните писма се наблюдава тенденцията да се структурират чрез адресат, дата и населено място, обръщение, съдържание, заключителна фраза и подпис. Прави впечатление употребата на 1 л. ед. ч. – употребата на личното местоимение аз, което се различава от деперсонализацията в другите видове документи – устави,закони, наредби.
Етикетните формули изразяващи вежливост, благодарност (с почитание, имам честта, с благодарност, да встъпя в дадената ми по Божия милост и и Народната воля Княжеска власт) също се наблюдават в известията, заявленията и писмата. Те служат за израз на специфично отношение, съдържат богата система от лексикални и граматични средства, чрез които гарантират успешността на служебната комуникация.
Административният стил е тясно обвързан със обществено-политическите, културните, социалните промени и се характеризира със стабилност, традиционност, затвореност и стандартизация (Диана Иванова). От проследените особености на документите става ясно, че авторът на документа и неговия адресат са в официални отношения и използваните езикови средства се определят от гледната точка на законовите уредби, а не от лична, субективна гледна точка. Това показва, че връзката между социалните роли на индивида, нуждите на институциите и стремежът към осъществяването на успешна служебна комуникация между тях, оказват влияние върху формирането на стила през първите десетилетия след Освобождението. Социолингвистичните предпоставки за развитието на административния стил дават отражение върху използваните езикови средства и стилистичните маркери на стила, които се изменят с времето с появата на необходимостта от обслужването на все повече сфери в институционалното развитие на България.
