През 2023 година именитият български езиковед професор доктор на филологическите науки Владко Мурдаров от Института за български език на Българската академия на науките навърши 75 години. Едва ли има друг съвременен български езиковед, чиито научни интереси пресрещат толкова задълбочено синхронните и диахронните процеси на българския език и разгръщат динамиката на неговото многообразие във въздействащи текстове от всички жанрове на научния стил. Разгръщат мащабно тези жанрове, превръщат ги в светове на езика и на науката за езика, в които личността на професора енциклопедист достойно може да бъде определен като доайен на съвременното езикознание; езиковед, който достойно е защитил името на своите учители, пръв сред които е проф. Любомир Андрейчин, и в редица отношения е доразвил и надминал техните виждания. Защото живо чудо е езикът и само езиковедът, който живее с пулса му, може да отразява научно, но и въздействащо динамиката на живота му; не просто да я описва , а да я подрежда като сложен свят, който ще пренесе своите послания за следващите поколения филолози. Няма да звучи пресилено, ако кажа, че за проф. Владко Мурдаров вече може да бъде написана дисертация. Той отдавна е наредил достойно името си на съвременен изследовател лингвист сред творците на българското езикознание. Няма област от лингвистичното знание, в което погледът на професора да не е вперил взор, за да открие важни за речта и за езика прояви, които са еднакво значими както за науката, така и за езиковите носители. В тази кратка въвеждаща статия ще се опитам да обобщя накратко най-значимите приноси в творческия път на проф. Мурдаров с уговорката, че в края на списанието е приложен пълен списък на библиографските му трудове, който най-ясно говори за приносите му в съвременното българско езикознание.
Владко Мурдаров като доайен на езиковата бележка
Езиковата бележка е може би най-прагматичният лингвистичен жанр. Тя е кратка като съдържание, но в същото време е достатъчно съдържателна, за да постави един актуален езиков проблем и да го разгърне във всички възможни аспекти, които са нужни и на обществото, и на науката като картина за състоянието на редица езикови процеси. Именно поради това тя „тревожно“ отговаря на въпроси, свързани с уместни и неуместни употреби; с отклонения от нормите на новобългарския книжовен език; с анализа на динамични състояния, които естествено придружават редица езикови явления. В съвременната българска лингвистика трудно ще намерите името и присъствието на езиковеди, които да не са писали езикови бележки. И по този начин са намалявали дистанцията между кабинетната наука и потребностите на езиковия носител да познава проблемите на своя език от различно естество, но винаги пряко свързани с конкретни речеви употреби.
От Балан до днес езиковата бележка има своя задълбочена история, която се нуждае от пълно описание, защото по същество съпътства езиковите процеси, наложени като норма в граматиките и в речника на българския език.
Смело мога да кажа, че в стотиците езикови бележки на проф. Мурдаров са описани проблеми, които вълнуват както езиковедите, така и езиковите потребители. Достатъчно е човек да погледне библиографията на професора и особено последните му книги, за да се увери, че широтата и мащабите на научните му дирения и на отговорите на актуалните въпроси, свързани с тях, покриват като разнообразие всички важни проблеми на езика от различните му равнища – от фонетиката и правоговора до морфо-синтактичните, стилистичните бележки и до бележките, свързани с езиковата култура и със състоянието на съвременната българска лексика. Езиковите му бележки са написани винаги по конкретен повод и са представени ясно и достъпно. В тях професорът умело вплита широката си подготовка на езиковед, който познава езиковите процеси както в диахрония, така и в синхрония. Бележките му всъщност съчетават най-доброто от предходната традиция с погледа на съвременния изследовател, школуван в духа на уважението и обичта към българския език. Ето защо неговите текстове, не само езикови бележки, а изобщо, са образец в съвременната лингвистика за изключително прецизно и задълбочено проникване в езиковата проблематика, което разгръща езиковото явление във всички възможни контексти, които разрешаването на проблема изисква.
