РЕЦЕНЗИЯ
за труда на проф. д-р Владко Мурдаров „Разни нови езикови съвети“, София, 2019, изд. Black Flamingo Publishing, стр. 192
от чл.-кор. проф. д.ф.н. Мария Попова
„Разни нови езикови съвети“ е най-новата книга на Владко Мурдаров от поредицата му с езикови съвети. В нея влизат още: 99 езикови съвета. Поредица „Родна реч“ – 2001 г.; Речник на слятото, полуслятото и разделното писане през 21. век. Поредица „Родна реч“ – 2003 г.; Още 99 езикови съвета. Поредица „Родна реч“ – 2003 г.; 99 съвета за български правоговор. Поредица „Родна реч“ – 2006 г.; 99 съвета за българска граматика. Поредица Родна реч“ – 2007 г.
Книгата е посветена на препоръките (съветите) за правилното изговаряне и писане на думите в съвременния български език, с които авторът си поставя за цел да помогне на всички да се приближат към образцовата българска реч и при писане, и при говорене.
Тя се характеризира със солидна теоретична основа на анализите и обясненията, с неотслабваща актуалност, с изключително висока приложно-практическа стойност.
В тази книга, както подчертава авторът, са включени теми, станали особено актуални през последните две десетилетия, като вниманието е насочено избирателно към различни области – правопис, правоговор, граматика и стил, и към неумението ни да прилагаме техните норми в речта си или поне да узнаем за новите факти, които се появяват в нея (стр. 10).
Идеята на автора, както самият той обявява, е чрез книгата си да помогне с препоръки към всички да се приближат към образцовата българска реч.
Повечето материали, включени в книгата, са написани специално за нея. Книгата се състои от въведение, пет части и Избрана литература.
С въведението „Съветите нямат край…“ (стр. 9–11) авторът прави равносметка на направеното до сега през вече много десетилетия от него и другите езиковеди в отговор на въпросите, които интересуват българите.
В Първа част (стр. 15–46) се разглеждат трудностите при писането на сложните думи, колебанията при употребата на главни букви при транскрибирането на чуждите имена в българския език, а също така и някои особени случаи в писаната ви реч. Те са групирани под 18 заглавия, напр. 1. За слятото и разделното писане на сложните съществителни имена (стр. 15–17); 2. За правописните правила при някои сложни думи и съставни наименования (стр. 17–19) и така до 18. Случаят с вкъщи (стр. 44–46).
Обект на Втора част (стр. 49–80) са непреодолимите диалектни навици в съвременната реч, затрудненията при изговора на редица думи и форми, колебанията при избора на звукове (напр. щ или шт) или за мястото на ударението. Разделите са 20 (от 19. до 39.), напр. 19. За историческите акцентни дублети (стр. 49–50), 20. За някои нови акцентни дублети (стр. 50–52) и така до 39. Около имената на светите братя (стр. 79–80).
В Трета част (с. 83–128) са анализирани затрудненията при избора на различни граматически форми на думите във връзка с конкретни обстоятелства и колебанията при употребата им, а също така и проблеми при избора на връзките между отделните части на изреченията. Разделите тук са 24 (от 40. до 64.), напр. 40. Има известна свобода при членуването (стр. 83–85), 42. За наименованията на професии за лица от женски род (стр. 7–90) – и така до 64. За логиката и граматиката (стр. 126–128).
В Четвърта част (стр. 131–155) се разглеждат проявите на липса на чувство за стил в речта, неправилното образуване или използване на думи и изрази, които смущават поради непознаване на значенията, а също така и на неоправданата им честа употреба в речта. Отделните раздели тук са 12 (от 65. до 77.), напр. 66. Няма „друга алтернатива“ (стр. 133–134), 68. За честите съкращения и т.н. и т. нар. (стр. 136–138) – и така до 77.
Пета част (стр. 159–190) се състои от няколко показалеца на разглежданите думи, форми и изрази, подредени по азбучен ред и придружени със съответни указания.
Цялата книга е приносна – или по-точно казано, тя се състои от множество конкретни приноси с отделните препоръки, които не е възможно, а не и нужно да се изброят в една рецензия. Ще посоча само някои примери за конкретни приноси – напр. препоръките за употребата на двете еднакви по значение, но с разлики в употребата си думи благодаря и мерси; за най-честата грешка при употребата на някои притежателни местоимения; за съотношението между логиката и граматиката в редица изрази.
В заключение. Предложеният на вниманието ни труд от Владко Мурдаров се отличава със сериозни приноси в теоретичен, но предимно в приложно-практически аспект, които не само обогатяват науката за езика, но, което е по-важно – дават ценни препоръки за правилна и точна българска реч. Това е особено полезна книга, която е нужна на всеки българин и има своето място във всеки български дом.
