Константин Гълъбов е сред онези учени и университетски преподаватели, които са оставили ярка диря в развитието на филологическото познание у нас. Неговото име е свързано не само с основаването на специалността „Германистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но и с активно участие в българския академичен, културен и литературен живот в продължение на няколко десетилетия на XX век. Причисляваме го, от една страна, към първостроителите на академизма в България, а от друга страна, към инициаторите и пионерите на дебата за мястото на българската наука и култура спрямо Централна и Западна Европа, за плодотворността на диалога между Запада и Изтока, който не е престанал да бъде актуален и в наши дни.
Идеята за съставянето на такъв сборник се оформя през 2022 г., през която се отбелязва 130-годишнината на проф. д-р Константин Гълъбов (1892–1980). Издаването на сборника е в УИ „Св. Климент Охридски“ през 2023 г., когато се чества 100-годишнината на специалност „Немска филология“ в Софийския университет. Тя приема за свое официално самостоятелно академично и административно начало 1923 г. – годината на хабилитацията на Константин Гълъбов. Важно е да се отбележи тук, че той е не само основател на тогавашната Катедра по германска филология, но и неин дългогодишен ръководител (от 1923 г. до неговото пенсиониране през 1958 г.), като задава определени хоризонти на нейното развитие по отношение на учебните планове на следване, научните изследвания и позиционирането в българския научен и културен живот.
Голямата времевата дистанция от гледна точка на нашето съвремие спрямо онези десетилетия на XX век, в които е ситуирана цялата разностранна активност на Константин Гълъбов, е дала повод за съставителите на сборника не само отново да разкрият значимите аспекти на дейността и творчеството му, но и да обърнат внимание на все още незадоволителната рецепция и критическо осмисляне на трудовете му от страна на специализираните кръгове и по-конкретно от страна на германистичната общност. Така съставителите си поставят за своя основна цел да допринесат със сборника както за популяризиране на делото на Константин Гълъбов, така и за известно запълване на споменатата празнота в анализирането и продуктивната рецепция на научното, преводното и литературното творчество на една колосална личност на българския XX век.
Тази амбициозна цел задава и самата структура на книгата с материали за и от Константин Гълъбов. Тя се състои от четири големи части, в които са включени проучвания върху живота и филологическите му трудове, някои научни и есеистични текстове от самия него, спомени и интервюта на съвременниците му и разнообразен архивен материал, подбран главно от личния архив на Константин Гълъбов, който се съхранява в Централния държавен архив. Сборникът е изготвен с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания на Софийския университет (Факултет по класически и нови филологии) в рамките на изследователския проект „Научното наследство на проф. д-р Константин Гълъбов (1892–1980) – основоположник на германистиката в България (в чест на 130-годишнината от неговото рождение)“.
Акцентите са ясно поставени върху портретирането на Константин Гълъбов в няколко аспекта: като учен-филолог, като преподавател, като автор не само на собствени научни и литературни трудове, но и на преводни текстове, като деен участник в българския университетски, културен и литературен живот от онова време. Структурирането на сборника безспорно съответства на широката мащабност, заложена в погледа на съставителите към личността и многоизмерното творчество на Константин Гълъбов.
Предпоставени по отношение на основните четири части на сборника (наред с предговора от съставителите) са въвеждащите читателя сведения за важните дати и събития от биографията на Константин Гълъбов, както и наблюденията върху неговия живот и академична дейност, чийто автор е Лилия Бурова. Те са следвани от поместената библиография на публикациите от и за Константин Гълъбов.
В първата основна част на сборника са включени нови проучвания върху приносите на проф. Константин Гълъбов в областта на германистиката. В полето на езикознанието те са осветлени от Лилия Бурова, Емилия Денчева и от Деница Димитрова, в съавторство с Пламен Цветков. Към езиковедските трудове на Константин Гълъбов, които имат за адресат не само студентите в университета, насочва изследователския си поглед първо Лилия Бурова. Тя констатира, че едната част от тях са в областта на синхронното езикознание (граматика, фонетика, морфология, синтаксис на немския език), а другата в областта на диахронното езикознание (историческа граматика на немски език, готска граматика). Но при проучването на всички езиковедски трудове се налага изводът, че в тях авторът винаги съчетава чисто научните си изследвания с приложни аспекти и методически указания при изучването на особеностите на немския език. Отделно Историческата граматика на немски език и Готската граматика на Константин Гълъбов са предмет на нов, обстоен анализ от страна на Емилия Денчева, която в заключението си подчертава, че тези трудове и в наши дни не са загубили нищо от своята значимост и могат да продължат да са в полза както на образователни, така и на научни цели. Нормата и вариацията в произношението в Немска фонетика с оглед на български език се тематизират в статията на Деница Димитрова и Пламен Цветков, които също обръщат внимание на непреходността и актуалността на този учебник на автора дори и 70 години след написването му. В полето на литературознанието Иван Попов разглежда критическата позиция по отношение на романтичната естетика в литературоведските трудове на Константин Гълъбов. Тя се осветлява и чрез препратки към времевата и пространствената релация, включително между чуждото (в случая европейското) и българското. Посредничеството между културите при Константин Гълъбов е основен акцент в преводоведското изследване на Ренета Килева-Стаменова. Проучени са не само преводите, правени от автора, но и неговите рецензии и отзиви за преводи, както и предговорите му към преводни издания, работата му като редактор и консултант на издателства за преводни издания, аналитичните и критическите му текстове върху произведения на немскоезичната литература и философия, дейността му в основания от него през 1926 г. литературен кръг „Стрелец“ и др. Всички те портретират Константин Гълъбов като важен посредник между немскоезичната и изобщо западната култура и българската култура, като колосална фигура на междукултурния диалог и обмен на ценности.