Като структура, като избор на проблематиката и като убедителност на аргументите неговите текстове на езикови бележки са ненадминати в своя научен принос и най-вече в ползата им за носителите и потребителите на българския език. Те са снимка на езикови процеси и явления, които са силно повлияни от различни фактори като публично говорене, медийно влияние, политическа реч, съвременни социални мрежи и други. И винаги препращат към книжовноезиковата норма като представителна формация, която маркира интелигентната реч в среда, която изисква културно присъствие и културно говорене; среда, която съобразява речта със събеседниците, институционалната принадлежност по отношение на престижно/непрестижно и официално/ неофициално. Може още по-смело да се обобщи, че текстовете на езиковите бележки на проф. Мурдаров всъщност са израз именно на неговата аристократичност и академичност, преплетени с умението му да долавя и най-малките езикови движения, за да ги опише и анализира.
Владко Мурдаров – от правописния речник до Виенската славистика и българското езикознание
Правописният речник на българския език е дело с фундаментално значение. Трудно и трудоемко дело. Отговорно. Там не се изискват само знания и наблюдения върху съвременните езикови процеси. Иска се характер и смелост, за да застанеш зад своите решения. Правописът е потребителско явление и в този смисъл носителите и част от колегията често приемат с резерви решенията на кодификатора да определя живота на думите в словника на речника. А животът на думите е сложен и динамичен. От една страна, той има многовековна традиция, а от друга страна, следва развойните социално-икономически процеси в общественото развитие. Задълбочен изследовател на Теорията за книжовните езици на Пражката лингвистична школа, проф. Мурдаров обективно и мотивирано определя редица правила на съвременния български правопис, като ги съобразява с много сложни фактори. Като главен редактор на Речника той поема цялата отговорност да обедини екипа, за да бъде представена една стройна концепция за слятото, полуслятото и разделното писане, пунктуацията на българския език, употребата на главните и на малките букви и на ред важни правила, които намират своята кодификация в официалните издания на Правописния речник, изготвен от специалистите от Секцията по съвременен български език. Делото му в това отношение е принос както за лексикографията, така и за българското общество, което ползва речника в своето ежедневие, за да бъде грамотен и чрез правилата да изгражда представа за висока професионална компетентност, но и за обич към българския език.
Владко Мурдаров и образът на българския език в медийното пространство
Представителите на едно от най-талантливите поколения български езиковеди, които имат безспорен принос в развитието на съвременната българска лингвистика, съвсем неслучайно развиват теоретично, но подкрепят и с практиката си, понятието за езикова политика. Не онази езикова политика, коята непрекъснато тласка съвременните български политици към създаването на закон за българския език, който изобщо не е нужен нито на езика, нито на потребителите му и който преследва само политически изгоди, а към ежедневната грижа, проявена чрез теоретични разработки, чрез коментар в медиите и чрез разработването на езикови бележки. Като се започне от „езиковите тревоги“ на проф. Андрейчин и се стигне до телевизионното предаване „Език мой“, всъщност съвременната ни действителност разполага с мощно оръжие за осведомяване на обществото по важни проблеми от динамиката на съвременната българска реч. Радиолекциите от времето на акад. Виденов и на проф. Венче Попова, рубриката на Борислав Георгиев по Националното радио, телевизионното предаване, посветено на езика, с автор Георги Колев от СУ „Свети Климент Охридски, са част от грижата на българските езиковеди в медийното пространство да бъдат разгръщани проблемите на българския език, при това не само по поводи като 24 май, който неминуемо е обвързан с институционалното признание пред силата на българския език, на българската духовност и на българската култура.
Измежду всички тях предаването на проф. Мурдаров по Българската национална телевизия има най-сериозна институционална тежест; достига до най-голям брой зрители и това не е без значение именно заради посланията и заради грижите към състоянието на съвременния език, чрез които се оформя и част от инструментариума на понятието езикова политика. Неслучайно интересът към това предаване е жив и до днес, а ние се надяваме, че е въпрос на време то да бъде възстановено в националния ефир.
