Цел на настоящата статия е да анализира грешките поради свръхгенерализация, допускани от деца с нормално езиково развитие и със специфично езиково нарушение при образуването на глаголни форми по зададен контекст. Предварителни изследвания показват, че всички деца, независимо от овладявания език, продуцират свръхгенералирани глаголни форми. Такива грешки са установени както в устната продукция на български деца през целия предучилищен период (Стоянова 2006; 2021), така и в писмената им реч през първите училищни години (Тодорова 2005).
По своята същност свръхгенерализациите представляват неправилни форми, които се получават при прилагането на общи езикови правила там, където трябва да се приложат по-специфични. Свръхгенерализирани форми се наблюдават както при децата с нормално езиково развитие, така и при децата със специфични езикови нарушения (СЕН) в предучилищна възраст[1]. СЕН се проявяват като „първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен поражения върху структурите, свързани с езиковото функциониране“ (Ценова, 2012: 153)[2]. Въпреки че съществуват различни теории за етиопатогенезата им, тя все още не е достатъчно изяснена, но се предполага че СЕН се дължат на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък (Leonard 1998)[3].
Независимо от етиологията обаче в проявите на СЕН се наблюдават няколко вида езикова недостатъчност, всеки от които може да доминира в картината на нарушението – фонологична, граматична, семантична, прагматична. В зависимост от това се различават и три форми на СЕН – фонологични, граматични (с водеща експресивна недостатъчност) и семантично-прагматични (с водеща рецептивна недостатъчност). При т.нар. граматична форма на специфично езиково нарушение (G-SLI) е засегнато овладяването на граматичните правила на езика (морфологични и синтактични). Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви, като морфологичните грешки засягат най-вече формообразуването на съществителните, прилагателните и глаголите (Ценова, 2012: 167–171).
Тъй като българската глаголна система от гледна точка на формалното вариране по вид, време, залог, наклонение и модуси на изказване е изключително усложнена (например в сравнение със системата в останалите славянски езици), съвсем естествено е овладяването ѝ от българските деца да е съпътствано с много грешки.
За да се изследват тези грешки и отклонения, не е достатъчно да се регистрира детската спонтанна речева продукция. Необходимо е създаването на тестова процедура, която да позволява извличането на детските отговори при контролирани условия, подходящи за възрастта им.
През 2019 година бе съставена такава методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст – със специфично езиково нарушение, които се включват в експерименталната група (по-нататък ЕГ), или без такова нарушение, които са включени в контролната група (КГ). Методиката бе изготвена по такъв начин, че да отразява особеностите на българската морфологична система, които предполагат множество свръхгенерализации. За основа на тази методика послужиха реално регистрирани морфологични грешки при деца на възраст между 1;6 и 6-годишна възраст, отчетени от проф. Юлияна Стоянова в личната ѝ база данни.
Методиката включва общо 6 тестови задачи в три части: формообразуване при съществителните (3 тестови задачи), при прилагателните (1 тестова задача) и при глаголите (2 тестови задачи). По-подробно описание на методиката бе представено в предишна публикация (Николова 2020). Целта на изследването бе да изясни до каква степен децата в предучилищна възраст без и със специфични езикови нарушения са овладели закономерностите на формообразуването при съответните лексико-граматически класове (части на речта).
Настоящата статия, като част от по-голямо проучване, обсъжда само данните от свръхгенерализациите, получени при образуването на три типа глаголни форми:
- за (преизказен) аорист от свършени по вид глаголи при зададено сегашно време от несвършен вид;
- за сегашно време от несвършен вид при зададен (преизказен) аорист от свършен вид;
- за минало страдателно причастие при зададена сегашна основа от несвършен вид или аористна основа от свършен вид.
Цел на статията е да се проверят емпирично следните две хипотези:
- Първо, децата в ЕГ (със специфични езикови нарушения) продуцират по-голям брой свръхгенерализации на фона на повече грешки, отколкото допускат децата от КГ.
- Второ, грешките в продукцията на децата от КГ включват по-ограничено многообразие от свръхгенерализирани форми спрямо тези от ЕГ.
