Настоящото проучване има нелеката задача да наблюдава, изследва и анализира политическата реч в търсене на останали белези на висок езиков етикет. За целта ще разгледаме изказвания на лидерите на политическите партии в 47-ото и 48-ото Народно събрание, както и по-известните представители на парламентарно представените групи. Ще проследим редица моменти в речта на българските политици, като спазва ли се книжовната норма, върви ли подредено мисълта им, изслушват ли се, какви изразни средства използват, какво искат да кажат или изказванията им граничат с т.нар. нищоговорене.
Основните очаквания в социален аспект и в обществото е българските народни представители да бъдат най-представителната извадка от народа, да проявяват уважение към българския език, към опонентите си в парламента, изразяващи други политически идеи. Тази представителна извадка свидетелства за общуването между българските политици през годините. Те се обиждат, лексиката, която използват в общуването помежду си, е всичко друго, но не и част от високия езиков етикет. Нещо повече, агресията, жаргоните, уличната реч, циничните употреби взимат превес в тяхното общуване и за съжаление продължават да се увеличават. Тази тенденция не спира да се задълбочава през годините.
Политикът, който ще бъде обект на нашето изследване, е вече бившият премиер на България и съпредседател на „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков. Той е български политик от политическата коалиция „Продължаваме промяната“, икономист и предприемач. Неговата политическа кариера започна през месец май миналата година.
От 12 май 2021 до 16 септември 2021 г. е министър на икономиката в първото служебно правителство на Стефан Янев. От септември 2021 г. е един от лидерите на новосформирания политически проект „Продължаваме промяната“, като става водач на листите за Пловдив-град и София 24 МИР за парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. Избран е за народен представител в 47-ото Народно събрание, а от 13 декември 2021 г. е министър-председател на България.
За участие и в парламентарните избори заради невъзможността да регистрират партията си в срок търсят мандатоносител и сключват споразумение с партиите Волт и Средна европейска класа. На 24 септември 2021 г. ЦИК регистрира коалиция „Продължаваме промяната“, представлявана от Кирил Петков и Асен Василев. Тя печели вторите предсрочни и трети за годината парламентарни избори в България на 14 ноември 2021 г., като получават 673 170 гласа, или 25,67%.
Кабинетът Петков стана първият в историята на българския парламент, свален с вот на недоверие. Вот на недоверие е парламентарна процедура, при която парламентарно представената опозиция в лицето на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и дори част от коалицията „Има такъв народ“, поставя на гласуване предложение за отстраняване на правителството. Когато искането е от страна на самото правителство, то се нарича вот на доверие.
Кирил Петков през последната година изгради противоречив политически имидж още през месеците като служебен министър на икономиката, през учредяването на „Продължаваме промяната“ до шестте месеца на управление на кабинета „Петков“. Той спечели одобрението на народа с иновативното представяне на политиките и програмното му намерение заложено в партията му – „Ще постигаме леви цели с дясна политика“. Неслучайно това изказване спечели толкова голям интерес сред обществото и избирателите. Но какво всъщност означава това?
Неоспорим факт е, че т.нар. „ляво“ и „дясно“ имат неясни и доста размити значения още от началото на ХХ век насам. След средата на века умереното ляво се асоциира със социалната държава в Западна Европа (т. нар. welfare state). По-късно повечето от идеите на социалдемокрацията се институционализират през законодателствата и деполитизират.
Към днешна дата ляво и дясно не са явни качества, както е зеленият цвят на тревата или синият на небето, какво се разбира под тези етикети, остава открит нерешен въпрос. За да достигнем до смисъла, трябва да разгледаме отблизо контекста на употребата им. Дори и в национален контекст, е трудно да се определи какво точно е „лява цел“.
В политически проект „левите цели“ са представени като „по-добро качество на живот“, „по-добро здравеопазване, „по-добро образование“, „по-добра инфраструктура“ и „по-добра пенсионната система“. В тях обаче няма нищо ляво, те са основни за всяка партия, в която няма ляв и десен екстремизъм, националистически, комунистически или какъвто и да било друг. Тези цели са основополагащи за всички в политиката – и леви, и десни партии.
Интересното е, че за постигането на този по-висок стандарт на живот двамата лидери на „Продължаваме промяната“ отговарят с „дясна политика“. Измеренията на тази идея се изразяват в това да не се повишават данъци, например, основна дясна идея. Няма да се постига благоденствие чрез преразпределение на допълнителна данъчна тежест, което също води проекта надясно. Това обаче поражда въпроса откъде ще се намерят средства и по какъв начин ще се реализират идеите им, какви са тези по-специфични политики?
Тук се намесва и една от основните идеи и ключови думи в духа на партията и разбира се в речта на министър-председателя в оставка Кирил Петков – корупция. Тя е толкова основна, че почти няма изказване на експремиера, в което тя да не присъства. Ако корупцията в държавата се изкорени и намали до поносими нива, то страната ще разкрие значителни ресурси. Тяхното твърдение е ясно – от България просто много се краде. Тази идея обаче си проправя път още от ранната зора на демократичните промени. Нещо повече, тя дори се превърна в лозунг и на най-подозираните в корупция политически организации.
Думата „корупция“ е семантично обезличена до такава степен, че в публичната реч тя не означава нищо. Всички са срещу корупцията, всички се борят с нея и я поставят като свой основен приоритет в програмите си. Тук се прокарва една идея, която ясно разпространена още през 2014 година, когато България беше наречена в американското списание Foreign Affairs, мафиотска държава, заедно с Венецуела, Русия, Мексико и др.
Наред с корупцията, до нея се нареждат и други ключови думи, превърнали се в лайтмотив на политическото говорене на Кирил Петков – лъжа, истина, споменаването на 4 основни лица, които той явно асоциира като мафия, хора, които по думите му „дърпат конците в държавата“, визирайки председателя на ГЕРБ и експремиер Бойко Борисов, лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, депутатът от ДПС Делян Пеевски и руската посланичка Митрофанова.