От изключителна важност за всеки съвременен езиковед е да разбере, че кабинетните занимания и разработването на теоретични трудове са най-важната, но не единствена част от призванието му да служи на езика и на употребите му в обществото. Всеки български изследовател на речта ни трябва да намери и онези практически пътеки, през които да разпространява светлината на научните си дирения сред потребителите на родния ни език или пък сред своите ученици. Този път не е свързан само с телевизионния ефир и с публичното пространство на радиото и на социалните мрежи, които стават водещ информационен източник за обществото ни днес. Този път може да бъде обвързан със създаването на традиция за младите изследователи, които ще пренесат уважението към езика и към науката за него, чрез специализирани конференции, в които да изразят своите начални приноси и да направят първите си стъпки в света на лингвистиката. Свят сложен и необятен; свят, който е толкова жив и динамичен, колкото е самият език.
Искам да спра вниманието си и върху телевизионните коментари на проф. Мурдаров в съботно-неделните сутрешни предавания на Българската национална телевизия. Присъствието на професора в тях увлича телевизионните зрители и те се включват със свои въпроси, на които намират кратък, но много ясен е точен отговор. Тези предавания са своеобразна кратка енциклопедия по наболели въпроси на българската реч в нейната битийна ежедневност. Съвременният езиковед, по примера на професор Мурдаров, трябва да осъзнае това необходимо присъствие в публичността не само защото го дължи на българина; не защото търси телевизионно присъствие, а именно защото показва на българите, които обичат своя език; които го разпознават като белег на националната си идентичност, че има изследователи, които стоят „на своя езиков пост“ и в тяхно лице езиковата личност може да намери компетентен отговор и съвет по актуални въпроси.
Със следващото изречение със сигурност ще предизвикам гнева на част от колегията, която разбира тази своя грижа като безрезервна отдаденост към проблемите на съвременното обучение по български език в началното и средното училище. Цели авторски екипи от университетски преподаватели са ангажирани в писането на учебни тетрадки, учебници и учебни помагала за учениците от началното и средното училище. В това няма нищо лошо и не е повод за гневен коментар, ако преди това авторите на тези учебници, в духа на добрите университетски традиции, са обезпечили своите студенти с актуални помагала и учебници, които да подпомогнат процеса на изграждането на специалиста филолог. Големите университетски професори от така нареченото четвърто поколение езиковеди имат свой безспорен принос в създаването на учебници за нуждите на средното училище, НО преди това са създали ненадминати за времето си, а и до днес, образци на учебна литература по специализираните езиковедски дисциплини, които преподават в университетските аудитории. Мисията на съвременния български езиковед – университетски преподавател, е на първо място да обучи специалистите, които ще преподават роден език и литература, а след това да подпомогне като експерт или като консултант създаването на учебни единици, предназначени за българското училище.
Белег на висок професионализъм е да се доверим на българския учител като автор на учебници, защото той е възпитаник на университета; защото той е школуван в духа на високото знание във висшето образование, което е пренесло тази подготовка в училището; защото той познава спецификите на училищното образование, като го разгръща с оглед на редица други специфики като равнище на ученика, потребности, съобразени с възрастта му и много други фактори, обвързани с цялостната концепция за изграждането на езикова личност – четене, семейно възпитание и говорене вкъщи, речев етикет, умение за учене, комуникация – в училището и в живота извън училището.