Формообразуване при глаголите и причастията от тестовата батерия
Глаголите ям и дам в 1 л. ед. ч. имат съкратена основа, а в останалите 5 форми на спрежението основите са съответно яд- и дад-. Децата често образуват и формата за 1 л. ед. ч. с разширената основа. Поради тази причина може да чуем в речта на малко дете „яда супа“, вместо „ям супа“.
Грешки поради свръхгенерализация се очакват и при морфонологичното редуване в консонантния завършек на основата при глаголи от типа на пиша (ш/с), мога (ж/з) и пека (к/ч). Децата неправилно образуват формите за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. на глаголи от типа на: можа вместо мога, можат вместо могат; печа вместо пека и т.н.
Друга типична грешка, която е регистрирана в спонтанната продукция на децата, е свързана с процеса, познат в граматиките като имперфективация – образуване на несвършени глаголи от свършени основи. Децата свръхобобщават наставките –ва-/-ава-/-ява- за сметка на наставките –а-/-я-, които са по-архаични и освен това водят до морфонологични редувания. Например в процеса на имперфективация на глаголите: подредя – подреждам и оградя – ограждам се получава редуване д/жд (а освен това се променя мястото на ударението: от последната сричка в свършения по вид глагол към предпоследната – в несвършения). Като свръхобобщават наставката -ява-, децата генерират неправилната форма подредявам вместо подреждам и оградявам вместо ограждам (грешките са извадка от личен корпус данни на проф. Юлияна Стоянова).
За провокирането на подобни грешки при образуване на глаголи в сегашно време несвършен вид може да бъде използвана следната процедура:
- Първо, да подадем на детето свършената по вид основа от типа на оградя, подредя или в сегашно време, свързана с модален глагол (напр. Вили може / трябва да огради, подреди…), или в бъдеще време (напр. Това дете ще огради, ще подреди…); или в някое от миналите глаголни времена (напр. Вчера Вили подреди / е подредила / подредила играчките си).
- Второ, да поискаме детето да назове същото действие, което да се случва в момента, тъй като това изисква образуване на несвършен глагол (ограждам, подреждам) от подадената вече свършена основа: Сега (в момента) Ники прави същото. Какво прави Ники сега, в момента? Правилният отговор в случая е „Ники подрежда играчките си.“
Спонтанната детска продукция показва, че децата допускат грешки и когато трябва да изведат свършената основа на глаголите от несвършената – в процеса на образуване на форми за минало свършено време и минало свършено деятелно причастие, което участва в образуването на минало неопределено време и на преизказни форми. Тогава тестовият подход е да подадем глагола в сегашно време и ситуация на минало действие, например: „Вили сега, в момента огражда къщичката с оградка. А Ники е направил това още вчера. Какво е направил Ники вчера?“ Очакваме детето да генерира глагол в минало свършено време (Ники огради), в минало неопределено (Ники е оградил), или преизказна форма на аорист (Ники оградил).
Експериментална процедура
Изследвани лица
За осъществяване на изследването бяха формирани две групи изследвани лица (ИЛ) – експериментална група (деца със специфични езикови нарушения)[4] и контролна група (деца без специфични езикови нарушения) на възраст от 4 години и 10 месеца (4;10) до 7 години и 2 месеца (7;2)[5]. Изследвани бяха общо 82 деца, разпределени по равно в двете групи: 41 деца в ЕГ с наличие на първична езикова патология и 41 деца в КГ с отсъствие на такава. Всички изследвани деца са произхождат от семейства, в които се общува само на български език.
Изследването се проведе в периода от февруари 2020 г. до април 2021 г.
Тестови задачи
Същността на изследването на глаголите представлява провокирана продукция, с цел преминаване от една глаголна форма към друга. … Тестовият набор включва общо 2 задачи:
Първата задача (зад. 5 от тестова батерия) включва общо 22 стимула. Всички стимули са онагледени чрез картинен материал. Задачата само формално е разделена на следните подзадачи:
- Генериране на 5 глаголни форми, чрез преминаване от свършена по вид основа към несвършена (виж Процедура 1, Инструкция 1 и Таблица 1.)
