Лобно място

Фразеологизмът лобно място, който се употребява в съвременния български книжовен език (съкр. СБКЕ), означава място на нечия насилствена смърт; място за изпълнение на смъртно наказание, ешафод (за значението вж. напр. Романски, ред. 1957: 27; Попов, ред. 1994: 422; Чолакова, ред. 1995: 713; Вътов 2002: 226; Радева s.a.: 304). В някои речници и езикови бележки е посочен също така фактът, че този фразеологизъм е калка от грц. Kρανίυ τόπος (Георгиев, ред. 1986: 448; Братанов 1997; Вътов 2002: 226); предполага се, че е зает в СБКЕ от рус. лобное место или от черковнославянския език (Георгиев, ред. 1986: 448).

В предложената статия ще приведа още сведения за произхода и значението на този фразеологизъм.

Разглежданият фразеологизъм е от евангелски произход. Той води началото си от арамейското съществително име גּוּלְגּוּלְתָּא [gulgultā] (срв. евр. גֻלְגֺלֶת [gulgolet], което означава череп. Еврейският облик גֻלְגֺלֶת е засвидетелстван в Стария Завет, където означава череп (Съд. 9: 53) и глава, т.е. човек (при преброяване; вж. 1 Парал. 23: 3; Изх. 38: 26; вж. Штейнберг 1878: 88). В каноничните евангелия[1] се споменава за хълма Голгота (грц. Γολγοθã, лат. Golgotha), на който е разпънат Иисус Христос: 1. Καὶ ἐλθόντες εἰς τόπον λεγόμενον Γολγοθã, ὅ ἐστιν κρανίου τόπος λεγόμενος, ἔδωκαν αὐτῷ πιεῖν οἶ νον μετὰ χολῆςμεμιγμένον (Мат. 27: 33–34; бълг. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка); 2. καὶ φέρουσιν αὐτὸν επὶ τὸν Γολγοθãν τόπον, ὅ ἐστιν μεθερμηνευόμενος κρανίου τόπος (Марк. 15: 22; бълг. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.); 3. Παρέλαβον οὖν τὸν Ἰησοῦν καὶ βαστάζων ἑαυτῷ τὸν σταυρὸν ἐξῆλθεν εἰς τὸν λεγόμενον Κρανίου τόπον, ὅ λέγεται Ἑβραϊστὶ Γολγοθã (Йоан. 19: 17; бълг. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота). При това в гръцкия текст на Мат. 27: 33 и на Марк. 15: 22 съществителното име Голгота е преведено със словосъчетанието κρανίου τόπος (лат. Calvariae locus), т.е. лобно място, черепно място, място на черепа. В Йоан. 19: 17 е употребено словосъчетанието Κρανίου τόπος, като след това е поставено арамейското съществително име Γολγοθᾶ. В Лук. 23: 33 мястото на екзекуцията е назовано само със словосъчетанието Κρανίου τόπος.

Съществителното име Голгота и преводи на грц. Κρανίου τόπος са засвидетелствани в старобългарски писмени паметници. Топонимът Голгота е документиран в облиците голъгота, голгоѳа, голъгаѳа, голъгафа, ћолъћота, ћельћота (Словарь старославянского языка I: 416). По-интересно е предаването на съчетанието Κρανίου τόπος в паметниците. В някои от тях то се превежда като краниево мѣсто, т.е. преведена е само втората съставка. Ето пример от Зографското евангелие: 33. Ꙇ пришьдъше на мѣсто нарицаемое · ћельћота · еже естъ нарицаемо краниево мѣсто · 34. дашѧ емѹ (на Иисус Христос – в с.м. – И. Б.) пити оцьтъ (Мат. 27: 33–34; цит. по Романски 1945: 79). В Супрасълския сборник е открит преводът глав҆ьноѥ мѣсто, вж. иде на свꙙтоѥ глав҆ьноѥ мѣсто· хотꙙи҅ свои҅ма рѫкама поставити и· (Житие на Йоан Мълчаливи; цит. по Супрасълски сборник 1983: 286), а в Синайския молитвеник – мѣсто лобъное (Словарь старославянского языка II: 141). В Супрасълския сборник съчетанието свꙙтоѥ глав҆ьноѥ мѣсто предава грц. τὸ ἅγιον Κρανίον (Супрасълски сборник 1983: 286).