„Вече е 3 часа без 15. Какви аргументи чух? Искате да свалите това правителство, защото сме качили пенсиите и предлагаме да се качат пенсиите на 467 лв. това било инфлационно. Защото заплатите на лекарите не трябвало да са 2000 лв., защото и това било проинфлационно. Защото медицинските сестри не трябва да получават 1500 лв. и това е проинфлационно. Защото 13-те млрд. били дошли, но закъснели, въпреки че в момента бяхме поздравени за най-добрия План за възстановяване и развитие и най-зеления между другото. Защото в последните няколко месеца трябва да ви се извиним, че световните борси са се качили с 55% цената на петрола и вие много добре знаете и много съжалявам човек, като Красимир Вълчев и ето казвам, човек, който би трябвало да уважава икономическите термини, много ясно знае, че тази инфлация е привнесена. И като се прави реторика, която едва ли не е функция на нашето правителство, е просто една грозна лъжа. Едновременно с това г-н Ананиев съжалявам за икономическия срив, който се случи през първите 3 месеца с растеж на икономиката от само 4%. Съжалявам много за това. Едновременно с това нека си говорим истината. Това за Македония го чухме 1800 пъти, това няма даже да го говорА. 100 пъти казахме, че това ще се реши в парламента, но тези хора се упражняват на една дъвка, защото знаят много добре, че поискаха 40% от оценката на милиардите за пътища да бъдат в една тъмна стая на МРРБ. Е, не ви се получи, съжалявам. И това, че хора от вашата група казаха защо сваляте правителството ясно, ясно го казаха и после г-н Йорданов се оправдаваше тука и аз даже не разбрах точно какво каза. Фактът е, че защото парите не отидоха там, където бяхте се договорили да отидат. И нека си говориме истината. Всъщност истЕнската причина за тоя вот на недоверие са 4 човека, които не са тук. Първият е, г-н Борисов се страхува, че правосъдието ще дойде и до него. Вторият, г-н Пеевски се страхува, че неговите фирми няма да получат тези строителни милиарди, които той може би има договорка с някой друг в тази зала. И за хората, които мълчаха досега там нещо да кажат за еврото, но не го разбрахме… Госпожа Митрофанова не е толкова страшна, някой път може и да не я слушате за всичко, което тя ви казва. В утрешния ден обаче от вас зависи, хора, наистина от вас. Историята на България се пише в момента. Не разрешавайте българската политика и накъде тръгва тази държава да зависи от 4 есемеса на 4 човека, които не са в тази зала.“ Кирил Петков, ПП – 3.47.13.
Само в тази парламентарна реч на премиера в оставка Кирил Петков от 21 юни, ден преди гласуването на вота на недоверие в Народното събрание, откроява няколко основни характеристики на политическото говорене – ключови думи като договорка, истина, лъжа; ясно различими повторения – защото; ирония – съжалявам, трябва да ви се извиним за…, фонетични неточности в изказа – говорА, истЕнска.
По думите и убежденията на Кирил Петков корупцията ще срещне мощния отпор на „коалицията на почтените“. Гаранцията за реализацията на бъдещи политики звучи леко наивно, сведена до декларацията за подбор почтени хора. Но нека разгледаме по-детайлно речта на вече премиера в оставка. Кирил Петков си служи с добре познати методи на политическото говорене. Методи, с които се служат и останалите му колеги. В политическата реч вече повече от 30 години се просмукват едни и същи идеи, основаващи се на аргументи и контрааргументи.
Практиката показва през годините, че по-убедителни са аргументите, които освен „силни доказателства“, съдържат и „подходящи“ възгледи, т.е. съвпадат с мнението на слушателите. Когато един политик се вълнува от даден проблем, той ще търси политически аргументи, за да потвърди на собствената си позиция. Добрият политик се стреми аргументите му да звучат логично и без противоречия. За целта обаче трябва да се спазват определени правила за изграждане на аргументите. Речите от парламентарната трибуна са ограничени от динамиката на едно заседание, от определено време, с което всеки говорещ разполага и поради тази причина обикновено се търси по-пряк, опростен и бърз ефект.
Първото и основно нещо е целта – изразяваща се в определено искане или призив – онова, за което обикновено народните представители са „за“ и „против“. Искането се явява заключение на политическия аргумент и пътят на логиката на аргумента води към него, към осъзнаването му и евентуално, към съгласяване с него или към отхвърлянето му. В конкретния случай искането е – правителството да не „пада“, да се достигне до нужното мнозинство и вотът на недоверие от опозицията да не бъде успешен: „В утрешния ден обаче от вас зависи, хора, наистина от вас. Историята на България се пише в момента. Не разрешавайте българската политика и накъде тръгва тази държава да зависи от 4 есемеса на 4 човека, които не са в тази зала“. Кирил Петков прибягва до вменяването на чувство за отговорност за последиците от това гласуване с изрази, като „от вас зависи, хора, наистина, от вас“, „не разрешавайте“. Кулминацията на речта му е в клиширания израз „Историята на България се пише в момента“, която внушава чувство на безизходица и дори на страх. Точно поради тази причина звучи и толкова крайно.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ си служи с утвърдени във времето нормативно-оценъчни философски категории като истина – лъжа. На няколко пъти в своето политическо изказване той призовава: „Нека си говорим истината“ и „истинската причина за тоя вот на недоверие са 4 човека“. Освен това обвиненията, че високата инфлация и произлезлите от нея проблеми в страната, са в резултат на управлението на кабинета „Петков“, той характеризира като „грозна лъжа“. На база на изказването му ясно се очертават два полюса, върху които са поставени от една страна, неговият кабинет – истина, добри намерения, данни за свършеното до момента, а на другия полюс стоят опозицията, вносителите на вота на недоверие, лъжата и явния намек за представянето на другите, като мафия. Образът на мафията Петков внушава чрез думи като „договорка“ и „тъмна стая на МРРБ“, освен тях в други негови изказвания присъства ярко и ключовата дума „задкулисие“, в случая тук имаме и евфемизма „4 човека, които не са тук“.