- Генериране на 11 глаголни форми, чрез преминаване от несвършена към свършена основа (виж Процедура 2, Инструкция 2 и Таблица 2)
- Генериране на 4 глаголни форми, чрез промяна на лицето (и числото на един от глаголите) (виж Таблица 3)[6]
- Генериране на 2 глаголни форми за минало страдателно причастие (виж Таблица 4)
Процедура 1
На детето се показват едновременно по две картини. Те онагледяват две различни лица (хора, деца), които извършват едно и също действие. Изследващият насочва вниманието на детето към първата картина и обяснява, че действието, което лицето извършва, вече е приключило в миналото (вчера, снощи, преди малко). След това изследващият насочва вниманието на детето към втората картина и обяснява, че лицето на нея сега, в момента извършва същото действие. От детето се изисква да генерира правилната глаголна форма за сегашно време от подадена форма за (преизказано) минало свършено време или минало неопределено време. За всяка правилно генерирана форма детето получава 1 точка.
Инструкция 1
„Ще играем една интересна игра. Играта се казва „Вчера и сега“. Пред теб има две картинки! Хайде да ги разгледаме! Децата на картинките правят едно и също нещо – строят кула от кубчета. Виж, (изследващият посочва първата картинка) това момиче вчера е построило кула от кубчета. А другото момиче (изследващият посочва втората картинка) сега, в този момент построява кула от кубчета. Аз гледам първата картинка и казвам какво вече се е случило вчера. Това, което е било миналия ден. Ти гледаш втората картинка е казваш какво се случва сега, в момента. Хайде да започваме!
Аз казвам: „Вчера Ани построила кула. Сега, в този момент Мими прави същото. Какво прави Мими сега, в този момент?“ А ти казваш: „Сега Мими построява кула (от кубчета)“.
Разбра ли правилата на играта?“
Стимулен материал 1
Стимулният материал включва общо 5 глаголни форми, които изискват преминаване от минало свършено време към сегашно време. Конкретните примери са изложени в Таблица 1.
Таблица 1. Глаголи, подадени в минало свършено време (общо 5)
| № | Подадена форма (основа от свършен вид) | Очаквана форма (основа от несвършен вид) | Изследващият: (картина 1) | Очакван отговор от детето: (картина 2) |
| 1. | оградил | огражда | Вчера Иво оградил с ограда дръвчетата си. Сега, в този момент Петър прави същото. Какво прави Петър сега, в този момент? | (Сега, в този момент) Петър огражда дръвчето си. |
| 2. | подредил | подрежда | Вчера Лили подредила дрехите си в гардероба. Сега, в този момент Мими прави това. Какво прави Мими сега? | Мими подрежда дрехите си в гардероба. |
| 3. | победил | побеждава | Митко и Ани всеки ден се състезават. Вчера Митко победил в състезанието. А сега Ани. Какво прави Ани в момента? | (Сега, в момента) Ани побеждава. |
| 4. | ударил | удря | Тези деца играят бейзбол. Вчера Иво ударил топката, а сега Тошко прави същото. Какво прави Тошко в момента? | Тошко удря топката. |
| 5. | изгорил | изгаря | Вчера Ива си изгорила ръката, а сега – Симо. Какво прави Симо сега, в момента? | Симо си изгаря ръката. |
Процедура 2
На детето отново се показват едновременно по две картини. Те отново онагледяват две различни лица (хора, деца), които извършват едно и също действие. Единствената разлика спрямо Процедура 1 е, че тук изследващият подава форма за сегашно време (несвършен вид), а от детето се очаква да генерира форма за (преизказано) минало свършено време или минало неопределено време. За всяка правилно генерирана форма детето получава 1 точка.
Инструкция 2
„Играта продължава, но аз и ти си разменяме ролите. Аз отново гледам първата картинка, но казвам какво се случва сега, в момента. Ти гледаш втората картинка и казваш какво вече се е случило вчера. Например:
Аз казвам: „Сега, в момента змията допълзява до пъна. Вчера какво направила змията?“ Ти отговаряш: „Вчера змията допълзяла до къщата.“
Пак повтарям, ти казваш какво се е случило вчера! Това, което вече е минало. Разбра ли условието?“
Стимулен материал 2
Стимулният материал включва общо 11 глаголни форми, които изискват преминаване от сегашно време към (преизказано) минало свършено време. Конкретните примери са изложени в Таблица 2.
