Яна Сивилова, „Археология на фразата“, УИ „Свети Климент Охридски“, София 2022 г.
,,Археология на фразата“ с автор Яна Сивилова е издание с академична насоченост. Книгата е предназначена за широк кръг читатели и може да се ползва от студенти и изследователи във всички области на знанието. Състои се от увод, четири глави, заключение, библиография и индекс на изразите на български език.
Първата глава е озаглавена Измерения на фразата. В нея са разгледани становищата на различни изследователи, като са представени техните дефиниции, класификации и термини. Обърнато е внимание на спецификите на фраземата, които я разграничават от останалите езикови единици. За целта са обособени няколко части – Фразема и дума, Фразема и изречение, Фразема и пословица, Фразема и поговорка, Новият паремиен жанр – лафът, Фразема и сентенция, Фразема и клише, Фразема и текст. Следва обобщение Признаци (характеристика) на фраземата.
Втората глава е наречена Историческа карта на фразата. Обърнато е внимание на изследванията върху етимологията на изразите не само у нас, но и в славянските страни. Разгледани са основните подходи при проучванията върху произхода на фраземите. Представени са предимствата и грешките в работата на филолози и фолклористи върху произхода на няколко широко използвани израза. Работата върху историята на фраземите продължава с анализ на източниците и пътищата на проникване, като вниманието е съсредоточено върху изрази, свързани с Античността и библейския текст.
Третата глава е озаглавена Географска карта на фразата. В тази част са изследвани калкираните фраземи, както и периодите на тяхното навлизане. Разгледани са фрази, калкирани в български от съседните балкански (основно турски и гръцки) и водещите европейски езици. Представено е влиянието на руски, френски, немски и английски при формирането на българската фразеология. За целите на изследването са анализирани преводите на Телемах, Хромия дявол, Райна българската царкиня, Тарас Булба, Алманаха на Франклин, Чичо Томовата колиба, Разбойници. Събраният материал е съпоставен с изрази, използвани в български произведения от същия период (Криворазбраната цивилизация, Иванко, убиецът на Асеня, Изгубена Станка, Михал Мишкоед). Работата с тези текстове позволява на авторката да направи изводи относно фразеологичната система през Възраждането, като нейната динамика е съпоставена със съвременните процеси в тази област.
В четвъртата глава, наречена Жанрова карта на фразата, са обособени няколко части. Изследвани са различни жанрове, като са очертани разликите и сходните моменти във фунцията на фраземите (Жанрове в устната комуникация, Фраземите във фатическия диалог, Кохерентност в диалога, Фраземите в отделната реплика, Фраземите в наратива, Как е времето горе? Прогнозата за времето като формулен жанр, Фраземите в твърдите и меките новини, Фраземи в стихотворението (анализирани са стихотворения на М. Башева, Николай Кънчев), Фраземите в Чамкория на М. Русков). Авторката отбелязва, че фраземата подчертава и усилва характеристиките на жанра. Тази последна част на книгата е особено приносна, тъй като анализира съвременната употреба на фразата в реални текстове от устната и писмената комуникация.
Всяка от главите завършва със заключение, което спомага за по-лесното четене и осмисляне на текста. Целта на авторката да представи цялостно изследване върху произхода на българските изрази е изпълнена повече от успешно. В работата са включени както разговорни фрази, така и изрази от книжната фразеология. Затова изданието представлява интерес не само за учени и изследователи, но и за всички, които се интересуват от произхода и употребата на фразите. Както всяка карта ни помага да открием нови места, така и книгата на Яна Сивилова, като своеобразна карта, помага на читателите да открият света на фразите.