Неслучайно в последвалата реч те са и поименно изброени – Бойко Борисов, Делян Пеевски, Елеонора Митрофанова. Четвъртият – Слави Трифонов – не е споменат, но има редица други примери, където името му фигурира. Пример за това е речта му от парламентарната трибуна, когато вотът на недоверие беше приет и правителството на Кирил Петков „падна“ (нея предстои да разгледаме): „Искам да кажа, че беше чест за мен да водя правителство, което беше свалено от господин Пеевски, от господин Борисов, от Слави Трифонов и госпожа Митрофанова“.
В речта на експремиера те са представени като лицето на мафията, враговете на правителството, които „дърпат конците“ на своите парламентарно представени групи. Първият е, г-н Борисов… се страхува, че правосъдието ще дойде и до него. С това Петков визира ареста на бившия министър-председател на 17 март. Личността на Борисов и скандалните разкрития за него през годините дадоха възможност в политическия речник да навлязат редица метафори свързани с кражба на пари и усвояване на обществени поръчки (друг такъв пример, с който много политици си служат е „шкафчета/чекмеджета и кюлчета“). Вторият, г-н Пеевски се страхува, че неговите фирми няма да получат тези строителни милиарди, които той може би има договорка с някой друг в тази зала. Делян Пеевски е народен представител от ДПС, който през 2021 г. попадна в списъка „Магнитски“, заедно с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков, бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, бившия зам.-директор на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, бившия директор на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившия главен секретар на агенцията Красимир Томов. Името на Елеонора Митрофанова присъства заради събитията около войната в Украйна, след като правителството на Петков отказа да плаща руския газ в рубли и това обтегна отношенията с Русия. Петков, разбира се, визира русофилската партия „Възраждане“, макар че в това число влиза и БСП, която беше част от коалицията. Госпожа Митрофанова не е толкова страшна, някой път може и да не я слушате за всичко, което тя ви казва. Прави впечатление, че тук Петков използва страха като основна движеща сила. Сякаш това са лошите герои, на които неговият кабинет се противопоставя. Затова и политическото изказване на Кирил Петков завършва с патетичното „Не разрешавайте българската политика и накъде тръгва тази държава да зависи от 4 есемеса на 4 човека, които не са в тази зала“.
Искането на Кирил Петков е естествената последица на представената от него информация, друга задължителна част на аргумента. Това са фактите, с които той описва настоящата ситуация. Информацията е изходящата точка на всяка аргументативна верига, като може да се изрази по различни начини, като например чрез статистически или друг тип данни, чрез мнението на експерти и специалисти или чрез представянето на аргумента като ценност или потребност. В случая Петков основната информация, с която си служи е повишаването на минималната пенсия, парите за лекарите и медицинските сестри и Плана за възстановяване и развитие, което опозицията категоризира като инфлационно. За да акцентира върху направеното Кирил Петков си служи със силата на повторението – защото сме качили пенсиите и предлагаме да се качат пенсиите на 467 лв. това било инфлационно. Защото заплатите на лекарите не трябвало да са 2000 лв., защото и това било проинфлационно. Защото медицинските сестри не трябва да получават 1500 лв. и това е проинфлационно. Защото 13-те млрд. били дошли, но закъснели, въпреки че в момента бяхме поздравени за най-добрия План за възстановяване и развитие и най-зеления между другото. Защото в последните няколко месеца трябва да ви се извиним, че световните борси са се качили с 55% цената на петрола… Като прибавим интонацията, логическото ударение върху думите „защото“ и „било проинфлационно“ ясно личи целта на политическото изказване – да бъдат омаловажени опозиционните твърдения. Затова и постепенно тези изброявания, прерастват в ирония, като лидерът на „Продължаваме промяната“ се извинява на народните представители за свършената работа, за световната криза и високата инфлация по света – „…съжалявам за икономическия срив, който се случи през първите 3 месеца с растеж на икономиката от само 4%. Съжалявам много за това.“
Освен това Кирил Петков прибягва и до хиперболизирани изрази, в частност – количествени хиперболи – „Това за Македония го чухме 1800 пъти, това няма даже да го говорА. 100 пъти казахме, че това ще се реши в парламента“. Главната цел, заради която всеки политик, прибягва до хиперболите е привличането на вниманието на аудиторията върху ситуация или акцентиране на конкретни детайли от нея. Идеята е да се създаде силно преувеличена представа за нея. Хиперболата нарушава, т.нар. постулат на истинност, но не представлява пречка за реализирането на речевия акт. Всъщност неправилното пряко значение на изказването провокира реципиента да търси скрит смисъл и да имплементира оценката на говорещия. Оценката обикновено се изразява посредством пределни стойности. В конкретния случай Петков се стреми да изрази несъгласието си с твърдението на представителите на „Има такъв народ“ (визирайки най-вече лидера на партията Слави Трифонов и председателя на парламентарната група Тошко Йорданов), че причината да подкрепят вота на недоверие към правителството е Северна Македония, заедно с нарушените коалиционни споразумения и лошото управление на държавата във финансов аспект.
Интересен е и фразеологичният израз „тези хора се упражняват на една дъвка“ – със значение, че постоянно се повтаря едно и също нещо. Петков има предвид, че депутатите от „Има такъв народ“ използват темата със Северна Македония като претекст да подкрепят вота на недоверие и нескрито заявява, че истинската причина са отказаните пари, които МРРБ поиска при обсъждането на актуализацията на бюджета.
Третата част на един политическия аргумент е основанието – общопризнат принцип, от който се изхожда. Той представлява онова, което трябва да бъде, според говорещия – мостът, елементът, позволяващ да се премине от информацията към политическо искане. Ролята на основанието е да доведе политически значимата информация до политическо искане и по този начин да предостави причина за приемане на искането. Това показва и краят на речта на Кирил Петков – „В утрешния ден обаче от вас зависи, хора, наистина от вас. Историята на България се пише в момента. Не разрешавайте българската политика и накъде тръгва тази държава да зависи от 4 есемеса на 4 човека, които не са в тази зала.“ Отново ясно личи, че речта е построена на базата на контраста, като в него са заложени опозиционни двойки, като зависимост – независимост, мафия – законност и пр. и основната идея е да се въздейства на решението народните представители чрез внушение на чувство за отговорност към последиците и бъдещето на страната „в утрешния ден“.