Таблица 2. Глаголи, подадени в сегашно време (общо 11) с очаквани отговори в (преизказано) минало свършено време
| № | Подадена форма (основа от несвършен вид) | Очаквана форма (основа от свършен вид) | Изследващият: (картина 1) | Очакван отговор от детето: (картина 2) |
| 1. | допълзява | допълзяло | Сега момиченцето допълзява до топката. Момченцето го вече е направило това вчера. Какво е направило? | То (е) допълзяло до топката. |
| 2. | яде | ял | Сега Румен яде торта. А вчера какво направил Румен? | Вчера Румен ял сладолед. |
| 3. | дава | дал | Сега Димо дава балони на това момиче. Вчера Димо направил същото. Какво направил той вчера? | Вчера Димо дал балони на друго момиче. |
| 4. | излиза | излязъл | Сега Лили излиза навън. Вчера Борко направил същото. Какво направил Борко? | Той излязъл навън. |
| 5. | облича | облякъл | Сега Веси си облича лилава блуза. Вчера Митко направил това. Какво направил Митко? | Митко си облякъл лилава блуза. |
| 6. | отсича | отсякъл | Сега Цанко отсича дърво. А вчера Милен направил същото. Какво направил този мъж вчера? | Той отсякъл дървото. |
| 7. | изпича | изпекла | Сега Рая изпича сладки. Милка вече направила това вчера. Какво направила Милка вчера? | Милка изпекла сладки. |
| 8. | намазва | намазала | Сега майката на Ани си намазва филия. А преди 10 минути Ани вече направила същото. Какво направила Ани? | Ани си намазала филия. |
| 9. | казва | казал | Сега Зоя казва стихче на баба си. Вчера Янко направил същото. Какво направил Янко? | Янко казал стихче на баба си. |
| 10. | разказва | разказал | Сега майката разказва приказка на децата. А снощи таткото направил това. Какво направил таткото? | Таткото разказал приказка на децата. |
| 11. | спи 3 л., ед. ч. |
спах 1 л., ед. ч. |
Това е Веско. Той е бебе и спи в леглото на родителите си. А ти снощи къде направи това? | Снощи спах в моето легло. |
Стимулен материал 3
Стимулният материал, който провокира преминаване от 3-то към 1-во лице, включва общо 4 глаголни форми. Конкретните примери са изложени в Таблица 3.
Таблица 3. Глаголни форми, изискващи смяна на формата за лице (общо 4)
| № | Подадена форма | Очаквана форма | Изследващият: (картинка 1) | Очакван отговор от детето: |
| 1. | беше 3 л., ед. ч., мин. вр. |
бях 1 л., ед. ч., мин. вр. |
Това е Мими. Мими е голяма. Сега ти също си голям/а. А преди години какъв беше? | Бях малък/а. Съм бил/а малък/а. |
| 2. | яде 3 л., ед. ч., мин. св. вр. |
ядох 1 л., ед. ч., мин. св. вр. |
Това е Ели. Вчера Ели яде супа. А ти вчера какво? | Вчера (аз) ядох … |
| 3. | може 3 л., ед. ч., сег. вр. |
мога 1 л., ед. ч., сег. вр. |
Това е Ани. Тя е голяма и може да пише. А ти? | Аз мога да пиша. |
| 4. | може 3 л., ед. ч., сег. вр. |
не могат 3 л., мн. ч., сег. вр. |
А бебетата? | Не могат да пишат. |
Стимулен материал 4
Стимулният материал, при които се изисква генериране на форми за минало страдателно причастие, включва общо 2 глаголни форми. Конкретните примери са изложени в Таблица 4.
Таблица 4. Генериране на форми за минало страдателно причастие
| № | Подадена форма | Очаквана форма минало страдателно причастие | Думи на изследващия: (картина 1) | Очакван отговор от детето: (картина 2) |
| 1. | изяли | изядена | Вчера децата са изяли пицата. Сега кутията е празна, пицата я няма. Как ще кажем? Каква е пицата? Пицата е … | Пицата е изядена. |
| 2. | маже | намазана | Лили си маже филийки със сладко. Погледни тази филийка. Тя е готова. Как ще кажем? Каква е филийката? Филийката е … | Филийката е намазана. |
Резултати от изследването
Получените резултати бяха анализирани от гледна точка на типа грешки и отклонения от стандартните форми за вид и време на глаголите от тестовата батерия. Таблица 5 по-долу обобщава получените данни.