В Острожката Библия е открита непоследователност при превеждането на словосъчетанието Κρανίου τόπος. В един случай то е предадено с кра́нїево мѣсто, вж. И пришедше намѣ́ сто нарица́емое голгоѳа . е҄же есть глемо , кра́нїево мѣсто (Мат. 27: 33). В превода на Марк. 15: 22, Лук. 23: 33 и Йоан. 19: 17 обаче е употребено прилагателното име лобное: І приведо́шѧ е҄го наголго́ѳ мѣсто , еже есть сказа́емо ло́бное мѣ́сто (Марк. 15: 22); ие҄гда прїидо́ша намѣсто , нарица́емое ло́бное (Лук. 23: 33); и҄зы́де въглемое ло́бное мѣсто , е҄же глетсѧ е҄вреискы , голго́ѳа (Йоан. 19: 17). Същата непоследователност е налице и в Елисаветинската Библия: ҄И пришедше на мѣ́сто нарица́емое голго́ѳа, єже єсть глаго́лемо кра́нїево мѣ́сто (Мат. 27: 33). В другите разглеждани евангелски стихове родителната форма Κρανίου е преведена с прилагателното име ло́бное: ҄И приведо́ша є҄го̀ на голго́ѳ мѣ́сто, єже єсть сказа́емо ло́бное мѣ́сто (Марк. 15: 22); ҄И є҄гда̀ прїидо́ша на мѣ́сто, нарица́емое ло́бное (Лук. 23: 33); и҄зы́де на глаго́лемое ло́бное мѣ́сто, єже глаго́летсѧ є҄врейски голго́ѳа (Йоан. 19: 17).

В първите евангелски преводи, направени у нас през Възраждането, посоченото колебание вече е отстранено. Ето как е преведено съчетанието Κρανίου τόπος в превода на П. Сапунов: мѧ́стото нареченното голго́ѳа, което є̀ д́манно гла́вино мѧ́сто (Мат. 27: 33); мѧ́стото Голго́ѳа, което є̀ ка́занно, ло́бно мѧ́сто (Марк. 15: 22); додо́ха на мѧ́стото което сѧ изри́ча гла́вно (Лук. 23: 33); и҆злѣ́зе въ д́манното гла́вно мѧ́сто, което сѧ д́ма Е҆врейски, голго́ѳа (Йоан. 19: 17).

А ето какви са преводаческите решения в Неофитовия превод на Новия Завет: мѣ́сто нарица́емое Голго́ѳа, което ще да речѐ ло́бное мѣ́сто (Мат. 27: 33); мѣ́сто то голго́ѳа, което се толк́ва, ло́бное мѣ́сто (Марк. 15: 22); дойдо́ха на мѣ́сто то, което се нари́ча ло́бное (мѣ́сто) (Лук. 23: 33); на мѣ́сто то което се гово́ри ло́бное мѣ́сто, а҄ по Е҆врейски Голго́ѳа (Йоан. 19: 17).

Гръцкото съществително име в род. пад. ед. ч. κρανίου в СБКЕ е преведено с прилагателното име лобно, което е образувано от съществителното име лоб и наставката -ен. Това прилагателно име заедно със съществителното име място изгражда словосъчетанието лобно място, което е точен превод на грц. κρανίου τόπος. То вероятно е заето в СБКЕ от черковнославянския език. Основание за това предположение е фактът, че о. Неофит Рилски използва словосъчетанието ло́бное мѣ́сто (вж. примерите по-горе), а той превежда Новия Завет от черковнославянски.

Хълмът Голгота някога е бил извън градските стени на Йерусалим, а сега лежи в североизточната част на града. Там са изпълнявани смъртните присъди, тъй като древното еврейско законодателство е забранявало екзекутиране в границите на населено място (вж. Числ. 15: 35 и Евр. 13: 12). Около хълма е имало крайградски градини и могили. Близо до Голгота е имало градина, а в нея – нов гроб (Йоан. 19: 41).

Не е напълно ясно защо мястото за изпълнение на смъртните наказания се нарича Голгота. Името може би е свързано с черепообразния вид на хълма, както посочва св. Кирил Йерусалимски. Според блаж. Йероним, хълмът е наречен така, понеже около него са били разхвърляни множество черепи и кости на екзекутирани хора. От друга страна, древно юдейско предание гласи, че под Голгота е погребан бащата на цялото човечество – Адам (това предание е прието като достоверно напр. от блаж. Августин, от блаж. Теофилакт, архиепископ Охридски, и др.). Затова на някои икони, представящи разпятието на Спасителя, под изображението на Господния кръст се рисуват черепът на Адам и две кръстосани кости; на други икони пък е нарисуван само черепът на Адам (вж. Михаил 1903: 578–579)[2].

С израза лобно място е свързано словосъчетанието лобна скала (висока скала, от която са хвърляни осъдени на смърт), вж. например „Помниш ли острите бамбукови стъбла долу, където намерихме скелета на американеца? Те са точно под маймунския град, а там е лобната скала за пленниците. Мисля, че ако бяхме потърсили, щяхме да намерим долу купища от скелети“ (Дойл 1978: 160).