Същата идея виждаме и в друга реч на Кирил Петков – тази след като вотът на недоверие е приет и правителството официално е свалено. Интересното е, че в нея има маркери, типични за политическа реч от предизборна кампания. Основни изразни средства в изказа на Петков, които правят впечатление са т. нар. аналогии с войната – битка, отвоюваме, не могат да спечелят българския нарoд, отново противопоставяне между това „какви сме ние и какви са другите“, безкрайно много клишета, превърнали се вече в ключови, без които едно политическо изказване почти не може да съществува – мафия, задкулисие; нормална, успешна, европейска държава.
„Искам да кажа, че беше чест за мен да водА правителство, което беше свалено от господин Пеевски, от господин Борисов, от Слави Трифонов и госпожа Митрофанова. Това, което искам да заявА ясно, че този вот е само едно малка стъпка от един много дълъг път. Това, което те не разбраха, че така не могат да спечелят българския народ. Обещаваме, че ние ще продължим в тази битка да отвоюваме държавата си и един ден ще имаме България без задкулисие, без мафия, една нормална, успешна, европейска държава. Благодаря ви!“ Норман Феърклъф твърди, че ораторът е оценяван, както по фонетични и лексикални признаци, характерни за неговия идиолект, така и спрямо дискурсивната ситуация и обстоятелства (Феърклъф 2003). Нешо повече – дори и езикът на тялото му има своята семиотика и своята физическа проява. Може би поради тази причина низкият език и слабите оратори провокираха 47-ото Народно събрание да бъде белязано и от опити за не една физическа саморазправа. Войната присъстваше както в речта им, така и в действията им и по всичко изглежда, че така ще бъде и занапред.
Разбира се, няма как да не отбележим интересното присъствие в политическата лексика на аналогиите с войната. Тези аналогии обикновено са по-типични за спортната област и журналистика, като най-ярко присъствие има във футболната. Политическото говорене и търсенето на висок речев етикет не кореспондира особено с този тип езиково явление. Езиковите специалисти в свои изследвания изравняват футболната и политическата лексика и ги поставят на една плоскост. В медиите спортното състезание често пъти бива представяно като военна битка. Не по-различна е ситуацията и в политически аспект. В допълнение може да кажем, че се наблюдава и любопитно преплитане между политическото говорене и употребата на футболен жаргон (като то не се реализира единствено по време на предизборна кампания, а и в пленарната зала в особено разпалени дебати между парламентарните групи), но затова ще говорим малко по-напред в изследването.
В своята реч Кирил Петков представя България като завладяна от опозиционните партии, от мафията и от всичко, което в неговите политически убеждения е видяно като лошо за страната. Освен това тя трябва да бъде и спасена. „отвоювана“. Както вече отбелязахме в политическото говорене са много често срещани изказвания от типа: отвоюваме, водим битка, войник, на първа линия, разделителни линии, атака и др. Употребата на стилистично маркирана лексика зависи в основни линии от дискусията, участниците, темата и степента на субективност и експресивност на речта. В политическото говорене това се реализира в случаи, когато опонентът се е подвел на провокацията и не се справя с контролирането на отговорите си. В такива специфични случаи често се прибягва до представянето им като общовалидни и фундаментални. Този метод прекрасно обобщава и преувеличава отделни факти. Политическите лидери, които си служат с подобен тип лексика имат за цел да провокират особено ярки чувства и емоции в аудиторията. Неслучайно тези изрази звучат така патетично и революционно. Този тип реч има за цел да събуди ненавист и омраза към противниците, а говорещият има за цел да се изравни с фигурата на героя. Това е и основната идея на Кирил Петков: „Това, което те не разбраха, че така не могат да спечелят българския народ. Обещаваме, че ние ще продължим в тази битка да отвоюваме държавата си и един ден ще имаме България без задкулисие, без мафия, една нормална, успешна, европейска държава.“ Нешо повече, „така не могат да спечелят българския народ“, казано от премиера в оставка показва ясно неговото желание за битка. Освен това самият израз има и лека възрожденска препратка към прочутата мисъл на Васил Левски „Ако спечеля – печели цял народ. Ако загубя – губя само мене си“. А патетичното изброяване „без закулисие, без мафия, една нормална, успешна, европейска държава“ са представени като новите идеали (макар вече добре познати на и от всички политически партии), основни ценности, като каузата, за която партията ще се „бори“ срещу своите опоненти.
Друго, което прави впечатление в речта на Кирил Петков и по-специално „…този вот е само една малка стъпка от един много дълъг път“ е препратката към още една популярна мисъл, този път на Лао Дзъ – Всяко дълго пътуване започва с една-единствена стъпка. Интересното е, как тази идея и мисъл се вплита в контекста и политическата обстановка, за да изгради абсолютен контраст. Лао Дзъ е древен китайски философ и е централна фигура в даоизма (или таоизма). Даоизмът от своя страна, е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани помежду си, възникнал през VI век пр.н.е. Думата дао или тао буквално се превежда като път. Даоистките норми за коректност, правилност и етика наблягат на т.нар. „три съкровища“ – състрадание, умереност и скромност. С пътя е свързана и единствената книга на Лао Дзъ, един от най-популярните трактати в китайската философия, в нея е изложена и философията на даозима. В нея е разкрита вечната и велика човешка природа, изначална и съизмерима с Пътя. Нищо не е различно от Пътя, тъй като той е: „Самостойно и неизменно./ Вездесъщо е и всеподвижно,/ ала неизтощимо./ Може да е майка на Небето и Земята.“. Контрастът се разгръща още по-ярко, ако вземем един от основните текстове в трактата: „Верните слова не са красиви,/ красивите слова не са верни./ Мъдрият не спори,/ спорещият не е мъдър…“. Този текст може да се използва като контра пункт на общоприетите характеристики на политическото говорене, като твърдението, че политиците винаги говорят „красиво“ (манипилируемо), но то рядко може да се окачестви като вярно или мъдро. Парламентарната трибуна и Народното събрание твърде често са източник на ожесточени, разгорещени спорове и дебати, които в повечето случаи минават отвъд добрия тон, като през последните месеци дори на няколко пъти се стигна и до физическа саморазправа между депутатите. Поради тази причина основавайки се на текста от Канона на Пътя на Лао Дзъ можем да заключим, че политическото говорене е приело измерения на красиво, невярно и немъдро говорене, макар и Кирил Петков да си служи с негови основни нравоучения.