Най-лявата колонка в таблицата представя глаголните форми, подадени от експериментатора, следващата колонка отразява глаголната форма, която се очаква да бъде извлечена като отговор от изследваните деца. В следващата колонка са отразени грешките поради свръхгенерализация, подадени от децата, включени в ЕГ (експерименталната група). Срещу всяка свръхгенерализирана форма са дадени числа, които отразяват колко пъти е била регистрирана.
В колонките след броя на свръхгенерализираните форми е записан броят на други типове грешки, както и общият брой грешки за всяка глаголна форма. По аналогичен начин са дадени и грешките, продуцирани от децата в КГ (контролната група).
Както показват данните от таблицата, за някои стимули е извлечен повече от един свръхгенерализиран вариант, затова общият брой на тези форми и съответно общият брой на грешките надвишава броя на глаголните форми в тестовия набор. В най-долния ред на таблицата са обобщени грешките за всички тестови стимули – в абсолютни стойности и в проценти.
Таблица 5. Всички генерирани форми при глаголите (брой свръхгенерализации и други грешки)[7]
| Глаголи | Експериментална група | Контролна група | ||||||||
| Подадена форма | Очаквана форма | Свръхгенерализации | други | грешки Общ брой |
Свръхгенерализации | други | грешки Общ брой |
|||
| форми | брой | форми | брой | |||||||
| оградил | огражда | ограждава (2) оградява (10) ограждва (1) |
13 | 14 | 27 | ограждава (3) оградява (10) |
13 | 5 | 18 | |
| подредил | подрежда | подредява (3) подреждва (1) подреждава (1) |
5 | 4 | 9 | подредява (1) | 1 | 0 | 1 | |
| победил | побеждава | 0 | 40 | 40 | 0 | 40 | 40 | |||
| ударил | удря | ударва (3) | 4 | 28 | 32 | ударва (2) ударвал (1) |
3 | 24 | 27 | |
| изгорил | изгаря | изгорява (1) разлява* (1) |
2 | 39 | 41 | изгорява (3) | 3 | 37 | 40 | |
| допълзява | допълзяло | 0 | 25 | 25 | допълзило (3) | 3 | 19 | 22 | ||
| яде | ял | изедъл (1) | 1 | 30 | 31 | ядъл (1) | 2 | 29 | 31 | |
| дава | дал | дадъл (4) | 4 | 18 | 22 | дада (2) | 2 | 12 | 14 | |
| излиза | излязъл | излизна (1) излязнаше (1) |
5 | 23 | 28 | 0 | 14 | 14 | ||
| облича | облякъл | облечал (3) облечил (4) облечел (3) свалява си* (1) обличил (1) |
12 | 6 | 18 | облечал (3) облечил (1) облечел (1) |
5 | 3 | 8 | |
| отсича | отсякъл | отсечел (2) | 2 | 35 | 37 | отсечваше (1) отрежъл* (1) |
2 | 13 | 15 | |
| изпича | изпекла | изпечела (8) изпечала (2) изпечила (1) изпекала (5) |
16 | 10 | 26 | е изпекала (3) | 3 | 2 | 5 | |
| намазва | намазала | намажала (1) | 1 | 10 | 11 | 0 | 1 | 1 | ||
| казва | казал | кажа (1) | 1 | 18 | 19 | 0 | 5 | 5 | ||
| разказва | разказал | е прочетъл (2) | 2 | 25 | 27 | прочетъл (1) | 1 | 15 | 16 | |
| е | бях | бешех (2) бешах (1) |
3 | 5 | 8 | 0 | 0 | 0 | ||
| може | мога | 0 | 1 | 1 | 0 | 0 | 0 | |||
| може | не могат | не можат (9) | 9 | 2 | 11 | 0 | 0 | 0 | ||
| яде мин. вр. |
ядох | ях (3) ядих (2) |
5 | 5 | ядих (1) | 1 | 1 | |||
| спи | спах | спих (3) спиъх (1) |
4 | 10 | 14 | 0 | 1 | 6 | ||
| изяли | изядена | изядели (1) изяха (1) изяна (1) |
3 | 7 | 10 | изяна (3) изядъли (1) |
4 | 0 | 4 | |
| маже | намазана | намажана (1) намазена (1) намазна (1) |
3 | 8 | 11 | 0 | 0 | 0 | ||
| Общ брой грешки | 95 | 358 | 453 | 43 | 195 | 238 | ||||
| Общ брой грешки в проценти, % | 21 | 79,0 | 100 | 18,1 | 81,9 | 100 | ||||
Грешките, отчетени в колонката „други“, се свеждат до:
- липса на отговор;
- генериране на форма за друго глаголно време, напр. спях (имперфект) вм. спах (аорист);
- генериране на форма за друго лице, напр. 3 л. вместо 1 л.: беше вм. бях;
- продуциране на форма за род на миналото свършено деятелно причастие, която не отговаря на очакваната (напр. съблякла вм. съблякъл; изпекъл вм. изпекла);
- повтаряне на подадената форма вместо очакваната (напр. разказва – разказва вм. разказал);
- използване на форма от друга глаголна лексема вместо подадената (напр. лягал съм вм. спах; подрежда вм. Огражда).