Лобна скала има и в старата столица Търново, на хълма Царевец. Скалата е най-заострената северна част на хълма. Под нея има дълбока пропаст. От Лобната скала са изпълнявани публичните екзекуции – осъдените са били изхвърляни в пропастта. Пак от тази скала през пролетта на 1300 г. е бил хвърлен и патриарх Йоаким ІIІ (на това събитие Иван Вазов е посветил своята поема „Лобната скала“, а също и главата „Лобната скала“ в романа „Светослав Тертер“).

Изразът лобно място се използва с посоченото по-горе значение не само в нашия език, но и в някои други езици, например в новогръцки (κρανίου τόπος).

ИЗТОЧНИЦИ

I. Издания на Библията

Novum Testamentum 1930: Novum Testamentum Graece et Latine. Curavit E. Nestle novis curis elaboravit E. Nestle. Editio decima. Stuttgart. Privilegierte Württembergische Bibelanstalt, 1930.

БИБЛÏA: БИБЛÏА СИРѢⷱ КНИ́ГЫ ве́тхаго и҄но́ваго завѣта, поꙗ҄зы́к словенск. Влѣто [ … ] ҂а҃ф п҃а.

Библия 1997: Библия. Книги Священного Писания Ветхого и Нового Завета на церковнославянском языке. Москва. Российское библейское общество, 1997.

Нов Завет 1828: НО́ВЫЙ ЗАВѢ́ТЪ Си́речъ че́тырите Еѵагге́лїи на четыртѧ́хъ Еѵаггели́ста. ВЪ БКРЕ́ЩЪ въ ст҃а́та Митропо́лїа въ лѣ́то АѠКИ ҆І́ллїа Мѣ́сеца.

Нов Завет 1840: НОВЫЙ ЗАВѢТЪ Господа нашегѡ І҆ИССА ХРЇСТА. ВЪ СМѴРНѢ. 1840.

Библия 1998: Библия сиреч Книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София. Издава Св. Синод на Българската Църква, 1998.

II. Други източници

Дойл 1978: Дойл, А. К. Изгубеният свят. Преведе от английски Александър Шурбанов. София. ДИ „Отечество“, 1978.

Романски 1945: Романски, Ст. Старобългарски езикъ въ образци. София. Университетска библиотека № 267, 1945.

Супрасълски сборник 1983: Заимов, Й., М. Капалдо. Супрасълски или Ретков сборник в 2 тома. Т. II., София. Издателство на БАН, 1983.

БИБЛИОГРАФИЯ

Братанов 1997: Братанов, И. За израза „Лобно място“. // Църковен вестник, XCVIII, № 19, 02. – 15.12.1997, с. 4.

Вътов 2002: Вътов, В. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново. Издателство „Слово“, 2002.

Георгиев, ред. 1986: Български етимологичен речник. Т. III (Крес¹ – Минго¹). Редактор В. И. Георгиев. София. Издателство на БАН, 1986.

Михаил 1903: Изтълкувано Евангелие. Кн. първа. Евангелие отъ Матея на славянски езикъ, съ прѣдисловия и подробни обяснителни забѣлѣжки отъ Епископа Михаила. Прев. Ст. Станимировъ и Р. М. Каролевъ. София. 1903.

Нов библейски речник 2007: Нов библейски речник. Разширено българско издание по третото издание на IVP. Превод от английски: П. Николова, Ем. Л. Масларова, Кр. Симеонов и Ел. Симеонова. София. Издателство „Нов човек“, 2007.

Попов, ред. 1994: Български тълковен речник. IV издание. Редактор Д. Попов. София. Издателство „Наука и изкуство“, 1994.

Попов 1991: Попов, Хр. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски“. Трето поправено фототипно издание. София. Синодално издателство, 1991.

Радева s.a.: Радева, В. Български тълковен речник. София. Издателство „Изток и Запад“, s.a.

Романски, ред. 1957: Речник на съвременния български книжовен език. Т. II (Л – П). Главен редактор Ст. Романски. София. Издателство на БАН, 1957.

Словарь старославянского языка I: Словарь старославянского языка. Репринтное издание. Т. I (А – Н). Издательство Санкт-Петербургского университета, 2006.

Словарь старославянского языка II: Словарь старославянского языка. Репринтное издание. Т. II (К – О). Издательство Санкт-Петербургского университета, 2006.

Чолакова, ред. 1995: Речник на българския език. Главен редактор Кр. Чолакова. Т. VIII (Координатограф – Л). София. Издателство на БАН, 1995.

Штейнберг 1878: Штейнбергъ, О. Н. Еврейскiй и халдейскiй этимологическiй словарь къ книгамъ Ветхаго Завѣта. Т. I. Вильна, 1878.