Друг момент от речта на бившия министър-председател е употребата на глагола „обещаваме“, която освен, че звучи патетично и решително, е често употребявана и много любима на политиците, особено по време на политическа кампания преди избори, какъвто е и естественият път на правителството след гласувания вот на недоверие.
От фонологично равнище характерно за идиолекта на Кирил Петков е т.нар. мекане, когато при глаголи от I и II спрежение 1 л. мн.ч. се поставя окончание -ме – говориме. „Тъй като в редица български говори I и II спр. се употребява 1 л. мн. ч. окончанието -ме, то нерядко се среща и в книжовноезиковата практика, макар че все още се смята за отклонение от нормата“ (Ницолова 2008:272). Кирил Петков не е единственият български политик от тези, които ще разгледаме и анализираме, който допуска това отклонение от съвременния български книжовен език. Кои са останалите обаче, ще разберем малко по-късно.
Неправилното изговаряне на звукове е сред най-често срещаните и разпознавани говорни нарушения. Друго фонетично отклонение от книжовната норма, което вече е по-тясно свързано с политическото говорене на Кирил Петков е специфичното изговаряне на една конкретна дума и нейните форми, където и преминава в е – истЕна, истЕнски, истЕнска, истЕнско и пр., вместо истина.
Говорейки за Кирил Петков няма как да не отбележим и най-открояващата се фраза в неговото говорене – прословутата фраза, станала и дума на годината „Всеки сам си прецЕня“. Сама по себе си думата „прецЕня“ е некнижовна и със сигурност употребата ѝ при официално общуване не е подходяща. Тя е част от станалата популярна през 2021 г. фраза и употребата ѝ там е с иронично значение. Най-показателно за нея е неправилната трансформация на глаголната форма „преценява“ в „прецЕня“. Тази употреба донякъде крие корените си в западния диалект, където и при други глаголи се забелязва тенденция към мързеливото отпадане на „ва“ (например „намаля“ вместо „намалява“, „оценя“ вместо „оценява“). Глаголи, като преценява, намалява, оценява са от несвършен вид, като се образуват от глаголи от свършен вид с наставки, като единственото, което се променя е видът на глагола, лексикалното значение се запазва. Глаголите от свършен вид представят действието в неговата цялост, а тези от несвършен вид представят действието по време на неговото извършване.
В българския език, за да се образуват несвършени глаголи от свършените им форми се употребяват наставките -а-/-я-, -ва-, -ава-/-ява-, -ува-. При глаголите преценявам, намалявам, оценявам промяната се реализира с наставката -ява-.
В конкретния преценям се наблюдава неправилно преобразуване на глагол от несвършен вид с наставка -я– и с промяна на ударението, чиято функция е смислоразличителна. Това е диалектна особеност и се среща в диалектите от Югоизточна България. Такива форми са недопустими за българския книжовен език, и съответно и в речта на публични личности камо ли пък политици.
Нещо повече фразата „Всеки сам си преценя“ освен че съдържа нехарактерни за книжовния български език диалектни белези, тя се превърна и в ярък социолект, тоест, за социална група, чиято културна особеност е възникнала на базата на по-ниска култура, създала групов интерес, а не на някакви териториални и регионални особености. Неговото значение се изразява най-общо в това човек да не позволява по-културните да преценяват вместо него и да дори да се опита да доминира над тях. Фразата възникна покрай пандемията с COVID-19 и ваксинационната кампания. Тя сама по себе си се превръща в тъжна фраза, тъй като заради нежеланието на хората да се ваксинират, тя всъщност отне живота на много хора. Поради тази причина употребата на глагола разкрива една тъжна ирония, тъй като изразява всеобщото нежелание на голяма част от населението да се ваксинира срещу коронавируса. Хората всъщност повярваха, че те сами правят избора дали да се ваксинират или не, застрашавайки живота на стотици и дори хиляди. Иронията идва от схващането, че основната идея на демокрацията е да подбере най-добрите и най-културните, които да я приложат и на практика, които да водят населението, а не обратното, както всъщност се случва.
По думите на езиковеди естественият път на глаголната форма „прецЕня“ от диалектна употреба в социолект на първо място се случва от политиците. Чак след това придобива по-масови измерения в социалните мрежи, където фразата заживява свой живот и става обект на иронични употреби. Интересното е, че именно тези, които не разбират иронията и не достига смисълът до тях, са тези, които я популяризират. Неслучайно през 2021 г. тя стана фраза на годината, тъй като се превърна в символ и езиков маркер на полуосъзнатата, полуспонтанна съпротива на културно необременените към културните елити.
Като бивш министър-председател през последните месеци Кирил Петков освен в пленарната зала имаше не една политическа реч и пред българския народ. Заради това ще откроим три от неговите речи, където той се обръща към протестиращия народ. Любопитното е, че в две от тях протестът е срещу него или срещу постановени от него решения, а третата е на протеста, образуван в резултат от оставката на председателя на Народното събрание Никола Минчев (също от „Продължаваме промяната“) и против вота на недоверие към правителството.
Първата реч е пряко свързана с вече анализираната по-горе фраза „Всеки сам си преценя“ и е от протеста срещу въвеждането на зеления сертификат и задължителната ваксинация срещу COVID-19 от 23 февруари 2022 г.