Още няколко важни факта:
- Професор Мурдаров е дългогодишен главен редактор на списание „Български език“, което и до днес остава едно от най-сериозните българистични списания, в което своите научни приноси публикуват утвърдени учени от България и от чужбина;
- Професор Мурдаров продължава активно да превежда художествена литература от няколко езика и най-вече от немски език, с което обогатява българската културна действителност с образци на съвременното литературно и драматургично изкуство; Преводите му са ясно послание, че човек първо трябва да овладее и да уважава родния си език, а след това да познава чуждите езици, за да се докосне до една култура в оригинал;
- Професор Мурдаров остава в паметта на своите студенти от НАТФИЗ и от СУ „Свети Климент Охридски“ като един от най-харизматичните лектори, който с дълбочината на ума си и с мащабните си знания за българския език ги въвежда и увлича в сложния му и непрекъснато развиващ се свят: като се почне от произношението, та се стигне до най-фините употреби, свързани с уместното и неуместното; със стилистичната диференциация; с динамиката на лексикалните му процеси.
- Не мога да не споделя и срещите му с моите студенти българисти от Софийския университет. Тези срещи са увлекателни и събират в няколко часа знанията, които редица университетски преподаватели не могат да предадат на младите хора за няколко семестъра. Всеки отговор на професора е всъщност повод за още една езикова бележка. За още едно обобщение върху езиков проблем.
- Неговите приноси в теорията и практиката на словообразуването, в историята на новобългарския книжовен език, в лексикографията, в историята на българското езикознание в сложните му диалози със славянския и неславянския свят; в сложния свят на превода, в магията на лекцията – са ненадминат връх и нова страница в историята на съвременното българско езикознание, която опровергава една хипотеза на професор Венче Попова, че няма българска лингвистична доктрина в световната лингвистика. Има и тя носи първо признанието на езиковеда в собствената му страна, а след това и на световната научна общност. Присъствието на проф. Мурдаров на конференции и научни симпозиуми е винаги знак за висота и елитарност в науката.
- Майстор на заглавията, той неведнъж е давал път на младите си колеги. Така, както го могат само мащабно скроените учени. На него дължа и идеята за заглавието Чуждици и своици, поместено в настоящата книжка на списанието.
Теоретик и практик на езикознанието; ученик на едни от най-достойните български езиковеди, далече надхвърлили заложеното от учителите, проф. Владко Мурдаров посреща своята 75-годишнина, завършвайки няколко безценни книги, които ще ползват както специалистите, така и студентите, учителите, учениците и всички, които обичат българския език.
В обобщение: образът на професор Мурдаров оставя истинското усещане за дълбочина на теоретичните разсъждения, но и за практическата приложимост на знанието; бащата на съвременната книжовноезиковата норма е надарен с блестящ ум, но и с фина чувствителност към езика, която долавя и най-леките му движения. Българското езикознание има повод да се гордее с личността и научното дело на професор Мурдаров, защото едва ли има по-подходящ човек и лингвист, който да отдаде живота си на толкова специфично и уникално явление, каквото е езикът в сложната му и многолика обвързаност с процесите, които съпътстват общественото развитие. И с отговорността да вземаш решения, които невинаги срещат одобрението на обществото и на колегията. На този фон публичните изяви на професор Мурдаров и присъствието му в съвременната българска лингвистика са дар за българското общество и за българската лингвистика. За него самия, това не мога да твърдя убедено, вероятно са сложен ангажимент, който отнема много от времето на изследователя и на човека Мурдаров; ангажимент, който сигурно му е носил и лични разочарования, и огорчения понякога, но това време всъщност и тази всеотдайност към езика и към науката за езика са посвещение за малцина избрани, какъвто е самият професор Мурдаров, които имат силата да посрещат житейските бури, а с професионалния си авторитет да отстояват каузите за езика в една добре аргументирана парадигма. И така всъщност да напишат още една златна страница в сложната история на лингвистиката, а името му да стои достойно сред строителите и ревнителите на българското езикознание.
С уважение и с пожелание за здраве редакционният екип на списанието и Катедрата по български език на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ посвещават кн. 1 на неговата 75-годишнина, като го поздравяват с: На многая и благая лета, професоре!
БИБЛИОГРАФИЯ
Миланов, Вл. За мисията на съвременния български езиковед. В: Чуждоезиково обучение. Кн. 4, 2023 г.