Обсъждане на резултатите от изследването и изводи
Резултатите от изследването, онагледени в предпоследния ред на Таблицата 5 („Общ брой грешки“), показват, че разликите между ЕГ и КГ според числените стойности на неправилните форми е около 2 към 1. Това се отнася както за сумираните грешки (453 в ЕГ срещу 238 при КГ), така и за грешките поради свръхгенерализация (95 при ЕГ срещу 43 в КГ).
Тези резултати потвърждават първата формулирана хипотеза: че децата от експерименталната група (диагностицирани със СЕН), изпитват по-големи затруднения при генерирането на глаголни форми, отколкото децата от контролната група.
Експерименталните данни потвърждават и втората хипотеза, свързана с разнообразието от свръхгенерализирани форми: примерите в Таблица 5 ни позволяват да заключим, че като цяло децата от ЕГ са продуцирали повече различни свръхгенерализирани форми, отколкото децата в КГ. Например вместо очаквания отговор изпекла в ЕК са продуцирани 4 свръхгенерализации (изпечела, изпечала, изпечила, изпекала), докато в КГ е регистриран само един от тези варианти: е изпекала[8]; срещу стандартната форма подрежда в ЕГ са регистрирани три свръхгенерализирани форми (подредява, подреждва, подреждава), докато само едно от децата в КГ е дало свръхгенерализирана форма: подредява.
Ако разгледаме процентното съотношение на свръхгенерализациите спрямо общия брой погрешни форми, представено в последния ред на Таблица 5, установяваме, че числените стойности при децата от ЕГ и от КГ са с незначителна разлика: децата от ЕГ са дали 21% свръхгенерализирани форми спрямо общия брой грешки, а децата от КГ – 18,1%. Този резултат, на пръв поглед изглежда неочакван[9]. Той обаче намира своето логично обяснение във факта, че грешките поради свръхгенерализация имат системен характер. Тези грешки свидетелстват, че децата със специфични езикови нарушения са в състояние да извличат правила от входните езикови и да създават форми по аналогия, независимо че прилагането на правилата и аналогиите води до свръхгенерализирани форми значително по-често, отколкото наблюдаваме при децата без подобни нарушения.
БИБЛИОГРАФИЯ
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. (под ред. на Д. Тилков, Ст. Стоянов, К. Попов). София: Изд. на БАН, 1983.
Николова 2020: Николова Б. Методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст. – В: Сборник доклади от Научно-практическа конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д-р Георги Бижков „Образование и изкуства: традиции и перспективи“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 496–504.
Стоянова 2011: Стоянова, Ю. Ранно езиково развитие. София: ЛЦ Ромел, 2011.
Стоянова 2021: Стоянова, Ю. Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.
Стоянова, Николова 2021: Стоянова, Ю., Николова, Б. Свръхгенерализирани форми на множествено число на съществителните имена, продуцирани от деца в предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН). – Съвременна лингвистика, 2021, кн. 2 (под печат).
Тодорова 2005: Тодорова, Е. Диагностика на езиков дефицит при дислексия. София: ЛЦ Ромел, 2005.
Ценова 2001: Ценова, Цв. Комуникативни нарушения в детска възраст. София: Радар-Принт, 2001.
Ценова 2012: Ценова, Цв. Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. София: ДиМакс, 2012.