Българите сме 6,5 млн. (души) в момента. Трябва да започнем да си говориме, хора. Не може да се делиме на 100 неща и само да се замерваме. Тука трябва да започнеме да работиме заедно. Ако искате да имаме силна държава, тази силна държава трябва да работи със собствените си граждани заедно. Стига сме се делили на 100 различни парчета. Стига сме говорили с езика на омразата. Кажете дали друг път сте имали министър-председател да ви дойде на протеста? Знаете ли защо съм тук при вас? Защото е важно, ако искаме да имаме промяна в тая страна, трябва да работиме заедно. Ако не се работи заедно, до никъде няма да стигнем. И другото, което искам да ви кажа – аз съм ходил на много протести и съм бил точно тука. Формата на протест е важно нещо и аз я приветствам. Но трябва да почнеме да си говориме повече, вместо да се мразим. Аз дойдох тука при вас, за да чуете, да видите… Единият вариант беше да стоя отгоре от офиса и да гледаме през прозореца. Аз съм тук да чуя вашите критики. Кога пада зеленият сертификат е функция само на едно, на интензивните легла в болниците. Но това, което искам да ви покажа, че нашето правителство не го е страх да си говори с народа. И 13 години са ви крали досега, здравната ви система на всички ни е пропаднала, ако не работиме заедно да оправиме тая държава, няма никакъв шанс. Това исках да ви кажа. Продължавайте да протестирате, протестът е важен начин на комуникация. Благодаря ви!
Това, което прави впечатление в речта е, че Кирил Петков си служи с едни и същи методи, шаблони и се върти около едни и същи идеи, независимо от контекста на речта или към кого е насочена тя – дали към политиците, или към народа. В политическото говорене на експремиера много ярко се откроява многократното изреченото „трябва да започнеме да си говориме“ и най-вече „трябва да започнеме да работиме заедно“. Това е хитър трик, който се използва в политическата реч, който цели да накара народа да се чувства като част от общото, като опит за обединение дори. Поради тази причина Кирил Петков използва в речта си и наречието „заедно“, което присъства ярко и в друга негова реч, която ще разгледаме по-долу. Многократното му споменаване обаче го превръща в кух израз, в шаблон, тъй като той не предлага решение на проблем, нито до конкретно действие, към това, към което приканва – на съвместна работа. За да подчерта нуждата от обединение и тук Кирил Петков прибягва до количествената хипербола „Не може да се делиме на 100 неща“ и „стига сме се делили на 100 различни парчета“.
Освен това бившият министър-председател се стреми да построи своя политически имидж на принципа на яркия контраст с предишните управляващи, с опозицията. В конкретния случай това се реализира с риторичния въпрос, който той отправя към протестиращите: „Кажете дали друг път сте имали министър-председател да ви дойде на протеста?“, като тук визира бившия премиер Бойко Борисов. След което, за да засили идеята, че е различен от него и да се покаже като близък до народа, Кирил Петков прави плавен преход в речта си, споменавайки протестите срещу правителството на ГЕРБ. Те започнаха на 8 юли 2020 г. и продължиха седмици наред, всеки ден на жълтите павета: „И другото, което искам да ви кажа – аз съм ходил на много протести и съм бил точно тука. Формата на протест е важно нещо и аз я приветствам.“. В стремежа си да представи себе си в по-различен облик от предишните управляващи и в частност Бойко Борисов, в средата на своята реч Кирил Петков прибягва до засилената употреба на местоимението от 1 л. ед.ч. или т.нар. Аз-говорене: „И другото, което искам да ви кажа – аз съм ходил на много протести и съм бил точно тука. … Аз дойдох тука при вас, за да чуете, да видите… Аз съм тук да чуя вашите критики.“. Основната цел на говоренето в 1л. ед.ч. в конкретния случай на Кирил Петков, е освен се привлече вниманието към себе си, да се разграничи от предишните управляващи и да се приобщи, да подчертае общи черти (протеста) с аудиторията, пред която говори. Оттам той построява и останалата част на речта си, като по-силна аргументация на казаното до тук, за да се разграничи още по-ярко: „…нашето правителство не го е страх да си говори с народа.“.
Следва едно изречение, в което ясно се вижда как мисълта на експремиера преминава от кратката форма на притежателното местоимение „ви“ (вашата) в „ни“ (нашата), като преди това се набляга на идеята, че предишните управляващи са ограбили народа и са съсипали здравната система: „И 13 години са ви крали досега, здравната ви система на всички ни е пропаднала, ако не работиме заедно да оправиме тая държава, няма никакъв шанс“. Интересно е как след собственото си приобщаване към народа – „на всички ни“ Петков отново повтаря ключовото условие в речта си „ако не работиме заедно да оправиме тая държава, няма никакъв шанс“. Бившият премиер често си служи с хиперболи и количесгвени, и качествени, за да създаде силно преувеличена представа. Преувеличеното пряко значение на изказването провокира реципиента да търси скрит смисъл и да прозре оценката на говорещия, като тя обикновено се изразява чрез пределни стойности, както в случая „няма никакъв шанс“.
И в това политическо изказване на Кирил Петков също многократно забелязваме отклонението от книжовната норма и поставяне на окончание -ме при изговаряне на глаголи от I и II спрежение 1 л. мн.ч.: „говориме“, „работиме“, „делиме“, „започнеме“, „почнеме“, „оправиме“.
Друго, което ще засегнем е и отношението на Кирил Петков към езика на омразата. Но за това ще поговорим малко по-долу в последната негова реч, която ще разгледаме и анализираме.
Следващата реч на Кирил Петков, обект на анализ в изследването е от 3 март 2022 г. на връх Шипка. Тя ще бъде запомнена с куриоза, че след като приключи с изказването си, премиерът беше уцелен със снежна топка от недоволните граждани.