Самият автор присъства във втората основна част на книгата със своите автентични текстове. Те са подбрани и публикувани тук в повечето случаи като откъси. Обособени са в няколко раздела: 1. научни трудове; 2. литературни и философски есета; 3. преводи; 4. критика на превода; 5. публикации за германистиката в България; 6. публикации за видни български учени. При научните трудове в областта на езикознанието са поместени части от големите разработки по историческа граматика на немския език и готската граматика, наблюденията за езика на Гьоте, откъси от монографиите Немска граматика. Фонетика. Морфология. Етимология. Синтаксис и Немска фонетика с оглед на български език. В полето на литературознанието присъстват разработките му върху Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Герхард Хауптман, както и върху реализма и експресионизма в литературата. Особено интересни са неговите есета, поместени във втория раздел. Те имат литературна и философска насоченост и не са загубили във времето нищо от своята проницателност. В раздела за преводи можем да открием преведени от него текстове както в областта на прозата, така и в областта на лириката. Следвани са от раздела за публикации върху критика на превода. Не бихме могли да си представим тази част на сборника без разделите с негови текстове за възникването и историята на германистиката в България, както и за българските учени (за Иван Шишманов, Стефан Младенов, Александър Балабанов, Асен Златаров). Всички тези авторови текстове са най-убедителното доказателство за силата и таланта на Константин Гълъбов като учен и университетски преподавател.
На текстовете за него е посветена третата основна част на сборника. Тук са включени публикациите от Жана Николова-Гълъбова, Кирил Кръстев и Вилхелм Юде, които портретират Константин Гълъбов и като личност, и като учен, и като литератор, и като основоположник и ръководител на германистиката в България. Подборът на текстовете в тази глава е направен с внимание за балансирано осветляване на различните страни от активностите му, на които са били свидетели неговите съвременници. В тази част на сборника са поместени и възпоменателните слова за него по повод кончината му от Тома Томов, Кирил Кръстев, Любен Иванов, Георги Крънзов, Петър Динеков, както и от името на Катедрата по немска филология в Софийския университет. Писани от различни автори, те са всъщност най-автентичното свидетелство за респекта на съвременниците към фигурата на Константин Гълъбов.
Четвъртата част на сборника представя интересни фрагменти от съхраненото днес документалното наследство. Става дума за разнообразен архивен материал, подбран главно от личния архив на Константин Гълъбов, който се съхранява в Централния държавен архив. Поместени са запазени текстове от разговори на Петко Тихолов с професора на различни теми, както и на Владимир Русалиев на тема Гьоте, които добавят любопитни щрихи към портрета му на човек и учен. Тук можем да видим и писмата, писани от Константин Гълъбов до Жана Николова-Гълъбова, Чавдар Мутафов, Михаил Кремен, Васил Александров, както и писмата до него от Александър Рода-Рода, Ерих Мария Ремарк, Иван Шишманов, Стефан Младенов, Михаил Арнаудов, Асен Златаров и Иван Дуйчев. В тази част на сборника са поместени също снимки и документи от личния архив на Константин Гълъбов, свързани с професионалната му дейност, както и негови служебни и лични документи. Те са следвани от снимкови материал на международните му признания и награди. В края са поместени и лични снимки на Константин Гълъбов.
Сборникът се публикува в годината, през която германистиката в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и в България отбелязва своя стогодишен юбилей като университетска и научна специалност. Книгата е един съвременен опит да се осветли по достойнство многомерната фигура на човека, твореца и учения Константин Гълъбов, който е нейният първостроител.
Съставителите на сборника имат за цел не само да реконструират достоверно историята и да възкресят образа на основателя на германистиката, но и да подтикнат през погледа към него към достойни нови постижения във филологическото познание.