„Скъпи сънародници, 1878 година 3 март е вероятно било също толкова студено, колкото и днес. Еуфорията в сърцата на българите е била също толкова силна. Защо са се били нашите предци? Защо са дали живота опълченците на Шипка? Защо са дали живота руски воини, украински воини, ирландски воини? За да бъдеме свободни, за да бъдеме независими, да имаме България единена. Стига сме се делили на различни групи! Време е България да каже: „България е единна. Всички сме българи и всички почитаме националния празник на България“ Всеки, който иска да направи разделение днес на националния празник, не работи в интересите на нашата страна. Време е да кажем, че България е над всичко. Честит празник, българи!“
Предвид датата и локацията, на която се случва речта на бившия министър-председател е нормално да открием в нея индикации, разкриващи силна доза патриотизъм и патетизъм. Точно затова и Кирил Петков започва първо с обръщението „Скъпи сънародници“ и се стреми да постави знак за равенство между тогава и сега – „вероятно е било също толкова студено, колкото и днес“; „еуфорията в сърцата на българите е била също толкова силна“.
В това изказване на Петков обаче откриваме някои прилики с речта, която разгледахме по-горе, отпреди няколко дни пред Министерски съвет. Тук той отново използва призива да няма разделение – „Стига сме се делили на различни групи!“. Важно е да отбележим, че този 3 март 2022 г. катализира известно напрежение у гражданите, заради инвазията на Русия в Украйна от 24 февруари. Това постави някои морални въпроси и разделения заради ключовата роля на Русия в нашето освобождение от турско робство от една страна и осъждането на руската страна като агресор, от друга. Точно поради тази причина отново с цел да обедини и убеди аудиторията той задава няколко въпроса, чийто отговор после сам дава: „Защо са се били нашите предци? Защо са дали живота опълченците на Шипка? Защо са дали живота руски воини, украински воини, ирландски воини? За да бъдеме свободни, за да бъдеме независими, да имаме България единена.“ Това всъщност е неговият основен аргумент. Кирил Петков неслучайно, а именно заради настоящия военен конфликт включва в изброяването и руски, и украински воини, като накрая добавя и ирландските, за да внесе лека неутралност. С направения паралел той отново ярко подчертава нуждата от обединение, т.е. всички са се обединили в името на революционната идея, в името на борбата за свободна, независима и единена (в смисъл на сплотена и обединена) България.
Както по-рано казахме искането/призивът в една политическа реч се явява заключение на политическия аргумент и логиката на аргумента, който се представя води към това искане, към осъзнаването му и евентуално, към съгласяване с него или към отхвърлянето му. Накрая в речта си Петков включва и основанието – онова, което говорещият приема за истина. Ролята на това основание е да доведе важната информация до искането и така да даде основание за неговото приемане. Неговата истина и представянето на неговото основание в случая звучи така: „Време е България да каже: „България е единна. Всички сме българи и всички почитаме националния празник на България“ Всеки, който иска да направи разделение днес на националния празник, не работи в интересите на нашата страна. Време е да кажем, че България е над всичко.“ Затова и в тази част от речта откриваме толкова засилена употреба на обобщителни местоимения – „всички“, „всеки“, „всичко“. Идеята на използвания прочут израз „България е над всичко“ и последвалото „Честит празник, българи!“ е да приповдигне присъстващите, да ги убеди в правотата на казаното, да им внуши още по-отявлен патриотизъм и гордост. Уви, обаче това не се случва и след края на речта експремиерът е уцелен със снежна топка и заедно с това мощно освиркан от присъстващите русофили и активисти от „Възраждане“.
В своите изказвания Кирил Петков многократно се обявява против езика на омразата. Това казва пред журналисти след тържественото слово на 3 март и в редица други свои изказвания: „Въпреки че имаше много провокатори и омраза, искам да демонстрирам, че не ни е страх от омразата, защото вярвам в единството и точно в този ден трябва да сме единни и малка група, шепа, хора, които се опитват да вкарат омраза и разцепление в българския народ, нямат право да определят дневния ред на този ден“. Дали обаче езикът на омразата не присъства и в политическото говорене на бившия министър-председател, ще видим в следващата реч, която ще разгледаме. Тя е от 17 юни 2022 г. на демонстрацията в подкрепа на председателя на Народното събрание Никола Минчев, чиято оставка беше гласувана в същия ден и в подкрепа на кабинета, където този път Кирил Петков говори пред своите привърженици.
„Приятели, искам само това да кажа, че България има целия шанс да бъде една европейска, нормална, цивилизована страна. Докато всички ние сме заедно и всички очакваме, че това, тази промяна ще стане на база на всички нас. Няма да сме само ние, няма да сте само вие, само заедно можем да го направиме, но ще го направим. (…) Приятели, другото, което ви призовавам. Сега ще има вот на недоверие. Този вот на недоверие да не ви разочарова. Това е просто една от стъпките, която ще минем и ще я преминем. Ако си спомняте едно време излязохме просто като едни служебни министри, видяхме колко много е завзета нашата държава от едни задкулисни играчи, които използват да се обогатяват от нея. Но успяхме да спечелиме изборите, но същите тези хора ни вкараха задкулисие, което продължи да върви с нас. Сега, на следващата стъпка, това което ще се случи е, че това закулисие ще бъде отрязано. И за пръв път България ще има истЕнски шанс да влезнеме в контрола на тази държава, така че тази държава да работи за всички нас. Така че – „Победа“, заедно сме, не се предавайте, ще успеем! Приятели, едно ви обещаваме, че докато сме тука прави и имаме още пулс, няма да дадеме България на тея мафиоти, ще се борим докрай“.
И тук както в останалите изказвания на бившия премиер фигурират обобщителните местоимения „всички“, наречието „заедно“, основанието на речта му, поднесено с образа на страната, като „европейска, нормална и цивилизована“. Всички те звучат, като призив за обединение, но този път няма да задържаме вниманието си върху тях. Това, на което ще обърнем внимание е речта на омразата.
Докато в предишните си изказвания Петков призовава да няма език на омразата, то тук, докато е сред своите привърженици и демонстранти, той сам става източник на такава реч. Прави впечатление изразът „задкулисие“, който стана неразделна част от почти всяко политическо изказване на представител на коалицията, включително, разбира се и на Кирил Петков. Езикът на омразата при Кирил Петков се реализира на база политическа принадлежност, като той нарича опозицията „задкулисни играчи“, „това задкулисие ще бъде отрязано“, „мафиоти“.
Бившият министър-председател прибягва до широка употреба на различни аналогии с войната и с популистки лозунги, с които цели да спечели подкрепата на обществото и неговото доверие, демонстрирайки загриженост за нуждите на народа. Чрез призивите за обединение и сплотеност, Петков създава лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми. Затова и краят на речта му звучи така патетична и приповдигната: „Победа“, заедно сме, не се предавайте, ще успеем!“. Това са типичните популистки лозунги, които звучат подходящо дори и на бойното поле. Освен това той представя крайно решимостта си да се справи с политическите си противници и неслучайно представя обстановката като бойно поле: „…докато сме тука прави и имаме още пулс, няма да дадеме България на тея мафиоти, ще се борим докрай“. Петков хиперболизира с физическите характеристики „докато сме прави и имаме още пулс“ и „докрай“ и се стреми да внуши на своите привърженици, че той и неговите колеги ще защитават политическите си убежденията и ще се борят за доброто на страната, независимо от всичко.
Друго, което прави впечатление в политическото говорене на Кирил Петков са изразите, които използва, характерни за предизборна кампания. Предизборната кампания е политическа акция, която се провежда преди изборите и цели да мобилизира подкрепата на максимален брой избиратели към определена партия или кандидат. В нея участват две основни групи от една страна, политическите партии и техните кандидати и избирателите, от друга. Всяка политическа партия се ръководи от различни интереси и се стреми да ги реализират чрез различни тактики, техники и инструменти Интересът на партиите е насочен към изборния успех, а за да го постигнат внимателно планират и организират действията си, като прилагат конкретна стратегия. Интересът на избирателите пък е свързан със стремежа да направят смислен и удовлетворителен избор. Кирил Петков иска да убеди своите привърженици, че партията му е правилният избор. Той се стреми да приобщи и привлече аудиторията, наричайки непознатите присъстващи демонстранти „приятели“. Целта, разбира се е те да се почувстват като приближени на лидера на „Продължаваме промяната“ и така още по-категорично да спечели одобрението и симпатиите им.
Според Петер Радунски водещ политически консултант в Германия три са класическите роли, в които кандидатите обикновено влизат по време на предизборни кампании. Първата е на кандидата, който в трудни и бурни времена, обикновено във времена на криза/и ще възстанови спокойствието и реда, ще се превърне в символ на връщането на спокойните времена. Вторият тип е т. нар. реформатор – лидер, който се стреми да промени посоката на страната към по-добро и да формира по нов начин бъдещето. А третият вид кандидат е по-скоро насочен към морала в обществото и цели да постигне помирение и единство. Макар да има някакво условно разделение, нерядко се случва един кандидат да съвместява в себе си не само един от изброените типове. Белезите на предизборната кампания ярко личат в изразите: „едно ви обещаваме“; „Този вот на недоверие да не ви разочарова.“; „Това е просто една от стъпките, която ще минем и ще я преминем“; Ако си спомняте едно време излязохме просто като едни служебни министри, видяхме колко много е завзета нашата държава от едни задкулисни играчи, които използват да се обогатяват от нея.; „Но успяхме да спечелихме изборите“.
Интересно е каква категорична разделителна линия поставя Кирил Петков между измеренията сега и тогава и между ние и другите. Идеята, разбира се, е да се подчертае голямата промяна и очевидната разлика. Петков на два пъти използва в речта си наречието „просто“ – „като просто едни служебни министри“; „просто една от стъпките“, като целта му е да звучи именно непретенциозно, без някаква специална цел и по този начин да се очертае контрастът със сега. Тук и сега вече идеите, мотивите и крайната цел е ясно очертани, затова и Петков представя дейността си и идеите си като прецедент в политическия живот: „Приятели, искам само това да кажа, че България има целия шанс да бъде една европейска, нормална, цивилизована страна. Докато всички ние сме заедно и всички очакваме, че затова тази промяна ще стане на база на всички нас“; „Сега, на следващата стъпка, това което ще се случи е, че това задкулисие ще бъде отрязано. И за пръв път България ще има истински шанс да влезнеме в контрола на тази държава, така че тази държава да работи за всички нас“. Заради тези идеи на Кирил Петков думи, като „промяна“, „заедно“, „европейска, нормална, цивилизована страна“, „задкулисие“, „мафия“ и пр. станаха основни и ключови за политическото му говорене.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1975: Андрейчин, Л., Стоянов, Ст. Граматика на българския език. София, 1975.
Бернайс 2020: Бернайс, Е. Формиране на общественото мнение. София, 2020.
Вернаскони, Валенцано 2021: Вернаскони, В., Валенцано, Д., Властта на комуникацията. София, 2021.
Виденов 1990: Виденов, М. Българска социолингвистика. София, 1990.
Димитрова 1989: Димитрова, Ст. Лингвистична относителност. София, 1989.
Досев 2011: Досев, Вл. Персонален маркетинг и политически дискурс. – В: Езикът и социалният опит: Материали от Десетата конференция по социолингвистика, посветена на 70-годишнината на академик Михаил Виденов, София, 10–11 април 2011 г., В. Търново, 2011.
Канев 2012: Канев, Д., Николов И., Канева Л. Учебник по политически мениджмънт 2. Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, Бюро България, 2012.
Миланов 2020: Езиковата агресия в политическата и в ученическата реч. Български език илитература, кн. 6.
Миланов 2020: Рецепцията на българската политическа реч от студенти чужденци. Чуждоезиково обучение, кн. 6.
Остин 1996: Остин, Дж., Как с думи се вършат нещата. София, 1996.
Телия 1996: Телия, В. Н., Русская фразеология: Семантический, прагматический и лингвокультурологический аспекты. Москва, 1996.
Цанков 1996: Цанков, К. Социолингвистика и речев етикет. Велико Търново, 1996.
Radunski 1996: Radunski, P., Politisches Kommunikationsmanagement. Die Amerikanisierung der Wahlkämpfe, in: Bertelsmann Stiftung (Hrsg.), Politik überzeugend vermitteln. Wahlkampgstrategien in Deutschland und den USA. Gütersloh, 1996.
